Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м
Изтегляне 11.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Подземни води – съществуваща ситуация
- 2.4. Прогнозна оценка за въздействие върху подземните води и системите за водоползване
2. Повърхностни и подземни води2.1. Характеристика на хидроложките и хидрогеоложките условия и фактори на водните ресурси в района на инвестиционното предложениеРайонът на инвестиционното предложение попада в дясната част от водосбора на средното течение на р. Марица. Съгласно Приложение ХІ на Директива 2000/60/ЕС, целият Източнобеломорски район попада в Екорайон 7 – Източен Балкан (Eastern Balkan), където басейнът на р. Марица е трансграничен с Р. Турция. Отводнителна водна артерия за непосредствения район на промишлената площадка на ИП е р. Чепеларска (Чая или Асеница) като един от десните притоци на главна дренажна артерия в Тракийската низина – река Марица. Река Чепеларска е единственото открито водно течение, което се намира в близост до площадката на ИП (виж картата на фиг. № I.3-1 - Раздел I, т. 3). Тя извира от постоянни извори в подножието на връх Голям Персенк (2091 m). В горното си течение, до навлизането си в Горно-Тракийската низина, р. Чепеларска тече в тесни и дълбоки речни долини, покрити с едрозърнести чакъли и пясъци, на места в алтернация с глини, образуващи обширния наносен конус в южната част на Пловдивското поле. Бреговете на реката са добре залесени с елша, върби и тополи. В долното течение надлъжните наклони са по-малки, бреговете са по-полегати и по-слабо залесени – доминират пасбищата и обработваемите земи. Върху режима на водите на р. Чепеларска, а оттам и на формираните в нейния пороен конус подземни води, основно влияние имат валежите във водосборния басейн на реката, чиято обща дължина е около 100 km при обща водосборна площ около 850 km2. Формирането на естествения физико-химичен и бактериологичен състав на водите става под въздействието на релеф, почва, климат, растителност и воден режим. Поради силно изразената пречиствателна способност на сравнително дебелия слой пясък и чакъл в началото на поройния конус, намиращ се на повече от 25 m над нивото на р. Марица, подземните води се различават по някои физикохимични и бактериологични показатели, повлияни в значима степен и от антропогенни фактори. Река Чепеларска протича в средно урбанизиран район и понася съответните последствия в качествено и количествено отношение. Доминиращите фактори, които влияят върху качествения състав на това водно течение, са водният отток и динамиката на изменението му, прякото антропогенно въздействие чрез заустване на отпадъчни битови и промишлени води и съществуващата биота. Косвено влияещи фактори са замърсената атмосфера – чрез валежите и преките отлагания в реката, температурата на водата, регулираща биохимичните процеси. Посочените фактори са независими, при което е възможна специфична комбинация за всяко водно течение. Хидроложките параметри на р. Чепеларска се контролират в три пункта (хидрометрични станции) – ХМС № 323 при гр. Наречен, ХМС № 324 при с. Бачково и ХМС № 343 при с. Югово.
Във водосборния басейн на река Чепеларска има добри отточни условия и се регистрират два максимума – първичен, обхващащ месеците от края на март до края на юни, и вторичен – от началото на септември до края на октомври. От средата на март, поради повишаване на температурите в долните и средни части на водосборния басейн започва топенето на снеговете. Това топене през пролетта често е придружено и от интензивни валежи, вследствие на които в реката нивото бързо се повишава и поради специфичните топографски условия високите вълни бързо се оттичат. Обемът на водните количества на р. Чепеларска преди точката на заустване на канала на КЦМ АД (станция г. Асеновград) и след нея (станция с. Катуница) е представен по налични данни в таблица № IV.2.1-1. Оттокът на реката през пролетта надхвърля 15 m3/sec, а в сушави години и в края на лятото пада под 3 m3/sec. Таблица № IV.2.1-1. Водни количества на р. Чепеларска по данни от минали периоди (по данни за периода 1939 - 1948 г.)
