Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „

1. 
   Площадките на инвестиционното прадложение и прилежащите към тях територии не попадат в границата на природни обекти с природозащитен статус, включително в зони от мрежата Натура 2000 и не граничат с такива;
   
2. 
   Защитени природни обекти са на големи разстоятия от площадката на инвестиционното предложение
   

2. 
   Културно, архитектурно, историческо и археологическо наследство
   

• 
  Състояние на културно-историческото наследство.
  

• 
  Музейна мрежа и състояние на археологическите проучвания.
  

Към настоящия момент в Монтана функционира Исторически музей.

• 
  Проблеми на културното наследство.
  

Информация. Разпределението на отговорностите на администрацията във връзка с културното наследство създава редица проблеми по отношение на информацията за него. Информацията за отделните археологически обекти се съдържа в "Археологическа карта на България" която обаче е с режим на ползване — "за служебно ползване" и не се разпространява свободно. Гражданите и различните организации на практика нямат свободен достъп до тази информация, нито до информацията съдържаща се в регистъра на Националния музеен фонд, воден от НЦМГИИ, който съдържа информация за всички движими паметници на културата. Проблемът с липсата на информация има и други измерения - за редица обекти няма публикации с научен характер, а обектите, за които има туристическа информация от какъвто и да е вид са около 5-10% от всички обекти. На туристическите карти много от обектите не са отбелязани, няма ги и в различните туристически материали, които се изработват. Туроператорите и сродните им също не разполагат с подобна информация.

Социализация. Проблемите, свързани със социализацията на културното наследство в Монтана са сходни с проблемите в останалата част на страната, но са подчертано по-остри като се има предвид и общата изостаналост на региона по икономически показатели. На първо място това е почти пълната липса на достъпност за недвижимите паметници на културата и липсата на прилежаща инфраструктура, която би позволила паметниците да бъдат социализирани и включени в туристически дейности. За движимите паметници на културата това е липсата на експозиционна площ и лошото стопанисване на музейните фондове. Лошата социализация се поражда от различни фактори, вкл. липсата на конкретни дейности по социализацията на паметниците като консервация и реставрация, липсата на мащабни археологически проучвания и реставрационни дейности, липсата на информация, липсата на проекти по международни програми, насочени към тези проблеми и др.

Човешки фактор. В региона кадровият потенциал от специалисти е по-нисък особено що се отнася до археолози, музейни работници, специалисти по консервация и реставрация, специалисти по културен туризъм. Наличните кадри в голямата си част са в пенсионна възраст, включително и работещите в културните структури на общините. Основно кадровият потенциал е концентриран в Монтана.

Традиционно в нашата страна културното наследство, а и културата в по-широк план, са схващани като част от непроизводствения сектор. Същевременно в периода от 1944 до 1989г. се практикуваше една тотална система на субсидиране, в която културното наследство и свързаните с него хора и организации на практика бяха извадени от обхвата на реалните икономически процеси и бяха превърнати в субсидиран сегмент , от който не се очаква да произвежда обществен ефект различен от образователен и възпитателен. Тези нагласи у хората, работещи в сферата на културното наследство са една от пречките за реалната му социализация и включването му в реалната икономика.

Основният икономически потенциал на културното наследство се свързва със сферата на туризма, а така също и с определени поддържащи го отрасли като извършването на строителни работи, изработването и търговията със сувенири, отпечатването и разпространението на туристически материали и др.

На второ място движимото културно наследство в близките няколко години -движимите паметници на културата собственост на физически и юридически лица - ще се оформят като част от търговията с дефинираните от ЕС "културни ценности".

В Република България Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата (приемник на Националния институт за паметниците на културата – НИПК), София, 1000, бул. Княз “Дондуков” 16, тел/факс 987 48 01) на основата на действащия понастоящем Закон за културното наследство (ЗКН) (приет от 40-то Народно събрание на 26.02.2009 г., обнародван в ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г. и влязъл в сила от 10.04.2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2. и чл. 126, които влязоха в сила от 10.04.2010 г.; Изм. и доп. ДВ, бр. 92 от 20.11.2009 г., и заменил действалия от 40 години (1969 г.) Закон за паметниците на културата и музеите) е “държавен културен институт с национално значение с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство......” (Чл. 18).

