Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „Добив на подземни богатства строителни материали диабази, от находище „Тери, в землището на с. Ошане и с. Струиндол
Изтегляне 2.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.6.2. Животински свят
1.18.Биологично разнообразие3.6.1. РастителностРастителността е изключително разнообразна, като:
Фиг. 3.6.1-1. Характерна растителност на находище „Тери” По геоботаническо райониране (География на България, 2002) обектът попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко,1968 и др.), Илирийска(Балканска)провинция (Adamovich, 1909, Китанов, 1976) която включва Предбалкански окръг, Белоградчишки район (VІІ,17-фиг. 3.6.1-2),който заема пространството между Врачанската планина и западната ни граница на Връшка чука. 
Фиг. 3.6.1-2. Геоботаническо райониране на България На територията на Стара планина са установени повече от 700 вида висши растения, което представлява около 1/5 от флората на България. Те са разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700 m - дъбов, над 700 m, до 1000m - буков. В района на Предбалкана е разпространена горската растителност - габър, клен, липа, бук, върба, топола, дрян, глог, шипка, къпина, смрадлика, конски кестен, тревна растителност. Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина - наличието на големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни асоциации, т.н. медитерански острови. Като правило тази растителност е ксерофитна, хелиофилна и предпочита варовитите скални терени. Ограниченото разпространение на черноборовите съобщества на територията на планината, тяхната привързаност към варовика и карбонатните почви, както и отдалечеността на техните находища от основния ареал от този вид - това са все доказателства, че в този район черноборовата формация е с реликтен характер, което засилва научния интерес към нея. От тревистите видове се срещат циленска власатка (Festuca cyllenica) - най-широко разпространена, жълт равнец (Achillea compaeta), ежова главица (Dactylis glomerata), клонеста овсига (Bromus ramosus), миризливче (Acynus suaveolens) и други. Редица от съобществата в планината са редки. Сред тях особен фитоценотичен интерес представляват екосистемите на маклена, бука, ореха, черния бор, келереровия центрантус и тези с участието на хирканския клен, сребролистната липа и други. Особен интерес представляват формациите на някои висши растения,
- Келереров центрантус (Centrantus kelleren), - Казашка хвойна (Juniperas sabina), - Алпийско плюскавиче (Silene alpina). На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната. На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията (Centrantema kelleren) на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България. Казашката хвойна (Juniperas Sabina) е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила. Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд. Редкият за България предглациален реликт лавролистно бясно дърво (Daphne Laureola), маслиноподобно бясно дърво (Daphne oleoides) и ниско бясно дърво (Daphne cneorum) е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са:
