Повърхностни води и подземни води

1.14.Повърхностни води и подземни води

Западната част на концесионната площ е разположена във водосбора на малко дере, вливащо се директно в чашата на микроязовира под с. Ошане, а източната – във водосбора на дере, приток на р. Вешицка, вливащо се в нея северно от с. Вешица. Средният модул на повърхностния отток за района е 4,29 l/s.km². Обикновено подхранването на реките е от валежите като максимумите са през м. април, а минимумите – през месеците август и септември.

Водите на тези малки реки са почти чисти, тъй като в тях се заустват само битови отпадъчни води от частично канализираните населени места в района.

В хидрогеоложко отношение разглежданият район попада в

В границите на проучвателната площ „Тери” скалите на Берковската група изграждат висок хълмист хребет с надморска височина от 350 до 500 m. Долната граница на запасите в находището – 370 m лежи над местния ерозионен базис. В редица участъци диабазовият комплекс е разчленен от разломи и пукнатинни зони с повишена водопроницаемост, които способстват за бързата инфилтрация на атмосферните води в дълбочина. На територията на находището на много места по стъмните склонове на хребета са оформени добре изразени дерета, които създават условия за бързо оттичане на атмосферните води в североизточна посока. Тези дерета съредоточават водния отток и дават начало на малки притоци и рекички, които както беше казано, се вливат в р. Ошанска, р. Арчар и чрез тях в р. Дунав, който отстои на около 25 km от находището. В р. Ошанска се вливат многобройни малки планиски притоци, водещи началото си от хребета Бабин нос.

Теренните дадености и липсата на подземен водоотток дават основание за безпроблемен добив на полезното изкопаемо по открит способ до кота 370 m при използване на взривни работи.

На територията на находище „Тери” няма кладенци за водоползване, няма водоснабдителни и други хидротехнически съоръжения и находището не попада в санитарно-охранителни зони около водоизточници. Не се очаква негативно въздействие върху водните обекти, които се намират в близост до находището при извършване на взривните работи, съгласно направените експериментални опити.

При извършване на добивните дейности на територията на находище няма да се прокарва водопроводна мрежа, задоволяването на питейните нужди на работниците ще се извършва с минерална или трапезна вода, която ежедневно ще се докарва от фирмата. Измиването на работниците ще се извършва с вода, докарана с водоноска от водопроводната мрежа на близките населени места при съответното разрешение от фирма „ВиК”. Предвижда се монтирането на две химически тоалетни на промишлената площадка, за които ръководството ще сключи договор с фирмата за тяхното сервизно обслужване през експлоатациония срок.

На територията на находището за извършваните технологични процеси не се предвижда използването на вода, за трошачно-сортировъчната инсталация не се предвижда вода, няма да се формират производствени отпадъчни води, които да се заустват в безводните дерета през по-голямата част на годината.

Както беше казано, на територията на находище „Тери” няма реки с целогодишен отток, има само дерета, които се оводняват при интензивни дъждове и снеготопене, през по-голямата част от годината са безводни и сухи.

Вода ще бъде използвана предимно за оросяване на вътрешно-кариерните пътища за предотвратяване на праховите замърсявания на района. Необходимото количество вода за битови нужди на работниците и за оросяване на вътрешно-кариерните пътища по прогнозни данни ще бъдат около 1800 m³, като водата ще се докарва с водоноска от допълнително уточнен водоизточник при съответното разрешение от съответния орган, експлоатиращ водоизточника. Необходимото количество минерална или трапезна вода за задоволяване питейните нужди на работниците е около 20 m³ за цяла година.

За генерираните отпадъци ще бъде създаден вътрешен ред за тяхното събиране, извозване и третиране и при експлоатационната дейност на находището не се очаква замърсяване на района, респективно на повърхностните и подземните води от генерираните отпадъци.

1.15.Геоложка среда, подземни богатства

Берковската група в находището е представено единствено от диабазовите си разновидности. Диабазите макроскопски са плътни, здрави, тъмнозелени до сивозелени на цвят с масивна текстура без нашиствяване. В разкритията те са силно изветрели, глинясали с железни хидроокиси по пукнатините. Наблюдават се редки калцитни кристали и калцитни жилки с дебелина до 1 – 2 mm. В тектонски зони диабазите са натрошени, брекчирани с глинясване и налепи от железни хидроокиси по повърхнините.

Всички скалообразуващи минерали са претърпели промяна като по-добре са запазени платоклаза, докато тези на мафитите са частично завоалирани от променените минерали. Запазена в голяма степен е първичната диабазова (офитова) структура, характеризираща се с подчертан идиоморфизъм на плагиоклаза спрямо мафитите. Последните се разполагат в ъгловите междини на плагиоклаза. Размерите на саличните и фемичните минерали са приблизително еднакви, което е характерно за скали, предхождащи до габродиабази.

Плагиоклазите са идиоморфни, призматично удължени зърна, образуващи срастъци – албитов, каробалски и др. в различна степен е замаскиран от хлоритови агрегати, смесенослойни глинести-хидрослюдести минерали и микрокристален карбонат. В зърната много често са иглести струпвания от напълно хлоритизиран актинолит с неравно петнисто нечисто потъмняване. С промяната е доведен до оликоклаз-албит с размери на зърната 0,1 – 0,8 mm.

Скалите са силно динамично обработени, напукани и деформирани на участъци. В образуваните микропукнатини са отложени едрокристален карбонат, асоциращ с окисен руден минерал.

Диабазите на Берковската група в района имат тектонски граници с гранитоидите на Белоградчишкия плутон, Ряновската свита и задругата на сивозелените шисти, а се покриват трансгресивно и дискордантно единствено от кватернерни седименти с делувиален генезис. Дебелината на диабазите в района на находище „Тери” вероятно надхвърля 200 m.

Скалите на задругата на сивозелените шисти се разкриват източно от с. Ошане. Долната и горната граници са силно тектонизирани. Дебелината на тези скали е 150 – 200 m.

Ряновската свита се разкрива като ивица югозападно от находище „Тери”. Свитата е представена от нейната вулканична пачка с преобладаване на андезит, базалти, туфи и лавобрекчи над теригенната компонента. В разкритията вулканитите са силно изветрели, глинясали с железноокисна циментация по повърхнините. Възрастта на Раяновската свита е карбонска.

Белоградчишкият плутон е внедрен в скалите на Берковската група, но в границите на находището е тектонска (Ошански възсед). Покрива се от неогенските Криводолскага и Димовска свити.

На територията на находище „Тери” се разкрива северната част на плутона, която е представена предимно от гранити и плагиогранити. В повърхностни условия гранитите са силно изветрели, на места грусирали с множество налепи от железни хидроокиси и манганови чернилки.

Кватернерните делувиални отложения покриват с ъглов дискорданс материалите от Берковската група, задругата на зелените шисти и Белоградчишкия плутон като образуват разкъсана делувиална покривка. Това са песъчливо-глинести отложения, сред които се срещат несортирани и неравномерно разпределени и силно изветрели ръбати късове от коренни скали. Дебелината им варира от 1 – 2 m до 4 – 6 m.

В структурен план находище „Тери” представлява част от т.н. „Белоградчишка тектоностратиграфска надединица”, имаща характер на онтиклинална структура. Тя е изградена от домезойска консолидирана подложка и седиментна мезозойска покривка. В района на находище „Тери” Белоградчишкият антиклинарий е представен от Рабишката единица – малък по размери челен навлачен клин спрямо надединицата.

Полезното изкопаемо в находището е с пластообразен характер. Затъването е моноклинално на юг – югозапад. Площта в находище „Тери” е с неправилна форма, ориентирана в посока запад – северозапад – изток – югоизток. Дължината на находището достига 1000 m при максимална ширина от 400 m, площта в хоризонтална проекция е 329,3 дка. Дебелината на полезното изкопаемо варира от 19,49 m до 103,73 m, средно 52,97 m. Дебелината на откривката варира от 2,20 до 6,10 m, средно 4,72 m. Долната граница на запасите се явява 370 m.

Диабазите се характеризират с относително постоянство и ниска степен на изменчивост на качествените показатели и морфоложките особености в цялата площ на находището. Диабазите във високите части на находището са засегнати от супергенни изветрителни процеси, които се изразяват в карбонизация, глинясване и ожелезняване. Покриващите скали са неравномерно разпределени в площта на находището, образуват разкъсана делувиална покривка от несортирани скални късове и глинасто-песъкливи отложения с непостоянна дебелина.

Извършени са изследвания на диабазите в Независима строителна лаборатория, а техноложката проба е обработена в трошачно-сортировъчната инсталация на „Трафик инженеринг” ООД в с. Белотинци. Изследванията са извършени съгласно изискванията на стандартите и за отбелязване е, че изследваните диабази напълно отговарят на показателите и са годни за тяхното използване в строителството.

В резултат на извършените детайлни проучвания в находище „Тери” са оконтурени и изчислени 14019914 m3 запаси от диабази за строителни материали към 01.03.2006 г. Обемът на откривката е 1499255 m3, средната дебелина на полезното изкопаемо и откривката за находището са съответно 57,77 m и 4,41 m. Изчислени са ресурси в размер на 3343330 m3. площта на контура на запасите в хоризонтална проекция възлиза на 329320 m2.

Както беше казано по-рано в доклада, предвижда се добивът на диабазите да се извършва чрез взривни работи като дакарването на взривното вещество ще става от външна фирма и извършването на взривните работи ще се извършва от същата фирма, която е специализирана в тази област. Предвижда се производителността на кариерата по готова продукция да бъде 125000 m3, по добитата минна маса 137000 m3.

За отработените пространство се предвижда да се извърши поетапна рекултивация и цялостна рекултивация след изтичане на концесионния срок. Откривните материали се предвижда за бъдат депонирани на депо, разположено в контура на концесионната площ като тези материали ще бъдат използвани при техническата рекултивация. В известна степен ще се тушират тези негативни форми, които ще се формират при експлоатацията и ще се подобри ландшафтното състояние в района на находището. През време на концесионния срок – 25 години ще се полагат непрекъснато грижи за намаляване въздействието върху отделните компоненти на околната среда.