Съгласно ЗКН, Чл. 58, ал. 1 “Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва от Министерството на културата въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост”.

Определянето на научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване става с декларационен акт, издаден от Министъра на културата (Чл. 58, ал. 2).

Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти имат качества на недвижими културни ценности, се прави предложение до Министъра на културата от Директора на НИНКН за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване (Чл.64, ал.1).

На площадките на инвестиционното предложение не са открити археологически обекти и структури.

На площадките на инвестиционното предложение няма информация за открити археологически обекти и структури

2. 
   Здравен статус на населението
   

Населението на област Монтана е приблизително 148 098 души, а населението на община Бойчиновци – около 10 826 души.

Инвестиционното предложение попада в землищата на село Лехчево и село Бели брод, с население съответно около 2079 души и 299 души, попадащи в община Бойчиновци, област Монтана.

Към 01.02.2011 г. населението на област Монтана е 148 098 души, което представлява около 2,0% от общото население на страната. По брой население област Монтана се нарежда на 18 място сред областите в България.

Данните от последното преброяване показват, че област Монтана е една от трите области, засегнати в най-голяма степен от обезлюдяване /като преди нея са само областите Враца и Видин/. 

В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на област Монтана намалява с 34 160 души, което представлява средногодишен темп на намаление от 1.75%. /За страната средногодишния темп на намаление за този период е 0,7%./

Тенденция за намаляване броя на населението през 2011 година спрямо 2001 година  има във всички общини на област Монтана. С най-малък процент на обезлюдяване е община Монтана – 12,3. Следват  община Вършец и община Берковица – с около 17%. 

Към 01.02.2011 година мъжете в област Монтана са 72 841души (48.8%), а жените -  75 257 (50.2%), или на 100 мъже се падат 103 жени. Жените са преобладаващата част от населението във всички общини с изключение на община Георги Дамяново. 

Данните от последното преброяване на населението показват, че в област Монтана продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване дела на населението на 65 и повече години.

За първи път от преброяванията след 1965 година към 01.02.2011 година се констатира увеличение на дела на населението във възрастовата група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 1.2% и от 62.5% е достигнал 63.7%.            

Област Монтана се характеризира с едни от най-високите стойности на отрицателен естествен прираст. Това се дължи на ниския коефициент на раждаемост, но най-вече на високите стойности на смъртност. През 2003 година коефициентcj на раждаемост за областта e 7,7‰ при 8.6‰ за страната, а коефициентът на смъртност е 19,8‰ за областта, при 14.3‰ за страната. 

През 2003 година в областта са живородени 1343 деца, от които 896 в градовете и 447 в селата. В сравнение с предходната година са родени с 108 деца по-малко. Като тенденция се очертава нарастване на извънбрачните живородени като брой и като относителен дял, съответно 838 извънбрачни при 505 брачни през 2003 година и 779 извънбрачни при 672 брачни през 2002 година.

Коефициентът на детска смъртност е показател, който е много чувствителен към промените в динамиката на величините, от които се изчислява. През 2000 година стойността му за област Монтана е 16.0‰ при 13.3‰ за страната; през 2001 година достига до 23.3‰ за областта при 14.4‰ за страната, през 2002 година стойността му пада до 12.4‰ за областта при 13.3‰ за страната, а през 2003 е 15,6 ‰ за областта при 12,3‰ за страната. Детската смъртност се характеризира с големи различия по признака “местоживеене” – докато в градовете на областта през 2003 година тя е 12,2‰, то в селата е 21,9‰.

През 2003 година в област Монтана са умрели 3566 души, т.е. смъртността е 19,8‰, докато за страната стойността е 14.3‰. Тези различия до голяма степен се дължат на относително високия дял на застаряващото население в региона..

Промените в раждаемостта и смъртността определят измененията на естествения прираст. През 2003 година при стойност – 5.7‰ средно за страната, за областта той е –12,1‰. За намаляването на населението в областта допринася и отрицателния механичен прираст. Ако през 2003 г. на територията на областта са се заселили 3964 души, то изселилите се са 5205, или механичният прираст е –1241. 

1. 
   Инвестиционното предложение е предвидено да се реализира в река Огоста, землищата на села Лехчево и Бели брод, община Бойчиновци, област Монтана;
   
2. 
   Населението на област Монтана е приблизително 148 098 души, а населението на община Бойчиновци – около 10 826 души.
   

2. 
   Естествени и антропогенни вещества и процеси
   

В процеса на строителство ще се използват стандартните строителни материали, които не представляват риск за здравето на човека и околната среда. Както и някои вещества и продукти, които могат да представляват риск за здравето на работниците (разгледани в т. 1.8.1).

За експлоатацията на инвестиционното предложение се предвижда използването и на опасни химични вещества и препарати, които биха могли да имат антропогенно въздействие върху почвите и водите само при неправилна употреба (разгледани в т. 1.8.2).

Очакваното въздействие върху човека и рисковите фактори от употребата на опасните вещества и препарати, както и по отношение на очакваното въздействие върху компонентите на околната среда, решаващ фактор е количеството, в което се очаква тяхната употреба и спазване на изискванията за правилната им експлоатация.

1. 
   Територията, на която ще се реализира инвестиционното предложение, не е силно повлияна от човешката дейност;
   
2. 
   За експлоатацията на инвестиционното предложение се предвижда използването на опасни химични вещества и препарати, при работата с които трябва да се изпълняват изискванията на законодателството за етикетирането и съхранението им, както и да се спазват изискванията за безопасни условия на труд.
   

2. 
   Различни видове отпадъци и техните местонахождения
   

Количествата, вида и класификацията на отпадъците, които ще се генерират по време на строителство, експлоатация, закриване и рекултивация, са детайлно разгледани в т.1.13.

Площадката на инвестиционото предложение не е замърсена в резултат на нерагламентирани сметища и замърсявания с отпадъци.

2. 
   Генетично модифицирани организми
   

1. 
   Атмосфера
   

Не се очаква в етапа на строителство да бъде негативно повлиян микроклиматът в района на инвестиционното предложение. Не се очакват и преки или косвени въздействия върху климата в района.

Експлоатацията на инвестиционното предложение не е свързана с отделянето на отпадъчни газове, които биха повлияли по какъвто и да е начин върху климатичните или микроклиматичните условия в района.

Не се очаква въздействие върху атмосферата в етапа на закриване и рекултивация в обхвата на инвестиционното предложение.

Представените данни показват, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже въздействие върху микроклимата в района.

2. 
   Атмосферен въздух
   

По време на строителството в атмосферата ще се емитират изгорели газове от ДВГ на строителната механизация, което е свързано с емисии на СО, NOx, SO₂, въглеводороди и фини прахови частици. Предвидената строителна техника включва багер, булдозер и автосамосвали, автокран, автобетоновози. Общият разход на гориво за периода на реконструкцията е 20 тона. За оценка на емисиите от изгаряне на горивото в двигателите на гореспоменатите машини е използвана методиката за бърза инвентаризация (Методиката за определяне на емисиите на вредни вещества по балансови методи, МОСВ, (CORINAIR 2005)). Техните количества са представени в таблица 1.11-1.

За за целия период на сторителство (30-36 месеца), в атмосферата ще се емитират 252 kg CO, 604 kg NOx, 6 kg CH4, 48 kg PM, 74 000 kg CO2 и др.

Посочените количества вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата са ориентировъчни и ще се доуточнят след определяне на броя и вида на строителната техника, технологията и организацията на строителните работи.

Емисиите на общ прах до голяма степен ще зависят от сезона, през който ще се извършват строителните работи, климатичните и метеорологичните фактори (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), както и от характеристиките на земните частици и предприеманите превантивни действия.

Допълнителните отпадъчни газови емисии, свързани със строителството, са ограничени по време и количество и са характерни за всяко строителство.

По време на експлоатация на централата, не се очаква замърсяване на атмосферния въздух.

При закриването и рекултивацията няма да има организирани източници на емисии.

В периода на закриване са възможни следните неорганизирани емисии:

• 
  прахови емисии при товаро-разтоварните и транспортни дейности на почвата и подравняването й в процеса на техническата рекултивация на нарушените терени.
  
• 
  газово-прахови емисии (въглероден диоксид, въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди, прах, серен диоксид и др.) от движението и работата на машините, които ще се използват при техническата рекултивация на нарушените терени.
  

След преустановяване на работата на инсталациите и осъществяване на биологичната рекултивация ще се преустановят емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух.

3. 
   Води
   

По време на строителството влиянието върху качеството на повърхностните води се изразява в увеличаване на съдържанието на механични примеси (увеличаване на твърдия отток).

Възможно е при строителството на минивецовете да се повдигнат (ремобилизират) наносите и свързаните с тях замърсители в течащите води на реката. Ще бъдат въведени процедури за смекчаване на потенциалното въздействие, което ремобилизацията би могла да има върху водите на р. Огоста. Строителството ще се извършва през летните месеци, при по-малък дебит на протичане на водите и с по-малко енергия. Въздействието ще се прояви в границите на трите площадки, но при замърсяване на р. Огоста, отрицателното въздействие може да има и по-голям обхват, но трябва да се има в предвид, че строителната дейност ще бъде свързана единствено с изкопни работи от самата река – пясък и баластра. Реката е възможно да бъде не замърсена, а замътнена от собственият си материал, а не от чужд, който ще я замърси.) Затова е необходимо да се упражнява строг контрол и ефективно управление на територията.

За защита на строителната площадка от заливане се предвижда изграждане на временна предпазна дига с височина, съобразена с водното количество с обезпеченост 5%. Изграждането на дигата ще се извърши в период на маловодие.

За намаляване на въздействието при работа на строителната механизация се предвижда изграждането на временни утаители. При неблагоприятни метеорологични условия и прогнози ще бъдат вземани своевременни мерки за изтегляне на строителната механизация извън речното корито. Ако наносните отложения се ремобилизират, те вероятно ще бъдат отложени непосредствено надолу по течението след строителството и въздействията ще бъдат ограничени по размер и времетраене.

Липсват организирани и неорганизирани емисии или замърсяване на водата с токсични химикали, както по време на строителството, така и по време на експлоатацията на обекта.

За битови нужди ще се използва вода от водоноски. Питейната вода ще бъде доставяна на обекта бутилирана. Не се очаква генериране на отпадъчни води, освен минимални количества битово-фекални води. Битовите отпадъчни води при строителството ще бъдат локализирани от временно изграден санитарен възел. Формираните битово-фекални води ще се третират в химически тоалетни.

За етапа на строителството не са необходими разрешителни за водовземане и водоползване.

Въздействията върху повърхностните води по време на строителството ще бъдат временни, краткотрайни, локализирани и без кумулативен ефект.

Не се очаква замърсяване на водната екосистема на р. Огоста с масла и нефтопродукти от работата на машините в централите. Те биха имали крайно неблагоприятно въздействие както върху водните организми и орнитофауната в района. Възложителят гарантира съвременно технологично равнище и автоматизация на предвиденото оборудване. То ще бъде снабдено с автоматична защита срещу оттечки и разливи на смазочни масла, съдържащи нефтопродукти. При нормален режим на работа на централата е изключено въздействие чрез замърсяване на реката с нефтопродукти.

Ще се генерират битово-фекални води. Количеството на отпадъчните води е до 1 m³/24 h на минивец. За третиране на отпадъчните битово-фекални води се предвижда да се заустват във водоплътна изгребна яма за всеки от трите ХКМВЕЦ. Изграждане на ямата е необходимо Възложителят да сключи договор с ВиК оператор или оторизирана частна фирма, която извършва услуги по почистване на изгребни ями.

Отпадъчните води от реализация на инвестиционното предложение няма да оказват негативно влияние върху повърхностните води във водосбора на р. Огоста.

При фазата на експлоатация ще бъде въведен мониторинг за оценяване на проблемите, свързани с качеството на речната вода и изпускането на замърсители. При спазване на екологичните изисквания към изпълнението и експлоатацията на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” няма да окаже неблагоприятно въздействие върху зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в която територия попада площадката на инвестиционното предложение.

Изграждането на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” няма да повлияе на общия обем вода протичащ през река Огоста, нито ще окаже влияние върху река Дунав, на която е приток.

Инвестиционното предложение няма да доведе до отрицателни условия за протичане на реките. Обработвайки енергийно наличните водни количества в реката, русловите ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” (работят на течащи води) не променя режима на речния отток. Режимът на работа на ХКМВЕЦ осигурява, както пропускането на минимално допустимия отток в реката, така и безпрепятствено провеждане на високите води. За разлика от деривационните централи, русловият тип централи по никакъв начин не нарушават генофона или друга екологична норма, тъй като не се налага промяна на руслото на р. Огоста.

Главното въздействие преди реализирането на инвестиционното предложение върху качеството на водите във водното тяло са от замърсяванията от точкови източници на повърхностните води. Значителните точкови източници на замърсяване преди инвестиционното предложение са:

ГК на гр.Монтана - поток 1,2 и 3

Търговско-складов комплекс "Техномаркет", гр.Монтана

ГК на гр.Бойчиновци

Канализационна система на Поправителен дом, гр.Бойчиновци

Цех "Mаслодобивен" , гр.Бойчиновци

Селищна канализация на с.Лехчево, общ.Бойчиновци

От полученото становище на БДУВДР, състоянието на повърхностно водно тяло BG1OG307R013 в района на инвестиционното предложение е лошо За повърхностно водно тяло BG1OG307R013 екологичната цел е: „Предотвратяване влошаването на екологичното и химичното състояние и постигане на добро до 2027 г."

Инвестиционното предложение няма да използва предварително съхранени водни обеми, във връзка с което няма да предизвика изменение в качеството на водите в екосистемата на р. Огоста. С изграждането и експлоатацията на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” се очакват положителни въздействия върху функционирането на сладководната екосистема в резултат на осигуряване на връзка между речните участъци при изградените прагове и възможност за свободно преминаване на водните обитатели, формиране на допълнително местообитание на реофилни видове риби и подобряване качеството на водите, като се увеличава кислородното съдържание в резултат на аерацията от турбините.

При реализирането на инвестиционното предложение Възложителят ще осъществява собствен мониторинг на количеството и качеството на водите:

• 
  постоянен мониторинг на количеството на водите на р. Огоста, протичащи преди и след ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4”;
  
• 
  постоянен мониторинг на качеството на водите на р. Огоста, протичащи след ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” .
  

Инвестиционното предложение не влияе на количеството и качеството на твърдия отток, тъй като използва съществуващо съоръжение и затова не изменя речния отток, респективно режима на наносите. В основата на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” е процесът на превръщане на потенциалната енергия на водата в кинетична, без да се променя качеството и количеството на водата в речната екосистема.

На картата по-долу са показани изградените ВЕЦ на територията на БДДР.

От направената справка в РИОСВ Монтана, е постъпило уведомление за инвестиционно намерение за "Проектиране, построяване и пускане в редовна експлоатация на малка водно-електрическа централа - МВЕЦ "Калина" на река Огоста, земл. на общ. Бойчиновци

Предвижда се изграждане на руслова МВЕЦ с обща застроена мощност 650 kW на река Огоста в участъка от кота горно водно ниво 69,70 и кота долно водно ниво 64,30. Застроеното водно количество ще е 13,50 м3/s. По бреговете на реката ще се изградят диги за образуването на яз с дължина 2 720м. Общата площ, която ще бъде използвана е 58,800 дка.Територията на ИП непосредствено граничи със ЗЗ "Портитовци-Владимирово". Долното течение на р.Огоста попада в ЗЗ"Река Огоста".

Инвестиционното предложение е на значително разстояние от акваторията на хидротехническите съоръжения и няма да има негативен и/или кумулативен ефект при реализирането на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4”. От друга страна ИП ще подобри електрификацията в национален мащаб чрез допълнителното производство на електроенергия.

Не се очаква елементите на разглежданото предложение да се комбинират с такива от инвестиционните предложения в района, като заедно да оказват по-голямо неблагоприятно въздействие.

Изграждането и експлоатацията на МВЕЦ „Мечката” няма да окаже отрицателно кумулативно въздействие върху предмета и целите на опазване на състоянието на повърхностно водно тяло BG1OG307R013

Измерването на плаващите наноси в България започва от през 1951 г. на 64 хидрометрични станции. През 1975 година те се увеличават на 127. Плаващите наносни количества се определят от данните на регулярни наблюдения и измервания от хидрометрични станции от постоянен и плаващ тип. В доклада за ОВОС са използвани данните на мобилна хидрометрична станция на „Водно стопанство" ХМС 16800 - с. Кобиляк, която е в непосредствена близост до ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” и може да послужи за аналог. Средногодишните плаващи наносни количества се определят на р = 160 гр./м^З. Регистрираните средногодишни стойности варират в границите между 100 - 200 гр./м^З.

Дънните наноси се преценяват и определят като 20 % от плаващите, или се изразяват в средногодишна стойност от 20-40 гр./м^З.

Получените резултати показват следните параметри на наносния отток при изследвания створ:

• 
  Средногодишен наносен модул – 23,0 т/год/км²
  
• 
  Средномногогодишно наносно количество – 0,263 кг/сек
  
• 
  Максимално среднодневно наносно количество – 201 кг/сек
  
• 
  Средномногогодишен наносен отток – 8280 т/год.
  
• 
  Средномногогодишен наносен обем – 4870 м³
  
• 
  Средномногогодишна мътност на водата в реката – 21,92 гр/м³
  

Изграждането на ХКМВЕЦ „БЕЛИРЕНТ 2, 3 и 4” няма да окаже въздействие върху наносообразуващите условия на реката и водосбора.

Наносозадържащият ефект ще се запази както досега, тъй като няма да има бент, агрегатите на ХКМВЕЦ се потапят вертикално във водата на около 25 -30 см под нивото и. Водата постъпва във фуниеобразния уловител и чрез енергията на свободното собствено движение на течението упражнява натиск върху четирите лопатки на аксиалната реактивна турбина, която се завърта, и от постоянното движение на водата продължава да се върти. Отлагането на наносен материал нагоре срещу течението на реката, ще продължи както досега. При тази ситуация наносният режим ще се запази както до сега и не могат да се очакват значими отрицателни въздействия от наносния отток върху околната среда и съоръженията.

По принцип възможните влияния на наносите могат да се диференцират в следните три групи:

1.Влияние върху съоръженията – изразяват се в износване на бетона и облицовките на хидротехническите съоръжения, както и в увеличаване на статичния натиск върху преградното съоръжение. В случая не се очакват значими негативни въздействия.

2. Влияние върху машините – състои се в износване на турбините и намаляване на коефициента им на полезно действие. Не се очакват съществени въздействия, тъй като по-голямата част от дънните наноси ще се задържат в опашката на задбаражното езеро, а наличието на предпазна решетка на входа на водовземното съоръжение ще предпазва турбините от нахлуване както на дънни, така и на част от плаващите наноси. Възможно е постъпване на тлакове и подобни на тях, но те няма да окажат съществени въздействия, тъй като при русловите ХКМВЕЦ работата на турбините почти не се влияе от плаващите наноси, т.е. самите турбини са пригодени за пропускане на плаващите наноси.

3. Влияние върху речното русло – изразяват се в:

• 
  натрупване на наносен материал, нагоре срещу течението на реката, над преградното съоръжение;
  
• 
  евентуално изравяне или други деформации на речното корито под преградното съоръжение.
  

Не се очакват съществени въздействия върху речното русло под преградното съоръжение по няколко причини:

• 
  Предлаганите ХКМВЕЦ са нисконапорни и изравящата сила на изпусканите води не е голяма, а водата ще се изпуска в речното корито след подходящо енергогасене;
  
• 
  Енергогасителният ефект ще се подсилва от линията на подприщване.
  

