Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „



страница6/13
Дата15.10.2018
Размер2.06 Mb.
#87916
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

7.3. Земни недра


Кратка характеристика на геоложките условия

Районът на Инвестиционноте попада в средната част на Пазарджишко-Пловдивското поле, заемащо западната част на Горнотракийската низина. Последната представлява обширна низина, образувана в неогена и кватернера. Покрита е изцяло с алувиални наслаги.

Въздействието върху земните недра веднага може да се прецени като незначително поради отсъствието на съществени изкопни работи освен в зоните на мостовете и съоръженията, където ще се извърши сравнително по-дълбоко навлизане в дълбочина за фундиране на тези съоръжения.

Горнотракийската морфоструктурна област, се простира между Средногорската и Рило-Родопската морфоструктурна зона. Тя обхваща Горнотракийската низина и оградните планински подножия.

Геоложкият строеж на района е представен от седиментни скали с неогенска и кватернернерна възраст.

В района на ИП няма находища на подземни богатства и неговата реализация няма да засегнат такива.

Съгласно Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2 и чл. 106 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (обн., ДВ, бр. 13 от 2012 г.) - Карта за сеизмично райониране на Република България за период 1000 години районът се характеризира като такъв с прогнозна IX степен и сеизмичен коефициент Кс=0,27.

По протежение на трасето са извършени проучвания и е изработен подробен Инженерно – геоложки доклад.


Оценка на възможните изменения в геоложката среда в резултат от реализацията на инвестиционното предложение

Не се очаква изменение в геоложката среда поради същността на ИП – реконструкция и разширяване на трасето. При най-важното съоръжение – моста над р.Марица се предвижда фундирането да е пилотно, поради което изкопните работи се ограничават.


Очаквани въздействия. Оценка на въздействията

Инвестиционното предложение „Околовръстен път на гр. Пловдив (Път III-805 „/Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”/ - п.в. Царацово – Съединение” от км 0+000 до км 4+120 и Път II-86 „/Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”/ - Асеновград – Смолян” от км 0+000 до км 14+750) – Реконструкция с изграждане на второ пътно платно” представлява рутинен пътен обект по отношение на неговото строителство и последващата му експлоатация. Въздействието върху земните недра е в зависимост от качеството на предварителното инженерогеоложко проучване, конструктивните решения и качеството на изпълнение на строителните работи. При спазване на нормативните изисквания не следва да се очакват негативни въздействия върху състоянието на земните недра.

Негативно въздействие върху земните недра не се очаква и при корекции на елементите на засегнатата инфраструктура на други юридически лица – реконструкции на електропроводи, оптични и тт кабели, напоителни канали, и др.
Характер на въздействията

Характерът на въздействията върху състоянието на земните недра, за инвестиционно предложение „Околовръстен път на гр. Пловдив (Път III-805 „/Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”/ - п.в. Царацово – Съединение” от км 0+000 до км 4+120 и Път II-86 „/Път I-8 „Пазарджик – Пловдив”/ - Асеновград – Смолян” от км 0+000 до км 14+750) – Реконструкция с изграждане на второ пътно платно” може да се класифицира, като пряко и същевременно незначително, със следните характеристики:



По време на строителство:

Степен на въздействие: Значимостта на въздействие върху обектите (рецептори) при разглежданите варианти за отделните участъци – много ниска;

Териториален обхват на въздействието: Локален по цялото трасе;

Продължителност на въздействието: Краткосрочно;

Честота на въздействието: Периодично/временно (при изграждане на обекта и изграждане на съответната пътна инфраструктура;

Последици: Отрицателно;

Кумулативни въздействия: Не се очакват.

По време на ескплоатация

Степен на въздействие: Няма вероятност от въздействие върху състоянието на земните недра.

Териториален обхват на въздействието: Не се очаква по време на експлоатацията;

Продължителност на въздействието: Не се очаква;

Честота на въздействието: Не се очаква;

Последици: Не се очаква;

Кумулативни въздействия: Не се очаква.

