Описание и анализ на степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони

1.9.3Защитена зона BG0000396 Персина

Очаква се негативно въздействие върху едно природно местообитание, предмет на опазване в защитената зона, при реализация на всички предвидени в ОУПO Никопол устройствени зони:

Местообитанието представлява тревни съобщества, развиващи се върху льосови субстрати, на бедни или богати почви, с разнообразен видов състав. Защитената зона е една от най-представителните в страната за опазване на това природно местообитание.

Оценка на въздействието: Територии, отнасящи се към описаното местообитание, ще бъдат засегнати при евентуално реализиране на устройствените зони ЗЗдоп 131.6 и Оз 120.3 и 142.59 в землища на с. Драгаш войвода и гр. Никопол. Общата им площ е 7 ha или това е значително въздействие (27%) върху предмета и целите на опазване на защитената зона (където то е 26 ha). В проекта за картиране и определяне на природозащитното състояние на видове и местообитания е определена друга, по-актуална, площ от около 146 ha. Но и тогава въздействието е значително – около 5%. Заради това, като смекчаваща мярка предлагаме тези устройствени зони да отпаднат от ОУПO и да се запази настоящото им предназначение чрез забрана за промяната му (ЗЗзаб).

За следните природни местообитания – предмет на опазване в защитената зона, не се очакват отрицателни въздействия при реализиране на ОУПО Никопол в този му вариант:

1530* Панонски солени степи и солени блата

2340* Панонски вътрешноконтинентални дюни

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи водни басейни с растителност от типа Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubi и Bidention p.p.

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Hydrocharition и Magnopotamion

6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brometalia)

6240*Субпанонски степни тревни съобщества

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

6440 Алувиални ливади от съюза Cnidion dubii в речните долини

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове

91H0* Панонски гори с Quercus pubescens

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки

91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

За следните видове растения – предмет на опазване на защитената зона, не се очакват отрицателни въздействия от реализирането на ОУПО Никопол:

Разковниче (Marsilea quadrifolia) – установявано е в района на гр. Белене (друга община)

Карниолска блатница (Eleocharis carniolica) – среща се по Дунавските острови, които не се очаква да бъдат засегнати от реализацията на ОУПО Никопол.

Обособяването на обширни УЗ за опазване на културното наследство е добра предпоставка и за опазването на биологичното разнообразие, в т.ч. и на видовете предмет на опзаване в ЗЗ, чиито местообитания попадат в УЗ Ткн. Останалите проектирани УЗ в землището на с. Драгаш войвода не засягат известни убежища, но частично или пълно заемат площи от потенциални местообитания на видове, предмет на опазване в ЗЗ „Персина”.

Елементите на ОУПО не засягат убежища на прилепи. Отсъстват каквито и да било преки въздействия върху техните популации в ЗЗ. Устройствените зони за опазване на културното наследство (Ткн) заемат площи от потенциални ловни местообитания на осемте вида прилепи, предмет на опазване, но характерът на дейностите в тази УЗ няма да доведе до промени в техните естествени характеристики. Не се очакват промени на природозащитното състояние на популациите на прилепите. ОУПО е без въздействие (степен 0) върху следните видове:

1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum):

1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

1307 Остроух нощник (Myotis blythii)

1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii):

1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

1323 Бехщайнов нощник (Myotis bechsteinii)

1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

1335 Лалугер (Spermophilus citellus): В защитената зона се наблюдава намаляване на коситбата на ливадите и пашата на селскостопански животни и последвалата я сукцесия на местообитанията, изразяваща се в обрастване с дървесна и храстова растителност, като тези процеси водят до снижаване на числеността на популацията на вида. Площта на оптималните местообитания на вида в ЗЗ са предпоставка за съществуването на стабилна популация.

Оценка на въздействието: Теренното проучване показа, че на територията на планираните УЗ в землището на с. Драгаш войвода не се намират колонии на европейския лалугер. Сравнително многобройни колонии са известни и бяха потвърдени в устройствените зони за опазване на културното наследство (Ткн) в землището на гр. Никопол. Възможните дейности, свързани с проучване, опазване и експониране на културното наследство, както и възможното развитие на туристически маршрути, строителство и инсталиране на обекти за отдих може да доведе до прогонване на индивиди, смъртност на индивиди и унищожаване на колонии. Оценяваме въздействието със средна степен (2). Това въздействие може да бъде сведено до незначително при спазване на предложените в т. мерки.

1352* Европейски вълк (Canis lupus): У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. След тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години видът разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Отсъстват съвременни данни за присъствието му в ЗЗ.

