Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционното предложение „ Добив на подземни богатства индустриални материали кварц-каолинови пясъци от находище „Дар, землище на
Състояние на фауната в района на у-к „Т. Икономово-Изток”
Изтегляне 2.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.9.3. Природни обекти
4.9.2.3. Състояние на фауната в района на у-к „Т. Икономово-Изток”:Както се вижда от описанието на местоположението му, имотът е разположен сред земеделски район, в т. ч. и с наличието на горски масиви. Различни обекти в тази част на страната са посещавани многократно през различни години от периода 1987-2008 г., в т. ч. и такива със значителна продължителност: Във връзка с настоящия обект районът на находището е посещаван през лятото и есента на 2008 г. В такива територии в тази част на страната, заети преобладаващо от земеделски земи, е налице твърде специфична и богата по видов състав орнитофауна. Това се дължи на посочените две особености, поради които тук са налице, както: 1) видове, обитаващи открити територии без или с незначително количество дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, така и 2) видове, обитаващи горски и храсталачни съобщества. От събрания при посещенията в района материал като характерни за района, сред който попада обектът – тази част от землището на с. Тодор Икономово и съседните й територии(в т. ч. и тези на съседните населени места) – могат да бъдат посочени следните видове от гръбначната фауна(Chordata, подтип Vertebrata) (Списък 1): Списък 1. Земноводни(Amphibia)
Влечуги(Reptilia)
Птици(Aves)
Бозайници(Mammalia)
2. Обикновена къртица(Talpa europaea L.) 3. Заек(Lepus capensis L.(Lepus europaeus Pallas)) 4. Катерица(Sciurus vulgaris L.) – в гори 5Лалугер(Spermophylus(Citellus) citellus L.) 8. Обикновен сънливец(Glis dlis (L.)) – в гори
Както се вижда от Списък 1, в описания по-горе район като характерни могат да бъдат посочени не по-малко от 170 гръбначни вида, от които 3 вида земноводни, 8 вида влечуги, 129 вида птици и 30 вида бозайници. Този видов състав може да бъде определен като богат. Трябва да се има предвид, че дадените в Списък 1 видове не са пълният(окончателният, максимално възможният) видов състав на гръбначната фауна в този район. Това се отнася в най-силна степен за птиците, тъй като, особено по време на сезонните миграции, тук е възможно да попаднат и още известен брой видове. При птиците в откритите територии с малко количество дървениста(от видове дървета и храсти) растителност, каквато е и тази на инвестиционното предложение, с най-голям брой на индивидите, респ. гнездещите двойки, са полската чучулига, полската овесарка и червеногърбата сврачка, а освен това в различни територии през различни периоди и сезони се концентрират голям брой индивиди(вкл. на ята) от видовете домашно врабче, полско врабче, кадънка, обикновено конопарче, обикновена чинка, планинска чинка, обикновен скорец, посевна врана, чавка и др. В населените места най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица. При влечугите от гущерите най-многобройни са кримският и стенният гущери, а от змиите – големият стрелец. При бозайниците извън населените места от гризачите най-многобройна е обикновената полевка, а от хищниците – чакалът и безстопанствените кучета. При земноводните, особено в населените места, най-многобройна е зелената крастава жаба. В района се срещат и известен брой прилепи(разр. Chiroptera), но отделните видове не са дадени, тъй като за тях в района на обекта липсва достатъчно конкретна иниформация, а освен това територията на обекта и терените в съседство не са репродуктивно местообитание на прилепи. Обектът не обхваща, нито засяга с дейността си водни обекти, и по този начин не засяга характерните за водоемите в района видове риби(Osteichthyes, Pisces) и именно поради това такива не са дадени(разгледани). Както е посочено по-горе, видовият състав в Списък 1 се отнася за района, сред който попада обектът – тази част от землището на с. Тодор Икономово и съседните й територии(в т. ч. и такива на съседните населени места), които, като цяло, представляват твърде голяма като обхват територия. Видовете, тясно свързани със самата територия на находището(обработваем агроландшафт) и прилежащите й терени(на първо място размножаващите се – отбелязани със знак “Р”, и тези, за които територията е важна хранителна база), – са дадени в Списък 1а: Списък 1a. Влечуги(Reptilia)
Птици(Aves)
Бозайници(Mammalia)