Река Чепеларска протича на около 4000 m, източно от промишлената площадка на ИП и е най-близкото естествено повърхностно водно течение, което служи за краен приемник на отпадъчните води от площадката на КЦМ АД, “Агрия” АД и др. В участъка на заустването реката е коригирана, с напречен профил тип “правилен трапец” с подпорни стени и дънни прагове. Повърхностният й отток е добре изучен. Наблюдава се от посочените по-горе ХМС (при г. Наречен, с. Бачково и с Югово), изградени на постоянни напречни профили за различни периоди от време. Средната гъстота на речната мрежа е 0,6 - 0,7 km/km2, а модулът на годишния повърхностен отток на реката е нисък – варира от 2-3 до 4-5 (dm3/sec)/km2. Отточният й режим се характеризира с неустойчив период на пълноводие, с продължителност около 6 месeца (ХII-V) и обем до 70-80 % от годишния отток. Периодът на маловодие е от 2-3 месеца (VII-IХ) с обем около 5 % от годишния отток. Абсолютното минимално водно количество на р.Чепеларска при ХМС № 324 (с. Бачково) варира от 4 m3/sec (м. VIII-Х 1954 - 1955 г.) до 0,80 m3/sеc (м. ХII 1972 - 1973 г.) при над 50-годишен период на наблюдение. Абсолютното минимално водно количество при 95 % обезпеченост възлиза на 0,88 m3/sec, при средно абсолютно минимално водно количество 1,78 m3/sec. Данни за оттока на р. Чепеларска са съпоставени с тези за р. Марица в таблица № IV.2.1-2.
1/ Характерните водни количества Q мин. (m3/sec), Q ср. (m3/sec) и Q макс. (m3/sec) са определени по данни за периода 1993 – 2008 г. През зимния и лятно-есенния сезон се наблюдава минимизиране на речния отток, с продължителност през отделните години до 300 денонощия. Настъпването на мало-водната фаза е в резултат от рязкото намаление на притока от повърхностни води в речната мрежа, предизвикано от климатичните особености на района и ползването на води за напояване и различни комунално-битови и промишлени нужди. По данни от Мониторинговата мрежа на състоянието на повърхностни води на ФС „Рожен” (в съответствие с Наредба № 5 ДВ бр. 95/ 2000 г. и Наредба № 7 ДВ бр. 96/1986 г.), фоновите съдържания за р. Чепеларска (БПК5, нитритен и нитратен азот, разтворен кислород) за минал период от време (2000 и 2001 г.) са съпоставени графично по тримесечия на фигура № IV.2.1-1. Речните води в горното течение се характеризират с високо съдържание на разтворен кислород, със съответното насищане с O2 (80-112 %) ниско съдържание на фосфати, амониев и нитратен азот. Измерени са ниски стойности на БПК5 и електропроводимост. Съдържанието на тежки метали е под границата на откриваемост. Радиационното състояние на повърхностните води в община Асеновград се контролира в 2 пункта – река Лъки и река Чепеларска. По данни за 2004 г. измерената в пунктовете мощност на еквивалентната доза е в интервал 0,12 - 0,28 Sv/h и е естествена за района.
