Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „Добив на подземни богатства строителни материали диабази, от находище „Тери, в землището на с. Ошане и с. Струиндол
Изтегляне 2.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 3.5-1 Количествени показатели на основните природни компоненти
- Показател Мярка Подобласт
1.17.ЛандшафтФизикогеографски находището за диабази „Тери” попада в северозападния край на Западностаропланински северносклонов район. Територията му има удължена форма в посока северозапад-югоизток и проточила се от Връшко-чукски до Ботевградски проход. Специфичността в разположението на района е, че се намира в прехода между старопланинското било и Предбалкана и релефът е преобладаващо хълмист и твърде разнообразен. Хълмовете са продълговати и ориентирани в североизточна посока. Характеризират се с платовидни била и с дълбоко всечени долове и речни долини. Находището заема участък от северен и североизточен склон на възвишение, чиято най-висока точка (Омеров връх) е 544,8 m н.в. Планинското било от юг достига до 800 – 1000 m, а надморската височина в границите на находището е между 385 и 475 m. Теренът в района е изграден от декамбрийски, палеозойски, неозойски скали и кватернерни образувания. Декамбрият в района е представен от сиви и сивозелени диабази, диабазови туфи и туфобрекчи. Климатичните и хидроложси условия в района са умереноконтинентални. Честотата на мразовитото време през зимата е до 40%, на времето с преход на температурата през 00С – до 50%, а на немразовитото – 10 – 15% от дните на януари. Реките се подхранват предимно от повърхностно течащи води, особено през пролетното пълноводие. Талвеговата мрежа има средна гъстота. Растителността е характерната за ниския горски височинен пояс. В случая тя е представена от смесени благуново-церови и габерови гори. Върху ерозираните склонове се срещат и иглолистни култури. В почвено отношение районът попада в зоната на сивите горски почви, които по склоновете са ерозирани. Северно от реките Арчар и Витбол почвите преобладаващо са черноземи. Въз основа на описаното накратко геоморфоложко разположение на находището и характеристиката на природно-териториялния комплекс, районът на находището, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към следните ландшафтни таксономични единици: 4. Клас Планински ландшафт 4.10. Тип Ландшафти на умереновлажните планински гори 4.10.21 Подтип Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади 4.10.21.51. Група Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали Поради преходното си местоположение и разнообразието по отношение на релеф, хидрогеоложки и климатични условия и скален субстрат, районът на находището носи белезите освен на планинските ландшафти от юг, така също и на тези на лесостепните ландшафти на хълмистите плата и равнини на север. Според схемата на последното ландшафтно регионално деление на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на базата на териториалното съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, както и съобразно височинната поясност и местни природни особености, площта на находището попада в ландшафтен район със следните регионални ландшафтни единици: Б. Старопланинска област V. Западностаропланинска подобласт 34. Връшкочукско-Светиниколски район Този район се характеризира преди всичко с незначителната си по размер територия, затворена в най-северозападния ъгъл на Западностаропланинската подобласт, след това с разнообразната си геоструктура и накрая с ясно подчертаната преходност между планинския и хълмисто-равнинния релеф. Факторите, обуславящи тази физикогеографска и ландшафтна преходност са различията по отношение на основните геокомпоненти като: релеф, скален субстрат, микроклимат, растителна покривка, почви, земеделска усвоимост. Преходността на ландшафта на района се потвърждава и от величините на представителните количествени показатели на основните природни компоненти. Същите за всички ландшафтни области и подобласти на страната са синтезирани, обобщени и таблично оформени (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.). В таблица 3.5-1 са посочени стойностите на тези показатели за Западностаропланинска подобласт, в която попада и районът на находището. С цел за сравняване и съпоставяне на стойностите с тези на ландшафтните райони от север в таблицата са включени и данните за Южна Дунавскоравнинна подобласт. Таблица 3.5-1 Количествени показатели на основните природни компоненти
От посочените в таблицата данни се установяват няколко съществени особености. На първо място това е чувствителната разлика в стойностите при почти всички основни показатели, дължаща се единствено на височинния фактор. Особено силно подчертано е това при стойностите на Западностаропланинска ландшафтна подобласт, докато при данните за Южна Дунавскоравнинна ландшафтна подобласт стойностите от двете колонки са сравнително по-близки. От значение за обследвания район на находището е, че по-близки и меродавни за него са стойностите на първата колонка на Западностаропланинска ландшафтна подобласт, отново поради величината на надморската височина. Другият съществен извод от данните в таблицата е, че стойностите от първата колонка на Западностаропланинската ландшафтна подобласт твърде чувствително се доближават до тези от втората колонка на Южна Дунавскоравнинна ландшафтна подобласт. По този именно начин още веднъж се подчертава преходността и в конкретния район на находището, между ландшафта на Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина от север и Старопланинска област от юг. Към характеристиката на Връшкачукско-Светиниколски ландшафтен район трябва да се добави, че по отношение на антропогенизацията, той е сравнително по-слабо засегнат. Единствено селскостопанската антропогенизация се е изявила по-чувствително, чрез частично ликвидиране на природните горски и лесостепни ландшафти върху по-заравнените и платовидни релефни форми, заменяйки ги с агроландшафти. В общи линии в района липсват инфраструктурни и други техногенни обекти, освен пръснатите наоколо неголеми селища. В резултат на ограниченото наличие на антропогенни и антропогенизирани ландшафти разнообразието от ландшафти в този район е сравнително по-ограничено в сравнение с тези, които са включени в приетата през 1995 г. (според изискванията на проекта за Европейската конвенция за ландшафта) Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. Те са както следва: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти.