Както се вижда от Списък 1а, в него фигурират значително по-малко(над 6 пъти) на брой видове – 25 вида, от които като размножаващи се, но не непременно ежегодно, могат да бъдат посочени 16 вида. Освен видовете от Списък 1а, над открити територии в този район на страната през различни сезони и периоди през годината от дневните грабливи(разр. Falconiformes) са наблюдавани да ловуват индивиди от видове тръстиков блатар, полски блатар, ливаден блатар, степен блатар, сокол-орко и от нощните грабливи (Strigiformes) – видовете горска ушата сoва, блатна сова, а по-рядко и някои др. видове. От екологичната група на ловуващите във въздуха над открити територии в района са наблюдавани насекомоядните видове черен бързолет, блед бързолет, алпийски бързолет, обикновен пчелояд, селска лястовица, градска лястовица, а, макар и рядко, и червенокръстата и бреговата лястовици, както и синявицата(през следгнездовия период(август, септември)), индивидите на който вид улавят хранителните си обекти преобладаващо на земната повърхност(пикирайки, кацнали най-често на електропроводи или други съоръжения или на дървесна растителност). Хранещи се индивиди(единично, по няколко или на големи ята) в обработваеми и необработваеми агроландшафти през различни сезони са наблюдавани и при видовете бял щъркел, папуняк, дебелоклюна чучулига, горска чучулига, горска бъбрица, полска бъбрица, водна(планинска) бъбрица, черногушо ливадарче, домашно врабче, полско врабче, обикновена чинка, планинска чинка, зеленика, кадънка, елшова скатия, обикновено конопарче, жълта овесарка, а по-рядко и индивиди от някои други видове. През неблагоприятния есенно-зимен период(сезон) в района ежегодно идват да зимуват, като търсят храна и в открити територии, значителни количества(единично, на по-малки или по-големи ята) от видовете хвойнов дрозд, беловежд дрозд, отделни индивиди на сивата сврачка, а през периода на сезонните миграции през района преминават, като остават за извесно време и се изхранват(в т. ч. и в открити тревни площи) значителни количества от насекомоядните видове елов певец, горски(буков) певец, брезов певец и др. От разр. Хищници(Carnivora), освен в гори и храсталачни местообитания, в открити територии на района търсят плячка индивиди от видовете чакал, лисица куче – основно безстопанствени индивиди, дива котка, домашна котка – безстопанствени индивиди, бялка, черен пор, степен пор, пъстър пор. От видовете от Списък 1a, попадащи в Приложение No 2 (на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77, Раздел II – Защитени зони, Чл. 6, т. 4 (2) и (3)) в района на ИП като размножаващ се(в случая гнездещ) е регистриран само 1 вид – червеногърбата сврачка – по ниска дървесна и храстова растителност в съседство с територията на инвестиционното предложение. На самата територия на находището този вид не гнезди, тъй като върху нея практически липсва такава растителност. Освен това видът обитава и гнезди по ниска дървениста растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори, а също и в населени места, вкл. в градовете София, Пловдив, Стара Загора, Шумен, Силистра, Перник, Сандански и в други градове, а също и в села и промишлени предприятия, вкл. във вътрешността им. Този вид у нас е твърде многоброен и освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини(н. в.), като през гнездовия период е регистриран на н. в. над 1600 m и дори на близо 1800 m (връх “Мурсалица” и съседния му на изток връх в Западните Родопи – съответно 1791,6 m и 1795,2 m н. в. – 22.06.2006 г.), а в края и след края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин. Личното ми мнение е, че мястото на този вид не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само приоритетните(редките и застрашените от изчезване) за страната видове, тъй като самият ЗБР е документ и по-конкретно Закон за биологичното разнообразие, но на територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа(в някои страни на Северна Европа този вид е рядък), като същевременно ми се иска да вярвам, че попадането на вида в Приложение 2 на ЗБР е плод единствено на техническа грешка. Територията на обекта – обработваем агроландшафт, поради липсата на дървениста растителност върху нея, за този вид не представлява гнездово местообитание. В открити територии, вкл. и такива с малко количество и некомпактна дървениста растителност, в района, сред който попада и територията на ИП, и в тази част на страната, от птиците в Приложение No 2 на ЗБР се срещат, вкл. и като размножаващи се, двойки от видовете:
