Доклад за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение

Елементи на инвестиционното предложение са новобразуваните УПИ с предвиденото в тях застрояване на хотели, сгради с курортно предназначение, магазини, ресторанти, басейни, спортни площадки, паркинг, новообразуваните улици, подземната и надземна инфраструктура, водопровод, канализация и електрозахранване.

Очакваните въздействия от елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи, очакванията могат да бъдат:

Поради застрояване:

-нарушения на целостта на зоната,

-намаляване на площта на типове природни местообитания;

-намаляване на площта на обитания на видове предмет на опазване в защитената зона;

-застрояване на площи, които могат да бъдат от значение за оцеляването на видовете предмет на опазване в защитената зона, тъй като могат да бъдат важни като места за размножение, зимуване, почивка при миграция или за укриване по време на линеене, когато птиците които линеят са безпомощни до израстването на махови пера;

-подмяна на растителност, която е източник на храна за видовете предмет на опазване;

-прекъсване на миграционни коридори.

Поради антропогенизиране на района:

-прогонване на защитени видове от местообитанията им поради шум и безпокойство;

- компрометиране на възпроизводството поради безпокойство по време на гнездене;

- пряко унищожаване поради недобросъвестност, вандалски прояви и пр.;

- прогонване от местообитанията на животински видове, които са важна хранителна база за видовете които се опазват в защитената зона;

Тези очаквания могат да бъдат отхвърлени при прецизиране на информацията.

Територията която ще бъде застроена е част от територия, която до 1973г. от миналия век е била в границите на къмпинг „Перла”, а по късно в нея е построена резиденция „Перла” с обслужващи сгради и хотел във фаза груб строеж.

Функциите на сградите не са свързани с емитирането на значителни емисии които водят до влошаване качеството на атмосферния въздух, замърсяване на водоприемници, източници на шум и други вредни въздействия. Генерираните отпадъци няма да доведат до замърсяване на площадката на обекта.

С реализирането на инвестиционното предложение не засягат защитени територии по смисъла на ЗЗТ поради отдалечеността му от тях.

При реконструкцията на съществуващата сграда, недовършения хотел и строителството на нови сгради в имотите въздействията от строителните машини ще бъдат сведени до краткотрайни в границите на застрояваната площ и с интензивност по-малък от този когато е функционирал къмпинг „Перла”.

До приемането на ЗБР, разглежданата територия е била буферна зона на резерват „Ропотамо”. За птиците предмет на опазване в ЗЗ „Комплекс Ропотамо” в тази част от значение са алувиалните широколистни гори в коритото на р. Ропотамо, пасищата и ливадите, които са отдалечени от застроените части на гр. Приморско, влажните зони, които са част от Рамсарски обект „Ропотамо” – блатата „Алепу”, Аркутино” и „Стамополу”, азмаците покрай р. Ропотамо, водните площи и крайбрежната водолюбива растителност в участъка от мястото на преминаване на питейния водопровод от яз. „Ясна поляна“ към селищата по южното Черноморско крайбрежие до устието на реката, скалите и заливчетата между местността „Кондрос” и остров „Змийски остров”, морската акватория и плажната ивица извън курортния сезон.

Поради извършено строителство, функционирането на резиденция „Перла” и започналата, с обособяването на къмпинг „Перла”, урбанизация на тази част от защитената зона, същата е престанала да бъде част от местообитания на животински видове предмет на опазване в ЗЗ „Ропотамо”, а на около 1,5км на север от имотите, в които ще бъде реализирано инвестиционното предложение, се извършва ловностопанска дейност от ДГС “Ропотамо”, подхранване на дивите животни и отстрел, съгласно установения със Закона за лова и дивеча ред.

Територията на която ще се реализира инвестиционното предложение не се намира в пределите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, но попада в границите на две защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000, които в тази си част се припокриват. Това са ЗЗ „Ропотамо“ BG0001001 за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива 92/43ЕЕС и ЗЗ „Комплекс Ропотамо” BG0002041за опазване на дивите птици:

Зоната е важен стъпков биокоридор. Тя включва значителни по площ горски и дюнни хабитати, с кодове 1130, 1150, 1240, 2130, 2120, 2190, 91MO и 91F0. Това е единствената зона в южната част на българското Черноморско крайбрежие, опазваща субсредиземноморски гори от космат дъб (91АА). Защитената зона е важна за географската кохерентност на мрежата по отношение на редки местообитания, заемащи малки площи с разпръснато разпространение по Черноморското крайбрежие (1130, 2120, 91F0, 91E0, 92A0, 91AA). Река Ропотамо и лагуните в зоната са важни местообитания за обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), големия гребенест тритон (Triturus karelinii), червенокоремната бумка (Bombina bombina) и видрата (тя също така обитава скалистите брегове в зоната). Шипобедрената и шипоопашатата костенурки, пъстрия смок (Elaphe quatorlineata sauromates) и пъстрия пор (Vormela peregusna) обитават територии в зоната с не много гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища. Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които има размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на крайбрежни местообитания. Пъстрият смок (Elaphe quatorlineata sauromates) е често срещан вид в зоната.