От направените проучвания не се установи присъствие на защитени растителни видове в района на находище „Тери”. В района на Предбалкана е разпространена горската растителност - габър, клен, липа, бук, върба, топола, дрян, глог, шипка, къпина, смрадлика, конски кестен, като от тревна растителност широко разпространение намират горските растения: Сем.Aspleniaceae: Обикновен волски език — Phyllitis scolopendrium; Сем.Dennstaedtiaceae: Орлова папрат — Pteridium aquilinum; Сем.Athyriaceae: Обикновена женска папрат — Athyrium filix-femina; Сем.Aspidiaceae: Бодлива мъжка папрат — Dryopteris carthusiana, Обикновена мъжка папрат — Dryopteris filix-mas; Сем.Cupressaceae: Обикновена хвойна — Juniperus communis; Сем Aristolochiaceae: Жълта самакитка — Aconitum lycoctonum;Ресник — Actaea spicala,Бяла съсънка — Anemone nemorosa Сем Ranunculaceae: Обикновен повет — Clematis vitalba, Гълъбови очички — Hepatica nobilis; Сем.Hypecoaceae: Грудеста лисичина — Corydalis bulbosa Сем.Caryophyllaceae : Едроцветна звездица — Stellaria holostea Сем.Fagaceae: Обикновен бук — Fagus sylvatica, Цер — Quercus cerris, Летен дъб — Quercus robur; Сем.Betulaceae: Черна елша — Alnus glutinosa, Обикновена бреза — Betula pendula, Обикновен габър — Carpinus betulus, Обикновен лешник — Corylus avellana; Сем.Pyrolaceae: Едностранно наваличе — Orthilia secunda; Сем.Primulaceae: Есенно ботурче — Cyclamen hederifolium Сем.Violaceae: Влакнеста теменуга — Viola hirta, Райхенбахова теменуга — Viola reichenbachiana, Миризлива теменуга — Viola odorata; Сем.Salicaceae: Трепетлика — Populus tremula, Ива — Salix caprea, Пепеливолистна върба — Salix cinerea; Сем.Brassicaceae: Многогодишна лопатка — Lunaria rediviva; Сем.Tiliaceae: Дребнолистна липа — Tilia cordata; Сем.Cannabaceae: Хмел — Humulus lupulus; Сем.Euphorbiaceae: Многогодишен пролез — Mercurialis perennis; Сем.Thymelaeaceae: Обикновено бясно дърво — Daphne mezereum; Сем.Rosaceae: Лечебен камшик — Agrimonia eupatoria, Обикновена ирга — Amelanchier ovalis, Целокрайнолистен котонеастер — Cotoneaster integerrimus, Червен глог — Crataegus monogina, горска ягода — Fragaria vesca, Градско омайниче — Geum urbanum, Малина — Rubus idaeus, Галска шипка — Rosa gallica, Обикновена шипка — Rosa canina, Полска къпина — Rubus caesius, Брекиня — Sorbus torminalis, Офика — Sorbus aucuparia; Сем.Onagraceae: Теснолистна върбовка — Epilobium angustifolium; Сем.Fabaceae: Горско секирче — Lathyrus sylvestris; Сем.Aceraceae: Шестил — Acer platanoides, Клен — Acer campestre; Сем.Oxalidaceae: Обикновено киселиче — Oxalis acetosella; Сем.Celastraceae: Обикновен чашкодрян — Euonymus europaea; Сем.Geraniaceae: Кървавочервен здравец — Geranium sanguineum, Зловонен здравец — Geranium robertianum; Сем.Balsaminaceae: Горска слабонога — Impatiens noli-tangere; Сем.Loranthaceae: Бял имел — Viscum album; Сем.Rhamnaceae: Елшовиден зьрнастец — Frangula alnus; Сем.Cornaceae: Обикновен дрян — Cornus mas, Кучешки дрян — Cornus sanguinea; Сем.Araliaceae: Обикновен бръшлян — Hedera helix; Сем.Apiaceae: Дебрянка — Sanicula europaea, Обикновен нокът — Lonicera xylosteum; Сем.Caprifoliaceae: Черен бъз — Sambucus nigra, Черна калина — Vibumum lantana; Сем.Adoxaceae: Мошковица — Adoxa moschatellina; Сем.Rubiaceae: Ароматно еньовче — Galium odoratum; Сем.Oleaceae: Планински ясен — Fraxinus excelsior, Обикновено птиче грозде — Ligustrum vulgare; Сем.Boraginaceae: Горска незабравка — Myosotis sylvatica; Лечебна медуница — Pulmonaria officinalis; Сем.Scrophulariaceae: Горска гайтанка — Melampyrum sylvaticum, Грудесто живениче — Scrophularia nodosa; Сем.Verbenaceae: Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea, Петниста мъртва коприва — Lamium maculatum, Луково подъбиче — Teucrium scordium; Сем.Asteraceae: Витошки еделвайс — Antennaria dioica, Енчец — Solidago virga-aurea; Сем.Liliaceae: Обикновен жълт гарвански лук — Gagea lutea, Петров кръст — Lilium martagon; Сем.Alliaceae: Мечи лук — Allium ursinum; Сем.Convallariaceae: Медицинска момкова сълза — Polygonatum odoratum; Сем.Trilliaceae: Вранско око –Paris quadrifolia, Мъжки салеп — Orchis mascula; Сем.Juncaceae: Горска светлика — Luzula sylvatica; Сем.Cyperaceae: Горски сцирпус — Scirpus sylvaticus; Сем.Poaceae: Горска ливадина — Роа nemoralis, Едноцветна бисерка — Melica uniflora; Сем.Araceae: Петнист змиярник — Arum maculatum; При направените проучвания не се установи присъствие на тези по СЗЗ или други защитени по ЧК и ЗБР растителни видове в района на находище „Тери”. 