Още 2 вида – синявицата и червеногушата мухоловка – се задържат (изхранват се известно време) в района на ИП само по време на сезонните миграции, като и тогава индивидите на червеногушата мухоловка – се придържат изключително в гори и храсталачни съобщества, каквито върху площта на ИП липсват, а освен това липсват електропроводи или високи дървета, откъдето индивидите на първия вид – синявицата – кацнали, пикират върху плячката си(харатерните за вида хранителни обекти – най-често насекоми). Тези 2 закритогнездещи вида(вторични хралупогнеьздници) в района на ИП гнездят в гори(с наличие на възрастна или поне средновъзрастна дървесна растителност). Ястребогушото коприварче – също вид от Приложение No 2 на ЗБР – също обитава и се размножава в тази част на страната – в храсталачни местообитания, в проредени гори или проредени техни участъци и пр. подобни местообитания(видът търси хранителните си обекти – предимно насекоми(Insecta), а през втората половина на лятото и сочни плодове – по дървенистата растителност в посочените местообитания), каквито върху територията на ИП не са налице и, именно поради тази причина, видът не е регистриран там. Единственият вид бозайник – големият(обикновеният) хомяк се среща в тази част на страната и в района, сред който попада територията на ИП. Тъй като площта на находището се обработва върху нея не бе регистрирано присъствие на индивиди на вида(най-сигурното доказателство за това е наличието на подземни убежища, каквито там не бяха намерени) – индивидите на видове с такъв начин на живот, както показват наблюденията в различни части на страната, избягват обработваемите площи. Обитавано находище бе регистрирано в посока запад – северо-запад от територията на находището на разстояние повече от 600-700 m, но не в обработваема, а в открита необработваема територия с пасищен характер като местообитание. Тъй като не е обитавана, разработването на територията на находището, няма да представлява опасност за индивиди на вида, аа такива ще продължат да обитават необработваеми агроландшафти в района. Коментираните след Списък1а 5 вида дневни грабливи птици(тръстиков блатар, полски блатар, ливаден блатар, степен блатар, сокол-орко) и блатната сова от нощните грабливи(и 6-те вида гнездят наземно) също фигурират в Приложение No 2 на ЗБР, но в района се срещат предимно през есенно-зимния период. През размножителния период тук рядко са срещани кръжащи или прелитащи индивиди на тръстиковия и полския блатари, без при тях да е регистрирано, нито съобщено гнездене, като тръстиковият блатар е постоянен и гнездещ за страната вид, докато при полският през различни години и в различни открити територии в страната са регистрирани само единични скитащи мъжки индивиди(при вида у нас не е регистрирано гнездене – гнездовия ареал на вида обхваща по-северни от нашата географски ширини). Още един вид от Приложение No 2 на ЗБР – ливадният дърдавец – е регистриран в този район, но само по време на сезонните миграции(по изразено е присъствието на индивиди по време на есенните миграции, тъй като тогава и броят на индивидите – след протеклия преди това размножителен период на вида – е и по-голям). Видът гнезди във влажни ливади, в т. ч. и в обхвата на мочурливи през определени периоди територии, но не и в обработваеми земеделски земи или пасища в засушливи или частично засушливи територии, каквито са тези в обхвата на находището. Прогноза за въздействието на обекта върху фауната Както е посочено в началото, обектът представлява находище на каолин. Големината на концесионната площ е 109.5 ha, която ще бъде разработвана за заявения концесионен срок от 35 год. Територията на обекта представлява твърде малка по големината си площ, в сравнение с тази на района, сред който е разположена. Предвидено е суровината да бъде извозвана, което изключва засягането(засипването) на допълнителна площ. Същото се отнася и за материаллите от разкривката, които ще бъдат складирани под формата на насип, като впоследствие ще бъдат насипвани върху отработените площи при провеждането на техническата им рекултивация. Поради естеството на обекта при експлоатацията му ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхвата на добива на основната суровина и в този на външното насипище. След приключването на добивните работи е предвидена техническа и биологична рекултивация, състояща се в насипване на материалите от разкривката и залесяване с подходящи дървесни и храстови видове. При самата разкривка съществува опасност само за индивидите от дребни и бавно подвижни видове. Това се отнася за видовете гущери и подземно живеещите индивиди на обикновената къртица, обикновената полевка, полската и обикновената горска мишки, които обаче, не фигурират в Приложение 2 на ЗБР. Както се вижда от документацията, ще бъда засегната малка по големината на площта си територия.