Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение

3.9.2.Фауна

Фаунистичния комплекс, в района на ИП и прилежащите територии, е от смесен тип и включва както характерните за тези надморски височини животински видове, така и вторични видове, установили се в резултат на стопанисването на земята. Безгръбначната фауна в района на ИП, включва предимно както характерните за пасищно-ливаден тип местообитания фауна, така и фаунистични елементи характерни за нископланинския пояс на Западна Родопа. Според зоогеографското райониране по Груев, Б и Б. Кузманов (1994 г.) ИП попада в гранично положение между нископланинския пояс на Рило – Родопския подрайон на планинския район и крайните зони на Горнотракийския подрайон на Среднобългарския зоогеографски район. Връзката на района с втория подрайон е чрез водосбора на р. Чепеларска и Юговска река, в чиито водосбор попада ИП. Съвременното състояние на фауната в района на ИП е силно повлияно от начина на стопанисване на терена. Растителността е вторична по произход и включва смесени елементи на пасищно-ливадения тип местообитания. Територията на ИП попада в ЗЗ „Средни Родопи”. Предмет на опазване в тази територия са животински видове, някой от които могат да бъдат констатирани в района на ИП, а други са вероятни при миграции, по време на разселване или хранене. От безгръбначните животни обект на тази ЗЗ като вероятни могат да бъдат окачествени - Бръмбър рогач - Lucanus cervus, Euphydrias aurinia, Maculinea nausithous

Първия вид може да бъде констатиран единствено случайно при извършване на разселващи миграции. Развитието на ларвите му протича най-често в дъбова мъртва дървесина и по рядко в друга такава. След метаморфозата, имагиналните форми се разселват с помощта на полети, чрез които могат значително да се отдалечат от мястото на какавидиране. Опазването на този твърдокрило е свързано с опазването на старите широколистни гори и запазването на стояща и паднала мъртва дървесина. Реализирането на ИП не би повлияло на този вид. Другите два вида са дневни пеперуди, които могат да бъдат констатирани в различни хабитати, поради високата степен на мобилност. Местообитания на тези видове са открити територии – пасища, ливади, поляни и окрайнини на гори. Поради относително малката площ на ИП (14 дка) и относително малкия дял на засегнатата част на този тип местообитание не се предполагат значителни въздействия върху тези видове. Реализирането на ИП не би попречило на тези животни да използват местообитанието и след реализирането му, поради което не може да се очаква намаляване на площите на местообитанията на тези видове.

Гръбначната фауна е района на ИП и околностите включва единствено сухоземни видове животни, поради липсата на постоянни водоеми. Временните локви и водоеми, които могат да задържат вода през пролетния период могат да бъдат обитавани единствено от земноводни, някой от които навлизат във водна среда изключително през размножителния период. Като такива могат да бъдат категоризирани двата вида крастави жаби, дългокраката горска жаба и жабата – дървесница. От включените във формуляра на ЗЗ видове земноводни като вероятен вид може да бъде определен единствено жълтокоремната бумка и с много ниска степен на вероятност – южния гребенест тритон. Бумката живее във временни и постоянни водоеми, които могат да бъдат с малък обем вода. Видът се среща както в естествени, така и в изкуствени водоеми, поради което може да се очаква че отделни индивиди ще се съсредоточат във водоеми изкуствено създадени от реализирането на ИП. Такива могат да бъдат например изкопните съоръжения, коритата на чешми, канавките, резервоарите за вода, водоемите възникнали от преработените битови води и др. ИП не предвижда дейности засягащи негативно този вид. Възможно е да бъдат създадени изкуствени условия, подходящи за обитание. Отрицателни, но неизбежни въздействия може да има единствено по време на строителните дейности, когато могат да бъдат премазани отделни индивиди или да бъдат унищожени ларви и яйца на вида. Южния гребенест тритон е малко вероятен вид по две причини – високата надморска височина и липсата на подходящи водоеми за размножаване. Видът е характерен за горските местообитания, каквито в непосредствена близост на ИП няма. Създаването на изкуствени водоеми би се отразило благоприятно на всички видове земноводни, поради дефицита от водоеми в района като цяло.

От влечугите включени във формулярите на ЗЗ, няма вероятни видове за района на ИП. Блатната костенурка се среща винаги във близост до водоеми, каквито в района на ИП няма, а двата вида сухоземни костенурки никога не са констатирани, поради неподходящите условия на средата и климата. Тези животни предпочитат припечни места в предпланинските и равнинни територии, а ИП е разположено на 1130 м.н.в.

Двата вида змии включени в предмета и целите на опазване на тази ЗЗ са топлолюбиви, равнинни видове, поради което разглеждането им е безпредметно.

В района на ИП, могат да бъдат констатирани следните видове влечуги: от гущерите – крехара (слепок), зеления гущер, стенния гущер, ливадния и живораждащия гущер, от змиите пепелянка и медянка. Реализирането на ИП не би засегнало тези видове, поради локалния си характер и спецификата на мероприятието. Тези видове ще продължат да обитават територията на ИП и след неговото реализиране.

От бозайниците населяващи района във формуляра на ЗЗ „Средни Родопи” са включени няколко групи и видове животни. От тези видове и групи, като вероятни за района на ИП и околностите му могат да бъдат включени следните видове:

От прилепите всички включени в сайта: Maлък подковонос - Rhinolophus hipposideros. Полусинантропен вид., Голям подковонос - Rhinolophus ferrumequinum, Южен подковонос - Rhinolophus euryale. , Остроух нощник - Myotis blythii, Дългокрил прилеп - Miniopterus schreibersii, Дългопръст нощник - Myotis capaccinii, Трицветен нощник - Myotis emarginatus, Голям нощник - Myotis myotis. За тези животни, територията на ИП може да бъде разглеждана единствено като ловна територия и коридор по време на хранене. Научните изследвания върху групата показват че светлинните дразнители и шума генериран от човешкото присъствие не влияят отрицателно върху тези животни, поради което отрицателните въздействия, следствие от реализирането на ИП са много малко вероятни. Изкуствените светлоизточници са места където се концентрират насекоми, поради което са подходящи места за хранене и на прилепите.

От едрите бозайници района вероятно се посещава от Европейски вълк - Canis lupus и Кафява мечка – Ursus arctos. Тези два вида са едни от най–едрите ни хищници, които изминават големи територии при хранене и другите дейности от жизнените си особености. Макар и малко вероятно през определени сезони и периоди отделни индивиди могат да посетят близките на ИП територии. Предлаганите за урбанизиране територии не са подходящи местообитания и територии на тези видове. Поради високия процент на лесиситост и разнообразния ландшафт в граничните райони, територията е и вероятен коридор за предвижване на индивидите през зимния сезон. През летния сезон тези територии се посещават вероятно рядко, поради наличието на шум и човешко присъствие. Тези видове избягват откритите територии и тези обитавани от човека.

В района на ИП се срещат и други видове бозайници като дива свиня, сърна, елен – благороден, лисица, бялка, черен пор и язовец, които вероятно няма да бъдат повлияни по никакъв начин от реализирането на ИП. От дребните бозайници в района на ИП не е регистриран приоритетния вид лалугер. Вероятно силно каменистия терен в комбинация с плиткия почвен хоризонт са неподходящи за устройването на колония и за прокопаването на система от ходове.