Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за изграждане на



страница4/6
Дата19.07.2018
Размер0.83 Mb.
1   2   3   4   5   6

6.2. Повърхностни и подземни води


Отводнителна артерия за района на инвестиционното предложение е р. Янтра. Водосборният й басейн е разположен между басейните на р. Осъм, р. Русенски Лом и р. Камчия и обхваща площ от 7.862 км2. Средната надморска височина на водосбора е 470 м. Горите в поречието заемат 28 % от водосборната област и са предимно букови-нискостеблени.

Строителството и експлоатацията на Път ІІІ-5004 ще бъде свързано с въздействия върху водни обекти – р. Синкевица, Бакойско дере, р. Паничарка, р. Козата река, притоци на р. Янтра в редултат от строителството на мостове и корекция на реките. Дейностите ще са свързани със замърсяване на повърхностните води с механични примеси. При технически аварии и неизправност на пътно-строителната техника са възможни и замърсявания с органични замърсители – гориво-смазочни материали. При строителството няма да се формират отпадъчни производствени води.



Рехабилитация насъществуващи мостови съоръжения

Предвидена е рехабилитация на мост над р. Янтра (Първи етап) при км 2+303.70. Дейностите по ремонта на съоръжението не са свързани с работа в речното корито, поради което въздействие върху качеството на водите на приемника не се очакват.



Строителство на нови мостови съоръжения

Трети етап. Изграждането на пътя в този участък е свързано с премостване на три водни обекта: р. Синкевица, Бакойско дере и р. Паничарка.

• Мост при км 11+800 – над р. Синкевица

• Мост при км 14+600 – над Бакойско дере

• Мост при км 15+415 – над р. Паничарка

• Мост при км 15+500 – над р. Паничарка



Четвърти етап

В този етап на Път ІІІ-5004 са предвидени следните корекции:



  • при км 16+480 на река Паничарка.

  • при км 16+880 на река Паничарка.

  • при км 18+360 на река Козята река.


Очаквани въздействия в процеса на строителствато

В процеса на рехабилитацията (Първи и Втори етапи) и ново строителдсво (Трети, Четвърти и Пети етапи) на Път ІІІ-5004 няма да има замърсяване на водни течения от формирани отпадъчни води от строителни дейности. Няма да се използват водни количества, освен тези за питейно – битови нужди (бутилирана вода), които са в много ограничено количество и не следва да се очаква някакво негативно въздействие от тях.

Строителството на новите мостови съоръжения и корекциите на реките ще е свързано с въздействия в хидрологията на реките и временни промени в качествените им характеристики.

Замърсяване на повърхностните водни течения може да се очаква при изкопните работи. Това могат да бъдат основно замърсявания с неразтворими вешества, следствие от размътване на водите. С ограничена, вероятност могат да се очакват замърсявания с гориво-смазочни материали от неизправна строителна техника.

Въздействието върху водите – повърхностните води като цяло може да се обобщи като незначително и краткосрочно.

Очаквани въздействия в процеса на експлоатация

Като основни замърсители на водите в обхвата на линейните обекти се считат емисиите на вредни вещества от автомобилния транспорт и химическите вещества, които се използват за зимното поддържане на пътното платно. Оттичането на водите към басейните на реките предизвиква трансфер на вредни вещества натрупани в обхвата на трасето.

В процеса на експлоатация пътят както и в момента, представлява линеен източник на замърсяване емитиращ:

- газове и аерозоли, съдържащи основно кадмий, сажди и др. съставки от двигателите на преминаващите МПС и от износването на техните гуми по пътното платно и на самата настилка. Оловото в произвежданите безоловни бензини практически отсъства;

- периодично, през зимния сезон от солта и лугата използвани против обледеняване на патното.

Риск от замърсяване вследствие разливи на моторно гориво или опасни товари. Най-тежки последици за повърхностните води предизвикват епизодични и локални залпови замърсявания вследствие аварийно разливане на транспортирани по пътя нефтопродукти и други опасни химични вещества в наливно или насипно състояние. Размерът на евентуалните щети зависи пряко от бързината на реагиране с ефективни мерки за локализиране и ликвидиване на разлива или опасното вещество.

Вероятността от възникване на такива преки замърсянания е изключително малка, а опастността от пряко засягане на повърхностните води е обратно пропорционална на разстоянието от пътното платно до намиращите се в съседство повърхностни водни течения. Пряко засягане на повърхностни води при такива аварийни ситуации е възможно само в участъците на мосовете.

