Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „Добив на подземни богатства строителни материали диабази, от находище „Тери, в землището на с. Ошане и с. Струиндол
Изтегляне 2.4 Mb.
|
1.16.Земи и почвиДобивната площ за диабази „Тери” се намира в землището на с. Ошане на около 0,8 кm в североизточна посока и на 1,0 кm от с. Струиндол, община Белоградчик. Други близки населени места са Раяновци, Рабиша, Кладоруб и Вещица. Находището е на 5 кm от Раяновци, а общинският център гр. Белоградчик е на 16 кm. Находището е разположено върху земи на горския фонд и върху общински земи на границата Западен Балкан – Предбалкан. Теренът е хълмист с надморска височина от 350 до 500 m, а на геоложките запаси е от 385 до 475 m. От с. Ошане до находището има черни пътища, част от които са чакълирани. Концесионната площ на проектираният обект находище “Тери” – с. Ошане се разполага на площ от 458,669 дка контура на запасите е 329,320 dka. Находището е разположено върху земи от горския фонд и земи собственост на концесионера. Според почвено-географското райониране на България (Нинов, Н., 1997) територията на предлагания обект е разположена в Западна Дунавска провинция на Долнодунавска почвена подобласт. Простира се на сравнително малка площ, но е характерна с относително голямо и контрастно почвено разнообразие. Тук са разпространени черноземи (обикновени – haplic, CHh, кестеняви - kastanic, CHk, и глееви - gleyic, CHg. Според почвено-географското райониране на България под редакцията на чл. кор. проф. В. Койнов, проф. Г. Гюров и ст.н.с. І ст. Ем. Фотакиева, обектът се намира в Белоградчишко-Врачанси район на Западна Дунавскоравнинна и Хълмистопредбалканска провинция от Дунавскоравнинната и Хълмистопредбалканската подзона. Последната се простира южно от Крайдунавската подзона на черноземите и обхваща южните части на Дунавската равнина и северните части на Предбалкана. Западно от р. Огоста и притока й Ботуня тя заема неголеми площи от равнината и целия Предбалкан. Надморската височина е от 200 до 800 m. Релефът е разнобразен. В северната част на провинцията той е равнинен и ридово-хълмист. Характерни за северните й части са асиметричните междудолинни ридови със стръмни западни и полегати източни склонове. По-голямото издигане на Предбалкана е обусловило по-силно врязване на речната мрежа и свързаното с това по-силно развитие на ерозионните процеси. Литоложкият състав на почвообразуващите скали в Предбалкана е разнообразен – дълбоко промити тъмноцветни глини, червенокафяви глини, песъчливи глини, продукти от изветрянето на варовици, карбонатни и безкарбонатни пясъчници, мергели и др., а в Дунавската равнина – льосовидни и други глини. Районът е зает от сиви горски почви – предимно тъмносиви и сиви и по-слабо светлосиви псевдоподзолисти горски почви (фиг. 3.4-1). 
Фиг. 3.4-1 Почвена карта на Видинска област Сивите горски почви са образувани при условията на Севернобългарската лесостепна зона и Предбалкана върху различни по състав и свойства почвообразуващи скали. Тъмносивите заемат по-ниските и заравнени части от терена. Светлосивите са слабо разпространени в района на проучвания обект. Най-общото и най-характерното за сивите горски почви в района е, че са образувани върху изветрителни продукти на карбонатни или безкарбонатни скали и под изключителното влияние на широколистна горска растителност. Само при слабо ерозираните различия, с подчертани и двата почвени хоризонта (хумусно-елувиален и илувиален) те имат сравнително добре оформен почвен профил. Заемат по-ниските хълмове (с надморска височина до 500 m), и поради малките наклони на склоновете и агротехнически мероприятия те са със сравнително ниска степен на ерозия. Според Агроекологичното райониране на страната обекът попада в Кулско-Белоградчишки (II1) агроекологичен район. Той заема преходните части на Дунавската равнина и Предбалкана на Северозападна България. Почвообразуващите материали са предимно плиоценски и кватернерни глини. Почвената покривка е доста пъстра, но основно разпространение имат тъмносивите и сивокафявите горски почви. Срещат се и ограничени площи тежки излужени черноземи и малко ливадни почви. Тъмносивите (тъмносивокафяви) горски почви се характеризират с маломощен (25-40 сm) хумусен хоризонт. Илувиалният хоризонт е добре изразен (80-120 сm), с голяма плътност. По механичен състав са тежко песъкливо-глинести в хумусния и глинести в илувиалния хоризонт (физична глина около 70%), което ги отличава от същите почви в други провинции. Водозадържащата им способност е висока, а водопроницаемостта е ниска. Поради тежкия механичен състав на илувиалния хоризонт при обилни валежи повърхностните хоризонти се преовлажняват и аерацията им се влошава. Обработват се трудно както във влажно, така и в сухо състояние. Сроковете за обработка са къси. Хумусното съдържание е средно 1,5 до 2,5%, а почвената реакция е слабо кисела – рН 5,5-6,0. Сивите (сивокафявите) горски почви заемат южната хълмиста част на района. Релефът има ридово-хълмист и нископланински характер, поради което денудационните процеси са силно развити. Почвообразуващите материали са твърде разнородни: изветрителни продукти от варовици, песъчливи лиски, пясъчници, конгломерати, мергели, мергелни конгломерати, варовити пясъчници, песъчливи варовици, мергелни варовици, варовити брекчи, глини, пясъци, чакъли. Сивокафявите горски почви са засегнати чувствително от процесите на ерозия и само малка част от тях са с нормален профил. Ерозионните процеси внасят голяма пъстрота в почвената покривка. На отделни места се разкрива карбонатна почвообразуваща скала. За тези почви е характерно общо скъсяване на почвения профил – рядко той е над 100 сm, а при средно и силно ерозираните мощността му е 40-50 сm. При тях орницата е съставена предимно от илувиалния хоризонт и плодородието им е твърде ниско. При дълбоките варианти хумусния хоризонт е по-маломощен (20-35 сm) и по-лек механичен състав – леко до средно песъчливо-глинести. Илувиалният хоризонт е също мощен (80-120 сm). По механичен състав са тежко песъкливо-глинести до леко глинести. В сравнение с тъмносивите (тъмносивокафяви) горски почви имат по-добре изразена текстурна диференциация – текстурният им коефициент е над 2, поради което се преовлажняват от падналите валежи. Поради ниската водопропускливост водата от падналите валежи не се попива изцяло от почвата, а част от нея формира повърхностен отток, което предизвиква ерозия на почвата. Хумусното съдържание е ниско 1 до 2 % и рязко намалява по дълбочина, а почвената реакция е средно кисела – рН около 5. При ерозираните почви профилът, както беше посочено е скъсен, а при склонове с по-голям наклон на места почвата е измита напълно и се разкриват твърдите почвообразуващи скали. Ограничено разпространение в комплекс със сивокафявите имат и светлосивокафявите псевдоподзолисти горски почви, глеевидни. Те имат маломощен хумусно-елувиален хоризонт (20-25 сm), под който следва мощен, глинест илувиален хоризонт и силна изразена диференциация – текстурният коефициент е над 2, повърхностно се преовлажняват. Повърхностният хоризонт най-често е средно песъчливо-глинест, а илувиалния – глинест. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е под 2%, в илувиалния рязко намалява, рН е 4,5-5, а естественото им плодородие е ниско. В долините на протичащите през района реки са разпространени ливадни почви (алувиални и делувиални). Характерна особеност на тези почви е недобре оформен и обикновено маломощен (15-20 до 40 сm) хумусен хоризонт и голямо разнообразие в механичния съста (физична глина 15 - 40%). Често са каменисти. Физикомеханичните им свойства са добри.
