Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м



страница12/30
Дата21.06.2018
Размер11.89 Mb.
#75075
ТипДоклад
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   30

3. Геоложка среда

3.1. Кратка характеристика на геоложките условия


В структурно отношение районът на инвестиционното предложение се намира в Пловдивския грабен, разположен между град Пловдив и гр.Асеновград.

В разглеждания район Пловдивският грабен е запълнен основно със седименти на неогена (плиоцен) и кватернера. На фигура №3.1.-1 е представена геоложка карта на района на инвестиционното предложение.


Неоген (N2)

Неогенските седименти в района са представени от Ахматовската


свита (ah N1-2). Същата заляга трансгресивно върху пъстрата блоково-разломена подложка от скали с докамбрийска, горнокредна и палеогенска възраст. В разглеждания район Ахматовската свита е покрита от кватернерни алувиални наслаги. В свитата се отделят три макроцикъла, отразяващи площната смяна на седиментоотлагането (Драгоманов и др. 1981 г.). Долните два цикъла се разкриват на голяма дълбочина в сондажи. Третият макроцикъл има големи разкрития на повърхността. По генезис това са алувиално-пролувиални образувания с характерен жълто-ръждив цвят. Дебелината на Ахматовската свита е от 16 до 300 m.

Кватернер (Q)

Кватернерните наслаги имат повсеместно разпространение. Формирането им е в пряка връзка с геоморфоложкото и неотектонско развитие на областта през кватернера. По морфоложка засебеност и характер кватернерните наслаги в разглеждания район са разпространени под формата на алувиални и алувиално-пролувиални отложения.

В основата си са изградени от валунно-чакълни, чакълни и песъчливи материали. Южно от р.Марица, където е местоположението на разглеждания обект, късовете са от гранити, гнайси, гнайсошисти, като преобладават гранитите. Свързващата маса е песъчливо – глинеста или глинесто-алевритна.

Над тези наслаги идват неясно слоисти или косо слоисти чакъли и пясъци. Късовете са добре заоблени, с аналогичен състав на първите. Пясъците имат полимиктов, кварцфелдшпатов състав и жълтеникав цвят. Глинестата компонента е монтморилонитов тип. В тази част от Пловдивското поле тези отложения представляват наносни конуси и са привързани към северното подножие на Родопите между Асеновград и с. Устина.

Наносните конуси са с плейстоценска и холоценска възраст. Първите са образувани при излаза на големите реки, а вторите заемат междуконусните пространства, като образуват пролувиални шлейфове.

Плейстоценските наносни конуси са изградени от несортирани, добре заоблени валуни, чакъли, гравий и пясъци, които с отдалечаване от подножието постепенно издребняват и се налагат пясъчливата и гравийната компонента. Най-голямо площно разпространение има наносния конус на р.Чепеларска. По сондажни данни дебелината на пролувия достига до 67 m.

Холоценските наносни конуси са изградени от полузаоблени до полуръбести чакъли с песъчлив запълнител.

Пролувиалните образувания залягат върху плиоценските отложения на Ахматовската свита.

В района има проведени множество инженерно геоложки изследвания за целите на проектиране и изграждането на сгради и съоръжения. Проучването е извършено с ядково сондиране до 15 m, което дава възможност да се установи, че фундирането ще се извърши в наслаги с кватернерна възраст.

Според визуалните особености и физико-механичните свойства на преминатите литоложки разновидности, са отделени два вида строителни почви.

Строителна почва 1 представлява почвен слой от глина песъчлива с хумусно съдържание – разкрива се в интервала средно от 0.00 м до 5.00 м.

Строителна почва 2 е представена от чакъли и валуни с пясъчен запълнител и представлява много здрава геоложка основа. В дълбочина едрината на фракциите прогресивно нараства.

По време на проучването физико-геоложки явления и процеси в района на площадката не са установени и не се очакват прояви на такива.

Съгласно сеизмичното райониране на страната проучваната площ попада в област със сеизмична активност IX степен по скалата на МШК-64 и коефициент на сеизмичност Кс=0.27.

В района на инвестиционното предложение няма оконтурени запаси на подземни богатства.