3.6.2. Животински святОбектът – кариера за добив на диабази – попада в западната част на страната и по-точно в землищата на селата Ошане и Струин дол, общ. “Белоградчик”. Територията на обекта е компактна по форма. Терените в района на обекта са хълмисти и сравнително леко нагънати с неголеми наклони на склоновете. Надморската височина е в граници 350 – 500 m. Големината на концесионната площ е 156 dka(15,6 ha). Заявеният концесионен срок е 25 год. Площта на находището обхваща части от горския фонд и от общински земи. Територията на района, сред който попада обектът, обхваща както гори(в т. ч. и горски култури), така и терени с проредена дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, храсталачни и открити територии. Според горскорастителното райониране територията на обекта попада в Долния равнинен в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори(0 - 600 m н. в.). Климатът е с континентални характеристики(умерено континентален). Oсновният лесообразувател в района са дъбовете(Quercus sp.) – най-вече благунът(Quercus freinetto Ten.) и в значително по-слаба степен церът(Quercus cerris L.), като на места терените имат повече храсталачен характер. От дървесните и храстовите видове се срещат още видовете обикновена дива круша(Pyrus communis L.), бадемоволистна круша(Pyrus amygdaliformis Stokes), келяв габър(Carpinus orientalis Mill.), кучи дрян(Cornus sanguinea L.), обикновен глог(Crataegus monogyna Jacq.), черен глог(Crataegus pentagyna Waldst. Et Kit.) – единично(ед.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), киселица(Malus silvestris Mill.), шипка(Rosa sp.), къпини(Rubus sp.), горун(Quercus daleschampii Ten.) – ед., летен дъб(Quercus robur L.), джанка (Prunus cerasifera Ehrh.), трънка(Prunus spinosa L.), трепетлика(Populus tremila L.) – ед., скоруша(Sorbus domestica L.) – ед. и др. На места сред проредени участъци в насаждения е залесявано с черен бор(Pinus nigra Arn.). Като цяло дървенистата растителност е богата по видов състав. В по-отдалечени и в по-близки от обекта територии са налице и пасищни територии, използвани за паша на добитък. Тази част на страната е посещавана през различни години от периода 1983-2008 г. Състояние на гръбначната фауна в района на обекта Фауната, в т. ч. и гръбначната(тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна, и чийто природозащитен статус у нас е най-добре регламентиран, в този район е от видове, характерни за ниските части на Стара планина и ПредБалкана. В зоогеографски аспект фауната е от видове, характерни за областта Палеарктка и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски, което, като определение за тези видове, не е съвсем правилно, тъй като ареалите на някои от тях са разположени преобладаващо в други зоогеографски области и подобласти. От гръбначната фауна в района, в който попада обектът, най-многобройни са птиците(Aves). Характерът на територията като местообитание определя и особеностите на животинския му свят – както от видове, характерни за гори, така и такива на открити територии и храсталачни местообитания. За района на обекта, като характерни и типични за гръбначната ни фауна могат да бъдат посочени следните видове(Списък 1): Списък 1.
Обикновена(голяма) водна жаба(Rana ridibunda Pall.) – в долни части на терена Дългокрака горска жаба(Rana dalmatina Bonap.) – в долни части на терена Влечуги(Reptilia)
Птици(Aves)
- ssp. Беловрата мухоловка(Ficedula albicollis albicollis Temminck) – по време на сезонните миграции - ssp. Полубеловрата мухоловка(Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer)) – по време на сезонните миграции
Бозайници(Mammalia)
Както се вижда от Списък 1, в него фигурират 2 вида земноводни, 6 вида влечуги, 89 вида птици и 16 вида бозайници или общо не по-малко от 111 гръбначни вида. За територия с такава големина(обектът и околните му територии) това е значителен брой видове. Дадените в Списък 1 видове обаче, не следва да бъдат считани за пълния(окончателния, максимално възможния) видов състав на гръбначната фауна в така описания район, като това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като особено по време на сезонни и други миграции тук могат да бъдат регистрирани още известен брой видове. Така например при наблюдения в тази част на страната и планината от земноводните са регистрирани още видовете планинска жаба(Rana temporaria L.), голяма крастава жаба(Bufo bufo (L.)), жълтокоремна бумка (Bombina variegata (L.)), зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.), от влечугите – ливаден гущер(Lacerta agilis ), обикновена водна змия(Natrix natrix (L.)), от птиците – сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населени места, скална лястовица(Ptyonoprogne rupestris (Scopoli)), матовоглав синигер(Parus montanus Baldenstein), градинска дърволазка(Certhia brachidactyla Brehm), сивогуша завирушка(Prunela modularis (L.)), червеноглава сврачка(Lanius senator L.), зелeногуша овесарка(Emberiza cirlus L.) и др. При птиците в горите в района най-многобройна е обикновената чинка, а на места най-многобройни или с голяма численост са червеношийката и еловият певец, като със значителен брой гнездещи двойки в тази част на планината са косът, имеловият дрозд, черноглавото коприварче, големият синигер, горската зидарка, сойката, жълтата овесарка и др., докато в откритите територии с незначително количество дървениста растителност в тази част на страната, в т. ч. и в района на обекта, с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са полската чучулига, червеногърбата сврачка и полската овесарка. Освен това в различни части на района през различни годишни сезони и периоди се концентрират голям брой индивиди(вкл. на ята) от видовете кадънка, зеленика, елшова скатия, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, жълта овесарка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. При бозайниците от насекомоядните (Insectivora) най-често срещаща се е обикновената къртица, от гризачите(Rodentia) – жълтогърлата горска мишка, от хищниците(Carnivora) – лисицата, като значителна е числеността (като ловен запас) и на двата вида копитни(Artiodactyla) – дивата свиня и сърната (вкл. и по сведения на местни ловци и служители в местното горско стопанство). При влечугите най-често срещани са стенният и зеленият гущери, като на места в тази част на страната в ливадно-пасищни и в храсталачни територии и дори в гори доста често е срещан и ливадният гущер, а при земноводните – дъждовникът, но в гори около обекта. В района се срещат и известен брой прилепи(разр. Chiroptera), но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в конктетно в района на ИП липсва достатъчно конкретна информация, а освен това територията на инвестиционното предложение не представлява репродуктивно местообитание за прилепи. Видовете в Списък 1, попадащи в Приложение No 2 на Закона за биологичното разнообразие(ЗБР)(ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) – приложението на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които на територията на страната е приоритетно, – са дадени в Списък 2:
Птици(Aves)
Както се вижда от Списък 2, в него фигурират 13 вида от Приложение No 2 на ЗБР. Това е неособено голям, но е вече значителен като брой приоритетни за опазване видове. От тях, обаче, при птиците от първите 7 вида(с номера 1-7 вкл.), всички от които дневни грабливи(Falconiformes), в района на обекта са наблюдавани само кръжащи и прелитащи индивиди, като на територията на ИП и в съседство при тези видове не е регистрирано гнездене. Освен това, от трите вида блатари и при малкия сокол в района индивиди са регистрирани само през есенно-зимния период, малкият орел е гнездещ прелетник(през есенно-зимния период индивидите му мигрират далече на юг от нашите географски ширини), като само скалният орел и соколът скитник са постоянни видове. Поради малката големина на площта на ИП, засягането на хранителната база на тези видове в тази част на страната ще е пренебрежимо малко, а, поради предимно гористия характер на района на обекта, ловуването им тук би било невъзможно или твърде слабо резултатно. Тъй като са предимно орнитофаги, някакво, макар и минимално, значение, като хранителна база, районът на обекта би имал за сокола скитник и за малкия сокол. Обикновеният пчелояд в района на ИП е регистриран само по време на сезонните миграции – на по-големи или по-малки ята. Върху територията на обекта липсват подходящи за гнезденето на вида места(стръмни брегове в каквито двойките изкопават гнездовите си убежища). Видът е от групата на ловуващите във или от въздуха – по-конкретно от подгрупата на ловуващите във въздуха, поради което реализацията на ИП няма няма възможност за каквито и да е преки влияния върху този вид. Горската чучулига, въпреки името си, в горски местообитания, какъвто е районът на ИП, обитава и гнезди в открити тревни територии извън насажденията, при това както в планините, така и в ниските и в равнинните части на страната, а също и в негорски пасищни територии, в т. ч. и каменисти в някаква степен и дори в аридизирани (пустеещи, опустинени) територии. В обхвата на площта на ИП и в съседство потенциални гнездови местообитания са вече значителните по големината на площта си открити терени, но през гнездовия период в така описаната като обхват площ присъствие на индивиди не е регистрирано. В някои такива територии бе налице присъствие на индивиди(в т. ч. пеещи мъжки) на полската чучулига, който вид е по-едрорамерен и, поради това сериозен конкурент на горската и на другите видове чучулиги, а освен това е и най-многобройният вид чучулига(сем. Alaudidae) у нас. Ако при добивните дейности, евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка, настанила се през съответна година от експлоатацията на находището, за индивидите няма да представлява проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от обхванатото от добива място върху площта на обекта. Жалобната и подвидът беловрата мухоловки се срещат в района само по време на сезонните миграции – по-продължително по време на пролетните, докато подвидът полубеловрата мухоловка гнезди в тази част на страната, но в стари гори – предимно букови, които тук заемат надморски височини значително по-големи от тази на територията на ИП, като, освен това, през размножителния период индивиди на този подвид не са регистрирани в обхвата на ИП и в и съседство, най-вероятно поради малката възраст на дървесния елемент в горските насаждения – те са предимно млади и само на места в средна възраст, поради което е налице липса на достатъчно количество дървета с хралупи в стъблените им части(а, освен това, и с издълбани от кълвачи отвори). Червеногърбата сврачка обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, а също и в населени места, вкл. в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Силистра, Бургас, Видин, Перник, Сандански и в други градове, а също и в села и промишлени предприятия, вкл. във вътрешността им. Този вид у нас е твърде многоброен и освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини(н. в.), като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m(връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.), а в края и след края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин. От посоченото до тук става ясно, че у нас видът не е нито рядък, а още по-малко застрашен от изчезване. Видът бе регистриран на няколко места в открити терени или в первази и проредени участъци на насаждения, по ниска дървениста растителност край пътища в съседство и върху площта на ИП. Ако при добивните дейности, евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка, за индивидите няма да представлява проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от обхванатото от добива място върху площта на обекта. Дългокраката горска жаба тук е регистрирана с единични индивиди в долни части на терена, оставащи под територията на ИП, но тази територия, поради гористия си характер, следва да бъде определена като потенциално хранително местообитание за вида. При този вид, за разлика от някои други видове жаби(Ecaudata, Anura), никога не са регистрирани голям брой индивиди върху дадена територия(ограничена територия, място), но видът се среща в различни части на страната – основно в горския фонд и на надморски височини от морското равнище до около 1500 m, при това със значителна и достатъчна за страната численост и, поради това, нито е достатъчно рядък, нито застрашен от изчезване в страната и в района. Разработването на находището ще отнеме пренебрежимо малка част от потенциални хранителни, но не и репродуктивни местообитания на вида, тъй като върху площта на ИП липсват подходящи за размножаването му водни обекти. Провеждането на рекултувация от горски тип, ще се отрази положително върху местообитанията в обхвата на засегнатата от добива площ – ще ги направи отново подходящи за обитаване за индивиди на вида. В населени места в района бе регистриран и сирийският пъстър кълвач – също вид от Приложение No 2 на ЗБР. Тъй като населените места са значително и достатъчно отдалечени от обекта, добивните работи не са в състояние да повлияят в негативен план състоянието на вида в района. Освен това този вид е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас(Янков, 1986) и в ниските части на страната(до 900-1000 m н. в.), като само в горски райони с по-голяма лесистост и със значителна склопеност на насажденията се изравнява с него или го превъзхожда по численост големият пъстър кълвач(Dendrocopos major (L.)), който е и по-едроразмерният от тези 2 вида, и естествено – по силният. В настоящия случай е налице точно тази ситуация – в предимно гористия район, сред който попада и площта на ИП, бе регистриран като често срещащ се именно по-едрият вид – големият пъстър кълвач, но не и сирийският пъстър кълвач, който вид, както е посочено по-горе, е регистриран, но само в населени места в района. В такъв случай може да бъде направена прогнозата, че това състояние на двата вида е най-вероятно да се запази и в бъдеще, в т. ч. и след реализацията на обекта. Каталог: ovos Изтегляне 2.4 Mb. Сподели с приятели:
|