Оценка на въздействието: Елементите на ОУПО са без въздействие върху популация на вида или върху негови потенциални местообитания. Без въздействие (степен 0).

1355 Видра (Lutra lutra): Среща се почти из цялата страна с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. С най-голяма плътност е популацията в Югоизточна България. Уязвим вид. Включен в Червена книга на България – 2011 г. Обитава течащи (реки и бреговете на планински потоци) и стоящи сладководни водоеми (езера, блата, язовири) в цялата страна, предоставящи места за бърлоги и укрития. Като вид с полуводен начин на живот, видрата е силно привързана към водоеми с добри рибни запаси, които са основен хранителен ресурс за вида. Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици. Леговищата са разположени в дупки около водните басейни – в брега, над нивото на водната повърхност.

Оценка на въздействието: Устройствените зони за опазване на културното наследство (Ткн) заемат част от потенциално местообитание на вида (крайбрежната ивица на река Дунав на изток и запад от гр. Никопол). Характерът на дейностите в тази УЗ няма да доведе до промени в естествените характеристики на това местообитание. Не се очаква да бъдат унищожени убежища на вида, както не се очаква и промяна на природозащитното състояние на вида. След проведено теренно проучване установихме, че планираните устройствени зони в землището на с. Драгаш войвода няма да окажат каквото и да било въздействие върху популацията на видрата. Реализацията на ОУПО е без въздействие (степен 0).

2633 Степен пор (Mustela eversmannii) и 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna): Разглеждаме въздействието върху тези два вида едновременно, тъй като те имат сходна биология и сходни предпочитания за заеманите от тях местообитания. Сравнително редки видове. Обитават мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. Предпочитат сухи и открити местообитания, тревисти ландшафти, ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия. Населяват и по-гористи храсталачни места. Предпочитани са райони, обитавани от едри колониални гризачи.

Оценка на въздействието: Най-голяма площ от потенциални местообитания на двата вида попада в устройствената зона за опазване на културното наследство (Ткн). Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до значими промени в техните естествени характеристики и съответно да доведе до значими въздействия върху популациите на двата вида. Очакваното засилено човешко присъствие, както и евентуалното развитие на инфраструктурата, могат да предизвикат отрицателни въздействия, изразяващи се предимно във влошаване на потенциалното местообитание. Поради тази причина оценяваме въздействието с незначителна степен (степен 1).

1993 Добруджански тритон (Triturus dobrogicus): Среща се само покрай р. Дунав – при Видин, Оряхово, Свищов, о. Белене, Русе, лесопарк „Липник“, с. Образцов чифлик, с. Нова Черна (Тутраканско), с. Сребърна и Силистра. От повечето находища са известни единични индивиди. През 1985 – 2005 г. в района на „Калимок“ (с. Нова Черна) по време на есенните миграции от водата към сушата са наблюдавани стотици индивиди. По-стари данни за числеността няма. Вероятно в много от пресушените през 1920 – 1960 г. крайдунавски блата и разливи са съществували мнобройни популации. Местообитанията са блата, разливи, речни устия, напоителни и отводнителни канали с бистра вода и обилна растителност покрай Дунав и по някои дунавски острови.

Оценка на въздействието: Теренното проучване показа, че планираните УЗ не засягат ефективно заето или потенциално местообитание на вида. Планираните устройствени зони (Жм, Пп, Оз, ЗЗдоп) в землището на с. Драгаш войвода не засягат местообитания на вида, тъй като това са предимно съществуващи стопански постройки, обработваеми земи и пасища. Бреговата ивица в територията на УЗ Ткн край Никопол е стръмна в по-голямата си част, без разливи. Характерът на дейностите по опазване на културното наследство няма да промени естествените характеристики на потенциалното местообитание на вида в ЗЗ. Без въздействие (степен 0).

1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina), 1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis): Присъствието и на трите вида земноводни е свързано с водни обекти и прилежащите им терени. Както вече подчертахме, нито един от елементите на ОУПО не засяга пряко или косвено повърхностни водни тела. Планираните устройствени зони (Жм, Пп, Оз, ЗЗдоп) в землището на с. Драгаш войвода не засягат ефективнозаети местообитания на видовете, тъй като това са предимно съществуващи стопански постройки, обработваеми земи и пасища. Най-голяма площ от потенциално местообитание на трите вида попада в устройствената зона за опазване на културното наследство (Ткн), източно и западно от Никопол. Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до значими промени в неговата естествена характеристика и съответно да доведе до значими въздействия върху популацията на вида. Незначително въздействие (степен 1).

1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni): Среща се в голяма част от територията на страната до около 1400 m н.в., но отсъства от много райони на Дунавската равнина, Тракийската низина и високите полета на Западна България. Обитава нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти.

Оценка на въздействието: Планираните устройствени зони (Жм, Пп, Оз, ЗЗдоп) в землището на с. Драгаш войвода не засягат местообитания на вида, тъй като това са предимно съществуващи стопански постройки, обработваеми земи и пасища. Най-голяма площ от потенциално местообитание на вида попада в устройтвената зона за опазване на културното наследство (Ткн), източно и западно от Никопол. Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до значими промени в неговата естествена характеристика и съответно да доведе до значими въздействия върху популацията на вида. Очакваното засилено човешко присъствие, както и евентуалното развитие на инфраструктурата, могат да предизвикат отрицателни въздействия, изразяващи се предимно във влошаване на потенциалното местообитание, отнемане на индивиди от местообитанието и тяхната смъртност. Поради тази причина оценяваме въздействието със средна степен (степен 2). Това въздействие може да бъде сведено до незначително при спазване на предложените по-долу мерки.

1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca): Среща се почти в цялата страна без северозападните ѝ части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. В планините на Югозападна България е намирана до около 1300 m н. в. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Сегашните популации обитават предимно нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и нискостъблени гори. Предпочитани са открити тревисти пространства сред тях.

Оценка на въздействието: Планираните устройствени зони (Жм, Пп, Оз, ЗЗдоп) в землището на с. Драгаш войвода не засягат местообитания на вида, тъй като това са предимно съществуващи стопански постройки, обработваеми земи и пасища. Най-голяма площ от потенциално местообитание на вида попада в устройтвената зона за опазване на културното наследство (Ткн), източно и западно от Никопол. Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до значими промени в неговата естествена характеристика и съответно до значими въздействия върху популацията на вида. Очакваното засилено човешко присъствие, както и евентуалното развитие на инфраструктурата, могат да предизвикат отрицателни въздействия, изразяващи се предимно във влошаване на потенциалното местообитание, отнемане на индивиди от местообитанието и тяхната смъртност. Поради таза причина оценяваме въздействието със средна степен (степен 2). Това въздействие може да бъде сведено до незначително при спазване на предложените по-долу мерки.

Оценка на въздействието: Най-голяма площ от потенциално местообитание на вида попада в устройствената зона за опазване на културното наследство (Ткн). Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до значими промени в неговата естествена характеристика и съответно да доведе до значими въздействия върху популацията на вида. Очакваното засилено човешко присъствие, както и евентуалното развитие на инфраструктурата, могат да предизвикат отрицателни въздействия, изразяващи се предимно във влошаване на потенциалното местообитание. Поради таза причина оценяваме въздействието с незначителна степен (степен 1).

Предвидените УЗ и инвестиционни проекти в ОУП на община Никопол не засягат местообитания на видовете риби, предмет на опазване в ЗЗ, и са без пряко или косвено въздействие (степен 0) върху тях (всички тринадесет вида, включени в Стандартния формуляр на ЗЗ):

1130 Распер (Aspius aspius)

1134 Горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

1149 Щипок (Cobitis taenia).

2533 Голям щипок (Cobiti selongata).

1145 Виюн (Misgurnus fossilis).

2484 Украинска минога (Eudontomyzon mariae)

1124 Белопера кротушка (Gobio albipinnatus).

2555 Високотел бибан (Gymnocephalus baloni).

1157 Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer).

2522 Сабица (Pelecus cultratus)

1160 Малка вретенарка (Zingel streber)

1159 Голяма вретенарка (Zingel zingel)

4125 Карагьоз (Alosa immaculata)

БЕЗГРЪБНАЧНИ

1060 Лицена (Lycaena dispar): В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони докъм 1000 m в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, Rumex crispus, Rumex aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври.

Оценка на въздействието: Основно въздействието от реализацията на ОУПО върху вида ще се изрази чрез промяна на естествените характеристики на негово потенциално местообитание. Такива територии ще бъдат засегнати при евентуално реализиране на устройствените зони ЗЗдоп 131.6 и Оз 120.3 и 142.59 в землища на с. Драгаш войвода и гр. Никопол. Общата им площ е 7 ha или 0,016 % от общата площ на местообитанието в ЗЗ. Най-голяма площ от потенциално местообитание на вида попада в устройствената зона за опазване на културното наследство (Ткн). Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до промени в неговата естествена характеристика и съответно да предизвика въздействия върху популацията на вида. Поради незначителната площ на засегнато потенциално местообитание на вида оценяваме въздействието с незначителна степен (степен 1).

Тъй като останалите видове безгръбначни, предмет на опазване в ЗЗ, са свързани изключително с наличието на стара дървесна растителност, то планираните устройствени зони (Жм, Пп, Оз, ЗЗдоп) в землището на с. Драгаш войвода не засягат техни местообитания, тъй като това са предимно съществуващи стопански постройки, обработваеми земи и пасища. Най-голяма площ от потенциално горско местообитание на четирите горски вида безгръбначни попада в устройствената зона за опазване на културното наследство (Ткн). Характерът на дейностите тук обаче няма да доведе до промени в неговата естествена характеристика и съответно да предизвика въздействия върху популацията на тези четири вида, а именно: 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus), 1087 Алпийска розалия (Rosalia alpina), 1088 Голям сечко (Cerambyx cerdo), 1089 Буков сечко (Morimus funereus).

1.9.4Защитена зона BG0002074 „Никополско плато“ по Директива 2009/147/EО

Осъществяването на така представения проект на ОУПО би имало отрицателно въздействие върху 4 вида птици, опазвани в защитената зона, в границите на следните населени места: гр. Никопол (Жм, ЗЗдоп), с. Лозица (ЗЗдоп), с. Любеново (Пп), с. Муселиево (Пп). Не се очаква въздействие върху никой от другите видове, опазвани в защитената зона (Таблица 9).

A403 Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 7 (4 – 8) гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида.

Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на белоопашатия мишелов. Реализацията на някои устройствени зони (с номера на имоти 185.2, 185.3, 0.221. 53.1, 53.2, 53.3, 53.4, 53.5, 53.6, 53.7, 53.8, 53.9, 53.10, 53.11, 53.12, 53.13, 53.14, 53.15, 53.16, 53.17, 53.18, 53.19, 53.20, 53.21, 53.22, 53.23, 54.1, 54.2, 54.3, 54.4, 54.6, 54.7, 54.9, 54.10, 54.11, 54.12, 54.13, 54.14, 54.15, 54.16, 54.17, 54.18, 55.1, 55.2, 55.3, 55.4, 55.8, 55.9, 55.11, 55.12, 55.13, 55.15, 55.16, 55.17, 55.18, 55.19, 55.20, 55.21, 55.22, 55.23, 55.24, 55.25, 55.26, 55.27, 55.28, 55.29, 55.30, 55.31, 55.32, 55.33, 55.37, 55.38, 56.1, 56.2, 56.20, 56.21, 56.22, 56.23, 56.24, 56.25, 56.26, 56.27, 56.28, 56.29, 56.41) в местностти Разсадника и Косталъка (гр. Никопол) и Долни върби (с. Муселиево, макар извън защитената зона) ще засегне част от хранителното местообитание на вида в ЗЗ (дерета, лозови насаждения, ниви и орна земя в близост до лалугерови колонии, пасища и мери). В противовес, създаването на устройствени зони за опазване на културното наследство (Ткн) и свързаните с тях режими ще запази съществуващо досега хранително местообитание за вида в зоната. Отчитайки отбелязаните по-горе въздействия, определяме общото въздействие като средно (степен 2).

A230 Обикновен пчелояд Merops apiaster

Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 490 гнездящи двойки. Тя съдържа незначителна част от националната популация.

Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на обикновения пчелояд. Реализацията на някои устройствени зони (500.1291, 500.1287, 500.1288) в гр. Никопол, които са в непосредствена близост до ЗЗ, ще засегне част от гнездовото и хранителното местообитание на вида в ЗЗ (дерета) и би увеличило значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията от тях. В противовес, създаването на устройствени зони за опазване на културното наследство (Ткн) и свързаните с тях режими ще запази съществуващо до сега гнездово и хранително местообитание за вида в зоната. Отчитайки отбелязаните по-горе въздействия, определяме общото въздействие като слабо (степен 1).

A246 Горска чучулига Lullula arborea

Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 125 (50 – 503) гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с отлична стойност за опазването на вида.

Оценка на въздействието: Очакват се въздействия върху популацията на горската чучулига. Реализацията на някои устройствени зони (с номера на имоти 185.2, 185.3, 0.221. 53.1, 53.2, 53.3, 53.4, 53.5, 53.6, 53.7, 53.8, 53.9, 53.10, 53.11, 53.12, 53.13, 53.14, 53.15, 53.16, 53.17, 53.18, 53.19, 53.20, 53.21, 53.22, 53.23, 54.1, 54.2, 54.3, 54.4, 54.6, 54.7, 54.9, 54.10, 54.11, 54.12, 54.13, 54.14, 54.15, 54.16, 54.17, 54.18, 55.1, 55.2, 55.3, 55.4, 55.8, 55.9, 55.11, 55.12, 55.13, 55.15, 55.16, 55.17, 55.18, 55.19, 55.20, 55.21, 55.22, 55.23, 55.24, 55.25, 55.26, 55.27, 55.28, 55.29, 55.30, 55.31, 55.32, 55.33, 55.37, 55.38, 56.1, 56.2, 56.20, 56.21, 56.22, 56.23, 56.24, 56.25, 56.26, 56.27, 56.28, 56.29, 56.41) в местности Разсадника и Косталъка (гр. Никопол) ще засегне част от гнездовото и хранителното местообитание на вида в ЗЗ (дерета, лозови насаждения, ниви и орна земя). В противовес, създаването на устройствени зони за опазване на културното наследство (Ткн) и свързаните с тях режими ще запази съществуващо досега гнездово и хранително местообитание за вида в зоната. Отчитайки отбелязаните по-горе въздействия, определяме общото въздействие като слабо (степен 1).

A338 Червеногърба сврачка Lanius collurio

Състояние на вида в ЗЗ: Числеността на вида в ЗЗ е оценена на 1000 (145 – 1115) гнездящи двойки. Тя съдържа между 0% и 2% от националната популация. Хабитатите от значение за вида в зоната са с елементи в отлично състояние. Степента на изолация на популацията на вида е с благоприятна стойност – популацията не е изолирана и е в широк обхват на разпространение. Зоната е оценена с добра стойност за опазването на вида.

Оценка на въздействието: Очакват се непреки въздействия върху популацията на червеногърбата сврачка. Реализацията на някои устройствени зони (с номера на имоти 185.2, 185.3, 0.221. 53.1, 53.2, 53.3, 53.4, 53.5, 53.6, 53.7, 53.8, 53.9, 53.10, 53.11, 53.12, 53.13, 53.14, 53.15, 53.16, 53.17, 53.18, 53.19, 53.20, 53.21, 53.22, 53.23, 54.1, 54.2, 54.3, 54.4, 54.6, 54.7, 54.9, 54.10, 54.11, 54.12, 54.13, 54.14, 54.15, 54.16, 54.17, 54.18, 55.1, 55.2, 55.3, 55.4, 55.8, 55.9, 55.11, 55.12, 55.13, 55.15, 55.16, 55.17, 55.18, 55.19, 55.20, 55.21, 55.22, 55.23, 55.24, 55.25, 55.26, 55.27, 55.28, 55.29, 55.30, 55.31, 55.32, 55.33, 55.37, 55.38, 56.1, 56.2, 56.20, 56.21, 56.22, 56.23, 56.24, 56.25, 56.26, 56.27, 56.28, 56.29, 56.41) в гр. Никопол и имоти 500.1291, 500.1287, 500.1288 в непосредствена близост до ЗЗ, ще засегне част от гнездовото и хранителното местообитание на вида в ЗЗ (дерета, лозови насаждения, ниви и орна земя) и увеличено значително човешкото присъствие, което неминуемо ще доведе до безпокойство на птиците и допълнително ще възпрепятства използването на територията. В противовес, създаването на устройствени зони за опазване на културното наследство (Ткн) и свързаните с тях режими ще запази съществуващо досега гнездово и хранително местообитание за вида в зоната. Отчитайки отбелязаните по-горе въздействия, определяме общото въздействие като слабо (степен 1).

1.9.5Защитена зона BG0002091 „Остров Лакът“по Директива 2009/147/EО

Планираните устройствени зони в община Никопол са извън защитената зона и съответно не се очаква въздействие върху нито един от видовете – предмет на опазване.

1.9.6Защитена зона BG0002096 „Обнова“ по Директива 2009/147/EО

Планираните устройствени зони в община Ниопол са извън защитената зона и съответно не се очаква въздействие върху нито един от видовете – предмет на опазване.

Каталог: doc -> naturaconsult -> OUP Nikopol
naturaconsult -> Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
naturaconsult -> Предварителен проект! Общ устройствен план на община долна митрополия
OUP Nikopol -> Информация
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за
naturaconsult -> Информация относно: Общ устройствен план (оуп) на община Летница – предварителен проект
naturaconsult -> Информация
naturaconsult -> Информация

Изтегляне 1.78 Mb.

Сподели с приятели: