Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.6.Ландшафт
- 3.7.Защитени територии
3.5.Земни недраСпоред инженерно-геоложкото райониране на България разглежданата територия попада в Рило – Родопския инженерно геоложки регион – Западна високопланинска област. Стратиграфският обхват на скали участващи в геоложкия строеж на района е от докамбрий до палеоген. Докамбрий Маданска гранитогнайсова свита (mdPεС) Свитата е изградена от биотитови и двуслюдени гранитогнайси с масивна до слабошистозна текстура. Дебелината й достига до 1000 m. Чепеларска свита (tčPεD) Свитата е част от Рупчовската група (PεD), принадлежаща към Родопската надгрупа. Долната граница на свитата е с Ботурченската и Арденската група. Свитата се покрива съгласно и с постепенен преход от мигматизираните плагиоклазови гнайси на Богутевската свита или трансгресивно от палеогенски седименти. Чепеларската свита е изградена от непрекъснато алтерниращи дребно до среднозърнести биотитови гнайси, двуслюдени гнайси, гнайсошисти и шисти и др. Характерна особеност за свитата е наличието на граната и графит в почти всички скални разновидности. Мощността на Чепеларскта свита е от 350 m до 600 m в зависимост от тектонското положение на изграждащите я скали. Добростанска свита (doPεF) Свитата принадлежи към Асеновградската група (PεF) на Родопската надгрупа. Скалите на Добростанската свита са запазени в различни по големина блокови структури, наложени върху Южнородопската синклинала. Взаимоотношенията й с останалите скали във всички разкрития са тектонски. Свитата е изградена от дребно до среднозърнести масивни и слоести мрамори. Всред тях се срещат прослойки от различни шисти. Дебелината на свитата в района достига до 500 – 600m. Палеоген Палеогенските наслаги са представени от седиментни, вулканогенно-седиментни и вулкански скали. Палеогенските седименти, изграждат северните окрайни части на Смолянския палеогенски басейн, а палеогенските риолити, изграждат планинския масив. Брекчоконгломерато – аргилито – пясъчникова (олистостромна) задруга Седиментите на задругата се разполагат трансгресивно и дискордантно върху кристалинния фундамент. Брекчоконгломератите са базална разновидност, преминаваща във вертикална и хоризонтална посока в пясъчници и аргилити. На места брекчоконгломератите преминават постепенно в силно напукани мрамори. Дебелината на задругата е между 600 – 850 m. Конгломератно – пясъчникова задруга (подвъглищна моласа) Долната й границата е с брекчоконгломерато – аргилито-пясъчникова задруга или кристалинния фундамент. Покрива се от въгленосно – битуминозната задруга. Видът на задругата се определя от моласов тип утайки. Главно участие имат дебелослойните пясъчници. В по – горните нива те се прослояват от тънкослойни алевролити и аргилити. Сред пясъчниците се срещат и прослойки от конгломерати. Дебелината на задругата е от 250 m до 400 m. Вулканогенно – седиментогенна задруга Разполага се върху въгленосно – битуминозната задруга с постепенен преход или върху конгломератно – пясъчникова задруга дискордантно. Покрива се от риолитовите ефузии. Задругата е изградена от туфи, туфити, туфозни пясъчници и др. в алтернация с пясъчници и алевролити. Мощността им е в границата 50 – 100 m. 3.6.ЛандшафтСъгласно физико-географското райониране на България, територията инвестиционното предложение попада в Централно – Балканската планинско котловинна ландшафтна област, Западнородопска ландшафтна подобласт и в Переликски ландшафтен район. (География на България, БАН, 1996 г.). Съгласно предходни районирания на ландшафта, тя е определена като територия, попадаща в Осоговско – Родопската ландшафтна зона, Перелико – Чернатишки ландшафтен район (М. Георгиев, 1977). От направения анализ на основните природни компоненти, определящи характера на ландшафта може да се обобщят следните групи характерни ландшафти:
3.7.Защитени територииПлощадката на настоящото инвестиционно предложение не попада в границите на защитени територии. На територията на община Лъки се намира част от резервата "Червената стена"(обявен със Заповед No.2631 от 21.09.1962), който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО и четири природни забележителности: "Скален мост" (нар. се още Шапран дупка), водопад "Гюмбюртията" по река Белишка и водопада "Свети дух" по река Манастирска и "Сливодолското падало" (регистриран като природна забележителност, най-висок водопад в Родопите). Те определят високата консервационна стойност на региона. Гореспоменатите защитени територии се намират на разстояние по-голямо от 3,5 km по права линия от границите на площадката на инвестиционното предложение. Районът се характеризира с богато биоразнообразие, което е и причина Община Лъки да бъде включена в Натура 2000. Инвестиционното предложение попада в защитени зони „Добростан” с код BG0002073 по НАТУРА 2000, определена съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици и защитена зона „Родопи - Средни” с код BG0001031 по НАТУРА 2000, определена съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за съхранението на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Защитена зона „Добростан” с код BG0002073 има обща територия 83615.52 ха. Защитената зона е създадена с цел:
Около 57% от територията на Добростан попада в Корине място, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Защитена зона „Родопи - Средни” с код BG0001031 е с обща територия 154845.53 ха. Защитената зона включва родопските дялове Добростан-Преспа и Драгоица-Мечковец. Района е слабо населен. Във високите части са запазени иглолистни и букови гори, а в ниските – дъбово-габърови. Добростанският дял и резерват Червената Стена са с обширен карстов район с много скали и пещери. Река Арда е все още запазена в средното си течение. Средиземноморско климатично влияние (континентално мезо- средиземноморски климат по Rivas-Martinez) се наблюдава по реките Чая, Луковица и в Хасковският хълмист. Целите на защитената зона са:
Подробно описание на защитените зони е дадено в Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони, който е неразделна част от настоящия Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС). Каталог: ovos Изтегляне 1.84 Mb. Сподели с приятели:
|