Зърнометричният състав на отложените наноси в обхвата на ИП е установен ориентировъчно, въз основа на теренно проучване и показва следното процентно разпределение на установените характерни и по-широко разпространени фракции:

• 
  Едри речни камъни със среден диаметър около 150 мм – 10%
  
• 
  Дребни речни камъчета със среден диаметър около 50 мм – 45%
  
• 
  Едрозърнест пясък със среден диаметър около 5 мм – 30%
  
• 
  Дребнозърнест пясък със среден диаметър около 1 мм – 10%
  
• 
  Тлакове със среден диаметър около 0,1 мм – 5%
  

Изчислените средни скорости на речното течение в изследвания участък варират от 0,28 м/с при ниски води до почти 4 м/с при преминаване на висока вълна. При пропускане на следно-многогодишното водно количество, средната скорост на водата в реката е около 1,5-1,7 м/с. така определените скорости на речния поток осигуряват почти непрекъснато транспортиране на плаващите наноси надолу по течението на реката, като транспортното им разстояние може да достигне до около 2 км, но практически се ограничава от нивото на водата в яз. Искър и подприщването, което то създава. Същото се отнася и за останалите фракции. Изчислените скорости на начално задвижване на наносите и на масовото им транспортиране са представени съответно за всяка фракция в таблица 4.3-1.

В сравнителен план, съобразно изчислените гранични скорости на водния поток в реката (при ниски и високи води), могат да се направят някои по-важни изводи за условията на транспортиране на наносния отток по дължина на речното течение, както следва:

• 
  Не се очаква транспортиране на най-едрата фракция, тъй като изчислената скорост на транспортиране е по-висока от граничната скорост на речното течение при високи води. При пълноводие е възможно само незначително раздвижване, преобръщане или преместване на отделни камъни, ако те се намират в несвързано състояние;
  
• 
  При фракцията дребен речен чакъл частично или масово транспортиране може да се очаква само в периоди на пълноводие, след като протичащото водно количество надвиши значително с над 50% средно многогодишния отток. Първоначално се наблюдава преобръщане на отделни камъчета, а при нарастване на водното количество започва масово транспортиране на фракцията – само на част от нея, която се намира в несвързано състояние на незначителни разстояния до 50 м.
  
• 
  Масово транспортиране на едрозърнестия и дребнозърнест пясък може да се наблюдава, когато водното количество в реката превиши средно многогодишния отток, като транспортното разстояние може да достигне до 150 м за по-едрата фракция и до 400 м за по-дребната.
  
• 
  Най-дребната фракция и тлаковете се намират в непрекъснато движение, като масово транспортиране може да настъпи при ниски води, когато скоростта на водния поток се повиши над 0,352 м/с. Тази фракция е в малки количества и може да преминава безпрепятствено през турбините.
  

По-характерни за створа са процесите на седиментация (отлагане на наносите), които също ще се запазят както до сега. Изчислената дължина на участъка с натрупване на наноси над преградното съоръжение се изменя в зависимост от напълването на задбаражното езеро – от 460 м при празно езеро до около 900 м при максималното му напълване. В този участък се извършва самосортиране на отложените наноси по дължината му, според техния диаметър и обемно тегло, като в най-горната част се отлагат по-едрите фракции, чието отлагане започва при намаляване скоростта на водния отток под 2,477 – 1,718 м/с, а най-близо до подпорното съоръжение се отлагат по-дребнозърнестите и леки фракции. Този процес на отлагане на наносите ще е благоприятен както за съоръженията на ХКМВЕЦ, така и за качеството на водите.

Изгребване на наносите за целите на ХКМВЕЦ ще има само в строителния период, на левия бряг на реката, където ще бъдат разположени водовземното съоръжение и сградоцентралата. То ще е незначително по обем и въздействие върху околната среда и речната екосистема, краткотрайно, възстановимо и без кумулативен ефект.

В периода на експлоатация на ХКМВЕЦ не се налага изгребване на наносите за целите на ХКМВЕЦ, тъй като тяхното наличие подпомага стабилизирането на водното ниво в задбаражното езеро и при напора в системата.

По принцип, изграждането на МВЕЦ, няма да промени сегашното състояние и по отношение на транспортирането, отлагането и третирането на наносния отток.