Фигура № ІV.3.1-1: Геоложка карта на района на инвестиционното предложение



4. Земи и почви

4.1. Характеристика на състоянието на почвите. Нарушени земи. Замърсени земи. Деградационни процеси


Характеристика на почвите

Въз основа на почвеното райониране на страната, районът на инвестиционното предложение се отнася към Средиземноморската почвена област, Тракийско-Среднотунджанска провинция.

Съгласно карто-схемата на почвено-географските райони в България, почвените видове в района (Фигури № ІV.4.1-1 и № ІV.4.1-2) са разпределени както следва:

- Излужени канелени горски почви: слабо излужени, излужени и силно излужени – в землищата на селищата Долни Воден, Куклен, Брестник, Караджово;

- Алувиално (делувиално): ливадни почви, песъкливи и глинесто-песъкливи – в землищата на селищата Крумово, Брестник, Брани поле, Куклен, Катуница. Момино;

- Алувиални наноси почви – в землищата на селата Ягодово, Катуница, Момино;

- Блатни почви – в землищата на селата Ягодово, Крумово, Катуница;

- Рендзини (хумусно-карбонатни) почви – в землищата на селищата Браниполе, Куклен, Брестник, Белащица, Долни Воден;

- Антропогенни почви – антропогенизирани от отпадъци от битови и промишлени дейности.

Фигура № ІV.4.1-1. Карта на почвите в района на Пловдив (по данни от Агенция за почвени ресурси, публикувана в Интернет)




Фиг. № ІV.4.1-1

Фигура № ІV.4.1-1. Излужени канелени горски почви (Chromic luvisol)

Зоналните почви в района са представени само от излужените канелени горски, еродирани, като тези в по-заравнената и широка част от склона са слабо и средно еродирани, а тези в по-стръмната и към Асеновград – представляват комплекс от средно и силно еродирани канелени горски и плитки еродирани и каменисти канелени горски почви. Първите са обработваеми, а вторите са пасища, обрасли с единични дървета и храсти и нискостеблени гори.

Мощността на хумусния хоризонт в обработваемите земи е около 25 - 28 cm, а на почвения профил – около 60 - 90 cm, като хумусният хоризонт, в резултат на ерозията и дълбоките обработки, е нарушен и вторично оформен, включващ и част от преходно-илувиалния В-хоризонт. Структурата в орницата е разпрашено-зърнеста, а в дълбочина – буцеста.

По механичен състав тези почви са тежко песъкливо-глинести. Обемната плътност е 1,70 - 1,95 g/cm3, а относителната - 2,60 - 2,65 g/cm3. Запасеността с хумус, общ азот и общ фосфор е слаба, съответно под 2,5, 0,25 и 0,35 %, а с усвоим калий – слаба до средна (14 mg/100 g). Почвената реакция е кисела (рН ~ 5,8). Запасеността с хранителни вещества на еднометровия почвен слой, за разлика от тази при обработваемите почви, е по-слаба, поради силно скъсените им хумусни хоризонти и почвен профил.

Алувиално(делувиално) - ливадни почви (Fluvisol)

Образувани са от алувиални отложения от р. Чая и по-малките й притоци, както и притоците на р. Марица.

Поради голямото разнообразие на почвообразуващите наноси, отложени в различно време и с различна скорост, развитието на ливадния процес е протичало неравномерно и в голяма зависимост от нивото на подземните води, което се различава в отделните части на речните тераси и поройни конуси. Тук се срещат както влажни ливади, така и сухи пасища с различно влияние върху развитието на почвообразувателния процес. С развитието на ливадния процес тези почви в района на смолниците преминават в ливадни смолници, а в близост с канелените и при по-продължителното влияние на горската растителност – в ливадно канелени горски почви (Койнов, В., Ив. Кабакчиев и др., 1998 г.). Те спадат към типа “наситени” (Eutric) – имат светъл хумусен хоризонт и рН ³ 5,2 във всички хоризонти на дълбочина до 75 cm от повърхността. Профилът им е непълен. На повърхността е разположен органичен хумусен хоризонт със средна мощност 20 cm.

Първият минерален хоризонт “А” е слабо хумусен, слабо карбонатен, текстурно недиференциран, глинесто-песъчлив, рохкав, безструктурен с постепенен преход. Почвата е податлива на ерозия, въпреки разположението им върху равнинни терени.

Преходният "В" хоризонт е по-светъл на цвят, има по-голяма мощност глинесто-песъчлив, рохкав и безструктурен. Присъстват глинени частици, формиращи лещообразни прослойки, разположени на различни нива и дебелини (между 0,20 и 3,00 m).

Хоризонт "С" постепенно преминава в слабокарбонатни материали съставени от рохкав пясък и чакъл с глина, постепенно преминава в пясък с глина.



Заблатени почви (Gleysols)

Тези почви са образувани при високо ниво на подземните води (50 - 100 cm) и под въздействието на ливадно-блатна растителност. Тези две предпоставки обуславят развитието на мощен хумусен хоризонт, под който е формиран добре изразен глеев хоризонт. Хумусният хоризонт е тъмен с признаци на оглеяване, а по-дълбокият глеев хоризонт е нееднороден и изпъстрен с ръждивокафяви петна и жилки. Имат тежък механичен състав – тежкопесъкливо-глинест до леко глинест. Хумусното съдържание е високо – в обработваемите земи е около 3 - 4 %, а при целинните – около и над 5 %. Съдържанието на основните хранителни елементи също е високо. Висок е и сорбционният капацитет, наситеността с бази – голяма. Реакцията на почвите е неутрална до слабо алкална. Тези почви имат добри физикомеханични свойства с добра влагоемност.



Рендзини (хумусно-карбонатни почви) - (Rendzina)

Това са типични интразонални почви, които в района на обекта се намират главно в южната му част. Мощността на тези почви е по-голяма от 50 cm. Те заемат доста голяма територия в югозападната и южна част на района, както и по-малка – в югоизточна посока в землищата на с. Брани поле и Асеновград, в подножията на по-високите релефни форми в непосредствена близост с канелените почви, преминавайки постепенно в зоналния почвен тип. Тези почви са богати на хумус – до 4 - 6 % в целинните. Рохкавият им строеж и добра структура обуславят много добри физични свойства и високи почвено хидро-логични величини. Използваемата влага при тях е около 200 m3. Много добрите им воднофизични свойства, добрата запасеност с хранителни елементи, високото съдържание на карбонати и калций са предпоставка за високата им буферна способност и по-добрите възможности за блокиране подвижността на замърсявания от тежките метали.



Антропогенни почви (Antrosols)

Този тип почви спадат към типа урбаногенни (Urbic antrosols) и са характерни за селищата и промишлените зони в района. Образувани са в следствие на антропогенизиране на алувиално-ливадните почви с отпадъци от промишлен, строителен и битов характер. При самото антропогенизиране почвеният профил на естествените почви обикновено е слабо променен, а антропогенизацията се явява главно в промяна на почво-образователния процес. Това показва, че новообразуваните почви имат свойства близки по природа до естествените. Те нямат добре обособен генетичен профил. В зависимост на насипваните материали включват различни по състав, произход и свойства пластове.

Района на инвестиционното предложение е характерен с доминирането на алувиално (делувиални) ливадни, мощни леко песъкливоглинести, слабо каменисти, развити върху илувиално-делувиални карбонатни отложения. Категорията на земята при неполивни условия е определена на четвърта, като тези почви спадат към групата на много добри и добри почви за земеделие.

Почвите, които са в обхвата на имота се определят като алувиално (делувиално) ливадни почви, формирани върху речни наносни материали, съставени от слоеве с различен петрографски и гранулометричен състав. Подпочвените води са високи и тяхното равнище през годината е в границите на 0.8 - 2.4 м. Почвените профили имат строеж от типа АС, като мощността на почвените хоризонти варира между 40 и 80 см. Повърхностният хоризонт е светлокафяв и съдържание на хумус до 2.2 %. Механичният състав на почвените хоризонти варира между леко и средно песъчливо глинест, със съдържание на физическа глина в границите на 22-35 %. Почвената реакция е 7.2 - 7.8.

Нарушени земи

В границите на имота определен за инвестиционното намерение - „Преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане”, нарушения на почвите са извършени по отношение на изземване на хумусния пласт на цялата територия и започнатите изкопни работи за склада.


