Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м

5. Растителен и животински свят

5.1. Характеристика на растителния и животинския свят в обсега на инвестиционното предложение

Територията предвидена за осъществяване на инвестиционното предложение попада в Македоно-Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област, Горнотракийски окръг, Пловдивски район. Горнотракийският окръг като цяло се характеризира с преобладаването на ксеротермна растителност изградена в миналото от формациите на благуна (Querceta frainetto), косматия (Querceta pubescentis) и вергилиевия дъб (Querceta virgiliana). За непосредствения район около Пловдив, териториите понастоящем са заети почти изцяло от обработваеми земи и земи с неморална (мезофитна и ксеро-мезофитна) растителност.

Родопско-предпланинският район до голяма степен представлява „оазис” на флорни елементи, включително и от по-южна природа. По-голямата част от района е варовита, заета от ксеротермна растителност (с доминиране на космат и вергилиев дъб, и вторични съобщества от келав габър, като по-голямата му част е покрита с вторични тревни фитоценози от белизма и други видове). Той се характеризира с ендемичния вид Gypsophilla tekiraе.

Състоянието на растителния свят в района се определя от въздушния пренос на прахо-газови емисии от основните производства в промишлената зона, замърсеността на почвите, както и от вторичното разпрашаване на замърсения повърхностен почвен слой и въздушния му пренос при ветровито време. Замърсители на растителната продукция са олово, кадмий и в по-слаба степен цинк.

Територията на Пловдивското поле и в частност площта на инвестиционното предложение попадат в Тракийския район на Южнобългарския фаунистичен регион. Фауната в района принадлежи към неморалния фауннистичен комплекс и се отнася към Тракийския зоогеографски район, обхващащ и долината на р. Марица. В зоогеографско отношение района се характеризира с висок процент на медитерански, субмедитерански и средноазиатски фаунистични елементи и занижен процент на Европейски и Евросибирски елементи.

Според горско растителното райониране територията попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0 – 900 m н. в.).

Видовият състав на гръбначната фауна в района може да бъде определен като беден, предвид големият процент на земеделско усвояване на земите, липсата на горски масиви и гъстотата на населените места. Най-голям дял във видовото разнообразие на фауната имат птиците, преди всичко синантропти видове. Делът на другите групи животни е незначителен и свързан с непосредствените райони на бреговете на реките и останалите необработваеми земи.

Долината на р. Марица е естествен коридор за навлизане на средиземноморска фауна. При гнездящите птици 24 % са от средиземноморския комплекс, а при насекомоядните бозайници и гризачи те са 22 % (което не се наблюдава в съседните райони).

 Защитени територии

Територията предвидена за изграждане на инвестиционното предложение не засяга и не е в непосредствена близост до защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Най- близката до обекта защитена територия е Биосферен резерват "Червената стена" (площ 3 029 ha), по силата на Заповед № 2631/1962 на ГУГ, № 1555/1969 на МГГП, и № 1050/1990 на КОПС (ДВ бр. 133/1998 г.) е обявен за резерват през 1962 г. и признат за биосферен резерват от 1977 г. Разположен е на 10 km южно от Асеновград, респективно на не по-малко от 17 km от площадката на КЦМ АД. Съгласно проучванията на Г. Стефанов (1943 г.), Н. Стоянов (1951 г.), Н. Андреев (1986-1990 г.) резерватът е характеризиран с комплекс природни красоти, богатство на флористични видове, много от които са редки реликтни, палео- и неоендемити за страната и Балканския полуостров. Ксеротермните черборови и дъбови гори от миналото са унищожени и заменени от по-разнообразна ксеротермна растителност от средиземноморски тип. Горската фауна е представена от лисица, заек, таралеж, катерица, червеногушо коприварче, пойно коприварче, нубийска сврачка, испанско врабче, тънък стрелец, македонски гущер, змиеок гущер, гръцка костенурка, гръцка дълогкрака жаба и др. Пещера „Топчика” (площ 2,0 ha,) разположена в землището на с. Добростан, попада в границите на резерват „Червената стена”.

В района на Асеновград и околностите има много защитени дървесни видове, като 6 броя вековни чинари, 1 брой черна фурма (в двора на Бачковския манастир), летен дъб (7 броя), бук (2 броя) и бряст (3 броя).

Съгласно чл. 8, ал. 1 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), районът на инвестиционното предложение не попада в защитени зони по проект „НАТУРА 2000” – В района на Пловдив и Асеновград са разполжени пет защитени зони: Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС ( за хабитатите – опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна):

- ЗЗ ”Река Чая”(площ 6 506,211 дка ) с код BG0000194, одобрена с решение на МС № 122/02.03.2007 г.;

- ЗЗ ” Река Марица ” (площ 146 931,018 дка) с код BG0000578;

- ЗЗ ” Родопи средни” (площ 154 845,53 ha) с код BG0001031, одобрена с Решение на МС № 661/16.01.2007 г.

Защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС (за опазване на дивите птици, включени в списъците от защитени зони, приети с решение на МС):

- ЗЗ “Язовир Конуш ” (площ 376,8 дка ) с код BG0002015;

- ЗЗ “ Добростан ” (площ 83 615,52 ha) с код BG0002073

В непосредствена близост до обекта няма чувствителни територии, в т. ч. чувствителни зони, уязвими зони, с изключение на санитарно-охранителни зони на подземни водоизточници (10 броя сондажни кладенци, разположени на 1.7 km северно от площадката, фигура № ІV.2.2-1), водата от които се използва за промишлено водоснабдяване на КЦМ АД и частично за водоснабдяване на селата от района.

Обектът е извън обсега на зони с минерални води от категориите А и Б.