Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

Инвестиционното предложение попада във флористичен район „Западен Предбалкан”. Според геоботаничното райониране на България територията се включва в Илирийска (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област, Предбалкански окръг, Мездренски район (Бондев 1997).

Като цяло окръга се характеризира с преобладаването на ксеротермна растителност изградена от формациите на цер (Querceta cerris) и благун (Querceta frainetto), но се срещат и ксеротермни гори от космат дъб (Quercus pubescens) и смесени гори от космат дъб и келяв габър (Carpineta orientalis). На мястото на деградирали гори и унищожени такива, са се формирали храсталачни съобщества от драка (Palustris spina-christi), глог (Crataegus monogina), келяв габър (Carpinus orientalis), маклен (Acer monspessulanum). Добре застъпени са реликтни и ендемични видове, като терциерните реликти слиливряка (Haberlea rhodopensis) и сръбската рамонда (Ramonda serbica), водния габър (Ostrya carpinifolia), турската леска (Corylus colurna). По сухи терени се срещат макленът (Acer monspessulanum) и мизийският бук (Fagus moesiacus) с подлес, реликтния вид лавровишня (Laurocerasus officinalis). Oт илирийските флорни елементи се срещат следните видове: велчево плюскавиче (Silene velchevi)i, български ерантис (Eranthus bulgaricus), стефчов дебелец (Sedum stefco), нейчев зановец (Chamaecytisus neichevii), мрежест минзухар (Crocus reticulatis), a oт македоно-тракийските – родопсата люцерна (Medicago rhodopaea), родопски скален копър (Sesili rhodopaea) и др.

От видовете с консервационно значение за Мездренски район са характерни следните: карамфил (Dianthus quadrangulus), хойфелова тамянка (Ferula heuffelii), дегенов скален копър (Seseli degenii), ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii) и янкиев зановец (Chamaecytisus jankae).

Районът е с изразено континентално влияние в климатичен аспект и това корелира с растителната покривка. Климатичните фактори и най вече постоянният вятър, създаващ възможности за развтие на ветровата ерозия. Сега съществуващата растителност е производна и е представена от агрофитоценози (ниви) на мястото на гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto), ксеротермни тревни формации от белизма (Dichanthium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), садина (Chrysopogon gryllus) и гори от келяв габър (Carpinus orientalis). Остатъчната растителност е представена е основно от храсталаци в съчетания с различни ксеротермни тревни формации на мястото предимно на ксеротермни горски формации. Тази раститлност е елемент от ксерофитното и мезофитно, микротермно и мезотермна растителност в ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини.

В тези територии се срещат фрагменти от горски съобщества - смесени гори от горун (Quercus dalechampii) и келяв габър (Carpinus orientalis), на места вторично възникнали, както и смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. Moesiaca), смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto), гори и храсталаци от келяв габър (Carpineta orientalis), както и гори от горун (Quercus dalechampii). На места са се образували ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichanthieta ischaemii), луковична ливадина (Poaeta bulbosae, Poaeta concinnae), садина (Chrysopogoneta gryll)i и ефемери Ephemereta. (Бондев,1991)

Територията в която е предвидено разполагането на ветропарка като цяло е обезлесена в голяма степен и превърната в обработваеми земи. Дървесната растителност е слабо застъпена и представена от фрагменти на смесени гори от дъб (Quercus frainetto) и келявия габър (Carpinus orientalis). На места се срещат и изкуствени борови насаждения (Pinus sylvestris, P. nigra). Храстовата растителност е представена основно от формацията на глога (Crataegus monogina) с участие на шипка (Rosa canina), маклен (Acer monspessulanum) и много рядко на драката (Palustris spina-christi).

По-голяма част от ветроенергийните съоръжения се разполагат в обработваеми земи - агроценози. В терените с начин на трайно ползване „пасища-мера” са характерни храсталачно-тревни съобщества със сравнително бедно видовото разнообразие и с щироко разпространение. Храстовата растителност е доминирана от глога. Формациите имат изцяло производен характер, на места значително антропогенно повлияни. По-голямо видово разнообразие в тревните съобщества се установява в ливадите, които могат да се отнесат към Полуестествените сухи, тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (6210) и към низинните сенокосни ливади (6510).

Според зоогеографските класификации, района на инвестиционното предложение попада в Старопланинския подрайон на Севернобългарския район. Този подрайон обхваща територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора.Фауната е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение. Севернобългарският район се характеризира с млада биота, която се е разпространявала и развивала в него през кватернера. Палеоендемити и терциерни реликти тук почти липсват, тъй като през терциера земите на днешна Северна България са били заливани от води, които погребали останките от плиоценската флора и хипарионовата фауна.

Севернобългарският район се характеризира с млада биота, която се е разпространявала и развивала в него през кватернера. Палеоендемити и терциерни реликти тук почти липсват, тъй като през терциера земите на днешна Северна България са били заливани от води, които погребали останките от плиоценската флора и хипарионовата фауна.

Според съвременните схващания за зоогеографското райониране на България, фауната на района е съставена главно от европейски, евросибирски и други северни форми, навлезли и установили се през кватернера. От североизток, в този подрайон са попаднали и многобройни степни животни, запазили се в малкото степни рефугиуми и до наши дни. Една част от тези видове са се приспособили към живот в житни и други агроценози, а друга стенобионтна част се е съхранила единствено в естествените и полуестествени степи. Във дунавската фауна има и немалка евроазиатска биота, която е използвала житните агроценози, като екологичен коридор за своята колонизираща експанзия. Понякога тази евроазиатска агростепна биота, грешно се определя като приоритетна. По точно тя би следвало да се счита за инвазивна и вторична и да не се смесва със типичните степни елементи. За разлика от степната фауна, която има ограничено разпространение, тази фауна има относително широко разпространение, което включва откритите агроценози и вторично тревните формации.

Умереноконтиненталният климат е благоприятен за разпространението на северна биота и намалява силно възможността за заселване на южни елементи. За района са характерни европейско-сибирски, средноевропейски, холарктични и холопалеарктични видове, както и доста степни форми в безлесните територии и редица субмедитерански видове.

Ихтиофауната (Pisces) в района е характерна за ихтиокомплекса на вътрешните реки и прилежащите им водоеми на север от Стара планина, които принадлежат към Дунавския район. В горните и средните течения на реките с относително многочислени и стабилни популации са представени от пъстървови риби - речна пъстърва (Salmo trutta fario), шаранови риби - бяла мряна (Barbus barbus), черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), балканска кротушка (Gobio kessleri), речен кефал (Leuciscus cephalus), скобар (Chondrostoma nasus), уклей (Alburnus alburnus) и др.

Единственият повърхностен воден басейн в района е река Ръчане. Деретата в района са сухи, освен при наличие на силни дъждове и топящи се снегове.