Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

3.3.Води

3.3.1.Повърхностни води

Хидрографските характеристики на р.Юговска са дадени на таблици 3.3.1. и 3.3.2.

На територията на най-близкото населено място до площадката на инвестиционното предложение – с. Борово, няма пунктове за контрол на качеството на повърхностните води и поради това наличните данни за състоянието им са от РИОСВ – Смолян.

По данни на РИОСВ – Смолян състоянието на повърхностните води на територията на Област Смолян е много добро. Анализите на водните проби рядко показват превишаване на ПДК на нормите за втора категория водоприемник. Па данни на Националната система за хидромониторинг реките Юговска, Джурковска и Белишка в горните си течения са с чисти, неповлияни от човешката дейност води. Издадени са разрешителни за заустване на отпадъчни води от рудодобивните предприятия в района. Според Наредба №7/08.08.1986г., ДВ бр.96 от 12.12.1986 г. се катеригоризират с I категория за качеството на водите с биотичен индекс (БИ) - 4. Река Юговска след гр. Лъки се променя до БИ 2-3 съответстващо на II категория или слабозамърсени.

3.3.2.Подземни води

Пукнатинните води са разпространени в зоната на регионалната напуканост на скалите. С най-голяма водообилност са риолитите, следвани от неокарстени мрамори, а с малка водообилност са силикатните скали на висококристалинната метаморфна серия, палеогенските конгломерати, пясъчници, туфи и др.

Риолитите се срещат главно като покрови и покриват пъстра скална подложка. Те се характеризират с призматично и плочесто напукване и наличие на тектонски и изветрителни пукнатини. Силната напуканост прави риолитните покрови добър акумулатор на подземните води. Главен източник на подхранване на водите в риолитните покрови са инфилтриращите се валежни води. Температурата на водата в риолитните покрови е от 4 – 5ºС до 9ºС. Тя е прясна, с обща минерализация от 0,05 до 0,1 g/l и обща твърдост от 1,13 до 2,2 mg/equ. По химически състав тя е хидрокарбонатно – калциево – натриева (X.Антонов, Д. Данчев, Подземни води в НРБ, 1980).

Водите формирани в метаморфните скали са част от Прародопската и Родопската надгрупи, представени от пъстри високо метаморфни скали – предимно различни видове гнайси и шисти, прослоени с амфиболити, калкошисти, процепени от магматити, мигматизирани и гранитизирани. Между тях има и мраморни тела и прослойки (неокарстени). Подземните води са привързани към напукани и изветрели зони като по-голямо количество води са формирани в здравите гнайси и гранитите.

Палеогенските материали заемат отделни тектонски понижения. Те са представени от седиментни, вулканогенно – седиментни и вулкански образувания. Водоносни са основно пясъчниците, конгломератите и в по-малка степен туфите и туфобрекчите.

Геоложката обстановка и морфоложките условия в района предопределят наличието на неравномерна водообилност на скалите. Честата заглиненост на пясъчниците и конгломератите намалява техните водноколекторски свойства и водообилност. Слабата водообилност на силикатните скали от метаморфния комплекс, на палеогенските туфи, туфити и другите скални разновидности е обусловена от малката напуканост на отложенията, на дълбоката разчлененост на релефа. Водата в силикатните скали на метаморфния комплекс и палеогенските конгломерати, пясъчници, туфи и др. излиза под формата на многобройни извори с дебити от 0,01 до 1 l/s и рядко до 10 – 30 l/s. Подхранването се осъществява чрез инфилтрация на атмосферни валежи и повърхностни води. Но в повечето случаи водопропускливите скали са покрити от водоупори и това подхранване е затруднено. Дренирането на водите се осъществява от многобройни извори.

Карстовите води са се формирали в архай-протерозойските мраморни тела, които са силно напукани, дислоцирани и окарстени. Вследствие на тектонската обработка и дълбоко врязаната речна мрежа разкритията на мраморите са разпокъсани и се разглеждат като самостоятелни карстови басейни.

Община Лъки, на чиято територия попада площадката на инвестиционното предложение се намира в северната част на Смолянския карстов басейн (заемащ югоизточната част на Южнородопската синклинала). Подземните води са привързани към мрамори, които са масивни, силно напукани, окарстени и дислоцирани с неиздържани редки прослойки от шисти. На повърхността се разкриват в масива на Пампорово (там са широко разпространени и повърхностните карстови форми – валози, понори, въртопи, кари и др. ).

Брекчи и конгломератни брекчи (палеогенски) са разпространени в периферните част на карстовия басейн. Те залягат непосредствено върху протерозойския метаморфен комплекс. В обсега на мраморите, брекчите и конгломератните брекчи са изградени само от мраморни късове. Брекчата е напукана, окарстена и заедно с мраморите образува общ водоносен хоризонт.

Широко разпространения в карстовия басейн е риолитния покров. Покровът лежи както върху по-старите палеогенски скали така и върху мраморите. Там, където покровът лежи направо върху мраморите и мраморните брекчи, той подхранва с пукнатинната си вода карстовия поток, а там, където лежи върху водоупорни скали е обособен като самостоятелен водоносен хоризонт.

Карстовите води са пресни с обща минерализация от 0,2 – 0,35 g/l и обща твърдост до 3,8 mg/equ (X.Антонов, Д. Данчев, Подземни води в НРБ, 1980).

С разломните линии в мраморите са свързани и някои находища на термоминерални води. На територията на площадката на инвестиционното предложение и в близост до нея такива не са известни, но на около 30 км в западна посока е разположено с. Михалково, където се намира най-голямото находище на естествено газирани въглекисели води в страната.