В комплекс със силно ерозираните сивокафяви горски почви се срещат в незначителни площи от плитки почви - рендзини (хумусно-карбонатни почви), развити върху твърди скали. По отношение устойчивостта на химическо замърсяване сивите горски почви, съгласно чл. 8 от Инструкция № РД- № 11 / 13.07.1994 г. (Приложение № 8), попадат в клас четвърти, но тези, разположени върху карбонатни скали могат да бъдат отнесени към клас трети. Замърсяването обаче, което се очаква е с нетоксичен прах. Почвите на проектирания обект попадат групата Агроекологични райони на сивокафявите горски почви и по-конкретно в Кулско-Белоградчишки агроекологичен район (II1). Районът попада в западната част на Средния климатичен район на Дунавската равнина, който е характерен със сравнително по-смекчен континентален климат и по-равномерно разпределение на валежите. Средната годишна температура е 10оС, като за месец януари тя е –2,1о, а за месец юли е 21,8о. Топлинните условия на района са сравнително добри, но не осигуряват условия за узряване на късно зрелите сортове пролетни култури с дълъг вегетационен период и лозя. Температурната сума за вегетационния период е 3800 оС. Валежите са по-високи от тези в досега разглежданите райони. Средногодишно тук падат около 694 mm валежи, от които 394 mm са през вегетационния период. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение за вегетационния период е 155 mm, а като се вземат под внимание част от есенно-зимните запаси влага в почвите с нормален профил, влагата до голяма степен може да компенсира загубите от изпарението. В таблица 3.4-1 са дадени характерните почвени различия на територията на с. Ошане: Таблица 3.4-1 Почвени различия на землището на с. Ошане и основни почвени показатели
В климатично отношение районът се характеризира със сравнително благоприятни условия. Той попада в предпланинския климатичен район на умерено-континенталната климатична подобласт, характеризираща се със студена зима и горещо лято, над 30% по-големи летни валежи от зимните, устойчива и по-голяма дебелина на снежната покривка, чести и силни ветрове и пр. Бонитетът на земите в този агроекологичен район дава тяхната пригодност за селскостопанско използуване (Таблица 3.4-2). Средният им агрономически бонитет възлиза на 64 бала, което ги причислява към бонитетната група на “добри земи”. По пригодност за отглеждане на основни селскостопански култури те могат да се степенуват по следния начин: Най-подходящи са за пшеница, пасища и ливади, слънчоглед, люцерна, царевица, захарно цвекло и лозя (бонитет в интервал от 76 до 62 бала, т.е. в бонитетната група на “добри земи”). По-слабо пригодни са за ябълки и картофи, влизащи в бонитетната група “средни земи” с бонитет от 52 до 43 бала. Още по-слаби са продуктивните възможности на земите в района за соя и ориенталски тютюн, които причисляваме към групата на “лоши земи” с бонитет от 36 до 25 бала. Както се вижда, оценките на земите в този агроекологичен район варират в сравнително тесен интервал, което говори за относителна хомогенност на екологичните условия и същевременно добри селскостопански продуктивни възможности.
Почвите на територията на обекта на инвестиционното предложение на места са плитки почви и скали и рендзини са от десета категория, така както е посочено на подадената почвена информация. Това са плитки почви с ниски продуктивни възможности и дори използването им като пасища е нерентабилно и се отнася към бонитетната група на лошите земи. Земите по категории и собственост са посочени в таблица 3.4-3. Таблица 3.4-3 Разпределение на земите по собственост и категории
От Таблица 3.4-3 става ясно, че преобладаващите почви в района на находището са от Х-та категория и заемат един много висок процент – почти 63%. Това са предимно плитки почви и некатегоризуеми земи на дървопроизводствените площадки. На второ място идват почвите от VІІ категория с 21,33%, а най-добрите земи за района, които са от V и VІ група съставляват едва 10,23%, като попадат в групата на средно добрите земи. Инвеститорът е придобил собственост в размер на 703 дка на територията на три землища – Ошане, Струиндол и Вещица, поради което концесионната площ ще бъде изцяло на собствена територия. Само в землището на Вещица има около 20 дка ниви от V категориа, 3 дка от 6-та и 35 дка от 7-ма категория. Останалата площ до 703 дка е предимно от Х-та кат. и некатегоризирани земи и те ще покрият цялата добивна площ на находището. Основните стопански характеристики на територията и предложеното място за инвестиционното предложение са подходящи, тъй като на посочения терен не може да се очаква провеждане на рентабилно земеделско производство.
Каталог: ovos Изтегляне 2.4 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||