Доклад за оценка на въздействието върху околната среда
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2. Води
- 3.2.2. Подземни води
3.1. Атмосферен въздухЗамърсяването на атмосферния въздух се определя от източниците на емисии, количеството и химичния състав на постъпващите във въздуха замърсители в района и от начина на разсейването им. Територията на инвестиционното предложение попада в териториалния обхват на РИОСВ Пловдив. По данни на регионалната инспекция, на територията на община Калояново има 10 обекта източници на емисии. Това са топлоенергийни съоръжения, работещи сезонно и периодично. Използваните горива са твърдо гориво, мазут и нафта. От извършените проверки не са констатирани нарушения на нормативната уредба. В най-близките населени места до обекта - с.Ръжево Конаре, Дълго поле и Момино село, няма промишлени обекти - източници на замърсяване на атмосферния въздух. Влиянието на емисиите от автомобилния транспорт по второкласния път Пловдив - Карлово, от локалната пътна мрежа в близките села и от битовия сектор (основно през отоплителния сезон) върху разглеждания обект е незначително вследствие достатъчното отстояние между тях. На територията на РИОСВ Пловдив са определени няколко района за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, съгласно изискванията на Наредба N 7 към Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) ДВ бр. 45/99 год.. Община Калояново попада в район 30 – Марица, където нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове (чл.30 ал.1). В населените места, попадащи в този район няма стационарни пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух (СПККАВ). В тях наблюдението на показателите фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NОx) и въглероден монооксид (CO) се извършва веднъж на полугодие. Проведено от Регионалната лаборатория –Пловдив замерване, на 29.06.2006 г., в района на баластриерата ( протокол №0925/2006) показва, че измерената концентрация на прах е 0,068 ±0,004 mg/m3, която е многократно по-ниска от допустимата норма 0,5 mg/m3. Контролът на въздуха в работната среда, проведен на 10.05.2010г. (Протокол 186-УТ-3/10.05.2010, Орган за контрол ЕЛОТ”ЕГИУТ-Пловдив” от вид „С”) показва следното:
Изводи:
3.2. Води3.2.1. Повърхностни водиПовърхностните водни ресурси в разглежданата територия, включваща мрежата от потоци и реки, се причислява към Беломорския басейн. Според съвременното хидроложко райониране тази мрежа е в състава на Б-19 (област с континентално-средиземноморско влияние върху оттока, имащ преходен характер и силно регулиран режим, с обилно подхранване от грунтови и порови води). Най-значителната водна артерия тук е р.Стряма – древната Syrmos, в която се вливат всички реки и потоци, вкл. р.Каварджиклийка и р.Пикла. Река Стряма Стряма извира от масива на вр. Вежен(2198 м.н.м.), в Централна Стара планина и до вливането си в Марица южно от с. Маноле има дължина 110 km и водосборен басейн от 1394 km2. В землището на с. Черноземен тя приема десния си приток Каварджиклийка (площ 25km2), а по-долу, пак от дясно, при с. Ръжево Конаре - р. Пикла. И двата притока събират водите си от източните и югоизточните склонове на Същинска Средна гора и западните и югозападните склонове на Сърнена гора. Първата извира от полите на вр. Св. Георги (531 м.н.м.), а втората - от масива на вр. Орела (1204 м.н.м.). Отточният режим на описаните по-горе реки се формира във високите части на Същинска Средна гора. Водоносността в този регион е значителна - колебае се между 9 и 13 l/s/km2. Максимумът на оттока започва още през февруари, но достига своя връх през март (18-20% от год.отток). Доминираща е повърхностната съставка на оттока, формирана от честите дъждовни прииждания. Непосредствената близост на разглежданата територия до Овчите хълмове, доказан микроциклон в западната част на Горна Тракия, допринася за проявата на интензивни извалявания, понякога придружени и от градушки. Тази особеност на климата предопределя поройния характер на речната мрежа тук, възможни разливи и поражения на селища и инфраструктурни съоръжения. В низинната част на територията реката преминава като "транзитна артерия", поради изключително ниския модул на оттока (0.5 - 1 l/s/km2). На фиг. 3.2.1. е дадена карта на водоемите и реките на територията на Община Калояново, към която принадлежи и обекта на разглежданото инвестиционно предложение. Територията е набраздена от множество реки, спускащи се по склоновете на оградните планински масиви. Гъстотата на речната мрежа за равнинната част е 0.4-0.8 km/km2, а за склоновите участъци достига до 1.2 km/km2. Река Стряма, която преминава непосредствено до обекта, предмет на инвестиционното предложение, се характеризира с променлив отточен режим, с голяма поройност. Измереният годишен отток през различните години е твърде неравномерен: при сухи години 30% от средногодишния, а при многоводни -над 300%. Поречието на р.