Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.5. Минерално разнообразие

Западната част на Горнотракийската низина обхваща Пазарджишкото и Пловдивското полета. Тектонски представлява плиоплейстоценско понижение със сложен строеж, известно като Пловдивско понижение и влиза в обхвата на Горнотракийския тектонски ров.

Формирането на палеогенско-неогенското понижение на Калековския грабен е обусловено от пресичането на серия разломи, отделящи грабена от ограждащите го позитивни структури.

Разглежданият район като цяло попада в северните части на

Запасите от баластра са изчислени по състояние към 01.10.2010 г. Тяхното количество възлиза на 2 440 401.4 m³.

Находище “Инджова върба”, участък “Инджова върба - 2” попада в горната част на геоложкия разрез, представена от алувиалните образувания на река Стряма и залягащите под тях плиоценски седименти. Кватернерните образувания (Q) са представени в един генетичен тип, алувиален - холоцен (aQh). Границите и повърхностното му разпространение са по данни от изучаване и анализ на геоложките проучвания и картиране в района за целия изминал период.

Алувиалните образувания (aQh) изграждат заливната и надзаливните тераси на река Стряма. Изградени са от пясъци, гравии и чакъли. Пясъците са разнозърнести, предимно едри, рахли или слабоспоени, сивожълтеникави до жълтеникави. Чакълите са изградени от добре заоблени, разнообразни по състав късове. Обикновено идват като съставна част сред пясъците. Късовете са добре заоблени. В границите на проучвателната площ алувиалните образувания са представени главно от едър пясък, гравий и дребен чакъл с обща дебелина 10-16 m, по данни от геоложкото проучване на юг от площта. Представляват слоести или косослоести наслаги от пясъци и чакъли. В северозападната част на площта се очертава и малко петно от заглинени пясъци, които имат същия произход и възраст (aQh), но то най-вероятно се намира на границата на алувия с алувиално - пролувиалните образувания, които заемат по-голяма част от района на северната част на Горнотракийската низина.

Алувиално-пролувиалните образувания (а-prQp) имат широко площно разпространение около проучвателната площ. В основата си са изградени от валуни, чакъли, гравии и пясъци. Те са ръбести до полузаоблени, като постепенно издребняват към река Стряма. Свързващата маса е песъчливо-глинеста или глинесто - алевритна. Проучвателната площ и участък "Инджова върба 2" заемат част от незаливната тераса на река Стряма. Те са изградени изцяло от отложенията на реката. Формиран е предимно от пясъци и чакъли. Най - отдолу залягат светлокафяви, на места сивкави, ръждиво кафяви плиоценски глини, засечени като подложка с мощност от 2 m. Глините са силно до средно песъчливи и плътни.

Над тях, на 3 места, но на горни нива в участъка се срещат глинести прослойки с мощност 1,4 до 1,8 m, ограничени по площ, в най-южната част на площта, изменчиви и изклинващи по простирание на къси разстояния, изключени от запасите.

Те имат непостоянен характер, променлива мощност, бързо изклинват и се срещат на различни нива в пясъците, като се вземе предвид по аналогия геоложкия строеж на находище "Инджова върба", разположено на южната граница на площта.

Над глините се очертават хоризонтално седиментирани и напластени пясъци, предимно едри, съдържащи най-често средни и дребни чакъли, на места леко заглинени. Едрозърнестите пясъци са се припокрили в северозападната част на находището от почвен слой и заглинени прослойки, с мощност до 1,8 m, изменчиви - средно 0,78 m. Описаните пясъчни отложения изграждат полезния пласт на находището. В обсега на цялото находище тези материали са издържани по мощност и честота, преминават едни в други или някъде изклинват, което е характерно за този генетичен тип.

Като форма и условия на залягане пясъците от находище "Инджова върба", участък "Инджова върба 2" имат пластообразна до лещовидна форма. Полезната мощност за участъка е сравнително постоянна, преобладават мощностите от 10 до 12.1 m, средно 10.67 m по прокарани сондажи. Пясъците имат коса слоистост, характерна за речните.

Разкривката е със средна дебелина за находището 0.78 m. Във съществуващата водна площ няма разкривка. Почва и хумус над пясъците, разположени до река Стряма почти няма. Почвеният слой е тънък и корените на растенията са в пясъците. Максимума, който достигат заглинените, лещообразни пясъци и песъкливи глини е 1,8 m.

Като форма и условия на залягане пясъците от находище
"Инджова върба 2" имат пластообразна до лещовидна форма. Полезната мощност за участъка е сравнително постоянна, преобладават мощностите от 10 до 12.1 m, средно 10.67 m по прокарани сондажи. Пясъците имат коса слоистост, характерна за речните.

Разкривката е със средна дебелина за находището 0.78 m. Във съществуващата водна площ няма разкривка. Почва и хумус над пясъците, разположени до река Стряма почти няма. Почвеният слой е тънък и корените на растенията са в пясъците. Максимума, който достигат заглинените, лещообразни пясъци и песъкливи глини е 1,8 m.

Главната съставна част на подземното богатство е пясъка,
средно съдържание 55 % по тегло и модул на зърната – 3.20, чакълите представляват средно 45 % (по сондажни изработки).

Минерален състав

Минералният състав на пясъците е предимно кварцови и фелдшпатови зърна, като преобладават първите. Срещат се и зърна от сивозелен, сивожълт и сивочерен пясъчник, магнетитови зърна, люспици от биотит и мусковит и амфиболови кристалчета. Има минимални количества от вермикулит, магнетит, епидот, гранат, амфибол, пироксен, опал, хлорит, турмалин, тремолит и др.

Чакълите представляват значителна част в подземното богатство и се съдържат в различните прослойки средно 45 %. По петрографски състав са представени от зърна и късчета от кварц, фелдшпат, пясъчник, гнайси, гранитогнайси, андезити, пегматити, кварцити и мрамори.

Сулфиди и сулфати не са забелязани.

Съдържанието на органични примеси и глинести частици липсва или е съвсем незначително.

Физико-механични свойства

По данни от геологопроучвателните работи и провежданите минно- преработвателни дейности досега са определени основните физико- механични свойства на баластрата:

• 
  Обемно тегло, средно - 1,72 t/m3;
  
• 
  Специфично тегло - 2,60 g/сm3;
  
• 
  Модул на едрина, пясък – 3.2, средно до едрозърнест;
  
• 
  Глинести и праховидни частици - средно 2.0 %;
  
• 
  Сулфати и сулфиди – следи;
  
• 
  Слюда – 0.05 %;
  
• 
  Органични примеси – следи;
  
• 
  Късове глина – няма;
  
• 
  Съдържание на продълговати и плоски зърна за чакълите – 3.3 %;
  
• 
  Дробимост на чакълите – 14.6 %;
  
• 
  Водопопиваемост на чакълите – 1.6 %, Обем на празнините – 41.3 %.
  

• 
  БДС EN 12620 - Добавъчни материали за бетон;
  
• 
  БДС EN 13242- Скални материали за несвързани и хидравлично свързани материали за използване в строителни съоръжения и пътно строителство;
  
• 
  БДС EN 13139 - Добавъчни материали за разтвор.
  

На база на данни от добива от опитната кариера и опробването на сондажите, прокарани през 2010 г. е направена комплексна оценка на суровината. Използвани са и данните от проучването направено на находище "Инджова върба" през 1977-78 година, намиращо се непосредствено до проучвателната площ, при което са изчислени запаси от суровина, годна за фракции за обикновени бетони и пътни настилки.

Окачествяването на суровината в находище “Инджова върба”, участък “Инджова върба - 2”, я определя като отговаряща на стандартите БДС EN 12620, БДС EN 13242 и БДС EN 13139.

Запаси и ресурси

Запасите от баластра са изчислени по състояние към 01.10.2010 г. Тяхното количество възлиза на 2 440 401.4 m³. Категорията на запасите е (111) и са блокирани в един геоложки блок – Блок 1. Площта на блок 1 (външен контур на запасите) е 282 804.76 m².

Разкривката в находището е изчислена на 158 111.4 m³.

Запасите са изчислени до подложката от плиоценски глини (дъно запаси). Изчислението на запасите е извършено при следните по-важни кондиции:

• 
  Максимална дебелина на откривката – 2 m;
  
• 
  Минимална дебелина на полезното изкопаемо – 9 m;
  
• 
  Необходими доказани запаси – 2 000 000 m3;
  

При изчисляване на извлекаемите запаси е прието размера на експлоатационните загуби да бъде 3 %. Шламовият отпадък (глинести и праховидни частици) от преработката е в размер на около 2 % от извлекаемите запаси.

В Таблица 3.5.1 са показни минната маса, разкривката, промишлените и извлекаеми запаси от баластра и експлоатационните загуби, по периоди и общо за срока на концесията.

Таблица 3.5.1 - Календарен график по периоди за срока на концесията

Период	Минна маса (m3)	Разкривка (m3)	Промишлени запаси (m3)	Загуби В (m3)	Извлекаеми запаси (m3)
1 г.	63 000	3 000	60 000	1 800	58 200
2 г.	60 000	0	60 000	1 800	58 200
3 г.	60 000	0	60 000	1 800	58 200
4-15 г.	750 000	30 000	720 000	21 600	698 400
16-25 г.	672 000	72 000	600 000	18 000	582 000
Общо за срока на концесия	1 605 000	105 000	1 500 000	45 000	1 455 000

В обема на разкривката са включени и около 10 000 m³ почва. При преработката на баластрата през срока на концесията ще бъде отделен около 29 100 m³ шламов отпадък, който ще бъде намит в отработената (с иззети запаси) водна площ на находище “Инджова върба”.

Съгласно проектните разработки, в края на концесионния период (25 години), в границите на концесионната площ остават неиззети 420 000 m³ промишлени запаси от баластра. При средна годишна производителност в размер на 60 000 m³ тези запаси ще се добият за 7 години. Така срока на съществуване на баластриерата въобще, до погасяване на всички промишлени запаси, се определя на 32 години (25 + 7 години). За провеждането на добив от находището през тези 7 години след изтичане на концесионния срок съгласно ЗПБ, Концесионера следва да продължи текущия си концесионен договор.

С оглед получаване на качествен материал, който се използва в строителството, на промишлената площадка се извършва промиване и пресяване на добитата суровина, както и периодично изследване качествата на пясъка и чакъла след пресевната инсталация.

Въз основа на прогнозната оценка и необходимите мерки за предотвратяване замърсяванията и уврежданията на земните недра на територията на концесионната площ на находище “Инджова върба” е необходимо:

• 
  стриктно и точно спазване на технологичните процеси за добивни и откривни работи, съгласно утвърдения проект,
  
• 
  Залесяване бреговете и дигите на реките и отводнителните канали с цел предпазване от ерозия и свличане на земна маса
  
• 
  недопускане на загуби по-големи от предвидените в проекта,
  
• 
  недопускане на аварийни ситуации и залпови замърсявания на територията на находището и предприемане на мерки за тяхното преодоляване,
  
• 
  спазване на препоръките и становищата на контролните органи при извършване на технологичните процеси, както и на обществеността в района.
  

1. 
   При спазване на експлоатационните условия за находище “Инджова върба 2” се очаква промяна на геоложката среда, но замърсявания и влошавания на състоянието на компонентите на околната среда в района не се очакват.
   
2. 
   При извършване на добив на инертни материали в границите на концесионните площи за находище “Инджова върба 2” при стриктно спазване на технологичния процес, не се очаква влошаване на екологичното състояние както в района на находището, така и около него.