Качеството на водите в реката по посочените основни характеристики, както е показано по-долу на фигурите № IV.2.1-2 и № IV.2.1-3, значително се влошава в по-долното й течение след вливане на замърсени от флотацията в Лъките води на р. Юговска. Фигура № IV.2.1-2 
Фигура № IV.2.1-3 
До с. Бачково р. Чепеларска е II-ра категория водоприемник, а след Асеновград – III-та категория. Качеството на водите на реката се наблюдава от РИОСВ - Пловдив в пункт “Моста за с. Бачково“ и “Спирка Кемера” от Националната система за мониторинг. Данни на РИОСВ - Пловдив за “Спирка Кемера” са представени графично на фигурите № IV.2.1-4 до № IV.2.1-7 за показателите неразтворени вещества, рН, сулфати и олово. Резултатите показват, че за периода от януари 2000 г. до август 2004 г. по тези показатели качеството на водите отговаря на проектната категория на реката, почти без отклонения или с единични отклонения, които имат случаен характер. За периода до 2005 г. (преди пускане в експлоатация на ПСОВ на КЦМ АД, т. нар. биотичен индекс за участъка на р.Чепеларска след канала на КЦМ АД и АГРИЯ АД за отпадъчни води е ”БИ 1 – екологически поразен речен участък с токсично унищожаване на речната екосистема”. Впрочем, този индекс също е много неблагоприятен – БИ 2 и преди вливането на този канал, поради замърсяването на реката от канализацията на Асеновград. Дължината на поразения участък е около 8 km, след което реката се възстановява до известна степен в резултат на самопречистващите процеси. Фигура № IV.2.1-4 
Фигура № IV.2.1-5 
Фигура № IV.2.1-6 
Фигура № IV.2.1-7 
Река Чепеларска е водоприемник за всички отпадъчни води от промишления, селскостопански и битов сектор в района между Пловдив и Асеновград. В нея са заустени и отпадъчните води на КЦМ АД и “Агрия” АД. Заустването е на 4 km североизточно от Комбината, преди с. Катуница. До там отпадъчните води се движат гравитачно, по открит канал с бетонно дъно и стени. Състоянието на р. Чепеларска може да се прецени по приведените в таблица № IV.2.1-3 данни за замърсяването на водите й от минали изследвания (1995 г. и 2005 г.), където за съпоставени съдържанията на тежки метали (олово, кадмий и цинк) през пролетно-летните месеци на годината. Приведените в таблица № IV.2.1-3 стойности могат да се съпоставят с обобщени данни за периода 2005 - 2007 г., представени по-долу в таблиците № IV.2.1-4 и № IV.2.1-5. Таблица № IV.2.1-3. Съдържания на тежки метали в р. Чепеларска 300 m пред точката на заустване на отпадъчните води на КЦМ АД и “Агрия” АД
*/ Пробовземане през месеците май - август преди и след колектора, след Асеновград и от напоителен канал. Таблица № IV.2.1-4. Съдържания на тежки метали в р. Чепеларска на 1 km след точката на заустване на отпадъчните води на КЦМ АД и “Агрия” АД
Потокът отпадъчни води от промишлената площадката на КЦМ съществено влияе върху качеството на водите след точката на заустване. След пускането през есента на 2005 г. на пречиствателната станция за очистване на промишлените отпадъчни води (ПСОВ на КЦМ АД) емисионната ситуация в точката на заустване на отпадъчните води съществено е подобрена, както следва от приведените таблични данни за съдържание на характерните за производството замърсители – олово, кадмий и цинк, преди и след точката на заустване. По данни на Басейнова дирекция от мониторингови измервания за тежки метали за 2007 г., в река Чепеларска преди вливане в р. Марица (спирка Кемера) са измерени еднократно превишени концентрации на кадмий – 0,043 mg/l (при ПДК-норма за III-та категория 0,02 mg/l) и на олово – 0,23 mg/l (ПДК-норма за III-та категория 0,2 mg/l). Измерванията на проби за цинк попадат в нормата за I-ва категория водоприемник (под 1 mg/l Zn). Таблица № IV.2.1-5. Имисионна ситуация на р. Чепеларска (III-та категория водоприемник) преди и след точката на заустване на потока отпадъчни води от КЦМ АД за периода 2006 - 2007 г.