7.4. Земи и почви


Характеристика на състоянието на почвите

В съответствие с почвеното райониране на страната, районът на инвестиционното предложение се отнася към Балкано-Средиземноморската почвена подобласт, Среднотракийско-Тунджанска провинция. Почвените типове в района са както следва:

- Излужени канелени горски почви: слабо излужени, излужени и силно излужени – в землищата на селищата Долни Воден, Куклен, Брестник, Караджово;

- Алувиално (делувиално): ливадни почви, песъкливи и глинесто-песъкливи – в землищата на селищата Крумово, Брестник, Брани поле, Куклен, Катуница. Момино;

- Алувиални наноси почви – в землищата на селата Ягодово, Катуница, Момино;

- Блатни почви – в землищата на селата Ягодово, Крумово, Катуница;

- Рендзини (хумусно-карбонатни) почви – в землищата на селищата Браниполе, Куклен, Брестник, Белащица, Долни Воден;

- Антропогенни почви – антропогенизирани от извършени строителни дейности


Размер на нарушенията на земите и почвите Промяна в предназначението и ползването на земите свързано с реализацията на инвестиционното предложение

За проектираното трасе на откритият път ще се ползват територии резервирани за пътя и територии резервирани за селскостопански пътища. Отчуждения се налагат само в местата на новопроектираните пътни възли и за реализация на обхода в западна посока п.в. на път I-8, при който се удължава трасето на обходния път с 250 м, както и проектното решение за изместване на ж.п. клона на КЦМ АД с 3 200 м, като ж.п. линията преминава на ниво терен.


Необходими площи за отчуждение

На този етап - Идеен проект 2013 г, е изготвена приблизителна количествена сметка за размера на засегнатите земи (площ в дка). След избор на вариант и решение за реализацията му ще бъдат конкретизирани имотите по вид собственост, по вид територия и по предназначение. Ще бъде изготвен парцеларен план на база размер на площите, подлежащи на отчуждаване и на земята за промяна на предназначението й. На този етап са определени следните площи за отчуждение:

- за реализация на ИП при пътен възел с Път І-8 по вариант 3.1, п.в. „Лилково“ по вариант 2 (изместване на трасето западно от съществуващия околовръстен път) и п.в „Асеновград“ по вариант 2 площите за отчуждение са 186.480 дка.

- за реализация на ИП при пътен възел с Път І-8 по вариант 3.1, п.в. „Лилково“ по вариант 4 и п.в „Асеновград“ по вариант 1 площите за отчуждение са 112.830 дка.

- за реализация на ИП при пътен възел с Път І-8 по вариант 4 (изместване на трасето западно от съществуващия околовръстен път), п.в. „Лилково“ по вариант 2 (изместване на трасето западно от съществуващия околовръстен път) и п.в „Асеновград“ по вариант 2 площите за отчуждение са 280.331 дка.

След реализирането на проекта, отнетите земи се класифицират като нарушени земи, съгласно възприетата Класификация на увредените земи (Инструкция № РД-00-11/13.06.1994 г. на Министерство на земеделието и горите). Строителството на пътя ще е свързано с трайни нарушения на почвите и същите ще бъдат безвъзвратно загубени като невъзобновим природен ресурс.


Очаквани въздействия

По време на строителството

Основните въздействия върху почвите в резултат от реализацията на инвестиционното предложение ще бъдат свързани с нарушения на почвения профил, с промяна на протичащите в почвения субстрат физико-химични, воднофизични и биологични процеси, локално влошаване на качеството на почвите в прилежщите на пътните участъци земи.

Предвид обстоятелството, че се засягат основно земеделски земи, от важно значение е съхраняването на отнетия хумусен хоризонт с оглед използването му при ландшафтното оформление на крайпътните пространства, както и възможности за облагородяване на слабопродуктивни земи в района при излишък на хумусни маси. Количествата на отнетия хумус съгласно количествените сметки за първи участък са 7 592 м2, а за втори участък – 41 158 м2. Съхраняването на отнетия хумус на определени за целта депа и оползотворяването му следва да става при условията на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 на Закона за почвите и Наредба 26 за рекултивация на нарушени терени.

Първична нарушеност - При заемането на нови площи за трасето на пътя промените ще бъдат свързани с дейности, нарушаващи целостта на земната кора в рамките на строителната линия и съпътстващите временни терени. Практически в следата на трасето и сервитута почвата се унищожава окончателно и безвъзвратно.

Възможна е вторична нарушеност – създаване на условия за предизвикване на ерозия и гравитационни процеси в околопътното пространство (извън предвидените

нарушения). Възможно е допълнително засушаване на терените (на 20-30 м от трасето), поради свързаното с изкопните работи дрениране.

С построяването на пътя ще се промени категорията на земята през която преминава. Нарушенията ще бъдат в рамките на отредения терен, като след приключване на строителните работи, трябва да се рекултивират всички временни площадки.

Временни нарушения на почвите ще има и в местата, където са предвидени площадки за престой на строителни машини и съоръжения, площадки за депониране на изкопани земни маси, строителни материали и отнет хумус. След приключване на строителството, тези терени ще бъдат рекултивирани.