Стряма се характеризира със средно устойчив период на пълноводие с продължителност 6-7 месеца. Средната дата на настъпване на пълноводието е декември-януари, а средната дата на неговото завършване е май-юни. През периода на многоводие се оттича 70-80% от общия обем на оттока. От хидроложка гледна точка по-голямо значение имат минималните водни количества. Модулът на абсолютния минимален отток е 0.l-l (l/s)/km2. Периодът на маловодие има продължителност 3-4 месеца. Главният минимум на оттока е през август, а вторият минимум е през февруари. През периода на маловодие се оттичат 1-3% от общия обем на оттока. През летните месеци водите на р.Стряма се изразходват за напояване или формират подрусловия поток в собствените си наслаги. Поради това при маловодие повърхностния и отток значително намалява. Повърхностните водни тела на територията на община Калояново са част от Маришкия воден басейн и попадат в границите на Източнобеломорския басейн. Хидроложката система се определя от река Стряма и нейните притоци. Районът се характеризира със значителна водообилност (между 9 и 13 dm3/s/km2), което обуславя постоянния дебит на реките.
Река Стряма и реките Пикла и Каварджиклийка, по отношение на качественото им състояние, са категоризирани като втора категория течащи повърхностни води, съгласно Заповед № РД 272/03.05.2001 год. на Министъра на околната среда и водите. В рамките на община Калояново се извършват наблюдения върху качеството на водите на р.Пикла от м. юни 2007 год. в мониторингова точка № BG 3МА00421MS0410 от националната мониторингова мрежа, които включват физични и химични показатели, както и някои специфични органични замърсители (нефтопродукти). Резултатите от тези наблюдения показват, че качествата на водите на реката отговарят на повърхностно водно течение ІІ категория, с изключение на показателя нитритен азот в определени месеци. Качественото състояние на р. Стряма до вливането на р. Пикла, както и останалите водни течения на територията на общината, по химично състояние се характеризират с „добър” химичен статус, тоест отговаря на нормативните изисквания или отклоненията са минимални. Върху качеството на повърхностните водни тела най-съществено влияние оказват количествата и качествата на генерираните отпадъчните води, формирани на разглежданата територия от битовия сектор, промишлените предприятия и селскостопанската дейност. В населените места в разглеждания район няма изградена канализационна мрежа и ПСОВ, с изключение на общинския център Калояново и с.Дуванлий, където има частично изградена канализационна система и отпадъчните води се заустват след септични ями в повърхностните водни течения. По подобен начин на настоящия етап се решава въпроса и с генерираните води от дейността на промишлените предприятия, въз основа на разрешително за ползване на воден обект с цел заустване на отпадъчни води. Към последните се отнася и дружеството „Холсим Кариерни Материали Пловдив” АД, чието инвестиционно предложение за разработване на „Инджова върба-2” е предмет на настоящата оценка. Тези предприятия имат програма за собствен мониторинг, която предоставя необходимата информация за наблюдаваните показатели и съответно превишения на емисионните норми, ако има такива. Участъкът на река Стряма (с код BG3MA400R076) от вливането на р.Пикла до устието се определя като силно модифицирано водно тяло, поради настъпили хидроморфологични изменения вследствие извършени корекции, нарушаване на режима, добив на инертни материали и регулиране на оттока чрез микроязовири. На територията на Община Калояново, е разположена зона с площ от 4078,26 ha, определена като чувствителна с цел опазване на местообитания, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването й. В Таблица 3.2.1 са посочени наименованията и кодовете на водните тела, чието състояние трябва да се опазва и подобрява във връзка със ЗЗ „Река Стряма” с код BG0000429. Таблица 3.2.1 Зона на защита на водите на р. Стряма, обявена за защитена зона по Натура 2000, във връзка с Директива за хабитатите
Рамковата директива за водите (РДВ) въвежда нов подход при оценка на състоянието на водите, като поставя изисквания за оценка на „екологично състояние” и „химично състояние” на повърхностните води. По - ниската от двете оценки определя оценката на общото състояние на водното тяло. Съгласно дефинициите на РДВ, екологичното състояние се определя от оценката на състоянието на три основни компонента: биологични елементи за качество, поддържащи физико-химични елементи за качество и хидроморфологични елементи за качество. Водещи при оценката на екологичното състояние са биологичните елементи. В годишния доклад за състоянието на околната среда за 2009 г. на РИОСВ – гр. Пловдив са представени данни от контролния и оперативен мониторинг на повърхностните водни тела по отношение на тяхното химично и екологично състояние. Химичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в два класа – добро и лошо, като резултатите от това изследване показват, че горецитираните водни тела не са сред посочените с лошо химично състояние. Всички водни тела в табл. 3.2.1 се характеризират с добро химично състояние. Екологичното състояние се оценява в пет класа: много добро, добро, умерено, лошо и много лошо. Показателите за определяне на екологичното състояние са съответно хидроморфологични, биологични и химични показатели. Резултатите от проведения мониторинг за екологичното състояние през 2009 година показват, че водно тяло ГОК Азмака и ГОК Карадере с код BG3MA300R075 е в добро общо състояние и добро хидроморфологично състояние. Общата оценка за водно тяло Река Стряма от вливане на р. Пикла до устие с код BG3MA400R076 е умерена, съответно умерено е състоянието по хидроморфологични и биологични показатели и добро по физикохимични показатели. Същото се отнася и за водно тяло Река Стряма от Розино до вливане на р. Пикла и притоци с код BG3MA400R083, а водно тяло Река Пикла от с. Житница до вливането й в р. Стряма с код BG3MA400R077 се характеризира с умерено състояние по всички разглеждани показатели. С лошо общо състояние се характеризира единствено водно тяло Река Каварджиклийска от яз. Синята река до устие с код BG3MA400R085, което се дължи на лошото биологично състояние. По хидроморфологични и физикохимични показатели, това водно тяло се определя в умерено състояние. В Плана за управление на басейна на р. Марица, изготвен от БДИБР-Пловдив, във връзка с изпълнение на Рамковата директива за водите и поддържане на “добро състояние” на повърхностните води, са заложени цели за подобряване на екологичното състояние на тези водни тела, изразяващи се в подобряване на хидроморфологичните и хидробиологичните условия, намаляване на физикохимичния и биогенен натиск, рекултивация на засегнати участъци и др. Подобряването на хидроморфологичните условия се постига чрез намаляване на натиска върху водния ресурс и осигуряване на необходимите водни количества за доброто състояние на екосистемите и свързаните с води зони по Натура 2000. Предвидените мерки са свързани с редуциране на ефекта върху екосистемите от водовземанията, регулирането на оттока, прехвърлянето на води, различни дейности в реките, както и от изградени съоръжения влияещи върху водното количество. С цел редуциране на ефекта върху екосистемите от различни дейности в речното легло и крайречната тераса като добив на инертни материали, корекции на реки, изграждане на съоръжения в реките или по речните брегове и за подобряване или запазване на състоянието на речното корито, брегове и крайбрежна зона са предвидени забрани и ограничения за добив на инертни материали от речните корита и мерки водещи до възстановяване на речното корито, като например рекултивация на участъци засегнати от добив на инертни материали и възстановяване на крайречната растителност и залесяване с местни видове (характерни за реката) по предварително изготвен технологичен план. Необходимо е да отбележим, че река Стряма след вливането на р. Пикла в нея попада във водни тела с ограничителен режим за изземване на инертни материали. Там също се предвижда залесяване на бреговете с дървесни видове. 3.2.2. Подземни водиИдентификацията на подземните водни обекти е свързана с геоложката основа и разпространението на хроностратиграфските единици: - Неоген – неогенските материали се срещат в грабеновидните понижения на басейна. В повечето от тях те са покрити от кватернерни наслаги и не се разкриват на повърхността, с изключение на Горнотракийската низина и Свиленградското понижение. Те са представени от теригенни материали на - предимно глини, алевролити, глинести пясъци и песъчливи глини, с прослойки от пясъци, конгломерати, въглища. С най-широко разпространение са алувиално-пролувиалните седименти на Ахматовската свита; - Кватернер - широко разпространен в Източнобеломорския басейн, във всички свои разновидности: алувий, пролувий, делувия, колувий и т.н. Според местоположението и произхода си се разкриват теригенни скали с различна зърнометрична характеристика - от валуни в пролувиално-алувиалните наслаги в Родопите и склоновете му, през чакъли, пясъци до глини в изветрителните кори на по-стари фитотеригенни скали. Най-големи натрупвания на кватернерни наслаги – предимно на алувий и пролувий има в наложените грабеновидни депресии – Горнотракийската, Карловската и др.
-Подземни води в кватернерните отложения; -Подземни води в неогенските седименти; -Пукнатинни води в скалната подложка. Естественият ресурс на подземните води на територията на инвестиционното предложение се представя от води в следните подземни водни тела:
Пористите материали и най-вече алувиалните кватернерни отложения са най-значителния акумулатор на подземни води в района. Най-голямата структура, носител на порови води, не само в района, но и в цялата страна е Горнотракийската депресия с експлоатационен ресурс в размер на 20360 l/s (среден модул на експлоатационен ресурс 5,8 l/s/km2) от които се експлоатират едва 46% (9360 l/s). Подземното водно тяло с код BG3G000000Q013 е едно от най-големите по площ в Източнобеломорския воден басейн – 2727 km2. Алувиалните (терасни и алувиални конуси) и пролувиалните отложения са образувани от притоците на р. Марица. Те са представени главно от разнозърнести пясъци с дребни чакълни включения и дребно до среднозърнести чакъли с пясъчен запълнител. Всред тях има глинести прослойки, по-многобройни в обсега на смесените отложения, които разслояват общия чакълесто-пясъчен хоризонт. Среден модул на подземния отток - 4,1 l/s/km2, а естествените ресурси възлизат на 11 180 l/s. Екологичния минимум възлиза на 7933 l/s, а разполагаемия ресурс на 3247 l/s. Мощността на алувия на Средногорските притоци на р. Марица е от 10 до 50 m. Тя се увеличава по посока към р. Марица, а в обсега на проучвания участък достига 14 m. В алувиалните и смесени кватернерни отложения в Пловдивското поле се формира общ водоносен хоризонт. Глинестите отложения го разслояват на хидравлически свързани пластове. По-дълбокозалягащите пластове са с пиезометрично водно ниво, което се изравнява със свободното водно ниво на най-плитко залягащите пластове. Това е доказателство за наличието на хидравлична връзка между пластовете и слоест характер на кватернерния водоносен хоризонт (Антонов, Хр. и др., 1980). Кватернерният водоносен хоризонт се подхранва: главно — от средногорските притоци на р. Марица; средно — от инфилтриралите се валежи и сезонно — от поливните води при напояване на селскостопанските площи. Подземният воден обект се дренира от р. Марица. Посоката на потока е генерално от север на юг (югоизток) към главната дренажна артерия (р. Марица). Градиентът на потока в най-северните части е 0.0083 и намалява на юг към р. Марица до 0.0018. Изменението на водното ниво в близост до терасата на р. Марица се колебае до 1 m. Подземните води, формирани в кватернерните отложения са хидрокарбонатно-калциев и хидрокарбонатно-калциево-магнезиев тип. Основният тип вода има обща минерализация от 0.2 до 0.5 g/dm3, тоест това са пресни води и обща твърдост от 2.56 до 6.59 mg.eqv/l.
Върху качеството на подземните води от това ПВТ оказват влияние точковите източници на замърсяване, като например нерегламентирани сметища (източник на амоний и нитрати), наличието на индустриални площадки и др. точкови източници. В резултат от натоварвания от дифузни източници е установено замърсяване на подземните води с нитрати и фосфати. Обектът на проучване попада в алувиалните отложения, на десния бряг на р. Стряма. Алувиалните отложения са представени главно от разнозърнести пясъци и чакъли в основата, покрити с глинести пясъци и песъчливи глини в горнището. Мощността на отложенията е от 8,7 до 13,5m средно 11,2m. Водното ниво по данни от геоложкия доклад за детайлното проучване на находището е от 2,20 до 3,50 m. Подземни води в плиоценските отложения 
Фиг. 3.3.2.3 Води в плиоценския водоносен хоризонт ПВТ с код BG3G00000NQ018 е разположено в централната част на Източнобеломорски басейн върху площ от 3825km². Водоносният хоризонт е напорен и добре защитен. Разкрива се на повърхността, обикновено по периферията на Пазарджик -Пловдивското поле - има повсеместно разпространение, заляга под кватернерните отложения. Мощността му е значителна и достига в определени участъци до 580 m. Среден коефициент на филтрация 75m/day, среден модул на подземния отток 0.8l/s.km2. По характер този водоносен хоризонт е напорен. Естествените ресурси са оценени на 18 819 l/s, за екологичния минимум няма данни. Разполагаемия ресурс възлиза на 18 819 l/s. Плиоценските отложения се разкриват на повърхността на около 10 km североизточно и северозападно от разглеждания обект. В участъка на проучване те залягат под кватернерните отложения. Представени са от алтерниращи кафява глина, чакъл с пясъчен запълнител и едрозърнести пясъци с глинести прослойки, които участват в стоежа на Ахматовската свита (ahNi_2). Плиоценските наслаги се характеризират с фациална изменчивост и площна неиздържаност. Подземните води са привързани главно към пясъчните и чакълните пластове. Те са порови по тип, с напорен хидравличен характер, когато залягат под местния ерозионен базис и ненапорни, когато са над местния ерозионен базис. Плитконапорните и ненапорните води се използват за локални водоснабдявания. Средната проводимост се движи от 30 – 100 m2/day, като максималната не надхвърля 300-400 m2/day. Подземни води в скалната подложка Пукнатинни води – западно и централнобалкански масив с код BG3G00000Pt044 ПВТ е разположено в северната и северозападна част на Източнобеломорския басейн и има площ, възлизаща на 4531 km2. Естественият ресурс възлиза на 2286 l/s, от които разполагаем ресурс 2012 l/s и 274 l/s екологичен минимум. Модулът на подземния отток се определя на 0.6 l/s.km2. Водите имат пукнатинен характер и са привързани към напуканите скални формации в планинските участъци и в по-слабо издигнатите участъци, които са с ниска водоносност. Модулът на подземния отток рядко надвишава 0.1 l/s.km2, поради което скалите се приемат практически за неводоносни. В зоните с по-голяма надморска височина, поради по-голямото количество на валежите, нараства и модулът на подземния отток, като достига стойности 0.2 – 0.3 l/s.km2, като скалните комплекси в този случай се характеризират като слабо водоносни. Тези води се ползват за водоснабдяване чрез изграждане на дренажи и каптиране на извори. Пукнатинните води се срещат и в подложката на по-младите формации, запълващи пониженията и грабеновите структури, където водите поради по-голямата дълбочина на залягане в някои случаи са термални. Скалната подложка в района на проучване не се разкрива на повърхността. В дълбочина тя е представена от средногорските метаморфити - гнайси и гнайсошисти (PsA-C). Подземните води, формирани в скалната подложка с докамбрийска възраст, са пукнатинни. Те са с дълбока циркулация и се разтоварват по разломни нарушения вторично в терциерните наслаги, запълващи грабеновата структура. Нямат пряка хидравлична връзка с кватернерния и неогенски подземни и повърхностните водни обекти в границите на проучвания участък. Подземните води, формирани в скалната подложка са с много ниска водообилност. Те са естествено най-добре защитени от антропогенно въздействие. Това ПВТ няма мониторингови пунктове за наблюдение на водите.
За да се направи оценка на риска от замърсяване и прогноза за изменение качествата на подземните води, причинени от дейността на площадката на кариерата, е необходимо да се изчисли водния баланс за територията на горепосочената площадка. Във водния баланс участват следните елементи – средномногогодишната сума на валежите Р (l/m2), евапотранспирацията (сумарното изпарение от растенията и земната повърхност) E (mm), общият отток Pеф (mm) и инфилтрационното подхранване W (mm). В балансовото уравнение участва и средногодишната температура на въздуха Т 0С . Данните за валежите и температурата на въздуха са взети от метеорологични станции „Черноземен” и „Ръжево Конаре”. Годишната сума на валежите Р = 610 l/m2 , а средногодишната температура на въздуха Т = 12,2 0 С. От падналите валежи една значителна част се изпарява от земната повърхност и поглъща от растенията(евапотранспирация), а друга се оттича като повърхностен отток, а трета се инфилтрира в дълбочина през зоната на аерация (ненаситената зона) – инфилтрационно подхранване –W. Частта от валежите, която формира повърхностния отток и инфилтрацията представлява общия отток (ефективните валежи Реф) - Реф = Р-Е. Зоната на аерация в рамките на площадките е изградена от алувиални песъчливи глини и пясъци. За алувиалните песъчливи глини процента на инфилтрация е 15%, а за пясъците той е 30%, или средно за зоната на аерация получаваме 20%. Стойността на евапотранспирацията (сумарното изпарение) се определя по формулата на Turk: 
където:
Е - величина на евапотранспирацията [mm], Р - средномногогодишната сума на валежите [mm], L – коефициент на Turk; L = 300 + 25Т + 0.05Т2; Т – средногодишна температура [оС]. Стойността на евапотранспирацията за разглеждания район се получава 442,67 mm или 72,5 % от средногодишната сума на валежите. За повърхностен отток и инфилтрация (ефективни валежи Реф) остават 167,33 mm. Инфилтрационното подхранване за разглеждания район се получава – W = 41,83 mm. За да се направи водният баланс на площадката на кариерата за пясък „Инджова върба”, трябва да се вземе под внимание нейната площ, която според предоставената концесия е 327 169 m2. Средногодишните водни количества Р, паднали на територията на площадката, са както следва: Р =199 597.0 m3/year =546.8 m3/d = 6,33 l/s; Евапотранспирацията Е от територията на площадката е: Е =144608 m3/year =396 m3/d = 4,57 l/s; Средногодишните ефективни водни количества Реф (повърхностен отток и инфилтрационно подхранване), формирани на площадката са: Реф =54637 m3/year = 149 m3/d = 1,72 l/s; Инфилтрационното подхранване W на подземните води на територията на площадката е: W =13685,5 m3/year = 37,50 m3/d = 0,428 l/s; Както се вижда от получените резултати, инфилтрационното подхранване на подземните води на територията на площадката е незначително - W = 0,428 l/s. Това показва, че не се очаква изменение в качествения състав и ресурсите на подземните води вследствие на инфилтрационното подхранване и дейността на кариерата за пясък „Инджова върба”.
За находище „Инджова върба” от 2004 г. действа система за локален мониторинг на подземните и повърхностни води на базата на изготвения „План за собствен мониторинг” от 2002 г. Проектът е изготвен от “ Водоканалпроект” АД Пловдив, като ежегодно се изготвя годишен отчет за резултатите от изследванията в пунктовете от мониторинговата система в района на кариерата. Съгласно възприетата методология, ежемесечно се контролира водното ниво в мониторинговите пунктове, а два пъти годишно от 4 пункта се вземат проби за химически анализ. Измерването на водните нива се извършва от специалисти на Възложителя, а хидрохимичното опробване от „Водоканалпроект” АД, гр. Пловдив. Мониторинговата мрежа включва общо четири наблюдателни пункта - един тръбен кладенец на площадката на Предприятието за борба с градушките – с. Голям чардак, един наблюдателен пункт в езерото на котлована на кариерата, един шахтов кладенец в пояс I на ПС „Дълго поле" и по инициатива на изпълнителя "Водоканалпроект" - от р.Стряма - срещу котлована на баластриерата. Местоположението на мониторинговите пунктове е показано на приложената ситуация в Μ 1:25000. Кладенците позволяват измерване на водните нива и хидрохимично опробване след краткотрайно водочерпене, а наблюдателните пунктове в басейна и реката - за измерване на нива и вземане на водни проби. Тъй като потенциалното влияние на кариерата би засегнало основно кватернерния водоносен хоризонт, по тази причина наблюдателните пунктове – кладенци, са заложени именно в него. Неогенският водоносен хоризонт е покрит с достатъчно дебел екран от глини, поради което практически не бе било възможно да се повлияе на режима и качествата на подземните води в него. Таблица 3.3.2.1 Кратки сведения за наблюдателните точки
През 2009 година при изпълнение на програмата за собствен мониторинг е спазван следния режим на работа: • Ежемесечно измерване на водните нива във всички наблюдателни пунктове по плана за мониторинг; • Двукратно (в рамките на годината) хидрохимично опробване на шахтовия и тръбен кладенци, езерото и реката; • Лабораторни изследвания на взетите водни проби за определяне на следните компоненти и физико-химични характеристики:
В таблица 3.3.2.2 са показани данни от ежемесечните измервания на нивата в наблюдателните пунктове на мониторинговата мрежа. През месец юли и месец октомври са измерени и нивата на р.Стряма. Таблица 3.3.2.2- Измерени нива в наблюдателните пунктове в 2009 г.
Първото хидрохимично опробване на пунктовете е проведено в началото на месец май, съобразено с максимума на влажния период, а второто - в първата десетдневка на месец октомври. Водните проби от кладенците са взети след краткотрайно водочерпене с продължителност 2 часа. Целта на водочерпенето е да се изчерпи неколкократно обема вода от ствола на кладенеца и да се привлече вода от пласта. Водните проби от р.Стряма са взети с пробовземач, а от езерото – чрез помпата. Химическите анализи за определяне на състава на взетите водни проби са извършени от ЦНИЛ-Геохимия на Минно-Геоложкия Университет, София. Използвани са стандартни методики и спектрометър ICP и UV-VIS. Резултатите от химическите анализи са дадени в отделни протоколи в Приложение №1, а в Приложение №2 в обобщен вид са представени данните за състава на водните проби, взети по време на хидрохимичните опробвания. Тъй като кариерата е в долното течение на р.Стряма, където хидравличния наклон е сравнително малък, то амплитудата на колебание на водните стоежи в реката също е малка и по данни на Възложителя е в порядъка до 0,21 m, отчетена в наблюдаемия период. За поддържането на относително постоянни водни нива, отчетени в пунктовете, влияние оказва водопонизителната система, работеща в басейна на кариерата. Разликите, продиктувани от автоматичния режим на включване на помпата е от порядъка на 0,10m. В кватернерния водоносен хоризонт, колебанието на нивата на подземните води варира в сравнително тесни граници - 0,31m. Максималните нива са установени през месец май и декември, а минималните - през месеците март и април. Резултатите от проведените хидрохимични опробвания не показват замърсяване на кватернерния водоносен хоризонт, както през лятото, така и през есента. В ТК на ракетната площадка, съдържанието на нитрати е най-високо, но това не се отразява на водите след кариерата. Същото е и с показателя сулфати. Най-висока е тяхната стойност пак в ТК. Общата минерализация на водите в басейна на кариерата (езерото) е по-ниска от тази дори в ТК. Това показва, че дейностите, свързани с добива на инертни материали в кариерата не водят до замърсяване нито на речните, нито на подземните води след кариерата, визирайки посоката на движение на подземните и повърхностни води. Органични замърсявания не са установени. Всички останали показатели са в рамките на обичайните си стойности и отговарят на води втора категория за повърхностните води и първа - за подземните води. Анализът на резултатите от направените през 2009 година хидрометрични измервания на пунктовете от системата за собствен мониторинг на кариерата и хидрохичното им опробване, ни дава основание да се направи следното обобщение: 1. Структурата на подземния поток през цялата година остава почти непроменена. Потокът, идващ от север, е насочен на юг, следвайки течението на реката. Разработването на кариерата оказва непрекъснато влияние върху нивото на подземните води в района, но радиусът на влияние е не по-голям от 500 м. Тя действа положително за сравнително ниските амплитуди на колебание на подземните води. 2. Речните и подземните води не са замърсени. Повърхностните отговарят на по показатели за втора категория, а подземните води - на първа. Въз основа на направените обобщения, може да се направи заключението, че експлоатацията на кариерата не оказва негативно влияние върху хидродинамичния режим и състава на повърхностните и подземни води в района около нея. Не се очаква влошаване на качествата на подземните води в района, тъй като при експлоатацията на находището и при технологичните процеси не се използват химикали и други замърсяващи вещества. След промивните инсталации оттичащите се води са с повишена мътност и завишено съдържание на неразтворени вещества, но те бързо се избистрят в утайника. Единствено замърсяване на водите в района може да се получи при работа с неизправни машини – течове на масла и нефтопродукти, както и неподдържане чистотата на площадките. За да не се влошат качествата на подземните води при експлоатацията на находището, е необходимо:
При експлоатацията на находището се упражнява строг контрол за заустването на отпадъчните води от миячната инсталация. С депонирането на откривните материали и утаяването на водите от миячната инсталация се провежда и техническата рекултивация на част от отработеното пространство на находището. Не са правени предписания от контролния орган – РИОСВ в гр. Пловдив за промяна начините за третиране на откривните материали. Ръководството на дружеството упражнява строг контрол по отношение на замърсяването на езерните води. За баластриера “Инджова върба”, собственост на “Холсим Кариерни материали” АД, има издадено разрешително за заустване на промишлените отпадъчни води през 2002 г. в повърхностен воден обект № 0697. Мястото на заустване е р. Стряма, десен бряг, югозападно от с. Ръжево Конаре, община Калояново - втора категория водоприемник. Пунктовете за водене на наблюдение са преди заустването в р. Стряма, а именно: 1-изхода на класификатора; 2- смукателя на помпения агрегат на ПС; 3-преди заустване на утаителя в р. Стряма и 4 – р. Стряма. Индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на заустване са по показателите:
Проектът за собствен мониторинг на заустваните отпадъчни води се изпълнява от “Водоканалпроект” АД, гр. Пловдив, като анализите на водните проби се извършва от ЦНИЛ „Геохимия” към МГУ (Приложение 13). В резултат на извършения мониторинг за 2009 г. на заустваните промишлени отпадъчни води на баластриерата, може да се направят следните заключения:
Питейно-битово водоснабдяване на територията на община Калояново Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени от подземни води. Водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване експлоатират ПВТ (кватернер-неоген). Водоизточниците осигуряват необходимите количества вода с питейни качества, отговаряща на изискванията на Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр. 30/2001 г.; изм., бр. 87/2007 г.) . През последните години не са констатирани отклонения в качеството на добиваната вода по отношение на химическите показатели. Санитарно-охранителните зони (СОЗ) около водоизточниците са утвърдени със заповеди на директора на Басейнова дирекция за управление на водите “Източнобеломорски район”- Пловдив в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Изключение прави единствено вододобивната система за ПБВ “Ръжево Конаре”, която няма утвърдена СОЗ, поради необходимост от отчуждаване на частни имоти, попадащи в СОЗ – І пояс или замяната им с равностойни от Общинския поземлен фонд. Част от концесионната площ, предвидена за разширение на производствената дейност в участък „Инджова върба-2” от находище „Инджова върба”, попада в границите на СОЗ – пояс „В” за вододобивната система на с. Дълго поле - СОЗ-1/28.07.2004. Тя касае имот 001063 по скица № Ф00301/14.01.2005, където е отбелязано, че там съществуват ограничения за селско-стопанска дейност. Такава дейност на обекта не се провежда и не се предвижда. На територията на община Калояново няма: • чувствителни зони към биогенни елементи, определени съгласно Директива 91/271/ЕИО; • зони, обявени като уязвими, съгласно Директива 91/676/ЕИО; • водни обекти, определени като води за рекреация, включително като зони за къпане, съгласно Директива 76/160/ЕИО; • територии, определени за опазване на икономически значими водни видове. Водите във водните обекти на територията на Общината са включени в прил. № 2 на заповед № РД-795/2004 г. на министъра на околната среда и водите като застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници, а целият район като уязвима зона, в която водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Изводи:
Каталог: ovos Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