Замърсени земи

Състоянието на замърсените площи в района е обект на сериозно проучване, изследване и анализ през последните 20-25 години в следствие от промишлената дейност на КЦМ АД. Резултатите от тези разработки са отразени в над 40 отчета и публикации на специализирани изследователски звена в страната, като НИИПА ”Н.Пушкаров” Центъра по Хигиена, БАН, Информационния научен център на МОСВ, Аграрния университет - Пловдив, Централната лаборатория за контрол на пестициди нитрати, тежки метали и отрови към МЗХ, Централния научно-изследователски институт по ветеринарна медицина ИДМ-Пловдив и др., както и в собствения бюлетин на Комбината. Тези изследванията са провеждани от различни специалисти, по разнородни методики, съответстващи на целите, които са преследвали, но сравнително обективно представят състоянието на почвите по отношение на замърсяването им с олово, цинк и кадмий. Първите задълбочени проучвания относно влиянието на емитираните от Комбината замърсяващи вещества върху компоненти на околната среда датират от 1976 г. В периода 1976-1990 г. е проследено изменението на съдържанието на олово в почвите на землищата на селищата на разстояние до 10 кm около Комбината.

Спецификата на металургичното производство на КЦМ обуславя като приоритетни замърсяванията на почвите в района с олово, кадмий и цинк. Техногенният приток на други цветни метали (мед, кобалт, арсен, живак и др.) по въздушен или воден път няма съществен принос върху общото замърсяване на почвите в района.

Резултатите от тези изследвания показват по-висока степен на замърсеност на почвите с олово и с по-широк ареал на разпространение в сравнение с цинка. Контурите на картираните зони определени от факела на разпространение на замърсяването, в известна степен съответстват на “розата на ветровете” в района, но са силно повлияни и от странични фактори, например температурните инверсии при тихо време.

Съществуват редица изследвания относно влиянието на атмосферното замърсяване върху степента на натрупване на тежки метали в растителната биомаса на различните видове селскостопански растения, използувани както за животински фураж, така и за храна на хората. Проследено е влиянието на замърсяването с тежки метали по хранителната верига “растения – животни”.

Изследванията на земите на община Куклен по финансиран от Германия проект с ръководител на колектива д-р Пенков (2000 –2001 г.) обхващат седем пробни площи с обработваеми земи от лични земеделски стопанства (в дворовете на земеделски стопани и в полето) на различно разстояние от завода, както и две необработваеми пробни площи (двора на училището и детската градина). Освен почвите са анализирани и земеделски продукти от тях за съдържание на олово и кадмий. Данните показват:

- Пълна корелация между съдържанията на олово и кадмий, т. е. там, където е повишено нивото на олово, е повишено и нивото на кадмий;

- Обработваемите площи съдържат тежките метали в по-ниски количества, поради разреждането им в орния слой, отколкото повърхността на необработваемите площи - пасището на дълбочина 0 – 3 cm съдържа и олово над ПДК и кадмий (съответно 118 и 3,44 mg/kg);

- Обработваемата площ в близост до на КЦМ АД е замърсена на по-голяма дълбочина, значително повече от по-отдалечените пробни площи - също обработваеми.
Деградационни процеси

Поради равният характер на територията и слабата лесистост в района като цяло е развита ветрова ерозия (площната ерозия). Ветровата ерозия на почвата е деградационен процес на отвяване и насипване на почвени частици и растителни остатъци при въздействието на силни ветрове. В последните десетилетия мащабите и интензивността на ветровата ерозия нарастват. Главната причина за това е увеличената честота на силните ветрове, на засушаванията, обезлесяването и не на последно място нецелесъобразната система на земеделие.

Съществено влияние върху ветровата ерозия оказва покритието на почвата с растителност, растителни остатъци или изкуствени покрития. Най-силно въздействие има растителността, която във всички случаи намалява интензивността на ветровата ерозия. Това зависи от типа растителност, мощността на биомасата (височина и листна повърхност) и дълготрайността. С най-голям почвозащитен ефект е горската дървесна и храстова растителност. При наличие на горска растителност, ветрова ерозия на почвата не се наблюдава. С най-добра почвозащита са многогодишните треви, докато при окопните култури, които изискват чести обработки се разрушава структурата в повърхностния слой на почвата и се създават благоприятни условия за развитие на ветрова ерозия.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница