Според инженерно-геоложкото райониране на България разглежданата територия попада в Рило – Родопския инженерно геоложки регион – Западна високопланинска област. Стратиграфският обхват на скали участващи в геоложкия строеж на района е от докамбрий до палеоген.
Докамбрий
Маданска гранитогнайсова свита (mdPεС)
Свитата е изградена от биотитови и двуслюдени гранитогнайси с масивна до слабошистозна текстура. Дебелината й достига до 1000 m.
Чепеларска свита (tčPεD)
Свитата е част от Рупчовската група (PεD), принадлежаща към Родопската надгрупа. Долната граница на свитата е с Ботурченската и Арденската група. Свитата се покрива съгласно и с постепенен преход от мигматизираните плагиоклазови гнайси на Богутевската свита или трансгресивно от палеогенски седименти. Чепеларската свита е изградена от непрекъснато алтерниращи дребно до среднозърнести биотитови гнайси, двуслюдени гнайси, гнайсошисти и шисти и др. Характерна особеност за свитата е наличието на граната и графит в почти всички скални разновидности. Мощността на Чепеларскта свита е от 350 m до 600 m в зависимост от тектонското положение на изграждащите я скали.
Добростанска свита (doPεF)
Свитата принадлежи към Асеновградската група (PεF) на Родопската надгрупа. Скалите на Добростанската свита са запазени в различни по големина блокови структури, наложени върху Южнородопската синклинала. Взаимоотношенията й с останалите скали във всички разкрития са тектонски. Свитата е изградена от дребно до среднозърнести масивни и слоести мрамори. Всред тях се срещат прослойки от различни шисти. Дебелината на свитата в района достига до 500 – 600m.
Палеоген
Палеогенските наслаги са представени от седиментни, вулканогенно-седиментни и вулкански скали. Палеогенските седименти, изграждат северните окрайни части на Смолянския палеогенски басейн, а палеогенските риолити, изграждат планинския масив.
Брекчоконгломерато – аргилито – пясъчникова (олистостромна) задруга
Седиментите на задругата се разполагат трансгресивно и дискордантно върху кристалинния фундамент. Брекчоконгломератите са базална разновидност, преминаваща във вертикална и хоризонтална посока в пясъчници и аргилити. На места брекчоконгломератите преминават постепенно в силно напукани мрамори. Дебелината на задругата е между 600 – 850 m.
Конгломератно – пясъчникова задруга (подвъглищна моласа)
Долната й границата е с брекчоконгломерато – аргилито-пясъчникова задруга или кристалинния фундамент. Покрива се от въгленосно – битуминозната задруга.
Видът на задругата се определя от моласов тип утайки. Главно участие имат дебелослойните пясъчници. В по – горните нива те се прослояват от тънкослойни алевролити и аргилити. Сред пясъчниците се срещат и прослойки от конгломерати.
Дебелината на задругата е от 250 m до 400 m.
Вулканогенно – седиментогенна задруга
Разполага се върху въгленосно – битуминозната задруга с постепенен преход или върху конгломератно – пясъчникова задруга дискордантно. Покрива се от риолитовите ефузии. Задругата е изградена от туфи, туфити, туфозни пясъчници и др. в алтернация с пясъчници и алевролити. Мощността им е в границата 50 – 100 m.
3.6.Ландшафт
Съгласно физико-географското райониране на България, територията инвестиционното предложение попада в Централно – Балканската планинско котловинна ландшафтна област, Западнородопска ландшафтна подобласт и в Переликски ландшафтен район. (География на България, БАН, 1996 г.). Съгласно предходни районирания на ландшафта, тя е определена като територия, попадаща в Осоговско – Родопската ландшафтна зона, Перелико – Чернатишки ландшафтен район (М. Георгиев, 1977).
От направения анализ на основните природни компоненти, определящи характера на ландшафта може да се обобщят следните групи характерни ландшафти:
-
Ландшафти на умерено влажните планински гори (среднопланинските иглолистно-широколистни гори). В тях все още преобладава горската растителност, като по-голямата част от насажденията са естествени, иглолистни, с доминиращо участие на смърча.
-
Ландшафти на високопланинските ливади (подтип ландшафти на високопланинските субалпйиски ливади и храсти). Представени са представени от 11 вида, но заемат значително по – малко площ (и съответно по малък дял от общата територия на курорта). Тези заети от тревни екосистеми ландшафти териториално са отложени върху ливади, поляни, ски писти и голини. Разположени са върху денудационно-ерозионните склонове, но се срещат и в денудационните заравнености и долинно – терасовидните части.
Площадката на настоящото инвестиционно предложение не попада в границите на защитени територии.
На територията на община Лъки се намира част от резервата "Червената стена"(обявен със Заповед No.2631 от 21.09.1962), който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО и четири природни забележителности: "Скален мост" (нар. се още Шапран дупка), водопад "Гюмбюртията" по река Белишка и водопада "Свети дух" по река Манастирска и "Сливодолското падало" (регистриран като природна забележителност, най-висок водопад в Родопите). Те определят високата консервационна стойност на региона. Гореспоменатите защитени територии се намират на разстояние по-голямо от 3,5 km по права линия от границите на площадката на инвестиционното предложение.
Районът се характеризира с богато биоразнообразие, което е и причина Община Лъки да бъде включена в Натура 2000.
Инвестиционното предложение попада в защитени зони „Добростан” с код BG0002073 по НАТУРА 2000, определена съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и защитена зона „Родопи - Средни” с код BG0001031 по НАТУРА 2000, определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за съхранението на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Защитена зона „Добростан” с код BG0002073 има обща територия 83615.52 ха. Защитената зона е създадена с цел:
-
Опазване и поддържане на местообитанията на застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
-
Подобряване на местообитанията и осигуряване на условия за възстановяване и стабилизиране на гнездовите популации на царския орел, ловния сокол и белошипата ветрушка в района;
-
Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
-
Осигуряване на безопасни въздушни коридори за безпрепятствено предвижване на грабливите птици по време на ежедневните им прелети за търсене на храна и места за почивка;
-
Подобряване на условията за стабилизиране на популациите на европейския лалугер (Spermophillus citellus), поради значението което вида има за поддържането на популациите на царския орел и другите дневни грабливи птици в района;
-
Съхраняване на популациите на гнездящи биомно ограничени видове птици, характерни за средиземноморската зона.
-
Повишаване естествеността на горските и тревните местообитания;
-
Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;
-
Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
-
Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
Около 57% от територията на Добростан попада в Корине място, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Защитена зона „Родопи - Средни” с код BG0001031 е с обща територия 154845.53 ха. Защитената зона включва родопските дялове Добростан-Преспа и Драгоица-Мечковец. Района е слабо населен. Във високите части са запазени иглолистни и букови гори, а в ниските – дъбово-габърови. Добростанският дял и резерват Червената Стена са с обширен карстов район с много скали и пещери. Река Арда е все още запазена в средното си течение. Средиземноморско климатично влияние (континентално мезо- средиземноморски климат по Rivas-Martinez) се наблюдава по реките Чая, Луковица и в Хасковският хълмист. Целите на защитената зона са:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации,
-
предмет на опазване в рамките на защитената зона.
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове,
-
Предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания
-
Видов състав, характерни видове и условия на средата
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни
-
Местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона
Подробно описание на защитените зони е дадено в Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони, който е неразделна част от настоящия Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС).
Сподели с приятели: |