*/ Под границата на аналитичното определяне; **/ Наредба № 6/2000 г. за III-та категория водоприемник. 2.2. Подземни води – съществуваща ситуацияХидроложките условия в района на ИП са добри изучени. Първите хидроложки изследвания са от 1951 г., извършени с оглед осигуряване на вода за напояване на селскостопанските земи. През 1957-1958 г. са извършени сондажни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания във връзка с водоснабдяването на КЦМ АД. В района на проучване са разпространени порови води, формирани в кватернерните и неогенски отложения, както и пукнатинни води, акумулирани в скалните комплекси, изграждащи Родопския блок и скалната подложка на Горно-тракийската депресия. Порови подземни води Порови подземни води в района се акумулират в алувиалните и алувиално-пролувиални седименти, образувани от р. Чепеларска и нейните леви притоци. Дебелината на наслагите варира от 20-40 до 100 m. Те се представят главно от разно-зърнести чакъли с пясъчен и гравиен запълнител. Важен фактор за формирането и режима на поровите води, акумулирани в пролувиалните отложения, изграждащи наносния конус на р. Чепеларска е пряката хидравлична връзка между повърхностно-течащите води и кватернерния подземен воден обект. Подземният поток се подхранва от няколко източника, които по значимост се степенуват както следва: най-голям източник – от р. Чепеларска, родопските реки и дерета с постоянен и временен характер; среден източник – от инфилтрация на валежни води и локален източник – от подземно разтоварващите се карстови и пунктирни води на южната оградна верига. Главна посока на движение на подземните води в района е от югозапад към североизток. В следствие на експлоатацията на няколко вододобивни системи е настъпила деформация на токовите линии на естествения подземен поток. В района средният модул на подземния отток е около 11 dm3/sec.km2. Поровите води по химичен състав се класифицират като хидрокарбонатно-калиев тип и хидрокарбонатно-калиево-магнезиев тип с обща минерализация 0.4-0.5 g/dm3. Отнасят се към първа категория води по предназначение, т. е. води с питейни качества. Най-незащитен от замърсяване е кватернерния водоносен хоризонт в горната безнапорна част, а с относително по-добра естествена защитеност срещу антропогено въздействие са подземните води с полунапорен характер, формиращи се в долнището на кватернерните наслаги.
Тези води са от второстепенно значение за изследвания район. Пукнатинните води с плитка циркулация са разпространени в зоната на напуканост в най-южната част на региона и практически са без значение за района на ИП. Пукнатинните води с дълбока циркулация се подхранват от протерозойските метаморфити, които широко се разкриват в планинските масиви, а в гребеновите структури са покрити от терциерни седименти. Водопроявленията на тази водоносна система са по разломите, по които са се формирали гребените и са се издигнали оградните планини. Подземните води в горните части на планинския масив са охладени, а по-долу в гребеновите структури са горещи (или субтермални). Водообилността на застъпените скали е неравномерна. Тя намалява от високите към по-ниските части и от запад на изток. Подземните води се подхранват от валежи, а се дренират от извори с дебити, рядко превишаващи 1-2 l/sec. В западната част, където се разкриват предимно вулканити (риолити и андезити), са се формирали подземни води с приблизителен модул на подземен отток над 0,5 l/sec.кm2 и осреднен модул на прогнозно-експлоатационен отток 0,3 l/sec.кm2. Прогнозно-експлоатационните ресурси при площ около 250 km2 са 75 l/sec, като преобладаващи са изворите с дебити под 0,l l/sec. Най-големият извор в района с дебит 4-5 l/sec е в андезити и се намира северно от с. Новаково. Чрез каптираните извори се използват под 10 l/sec, като неоползотворени остават около 65 l/sec от общите запаси. По химичен състав водите са пресни, с разнообразен състав, като в риолитите преобладават сулфатно-хидрокарбонатни натриево калциеви, а в андезитите – хидрокарбонатни калциевите води. На изток са разпространени флишоподобни и туфогенни материали, които се характеризират с по-ниска водообилност. Поради плитката циркулация и пресъхването на повечето извори през летните сезони, прогнозно-експлоатационните ресурси тук са минимални, като на някои участъци такива отсъстват. В погребаното от палеоген-неогена северно бедро на Севернородопската антиклинала са акумулирани карстови термоминерални води с температура 27 - 44°С и минерализация от 0,5 до 4,0 g/dm3 (разкрити със сондажи термоминерални находища ”Асеновград” и ”Куклен”). Категория на подземните води в района според предназначението им Състоянието на подземните води в изследвания район по актуализирани данни се определя като добро в екологично отношение. Националната мрежа за качествен мониторинг на подземните води, обхванати от РИОСВ - Пловдив и използвани за питейно-битово водоснабдяване), включва 40 хидро-геоложки пункта, от които в района на ИП са следните: - Сондаж № 4 (артезиански кладенец) г. Куклен; - Сондаж (тръбен кладенец) с. Катуница; - Сондаж (тръбен кладенец) с. Брани поле; - Два сондажа (тръбни кладенци) с. Брестник; - Сондаж (тръбен кладенец) с. Крумово; - Кладенец (един от водовземната система на КЦМ АД). Най-значимата водовземна система в района на ИП се представя от водо-добивните съоръжения на КЦМ АД - Пловдив. Системата включва десет кладенци (един шахтов и девет сондажни), разположени на собствен терен в землището на село Крумово, на около 1,7 km северно от производствената площадка на обекта (виж по-долу фигура № ІV.2.2-1). Те представляват линеен ред от взаимодействащи кладенци с дължина 2 250 m и се разглеждат като вододобивна система. Съоръженията са изградени през периода 1962-1968 г. от “Водоканалпроект” с дълбочина 15,5-30,7 m. Диаметърът на шахтовия кладенец е 3 m, а на сондажните – 0,42 - 0,30 m. Имат стомано-бетонни каптажни кръгли шахти с диаметър 4 m и обща СОЗ “А”. Водо-добивната система каптира подземни води от горната част на кватернерния водоносен хоризонт, изграден от пролувиални, чакълесто-песъчливи наслаги, достигащи максимална мощност 100 m. 
Фигура № ІV.2.2-1. Топографска основа на водовземните съоръжения (шахтови и сондажни кладенци) в района на инвестиционното предложение Както беше посочено по-горе, подземните води са порови с ненапорен хидравличен характер и са категоризирани по предназначение в I категория подземни води, които могат да бъдат използвани за питейно-битови цели. Подземният воден обект се характеризира като силно водообилен поток с посока на север-североизток. Оценката на влиянието на добиваните водни количества от вододобивната система на КЦМ АД върху съседни водовземни съоръжения, работещи в същия подземен воден обект, направена при схематизация на линейния ред кладенци в обобщена кръгова система, показва гарантиран ресурс при максимално водопотребление. Направеният анализ за величината на естествения локален ресурс на потока подземни води дава средна стойност от 784 l/sec, т. е. многократно по-висок от максималния проектен експлоатационен ресурс на КЦМ АД – реалното водопотребление на Комбината за производствени и хигиенно-битови нужди е значително по-малко (до 400 m3/h, респективно до 110 l/sec). Съгласно ИП, средният денонощен разход на вода за промишлени нужди за година, за който се предвижда собствен сондажен кладенец, ще бъде до 5 m3/day (до 2000 m3 годишно, така че не трябва да се очаква каквото и да е допълнително въздействие върху естествения локален ресурс на потока подземни води. За изясняване на хидрогеоложките условия на участък от кватернерния водоносен хоризонт и оценка на локалния експлоатационен ресурс на подземни води добивани от водовземните съоръжения на КЦМ АД през 2000 г. е изготвен хидрогеоложки доклад от „ГеоЕкоКонсулт”ЕТ. Съгласно предписанията, е определен мониторинг в шест пиезометрични точки на и около територията на Комбината, в които се контролира замърсяването на подземните води. В таблица № ІV.2.2-1 са дадени географските координати на пиезометрите, а в таблица № ІV.2.2-2 са представени резултати от измерванията по налични данни за 2005 г.
Таблица № ІV.2.2-2. Съдържания на вредни компоненти в проби от пиезометрите за мониторинг на подземните води в района на КЦМ АД (данни от 2005 г.)
Направената оценка на състоянието на подземните води показва, че водите могат да се категоризират по предназначение в първа категория подземни води, годни за използване за питейно-битови цели. Експлоатационните ресурси на сега действащите вододобивни системи в района са значително под естествения локален ресурс на потока подземни води и не дава негативно отражение върху състоянието на подземните води. Включването на допълнително водоползване от собствен сондаж за производствени нужди съгласно ИП на обекта, поради твърде малката си стойност, практически остава без значение за бъдещото състояние на подземните води в района. Ореолът на частично замърсяване на подземните води с олово и кадмий излиза извън територията на КЦМ АД (и ”АГРИЯ” АД), но не въздейства на качеството и състоянието на добиваните от водовземните съоръжения подземните води.
