Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.3. Почви

От алувиалните почви се срещат алувиално-ливадни и алувиални почви.

Алувиално-ливадните почви са образувани от наноси, пренасяни от водното течение на река Стряма и от периодичното им отлагане в заливните земи. Формиран е профил със слабо изразен хумусен хоризонт, чиято мощност е около 30 cm. Под него следват пластове, чиито състав и мощност изразяват периодичността и характера на отложените материали. Профилът е средно мощен. Механичният състав в повърхностния почвен хоризонт е лек – глинесто-песъчлив. Почвата в него е със слабо развита структура и сравнително ниска плътност, поради доминиращото участие на по-леки първични минерали. Съдържанието на хумус, общ азот и фосфор е ниско. Лекият механичен състав и ниското съдържание на органично вещество означават нисък сорбционен капацитет и ниска буферна способност на почвата срещу замърсяване.

Пластовете, разположени под повърхностния почвен хоризонт са глинесто- песъчливи, слабо каменисти, на места чакълести. Съдържат карбонати, което повишава устойчивостта на почвата към замърсяване, което е от съществено значение поради близостта на подпочвените води – около 3m.

Алувиално-ливадните почви се отнасят към 6^та категория, определена за неполивни условия със среден бонитетен бал 45. С тази оценка те попадат в трета почвена група, т.е. добри за земеделие земи.

Алувиалните почви са плитки. Профилът им се състои само от наносни материали. Устойчивостта им към замърсяване е по-ниска, от тази на почвите с повърхностнен хумусен хоризонт. Благоприятна характеристика при тях е наличието на карбонатни отложения. Тези почви се отнасят към 8 почвена категория при неполивни условия, със среден бонитетен бал 25.

Ниският им бал ги поставя в четвърта почвена група на задоволително плодородните почви.

В близост до територията на инвестиционното предложение са разпространени и канелени горски почви. От тях се срещат ливадно-канелени и някои плитки, канелени подзолисти почви. Ливадно-канелените почви заемат територии, който са по-близко до река Стряма. Те са тежко песъчливо-глинести почви, с висока устойчивост към замърсяване. В комплекси с тях се срещат и излужени смолници, също с тежък механичен състав и висока устойчивост към замърсяване. Използват се за земеделие.

Общата концесионна площ на инвестиционното предложение е 295, 878 dka. По-голямата част от тази площ -211,541 dka е собственост на „ХОЛСИМ КАРИЕРНИ МАТЕРИАЛИ ПЛОВДИВ” АД. Държавни земи са около 41 dka, около 28 dka са общински и останалите около 15 dka са частни земи, земеделска земя.

Откривните работи в находището ще се извършват върху ненарушен терен, който е зает с алувиална почва. Почвата е песъчлива, бедна на хумус. За срока на концесията се предвижда да се отнемат 105 000 m³ разкривен материал, като около 10 000 m³ от тях се очаква да бъдат почва.

3. 
   Територията, която ще се използва за разширението на съществуващата баластиера е заета от алувиални почви – песъчливи и бедни на хумус. В съседните земи се срещат канелени горски почви и смолници.
   
4. 
   Алувиалните почви са устойчиви към механично въздействие, но са чувствителни към замърсяване. Съседните земи, които се използват за земеделски нужди са заети с канелени горски почви и смолници и се характеризират със значително по-висока устойчивост към замърсяване.
   
5. 
   Общата площ на инвестиционното предложение е 295878.1 m². За срока на концесията се предвижда да се отнемат 105 000 m³ разкривен материал, като около 10 000 m³ от тях се очаква да бъдат почва.
   

3.4. Ландшафт

Площта на инвестиционното предложение е в размер на 0,29 km² и заема части от северната периферия на Пловдивското поле в Горнотракийската низина и е естествено продължение и разширение на находище „Инджова върба”. Площта на инвестиционното предложение се явява естествено продължение и разширение на разработваното сега находище. Непосредствено до югозападната граница на площта на инвестиционното предложение е разположена промишлената площадка на баластриера „Ръжево Конаре”, която ще продължи да се използва за дейността на фирмата в бъдеще. Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България обектът на инвестиционното предложение попада в:

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

ХІХ. Горнотракийска подобласт

105. Тополнишко – Маришки район

Обозначените буквени и числени индекси означават ландшафтната област, подобласт и район, и съответстват на възприетото Регионално ландшафтно райониране на страната. Тъй като площта на инвестиционното предложение е само част от ландшафтен район 105, за целите на ДОВОС се прилага по-подробна система за класифициране на ландшафтите и подходяща за конкретното местоположение на инвестиционното предложение.

В зависимост от вида на земното покритие могат да се определят ландшафти на територията на инвестиционното предложение и извън нея, което позволява по- конкретно дефиниране на антропогенните въздействия.

На площадката на инвестиционното предложение могат да се отделят следните типове ландшафти:

• 
  Антропогенен ландшафт
  

На територията на инвестиционното предложение и в близост до нея антропогенните ландшафти са представени от ландшафт “индустриален” и ландшафт „селищен”.

Ландшафт “индустриален” – в структурата му, освен естествени компоненти са включени и технологични сгради и съоръжения, свързани с работата на кариерата, както и съществуващите комунално-битови сгради. Територията е силно повлияна от човешка дейност. Най-съществени изменения са настъпили в териториите заети от кариерите. Нарушените терени около тях не са рекултивирани.

Ландшафт „селищен”. Към него се отнасят териториите заети от населените мeста в Община Калояново, област Пловдив. Те са отдалечени от площадката на инвестиционното предложение, но от нея могат да се наблюдават.

Към структурата на антропогенните ландшафти се отнасят и всички съществуващи категории пътища, включително и полските, както и електропроводите в близост до територията на инвестиционното предложение.

Антропогенните ландшафти от територията на инвестиционното предложение се характеризират със слаба устойчивост. Нямат възможност за саморегулиране, а съществуването им зависи изцяло от антропогенната дейност.

• 
  Аквален ландшафт
  

Този ландшафт заема част от площадката на находище „Инджова върба” (фиг. 3.4.1.). В миналото на територията на баластриерата са провеждани минни дейности. В резултат на това в границите на концесията е обособена около 80 dka водна площ. Част от водната площ на находище "Инджова върба" (около 12 dka) също попада в концесионната площ на находище “Инджова върба 2”.


Фиг.3.4.1. - Ландшафт „аквален” – част

• 
  Ливаден ландшафт
  

Площадката на концесионната площ на находище “Инджова върба 2” е разположена в „ливаден” ландшафт (фиг. 3.4.2), в който преобладава ливадно-степна растителност с единично участие на дървета и храсти. Ландшафтът е в устойчиво състояние, с възможности за саморегулиране.



Фиг.3.4.2. - Ландшафт „ливаден” - част

Формираните насипи в находище „Инджова върба” са заети от настанила се рудерална растителност.

В близост до територията предвидена за инвестиционното предложение се срещат още следните ландшафти:

• 
  Аграрни ландшафти
  

Представени са основно от ландшафт “аграрен сеитбооборотен”. Това са земеделски територии, които се използват за оборотни култури в землището на с. Ръжево Конаре. Част от тях са изоставени и обликът на ландшафта е променен.

• 
  Аквални ландшафти
  

Аквалните ландшафти са представени от ландшафт “аквален речен”, които включва водното течение на намиращата се в съседство река Стряма (фиг. 3.4.3).



Фиг. 3.4.3. Ландшафт „аквален речен” - част

• 
  Ливадни ландшафти
  

Заети са от ливадно-степна растителност с единично участие на дървета, предимно от род Populus и храсти.

• 
  Антропогенни ландшафти
  

Антропогенните ландшафти са представени от ландшафт “селищен”, “индустриален” и „комуникационен”. Ландшафт “селищен” е изграден от намиращите се в близост до инвестиционното предложение населените места от община Калояново. Ландшафт “индустриален” включва намиращите се в близост до инвестиционното предложение други кариери и предприятия. Ландшафт „комуникационен” е представен от основните транспортни връзки, включващи пътища, включително и полските, както и електропроводите.

Изводи:

1. Площадката на находище „Инджова върба” е разположена в ландшафти „антропогенен” и „аквален”.

2. Териториите, които ще се използват за разширението на съществуващата баластриера са разположени в ландшафт „ливаден”. Ландшафтът е в устойчиво състояние, с възможности за саморегулиране.

3. Извън териториите на инвестиционната предложение на находище “Инджова върба 2” се срещат още ландшафт „аграрен”, „ливаден”, „аквален” и „антропогенен”.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.72 Mb.

Сподели с приятели: