Доклад за оценка на въздействието върху околната среда
описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- По Част “Б” - н яма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г.
- 3.2.2. Характеристика на подземните пресни води
- 3.2.3. Количествена и качествена оценка на водните ресурси
- 3.3. Отпадъци По ч аст “А” – н яма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г.
- По ч аст “А” – н яма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г.
- 3.6. земи и почви По ч аст “А” – н яма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г.
3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение3.1. атмосферен въздух По част “А” – няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. 3.2. Повърхностни и подземни води По Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По част “А” - Довос се допълва, както следва:
Към този доклад е приложена картна серия, на която са локализирани вододайните зони около проектните трасета на магистралата. Те са предоставени от Басейнова дирекция “Западнобеломорски район”, Благоевград с писмо №1724/16.07.2007 г. В прилежащата 3-километрова полоса около проектните пътни трасета са локализирн следните водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и находища на термо-минерални води:
Каптаж “Извора” (с. Делян), “Над селото”, “Лайналак”, яз. “Дяково”, “Рале”.
ПС “Джерман”, Верница”, “Стадиона”, “Соп дере”, ШК “Сопово”, “Стадиона”, “Треси Бабица”, ШК12, ШК11, ШК8, ШК7, шк4, шк2, шк1 “Струма-с.Бяло поле”, Дренаж “Деянски ливади” , ТК4 с. Изгрев, ШК2, ШК1 с. Мощанец, “Черешите-дясно”, с. Мощанец, “Черешите-дренаж ТКЗС” с. Мощанец, “Дерето ПС” с. Церово.
ВС”Шахтов кладенец” Долно Церово, ШК1 при ПСТ “Симитли”, Термоминерално находище “Симитли”, ШК “Полето”, Каптаж “Мандрата” с. Г. Брезница.
Находище “Кресна”, ШК “Вълково”, Находище “Сандански”, ШК “Лебница”, СК “Рибник”, Находище “Левуново”, Находище “Рупите”, СК1,2 с. Ген. Тодоров, Находище “Марикостиново”, СК1,2,3 с. Д. Спанчево. 3.2.2. Характеристика на подземните пресни води Разпространението на подземните води по трасето на Път I-1 (Е-79) се обуславя от конкретната геолого-тектонска обстановка. Най-северната част на Радомирската котловина до хълмовете към гр. Дупница, принадлежи на същия хидрогеоложки регион, но към областта на Краището, а останалата част на трасето - към Рило-Родопския хидрогеоложки регион (според хидрогеоложкото райониране на Хр. Антонов и Д. Данчев). В терасите на р. Струма и нейните водопритоци са формирани ненапорни и слабо напорни порови подземни води, които са хидравлично свързани с минаващите в съседство реки. Терциерните отложения, запълващи котловините, са носители на напорни пластово-порови подземни води в малки количества. В масивите, изградени от карбонатни скали (Голо бърдо, Земенска и Конявска планина) и северен Пирин, се формират карстови подземни води, на места в значителни количества. В силикатните терени на оградните планини се формират студени пукнатинно-жилни подземни води в незначителни количества. Във водосборната област на р. Струма са разположени множество естествени термоминерални находища (Рударци, Кюстендил, Невестино, Сапарева баня, Благоевград в града и при р. Струма, Симитли, Влахи, Горна Градешница, Сандански, Левуново, Рупите при Кожух (гара Ген. Тодоров), Марикостиново, Право бърдо. На много места в скалната подложка под терциерните отложения на котловините са разкрити чрез сондажи термоминерални води извън изброените естествени находища. Всички населени места във водосборната област на р. Струма представляват постоянни комплексни източници на замърсяване на подземните води, там където има формирани такива. Замърсените зони най-често включват териториите на съответните селища, изтеглени са по посока на движението на подземните води и се характеризират със сложен хидрохимичен строеж и динамика.
Участъкът, в който Път I-1 (Е-79) пресича източната периферия на Радомирското поле, се характеризира общо взето с малка водообилност. Тук са разпространени пукнатинно-жилни води в юрски седименти и порови води в маломощните заглинени алувиални отложения на р. Блато и нейните притоци. Практически неводоносни са терените, през които минава АМ в южно направление до разклона за с. Дяково. Оттам на юг до гр. Дупница магистралата е разположена по периферията на терасата на р. Тополница, в която са формирани в неголеми количества порови ненапорни води, свързани хидравлично с речните води. От гр. Дупница до към гр. Сандански АМ е разположена в преобладаващата си част по границата между терасата на р. Джерман (до Бобошево) и на р. Струма (на юг от Бобошево) и практически неводоносните долинни склонове, оформени по заобикалящите ги височини. Речните тераси на р. Джерман и р. Струма, разположени в Благоевградската и Санданско-Петричката котловина (АМ ги пресича по тяхното протежение), са главните носители на подземни води за района. Докато за Благоевградската котловина няма данни за обща оценка на подземните водни ресурси на терасата на р. Струма, за Санданско-Петричката котловина е доказан статичен запас от порядъка на 140 х 106 m3, и динамичен - около 600 dm3/s. В речните тераси на двете котловини и на разположената между тях малка по площ Симитлийска котловина са изградени на много места вододобивни съоръжения за подземни води, използвани за локално питейно-битово или промишлено водоснабдяване. Проектираната АМ (във всичките варианти на проекта) не влиза в конфликт с нито едно от тях. По състав подземните води в алувия са пресни, с малка твърдост (средно 4 mgequ) и смесени (хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиево-натриеви). Около селищата, разположени изцяло или отчасти върху речните тераси, са формирани трайни зони със замърсени води, които са изтеглени по посока на тяхното движение. Те, както се изтъкна, се характеризират със сложна хидрохимична структура и режим. Южно от гр. Сандански АМ “Струма” е разположена преобладаващо върху плиоценски терени, които са практически неводоносни, само на няколко места пресича тесни и маломощни речни тераси на леви притоци на р. Струма. 3.3. Отпадъци По част “А” – няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. 3.4. опасни вещества По част “А” – няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. 3.5. земни недраПо Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По част “А” – Довос се допълва, както следва: За геотехническата оценка на проектните трасета са използвани инженерногеоложки карти на страната – основно картни листа №№ 59, 71, 83, 95 (М 1:100000) и Карта на геоложката опасност (М 1:300000). След избора на трасе за следващ етап на проектиране предстои ново, конкретно инженерногеоложко проучване, което ще даде отговор на въпросите, свързани с фундирането на съоръженията, откосирането на високите насипи и дълбоките изкопи, якостните и деформационните свойства на отделните литоложки единици, влизащи в активните зони под съоръженията и пътното тяло. Подробното инженерногеоложко проучване ще даде отговор и на въпросите за възможността кои изкопни маси по трасето са годни за влагане при оформянето на насипите, при какви оптимални водни съдържания и с каква уплътнителна работа може да се постигне стандартния уплътнителен ефект. В обхвата на проектираните трасета и встрани от тях има поредица от действащи карери, както и установени залежи на полезни изкопаеми. Същите са посочени по-долу по участъци. Участък М2 Посочени са следните зони със залежи или кариери за добив на строителни материали по предложените от проектантите трасета:
Участък М3 За добавъчни материали за бетон (пясъци и чакъли), които могат да се използват за строителството на магистралата, в литературните източници се посочва кариерата между Слатино и Бобошево. В литературата се посочват още кариери за скални материали в Делян, Ст.Лисичково, Вълково, Джерман, Струмско. В проектите, на етапа на предварителното проучване, тези въпроси са разглеждани и изяснени само най-общо. В този смисъл не може да бъде прието неконкретизирано (дори непремислено) посоченото в проектните разработки “добиване на добавъчни материали в алувиалната тераса на р. Струма”. Всички действащи кариери за добив на инертни материали в участък М3 са описани по-долу, като са дадени и проучените и доказани наличности (запаси) и размера на концесията за добив. Посочено е на приложените картни листа точното разположение на всяка от кариерите. Проектирането на АМ “Струма” е извършено без прецизно отчитане наличието на действащи кариери и съобразяване с констатираните запаси от полезни изкопаеми. По тази причина в участък М3 има на места някои несъобразени трасета с кариерите за добив на полезни изкопаеми:
Участък М4 Действащи кариери по литературни данни кариери: Крупник и Кресна. Установени полезни изкопаеми и концесионирани кариери в зоните, в които са развити проектните варанти (по информация от МОСВ):
Участък М5 За точи участък следва да се постави условието, че не може да се препоръча безкритично изземване на материали за взаимствани изкопи от коритото на Струма, както е свободно заложено в проектите. Действащи кариери по литературни данни: Кресна, Дамяница, Склаве, Логодаш. Установени полезни изкопами и концесионирани кариери в зоните, в които са развити проектните варанти (по информация от МОСВ):
3.6. земи и почви По част “А” – няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. По Част “Б” - няма допълнения към ДОВОС от февруари, 2007 г. Каталог: ovos Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|