Тук може да бъде препоръчано подготвителните работи и добивните дейности на терена, при наличие на такава възможност, да започнат рано на пролет(средата на м. април), когато подземнозимуващите видове ще са вече активни, а гнезденето на птиците все още не започнало, като по този начин на тези представители на фауната ще бъде дадена възможност своевременно да се ориентират спрямо създадената на територията на обекта обстановка. От коментара за състоянието на видовете от Приложение 2 на ЗБР в района и в тази част на страната се вижда, че поради обработването на териториите, сред които попада и площта на ИП, върху нея не е регистрирано размножаване на такива видове, както и това, че и репродуктивни местообитания обхващащ пролетта и лятото и по-точно периода април-август, като по този начин ще бъде обезпечено спокойствие при размножаването и на останалите видове птици. Поради малка големина на площта и сравнително компактната й форма, тя няма да е в състояние да причини фрагментация в тази част на района за нелетящите видове в района, сред който е разположена, като в това отношение ще затрудни в някаква степен само индивидите от дребноразмерните и бавноподвижни видове. Тъй като при започването му и впоследствие добивът през даден период от време ще се осъществява само в дадена част от площта на находището, т. е .локално, обезпокояване на обитаващите в района индивиди ще е налице, но ще е също с локален характер, като освен това следва да бъде посочено, че индивидите на различни животински видове бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект. Поради наличието на различни съоръжения или и сгради в такива обекти, там се настаняват и индивиди от различни видове, намиращи се на висока степен на синантропизация и обитаващи населени места и други антропогенизирани територии около обекта (т. е. понасящи човешко присъствие), напр. домашно врабче, полско врабче, полудив гълъб, обикновен скорец, обикновено каменарче, куче(кучета пазачи или и безстопанствени индивиди) и др., като двойки от някои закритогнездещи видове птици(най-вече първите 4 вида) започват и да се размножават там при наличието на подходящи за целта места – ниши и кухини, отвори в тавански части на сгради и съоръжения и пр. Поради естеството на обекта, не може да се твърди за каквито и да е достатъчно ясно осезаеми отрицателни влияния върху сезонните и други миграциии на птиците. Поради незначителната големина на засегнатата площ и постепенния характер на добивния процес, разработването на находището няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите, както и на мигриращите през района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение особено за видовете, обитаващи гори, храсталачни и храсталачно-тревни местообитания. В предоставената екологична или по-точно природозащитна информация територията на обекта попада извън обхвата на двете Защитени зони(ЗЗ) по Европейската програма Натура 2000 в тази част на страната – ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0002039 (по Директивата за местообитанията) и ЗЗ “Хърсовска река” с код BG0000106 (по Директивата за птиците), което обстоятелство само облекчава природозащитната ситуация в района. Поради отдалечеността на находището от териториите им не следва да се очакват и косвени негативни влияния върху техните територии, в т. ч .и върху фауната в тях. Именно поради тази причина добивните работи няма да бъдат в състояние да нанесат някакви значими щети на фауната в този район на страната, както и в района, в който попада самият обект. Освен това в благоприятен аспект следва да се разглежда обстоятелството, че не се предвиждат и замърсявания с опасни отпадъчни материали, в т. ч. токсични. Положително би следвало да бъде оценена и предвидената техническа и биологична рекултивация на засегнатите територии. От написаното до тук се вижда, че не следва да се очакват нежелани, т. е. отрицателни, изменения на състоянието на консервационно значими видове и техните местообитания. Поради малката по големина площ и компактността й, е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попадана обектът. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите района видове, като предвидената рекултивация ще повлияе положително в това отношение. Заключение: При тази обстановка не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат нанесени непоправими щети на гръбначната фауна в този район на страната, тъй като те няма да доведат до унищожаване на местообитанията, а от там и до изчезването на редки и застрашени от изчезване видове. 4.9.3. Природни обектиИнвестиционното предложение по биогеографско райониране, Георги Георгиев,2004,териториално е разположено l Севернобългарски биогеографски район, Лудогорски подрайон,(ІІІ,5-фиг. 4.9.3-1.). Той се ограничава на север от Дунавски подрайон, на запад от долината на р. Янтра, на юг от Предбалкана и Източностаропланински подрайон, на изток- от Добруджа и Черноморски подрайон. Подрайонът е интензивен земеделски и промишлен център, силно повлиян и изменен биотично. 
Фиг.4.9.3-1. Биогеографско райониране на България( по Б.Груев и Б.Кузманов,1994 г.) Съгласно новото природозащитно законодателство в България, в съответствие с нормативните документи на Международния съюз за защита на природата IUCN и други, на територията на област Шумен е обособена защитената местност „Чибуклията”, защитените зони BG0000106 „Хърсовска река”, BG0002039 „Хърсовска река”. Цитираните защитени територии и зони в близост с инвестиционното предложение са както следва(табл.4.9.3-1.): Табл.4.9.3-1. Защитени територии в близост с инвестиционното предложение
Това означава, че защитената местност както и защитените зони BG0000106 „Хърсовска река” и BG0002039 „Хърсовска река” са географски отдалечени от ИП. Защитените зони „Хърсовска река” BG0000106 и „Хърсовска река” BG 0002039 и добивните участъци са показани в приложение 4.9.3-1. Флората и фауната (подробно разгледани по-долу) ще изпитат символично по характер и обратимо, негативно въздействие по време на експлоатацията до успешното приключване на рекултивационните дейности. То ще се изрази в ограничени въздействия от добивни, преработвателни и транспортни работи като: шум, вибрации, отделяне на емисии от изгорели газове и прах на строителна и транспортна техника, които не се очаква да надвишават ПДК. Локалния и контролиран обхват с незначително териториално въздействие – чувствителните територии са отдалечени 0,4 – 11,5 km. и са сигурно защитени от заобикалящи инвестиционното предложение (ИП) била и дерета. От изложеното до тук можем да констатираме, че влиянието на ИП върху околната среда ще бъде незначително и с локален обхват. Препоръки:
4.9.4. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализация на инвестиционното предложение, ползването на природни ресурси и емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт.В строителния и експлоатационен етап на обекта :
След оформяне компактни площи във вида предхождащ ИП (вкл. съставени от достатъчно гъсти и с подходящ видов състав и строеж петна от дървесно-храстови групи) на определен етап от развитието им в тях ще настанят за гнездят двойки от видовете южен славей, черноглаво коприварче, кос- част от най-добрите певци сред птиците. Очакват се и други представители през различните периоди и сезони на годината, което ще подобри акустичната среда. Това е постижимо при условие, че проектирането на зелената система бъде извършвано с помощта на специалист по орнитофауна на населени места, познаващ достатъчно добре и парковата растителност.. По този начин ще бъде съхранен естественият характер на територията – както на растителния, така и на животинския й свят. От друга страна, ако не бъдат взети необходимите и навременни за целта мерки ще се увеличи броят на безстопанствените видове куче и домашна котка(Felis domestica), на характерни за урбанизираните територии синантропни видове гризачи: домашна мишка (Mus musculus), сив плъх (Rattus norvegicus), черен плъх (Rattus rattus) и някои други видове. Т.е. очаква се фауната да претърпи промяна към такава от селитебен тип. Торенето, допълнителното внасяне на хумус, затревяването като цяло повишават общата биологична продуктивност на обхванатата територия и в частност върху наличната флора и фауна, но употребата на химикали следва да е за сметка безопасни за фауната препарати. Каталог: ovos Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|