Унищожените, в резултат на разкриването и разработването на находището, горски ландшафти могат да бъдат компенсирани освен чрез рекултивация на котлована и останалите нарушени терени, но и включвайки същевременно на прилежащи голи площи около котлована и площадката. По този начин ще се постигне по-успешно ландшафт-екологично и ландшафт-визуално приобщаване на рекултивираните нарушени терени към съществуващия ландшафт и околната среда. Земеделските ладшафти се разполагат основно северно от находището, в посока на Дунавска хълмиста равнина. Заемат равнинните терени и плоските сравнително обширни платовидни релефни форми на хълмовете и възвишенията. Площта на земеделските ландшафти в границите на находището е ограничена. Земеделскките ландшафти в района са антропогенизирани естествени горски и отчасти ливадни ландшафти. Понастоящем земеделските площи са изоставени, не се обработват и са обрасли с плевели и храсти. Ливадни ландшафти. Остатъците от тях са едни от основните естествено съхранени природни ландшафти в района. Заемат по-широките понижения и долинни дъна, терасовидни теренни форми и речни тераси. Освен стопанското им значение, те са твърде по-ценни от ландшафтно-естетическа и ландшафтно-екологична гледна точка – за опазване и поддържане на съществуващото биологично разнообразие. Площта на ливадните площи, конкретно в границите на находището е незначителна. Пасищните ландшафти са разпространени основно в хълмистата част на района, заемайки по-тесните хълмисти била и по-стръмни склонове с развити в различна степен ерозионни процеси. Освен естествено съхранените площи от първичните степни и лесо-степни ландшафти, немалка част от пасищните ландшафти са вторично формирани на мястото на обезлесените терени. Особеното значение на естествените пасищни ландшафти, подобно на естествените горски и ливадни ландшафти, е съхраняването на съществуващите характерни за района растителни видове. Пасищните ландшафти в границите на находището заемат почти половината от територията му. Водни ландшафти. Долинната мрежа в района на находището е много добре развита. Основните реки, които събират повърхностните, изклиняващите и изворни води от многобройните потоци, долове и долчини, спускащи се по северните планински склонове са: Вещицка (формираща се от реките Градска, Салашка, Струдин дол и Омеров дол), Ошанска и Арчарица. Особеност за реките в района е, че текат в североизточна посока и в крайна сметка самостоятелно или след събирането им с други се вливат в най-големия за района водоприемник р. Арчар, протичаща на около 3 кm северно от находището. Западната част на находището се пресича от дол с изворна вода, вливащ се в микроязовира, изграден в коритото на р. Ошанска и непосредствено под селото. Другата особеност за преобладаващата част от доловете и реките в района е, че коритата им са всечени, бреговете стръмни и обикновено обрасли. Към водните ландшафти трябва да се добави и язовир „Рабиша”, разположен на около 5,5 km северно от находището. Селищни ландшафти. Най-близко разположените населени места и в чиито землища се намира находището са селата Ошане – на около 0,8 km северозападно и Струиндол – на около 1,70 km югоизточно. Отстоянието до всички останали в околността селища са повече от 4 – 5 km. Промишлени ландшафти. Районът, както се изясни, се характеризира като полупланинско-хълмист и селскостопански. Добивна или промишлена дейност в него изобщо липсва. С разработването на находището за диабази ще се засегнат горски и селскостопански лондшафти и ще се превърнат в техногенни антропогенни (кариерно-добивни) ландшафти. Комуникационни ландшафти. Пътната мрежа в района е добре развита и съсредоточена в северна, източна и южна посока. На запад е планинската част и държавната граница. Всички селища в района са свързани помежду си, с общинския център гр. Белоградчик и с областния център гр. Видин посредством третокласни и неподдържани пътища. Чрез първокласния път Е79 (№1 по българската номерация) при гр. Димово, районът се свързва и с цялата републиканска пътна мрежа. В гр. Димово е и най-близката ж.п. гара Каталог: ovos Изтегляне 2.4 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||