2.3. Източници за промишлено и питейно-битово водоснабдяване за нуждите на инвестиционното предложение – необходими количестваПромишлена вода ще е необходима за зареждане на ваните и за периодично опресняване на разтворите в тях, за промивните вани и ваната за охлаждане. Предвидено е използване на сондажен кладенeц на територията на имота след изддено разрешително за водоползване от Басейнова дирекция. Общото водно количество за промишлени нужди възлиза на 2000 m3 годишно (средноденонощно около 5 m3 за година). Предвидено e и водно количество за външно пожарогасене от 5 l/sec, което ще се осигурява също от собствения водоизточник на подземни води. Питейното водоснабдяване на обекта ще се осъществява от водопровода Е Ø 150 за с. Крумово. За целта, фирмата притежава Разрешително № 685/09.06.2010 г. от ”Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив за проектиране и изпълнение на В и К отклонение от водопровода. Съгласно ИП се предвижда промишленото водоснабдяване на обекта да се осъществи от тръбният кладенец, изграден по проект на ”Хидродинамика” ЕООД - Пловдив (”Проект за водовземане на тръбен кладенец, предназначен за производствено водоснабдяване на обекта на ”Юпитер 05” ООД в имот УПИ IV - 011411, местност ”Капсида” в землището на г. Куклен, община Куклен”). Кладенецът се намира в северната част на площадката и има координати (координатна система 1970 г.) Х = 4533851,762 и Y = 8622934,927, с височинна кота + 175.38. Геоложкият строеж на мястото на сондажния кладенец се състои от кватернерни отложения с полувиален (prQp) произход. До 50 m разрезът най-общо е представен от пясък, чакъл и единични валуни, които след 30-ти метър са заглинени. В пясъчно-чакълестите материали е формиран безнапорен водоносен хоризонт с ниво на подземни води 15 m под земната повърхност. Тръбният сондажен кладенец е направен с пластмасова тръбно-филтърна колона с диаметър 200 mm. Дълбочината му е 50 m. По сондажни данни филтрите са разположени в интервалите по дълбочина 22 - 24,5 m и 26 - 48 m. Задтръбното пространство, от дъното на сондажа до дълбочина 18 m, е запълнено с чакъл с едрина на зърната 5 - 15 mm, като в интервала 0 - 18 m е направено задтръбно циментиране. Основните характеристики на кладенеца са представени в таблица № ІV.2.3-1, а в таблица № ІV.2.3-2 са съпоставени данните за капацитета на водочерпане. Таблица № ІV.2.3-1
Таблица № ІV.2.3-2
По проект вододобивът ще се осъществява посредством потопяема центробежна помпа с хидрофор с максимален дебит 3,0 l/sec (10,8 m3/h) и по тръбопровод водата ще се доставя до производственото хале. Проектните стойности за максималния и средногодишен експлоатационен дебит на водовземанията е показан в следващата таблица № ІV.2.3-3. Таблица № ІV.2.3-3
2.4. Прогнозна оценка за въздействие върху подземните води и системите за водоползванеВ проекта на ”Хидродинамика” ЕООД - Пловдив е направена оценка за влиянието на новия тръбен кладенец (ТК ”Юпитер”) спрямо най-близко разположения до него действащ кладенец (ТК № 8 на Помпена станция КЦМ). Оценката е извършена по общоприета методика и се изразява в определяне на понижението (S, m), което ТК ”Юпитер” ще предизвика върху ТК № 8 при работа със средно-денонощен дебит. Резултатите показват нулево понижение, т. е. няма влияние. За екстремни условия на работа на ТК ”Юпитер” с проектния максимален дебит от 3 l/sec за едно денонощие се получава понижение S = 0,07 m, което е незначително спрямо дебелината на водоносния хоризонт. Прави се заключението, че включването на допълнително водоползване от собствен сондаж за производствени нужди съгласно ИП на обекта, поради твърде малката си стойност, практически остава без значение за нормалната работа на наличните водовземни съоръжения в района, преди всичко на тези от вододобивната система на КЦМ АД. При средночасово водопотребление около 400 m3/h (респективно около 9 600 m3/day) само от кладенците на КЦМ АД, едно допълнително средно-денонощно водочерпене от 5 m3/day за новия обект ще съставлява само 0,05 %, така че не трябва да се очаква каквото и да е допълнително въздействие върху ресурса на подземните води в района.
Каталог: ovos Изтегляне 11.89 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