Зоната включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само маргинално представен - зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида. Зоната е едно от най-новите установени находища на рис (Lynx lynx), но неговото състояние е неизвестно. Съществуващият път прерязва екотоните между горите (91М0) и дюните (2130) или река Ропотамо (91F0). Много видове, живеещи в тези условия са под голям натиск - Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe sauromates, Emys orbicularis. В миналото изкуствена дига е ограничавала връзката на р.Ропотамо и съседните й блата.

Интензивното развъждане на дивеч (основно на диви прасета) е намалило броя на влечугите в северната част на зоната (вкл. и шипобедрената и шипоопашатата костенурки), отъпкването и замърсяването на дюните от хората е също местен проблем.

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

91E0*Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

1130 Естуари

1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода

1150* Крайбрежни лагуни

1160 Обширни плитки заливи

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)

1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium

1410 Средиземноморски солени ливади

2110 Зараждащи се подвижни дюни

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

2180 Облесени дюни

2190 Влажни понижения между дюните

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6510 Низинни сенокосни ливади

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii

8330 Подводни или частично подводни морски пещери

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

91AA * Източни гори от космат дъб

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

Бозайници:

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

*Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Рис (Lynx lynx)

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)

Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Остроух нощник (Myotis blythii)

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Голям нощник (Myotis myotis)

Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena)

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Афала (Tursiops truncatus)

Пъстър пор (Vormela peregusna)
Земноводни и влечуги:

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Леопардов смок (Elaphe situla)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Черноморско азовска селда (Alosa immaculata)

Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)

Виюн (Misgurnus fossilis)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Безгръбначни:

Бисерна мида (Unio crassus)

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides)

Еуфидриас (Euphydryas aurinia)

Тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria)

Лицена (Lycaena dispar)

Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereus)

*Осмодерма (миризлив отшелник) (Osmoderma eremita)

Кипърски скарабей (Propomacrus cypriacus)

*Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

Защитената зона „Комплекс Ропотамо” BG0002041 се намира на 50 km южно от Бургас и обхваща лиманната част и заливната тераса на река Ропотамо с естествени заливни гори, пясъчни дюни, плажна ивица и дълбоко разчленено крайбрежие с вдадени в морето скални носове и тесни и дълбоки заливи, остров Свети Тома, блатата Алепу, Аркутино и Стамоплу. На изток и югоизток комплексът обхваща планински ридове със скали и широколистни гори.

Точните граници, списъкът на имотите, които обхваща защитената зона и предмета на опазването и са вписани в Заповед № РД 82 от №.82.2009г на МОСВ, с която е обвена . Съгласно тази заповед защитената зона е обявена за постигане на следните цели:

• 
  Опазване и подържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.
  
• 
  Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2 за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
  

Червеногуш гмуркач (Gavia stellata)

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)

Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)

Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis)

Малък воден бик (Ixobrychus minutus)

Голяма бяла чапла (Egretta alba)

Ръждива чапла (Ardea purpurea)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus)

Бяла лопатарка (Platalea leucorodia)

Осояд (Pernis apivorus)

Морски орел (Haliaeetus albicilla)

Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

Степен блатар (Circus macrourus)

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

Малък сокол (Falco columbarius)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Кокилобегач (Himantopus himantopus)

Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus)

Малък горски водобегач (Tringa glareola)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)

Малка чайка (Larus minutus)

Дългоклюна чайка (Larus genei)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis)

Речна рибарка (Sterna hirundo)

Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)

Черна рибарка (Chlidonias niger)

Блатна сова (Asio flammeus)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon)

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Черночела сврачка (Lanius minor)

Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)

Ням лебед (Cygnus olor)

Фиш (Anas penelope)

Зимно бърне (Anas crecca)

Шилоопашата патица (Anas acuta)

Клопач (Anas clypeata)

Червеноклюна потапница (Netta rufina)

Кафявоглава потапница (Aythya ferina)

Планинска потапница (Aythya marila)

Среден нирец (Mergus serrator)

Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula)

Малък брегобегач (Calidris minuta)

Черноопашат крайбрежeн бекас (Limosa limosa)

Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)

Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis)

Малка черногърба чайка (Larus fuscus)

Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus)

• 
  Премахване на характеристики на ландшафта (синури, единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
  
• 
  Залесяване на пасища, ливади и мери, както превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения.
  
• 
  Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  
• 
  Извършване на дейности свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности свързани с подобряване на състоянието на водните екосистеми и местообитания;
  
• 
  Подмяна на крайречните гори от местни дървесни видове с неместни такива на разстояние до 50м от водните обекти;
  
• 
  Косене на тръстика в периода от 1 март до 15 август;
  
• 
  Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра с изключение на такива които към датата на обнародването на заповедта са съгласувани по реда на действащата нормативна уредба по околна среда;
  

Предвидените за застрояване площи са отдалечени от горното течение на р. Ропотамо, а от блатото Стамополу са отделени чрез трудно проходими площи заети с храсталаци и горска растителност.