Засягане на санитарно-охранителни зони на водоизточници за питейно водоснабдяване. Чувствителни зони.



Водоизточници за питейно-битово и промишлено водоснабдяване

От язовир "Христо Смирненски" се подава вода за питейно-битово водоснабдяване на около 70 000 души.

Приоритетно водата се ползва от населението на община Габрово. Малка част от населението на община Габрово ползват води и от откритите водохващания „Сапатовец“ и „Малуша“. Повърхностните води от язовира се експлоатират от "ВиК" ООД – Габрово. Обособени са 8 броя пункта за вземане на водни проби от язовира. За периода 2004 – 2007 г. от водите на язовира и от захранващите го реки се взимаха проби два пъти годишно. От откритите водохващания - един път годишно.

Категоризацията на водите е съгласно НАРЕДБА № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Категория А1 е най-добрата категория и за тези води се изисква допълнителна подготовка преди подаване към потребителите включваща груба механична обработка и дезинфекция, напр. бърза филтрация и дезинфекция. За повърхностни води категория А2 е необходима механична и химична обработка и дезинфекция, напр. предхлориране, коагулация, флокулация, утаяване, филтрация и дезинфекция (крайна дезинфекция).

Има внесен проект за определяне и изграждане на санитарно – охранителни зони около горните водоизточници. Тези зони обхващат високите билни части на Стара планина - изворните части на речните водохващания, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, както и площите и прилежащите части около съоръженията езеро, язовирна стена, деривация и т.н..

Инвестиционното предложение няма пряк контакт с открити водни пространства част от СОЗ. Само в района на етапната връзка от края на IV-ти етап до съществуващия път през връх Шипка могат да се пресекат съоръжения част от деривация „Янтра”.



Оценка на въздействията върху източници на питейно водоснабдаване (СОЗ) и мероприятия за предотвратяване на въздействията

Инвестиционното предложение не засяга санитарно-охранителни зони (СОЗ).

Единствено за етапната връзка от Четвърти етап до пътя през вр.Шипка съществува приближаване на трасето до такава зона. Това е събирателна деривация „Янтра”, която заедно с язовир „Христо Смирненски” се използва за водоснабдяване на селища от община Габрово. За целия водоснабдителен комплекс има разработен проект за определяне и изграждане на санитарно-охранителните зони (СОЗ). Съоръженията от СД „Янтра” попадат във втори пояс на СОЗ.

Етапната връзка е по северния скат над ВЕЦ „Малуша”, в посока съществуващия път за връх Шипка, над канал “Янтра” от СД “Янтра”.

Събирателна деривация „Янтра” представлява сложна система от водохващания (пет водохващания от проектирани 8 броя) и канали. До всяко водохващане е изградена експлоатационна сграда. По пътя от водохващанията до язовира водните количества преминават през четири дюкера, четири тунела и един мост-канал,

Първи пояс на СОЗ обхваща пространството от водната (водовземната) кула на разстояние 1000 м срещу течението на водата, както и ивица от терена на двата бряга със същата дължина и широчина 50 м.

Втори пояс обхваща цялата акватория на язовир „Христо Смирненски” и СД „Янтра” и брегова ивица с ширина 500 м от границата на водния обект.

Трети пояс на СОЗ обхваща водосборната област на язовир „Христо Смирненски” , включително и водосборите на водохващанията на СД „Янтра”.

От наличната информация за конфигурацията на СОЗ и инвестиционното предложение може да се направи извода, че контакти между двата обекта може да съществуват само при пресичане на трасетата на деривацията и етапната връзка, т.е. между съоръжения, а не между съоръжения и естествени пространства, където се извършва формиране на оттока. Последното показва, че негативни въздействия може да има само ако в резултат на строителни работи се наруши целостта на съоръженията на деривацията. През време на експлоатацията такова въздейстиве може да се получи ако има зауствания на води от пътното платно в съоръженията от деривацията.

За ограничаване на възможността за негативни въздействия е необходимо при прокарването на етапната връзка да се повиши вниманието особено при преминаване на евентуални контактни зони между пътната връзка и деривацията.

Също така е необходимо да се осигури отвеждане на отпадни (дъждовни) води от платното извън съоръженията на деривацията.

При нормална експлоатация на етапната връзка, включително и в процеса на изграждането й е малко вероятно нарущаване и негативно въздействие върху състоянието на деривацията, още повече, че проектната скорост за този участък е 40 km/h..


1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница