Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

3.6. Биологично разнообразие

3.6.1. Растителен свят

Находищета за баластра Инджова върба е разположено на около 4 км от с . Ръжево Конаре. То заема част от незаливната тераса на р. Стряма. Концесионната площ на находище "Инджова върба 2" заема 295, 878 dka , от които около половината се заета от изкуствано създадено езеро формирано при експлоатацията на находището на баластра „Инджова върба”. Формираните водни площи променят в значителна степен първичните местообитания, като при протеклите вторични сукцесии се променя и характера на растителната покривка. По начин на трайно ползуване на земите в границите на инвестиционното предложение са включени кариери, пасища, мери, ниви, отводнителен канал, полски път и път 4 клас.

В периферните части на водоемите са формирани хигрофитни растителни съобщества с преобладаване на тръстика (Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel). Водната и околоводна растителност се отнася към клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klika et Novak 1941. Диагностични видове на класа са Typha latifolia L. (широколистен папур), Poa palustris L. (мочурна ливадина), Phalaris arundinacea L. (разклонена тръстичина ), Phragmites australis (Cav.) Trin. Ex Steudel (тръстика ), Lycopus europaeus L. (европейска катушка ), Equisetum fluviatile L. (речен хвощ), Eleocharis palustris ( L.) Roem. and Schult ( обикновена блатница )., Carex cuprina Nendtv. Ex A.Kerner (блатна острица) и др.

При проведената биологична рекултивация през периода 1995-96 г е направено затревяване с червена детелина (Trifolium pretense L.) , звездан (Lotus corniculatus L.) и ливадна власатка (Festuca pratensis ). Направени са и противоерозионни залесявания с бял салкъм (Robinia pseudoacacia L.) и залесителен пояс със тополови фиданки (Populus X euroamericana) Двата типа насаждения са обхванали 15 метрова ивица покрай водната площ. През 2001 г. е залесявано в групи и с летен дъб (Quercus robur L.), черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gaertner) и върба(Salix alba L.).

На поземлените имоти, които по начин на трайно ползуване са пасища има тревни съобщества, свързани с различни фази на протичаща пасищна дигресия на растителността. Във формираните сериални растителни съобщества в различни комбинации участвуват видовете: Cynodon dactylon (L.) Pers. ( троскот ), Elymus repens (L.) Gould. ( обикновен пирей ), Hordeum bulbosum L. ( луковичен ечемик ), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. (валезийска власатка ), Dichantium iscaemum (L.) Roberty ( белизма ), Filipendula vulgaris Moench. ( ливадно орехче ), Eryngium campestre L. ( полски ветрогон ), Salvia nemorosa L. (горска какула ), Euphorbia nicaensis All. ( чакълна млечка ), Eophorbia apios L. ( грудкова млечка ), Plantago lanceolata L. ( ланцетолистен живовляк ), Trifolium incarnatum L. (инкарнатна детелина ), Trifolium strictum L. ( изправена детелина ), Coronilla varia L. (пъстра зайчина ), Lotus corniculatus L. (рогат звездан ), Medicago disciformis DC. (дисковидна люцерна ), Medicago minima (L.) Bartal. ( дребноплодна люцерна ), Potentilla reptans L. ( пълзащ очиболец ), Sanguisorba minor Scop. ( дребна динка ), Oxalis corniculata L. ( рогчесто киселиче ), Achillea collina J.Becker ex Reich. (хълмов равнец), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Astragalus onobrychis L. (еспарзетово сграбиче ), Euphorbia cyparissias L. (кипарисова млечка), Sanguisorba minor Scop. ( дребна динка ) и др.

В прилежащите на инвестиционното предложение „Инджова върба -2” територии в тревната растителност преобладават ксерофитни видове Cardaria draba (L.) Desf. (родилна трева), Bromus arvensis L. (полска овсига), Cynodon dactylon (L.) Pers (троскот) и др. При протекли вторични сукцесии са формирани растителни съобщества с преобладаване на Senecio vulgaris L ( обикновен спореж ), Bromus arvensis L (полска овсига), Cynodom dactylon (L.) Pers. ( троскот ), Sinapis arvensis L. ( полски синап ), Cardaria draba (L.) Desv.(родилна трева), Cichorium intybus L. (синя жлъчка ), Cirsium arvense (L.) Scop. (полска паламида ), Verbascum blattaria L. (Обикновен лопен), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Scabiosa columbaria L. ( гълъбова самогризка ) и др.

В отделни микрогрупировки преобладават видовете: Cynodom dactylon (L.) Pers. (троскот ), Linaria genistifolia (L.) Mill. ( жълтуголистна луличка ), Trifolium arvense L. (плевелна детелина ), Dactylis glomerata L. ( сборна главица ), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин ), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. ( едроцветно срамливче ) и др.

В отделни участъци са образувани микрогрупировки с преобладаване на луковична ливадина ( Poa bulbosa ), в които участвуват видовете Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (садина), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. ( валезийска власатка ), Bromus arvensis L. (полска овсига ), Marrubium vulgare L. ( обикновен пчелинок ), Erodium cicutarium (L.) L,Her. (цикутово часовниче ) и др.

На по-силно утъпкани участъци във формирани микрогрупировки с преобладаване на троскот ( Cynodon dactylon (L.) Pers.) в различни съчетания участвуват ксеротермните видове Poa bulbosa L. ( луковична ливадина), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. ( садина), Festuca valesiaca Sch. Ex Gaud. ( валезийска власатка ) и др. При по-слабо утъпкване троскота се комбинира с различни мезофитни видове житни, бобови и др. видове от разнотревието.

По флористичния подход за класификация на растителността съвременните растителни съобщества се отнасят предимно към мезоксерофитната тревната растителност от клас Festuco- Brometea Br.-Bl. et R.Tx. in Br.-Bl., 1949 ( Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 ), като в отделни участъци са формирани преходни съобщества към типа мезофитни пасища от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937

Цялостният анализ на флористичния състав на растителността в проучваните имоти показва, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и растителни съобщества.

На една част от имотите, при деградация на местообитанията са формирани вторични съобщества от плевелно - рудерален тип. С най-голяма срещаемост в растителните съобщества формирани на деградираните местообитания са видовете Arctium minus (Hill.) Bernh. ( малък репей ), Artemisia campestris L. ( полска пелин ), Cichorium intybus L. (синя жлъчка ), Echium vulgare L. ( обикновено усойниче), Medicago lupulina L. ( хмелна люцерна ), Senecio vulgaris L. (обикновен спореж ), Setaria viridis (L.) Beauv. ( зелена кощрява ), Convolvulus arvensis L. ( полска поветица ), Reseda lutea L. (жълта резеда), Onopordon achantium L.( обикновен гингер ), Carduus acanthoides L.(обикновен магарешки бодил), Chenopodium album L. (бяла кучешка лобода), Chenopodium murale L. ( стенна кучешка лобода), Xantium spinosum L. ( казашки бодил ), Amaranthus retroflexus L. ( обикновен щир ), Malva neglecta ( незабележим слез ), Eryngium campestre ( полски ветрогон ), Verbascum blataria L.( обикновен лопен ), Atriplex rosea L. (розова лобода ), Hordeum murinum L. ( миши ечемик ), Crepis setosa Hall. ( четинеста дрипавка ), Polygonum aviculare L. ( обикновена пача трева ), Marrubium vulgare L. (обикновен пчелник ), Sonchus arvensis L. ( полски кострец ), Orlaja grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче ), Linaria genistifolia (L.) Mill. ( жълтуголистна луличка ), Stellaria media L. ( средна звездица), Centaurea calcitrapa L. (бодлива метличина ), Centaurea solstitialis L. ( слънчева метличина ), Centaurea diffusa Lam. ( рехава метличина ), Hibiscus trionum L. ( обикновено грънче ) и др.

По флористичния подход за класификация на растителността, съвременните растителни съобщества на обработваемите и необработваемите ниви се отнасят към клас Stellarietea mediae R. Tx. Et al. еx von Rochow, 1951 ( клас Chenopodietea Br.-Bl., 1951 ). В отделни участъци формираните многогодишните и богати на магарешки бодил рудерални съобщества се отнасят към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. Ex von Rochow, 1951 ( клас Onopordieta Br.-Bl., 1962 ).

По физиономичния подход за класификация на растителността, растителните съобщества се отнасят към класовете формации Theroherbosa, Aestiduriherbosa и Pratoherbosa.

В някои участъци покрай реката и около водоемите на хигрофитни местообитания има дървесни и храстови микрогрупировки с участие на Salix purpurea L. ( ракита ), Salix alba L. ( бяла върба ), Populus nigra L. (черна топола), Populus X euroamericana ( хибридна топола ), Crataegus monogyna Jack. ( обикновен глог ), Rosa canina L. ( шипка ), Pinus nigra Arn. ( черен бор ) и др.

С продължаване на добиването на баластра от новите терени и изкореняване на дърветата ще се промени и състава на растителните видове, заемащи крайбрежните зони на новообразуваните водоеми. Тук ще се наблюдава класически пример за вторична сукцесия, при която водолюбивите видове заемат постепенно и водните площи. Тъй като котлованите са по поречието на р.Стряма - на местото на равната незаливна тераса, по десния й бряг ще се създадат нови водни площи, които ще разширят ареала на разпространение на водолюбивите растения. По този начин ще бъде създадена една зона, която ще промени в известна степен външния вид на района и ще го превърне във "влажна зона".

Цялостният анализът на флористичния състав на растителността в проучвания район показва, че на тази територия няма редки, застрашени от изчезване и защитени растителни видове и растителни съобщества.

По флористичния подход за класификация на растителността съвременните растителни съобщества се отнасят предимно към мезоксерофитната тревната растителност от клас Festuco- Brometea Br.-Bl. et R.Tx. in Br.-Bl., 1949 (Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 ), като в отделни участъци са формирани преходни съобщества към типа мезофитни пасища от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937

6. 
   При реализиране на инвестиционното предложение за „Добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Инджова върба-2”, землище на с. Ръжево Конаре, Община Калояново, област Пловдив” ще бъде оказано въздействие предимно върху вторична и производна растителност. Като се има предвид съвременното състояние на растителността, може да се направи преценка, че реализирането на инвестиционното предложение ще окаже значително въздействие, което да промени съществено характера на растителната покривка.
   
7. 
   На територията на проучваната площ за „Добив на подземни богатства – строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Инджова върба-2”, землище на с. Ръжево Конаре, Община Калояново, област Пловдив” не са установени находища на редки и застрашени от изчезване растителни видове и растителни съобщества.