Източници на замърсяване на атмосферния въздух с отлагане на замърсители върху почвите

По време на строителството на пътя се очакват два вида емисии в атмосферния въздух с отлагане на замърсители върху прилежащите земи и почви:

• прах - неорганизирани източници при строителните работи, основно при изкопно-насипните работи по трасето на пътя;

• емисии от работата на двигателите на строителната механизация - неорганизирани мобилни източници за реализация на строителните процеси и транспортните средства за доставка на суровини, материали, оборудване и др.

Емисиите ще бъдат неорганизирани и ще бъдат свързани с полагането на основата при уширението на околовръстния път и рехабилитацията на съществуващи и изграждане на нови пътни възли, изграждането на новите платната и реконструкция и изместване на комуникации на други ведомства (съпътстваща инфраструктура), които могат да се определят в рамките на следните видове строителни дейности:

- изкопни работи за подготовка основата на околовръстния път при разширяването или при преминаването по ново трасе;

- отнеманве (фрезоване) на съществуващата пътна настилка;

- изкопни работи за изместване на отводнителни/напоителни канали, преместване на ел. проводи, газопровод и други съпътстващи инфраствуктурни обекти;

- товарене и транспорт на излишните материали до депо;

- разтоварване на излишните материали;

- товарене и разтоварване на инертни материали върху временни площадки по трасето на пътната отсечки;

- обратно засипване с чакъл и филц при полагане на основата на пътя;

- влагане, разстилане и уплътняване на инертните материали на пътя.

При описаните процеси ще се емитира прах с различен фракционен състав, поради използуването на машини за отстраняване на пътната настилка, булдозери, челни товарачи и пр. Използуването на такива машини ще е свързано и с изхвърлянето на отработени газове, в чийто състав основните типове емитирани замърсители са: азотни оксиди; летливи органични съединения; метан; въглероден оксид; въглероден окис; двуазотен оксид; серен диоксид; амоняк; кадмий; олово; полициклични ароматни въглеводороди; диоксини и фурани; както и частици (сажди) при изгаряне на дизелово гориво.

Праховите частици с размери над 10 (25) м в зависимост от метеорологичните условия ще се утаяват на около 20 – 50 м от трасето, а по малките ще се разсейват в околната среда и ще бъдат отмивани или утаявани след коагулация и уедряване на сравнително големи разстояния. По-малките фракции на праха, включително тези с респираторен размер (2-10 микрона), ще бъдат засегнати от турбуленцията на въздушните маси в приземния слой и ще бъдат разсеяни в атмосферата.

Количеството на прах от неорганизираните източници ще имат временен и локален характер само в обхвата на строителните площадки. Следва да се набележат мерки за намаляването им като: навлажняване на пътища и площадки, покриване на прахообразни материали при съхранение на открито, транспортиране на земни маси и прахообразни материали с автосамосвали, оборудвани с покривала и др.

Замъряванията от аерозоли от ауспухови газове в процеса на строителство ще са

незначителни и няма да се отразят върху качеството на земите, предвид кратките сроковете за строителство. Възможни са и локални замърсявания на почвите с горива и масла при възникнали аварии на строителна и транспортна техника.

Други очаквани въздействия върху земите и почвите като „утъпкване” са възможни в резултат на неконтролирано движение на строителна и транспортна механизация извън строителната полоса и определените пътни подходи.

Очаква се въздействието върху земите и почвите по време на строителството до пътното платно и обектите да бъде пряко, отрицателно със незначителна степен на въздействие по време на извършване на строителните работи по продължение на трасето на инвестиционното предложение. То е свързано главно с унищожаване на земите и почвите (промяна в тяхното предназначение и загубата им като природен ресурс), върху които ще бъде изградено пътното трасе и всички необходими съоръжения, като мостове, надлези, подлези, виадукти, свързващи пътни възли и др.


В процеса на експлоатация

Замърсяване с вредни вещества

Експлоатацията на пътя е свързана с трайна промяна в земеползването върху територията в границите на обхвата на скоростния път с режим на превантивна устройствена защита с ширина общо 50 м. В този аспект въздействието от експлоатацията на пътя ще се отрази върху устойчивостта на почвите на антропогенно натоварване.

По време на експлоатацията на пътя ще са налице замърсявания на прилежащите на пътното трасе почви следствие на емитираните газове от автомобилния транспорт, от евентуални разливи на горива и масла, замърсявания от размразяващи субстанции използвани за зимното поддържане на пътното тяло с повърхностния отток от платното. На въздействие ще са подложени земите и почвите около трасето на пътя. Ширината на засегнатата от замърсяване ивица зависи от интензивността на автомобилното движение, ветровия режим и разположението на пътното платно спрямо околния терен ( в изкоп, насип или по терена).

В процеса на експлоатацията, пътя представлява линеен източник на замърсяване емитиращ:

• непрекъснато, но с променлива интензивност COx, NOx, SO2 и други газове и аерозоли, съдържащи основно олово (Pb) и кадмий (Cd), сажди и др. съставки от двигателите на преминаващите МПС и от износването на техните гуми по пътното платно и на самата настилка.

• емисии от асфалтиране на пътища - при полагане на асфалтовата смес върху пътното платно се отделят емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (PAH).


Пренасянето на замърсителите в земите и почвите става главно по въздуха (от емисиите от изгорели газове от ДВГ) или посредством отпадъчните води от пътното платно. Тежките метали се натрупват предимно в повърхностния горен слой на почвата и в незначителна част в по-долния хоризонт, което се дължи на високата им реактивоспособност спрямо хумусните вещества и глинестите колоиди.

Емитираните от пътя газове и аерозоли ще попадат директно в прилежащите на пътя земи и почви. Извършеното моделиране по участъци и варианти показва:

- зоната с усредненеи средногодишни стойности на азотни оксиди над допустимите норми за опазване на почвите/растителността (норма с период на усредняване 1 година от 0.03 мг/м3) е от 50 до 80 м и от 75 до 100 м при прогонозния трафик;

- усреднените максимални годишни стойности за серни оксиди са по-ниски от допустимите норми за опазване на почвите/растителността (0.02 мг/м3).


• периодично (през зимния сезон) – Cl, SO42-, Na+, Mg2+ и др. от размразяващи субстанции използвани против обледеняване на пътното платно.

Емитираните от пътя газове и аерозоли ще попадат директно в прилежащите на пътя земи и почви. Резултати от извършвано моделиране на разсейването показват, че на разстояние от 5 до 10 м от банкета, ивицата от пътя ще бъде подложена на замърсяване, като с увеличаване на разстоянието (50, 100 м) концентрациите на замърсителите рязко спада.

Замърсяването от използване на сол и луга за зимното поддържане на пътното платно, също е източник на замърсяване на почвите в прилежащите на пътя земи. Същите не могат да предизвикат забележими изменения в качеството на почвите (освен локална промяна на рН), предвид ограничените количества които се прилагат.

Локално, но значително замърсяване на почвите в процеса на експлоатацията на пътя може да се получи в резултат на аварийни разливи на масла, бензин, опасни вещества.


Замърсявания от аварийни разливи

Локално, но значително замърсяване на почвите в процеса на експлоатацията на пътя може да се получи в резултат на аварийни разливи по платното на масла и горива, със соли, неразтворими вещества или други механични примеси.

По време на експлоатацията е възможно замърсяване на прилежащите земи и почви от повърхностните води от пътната настилка и от крайпътните съоръжения за събиране на тези води.
Замърсяване с отпадъци

Твърдите отпадъци – строителни/ремонтни и битови са сериозни замърсители на почвите в обхвата на пътищата. В аспекта на замърсяване на почвите с отпадъци, в участъците за престой на автотранспортни средства, крайпътните пространства се замърсяват с битови отпадъци, а на места и от строителни, в резултат на строителни и ремонтни дейности на пътя. В това отношение крайпътното пространство на пътя няма да прави изключение.


След реализацията на инвестиционното предложение почвите около трасето на пътя ще са подложени на дълготрайно, постоянно, отрицателно и с кумулативен ефект въздействие. Очаква се намаляване на риска от замърсяване на прилежащите територии около пътното тяло с тежки метали поради факта, че по новите законови норми за качеството на използваните горива от МПС, у нас вече се предлагат само безоловен бензин. По време на експлоатацията на пътя е възможно замърсяване на прилежащите земи и почви от повърхностните води от пътната настилка и от крайпътните съоръжения за събиране на тези води и отводняване на платното. Тези отпадъчни води могат да бъдат замърсени с опасни и токсични материали от разливи по платното на масла и горива, със соли, неразтворими вещества или други механични примеси.

По време на експлоатация е възможно при неправилно оразмеряване и функциониране на отводнителните съоръжения да се допусне замърсяване на прилежащите земи и почви от повърхностните води от пътната настилка. Въздействието върху почвите се определя като отрицателно и с кумулативен ефект.

При възникване на екстремни ситуации (аварийни разливи по пътното платно, пожар и др.) съществува риск от залпово замърсяване на земите и почвите в прилежащите територии на пътя. Въздействието върху почвите в тези случаи ще е значително и краткотрайно, ако се вземат бързи мерки за ограничаване на замърсяването и изземване на замърсените почви и тяхното третиране в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Посочените две основни групи замърсители имат отрицателно и с кумулативен ефект въздействие върху земите и почвите в прилежащите територии около пътя.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница