Доклад за оценка за съвместимост обединение "визия 21" дззд гр. Попово, септември, 2015 г
Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ОУП върху предмета и целите на опазване на защитените зони
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1.1. BG0000173 „ Островче ” по Директива 92/43 ЕЕС БОЗАЙНИЦИ
- ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ
- БЕЗГРЪБНАЧНИ
- 6.1.2. BG0000432 "Голяма река " по Директива 92/43 ЕЕС БОЗАЙНИЦИ
- 1355 Видра ( Lutra lutra )
- 1335 Лалугер ( Spermophilus citellus )
6. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ОУП върху предмета и целите на опазване на защитените зониНовите ементи на ОУП не засягат пряко защитените зани на територията на община Попово. Единствено в ИП/ППП разгледани в т. 3, предвиждат горскостопански дейности на територията на две от защитените зони: BG0000432 "Голяма река" и BG0000173 "Островче" защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Едно ИП засяга BG0000608 „Ломовете” защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. 6.1. Описание и анализ на въздействието на ОУП върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зониПри оценката на въздействието върху природните местообитания и видовете предмет на опазване в защитените зони е използван матричен принцип за остойностяване на степента на въздействие:
6.1.1. BG0000173 „Островче” по Директива 92/43 ЕЕС БОЗАЙНИЦИ Предмет на опазване в ЗЗ са четири вида бозайници: 1352 Европейски вълк (Canis lupus) - У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали. През есента и зимата може да се срещне и в равнините, където има храна – зайци, гризачи, птици, мърша, като избягва райони със засилено човешко присъствие. Зоната е с характер на стъпково местообитание за вълка. Липсват данни за зимни семейни групи. Не са установени постоянно обитаващи вълци.
Храни се главно с риба, жаби, охлюви, насекоми, раци, яйца на малки птици. Предимно нощно животно. По време на теренната работа в рамките на проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” не е установено присъствието на вида в зоната.
В Зоната са установени 9 сравнително подходящи местообитания за вида, но в тях няма регистрирани индивиди. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna) - В България видът има мозаично разпространение из цялата страна без високите планини и големите горски масиви. Най-често срещан е в Дунавската равнина (най-вече източната й част), Горнотракийската низина (особенов района на р. Тунджа), централната част на западните покрайнини на страната (Пернишка област и района на Драгоман), района на Източните Родопи, Дервентски възвишения и Сакар. У нас пъстрият пор се среща основно в открити местообитания (степи, пасища, пустеещи земи, каменисти райони, лозя, градини), но е регистриран и в гори. Местообитанията му често съвпадат с тези на лалугера и хомяците, които представляват оптимална плячка за вида. Счита се, че предпочита сухи местообитания, но се среща и в по-влажни такива. По принцип избягва високите части на планините и големите горски масиви. Видът е специализиран в лов на мишевидни и едри колониални гризачи, но се храни също така с птици, яйца, влечуги, земноводни, понякога насекоми и растителна храна. Целевият вид не е регистриран в границите на ЗЗ, но предполагаемата численост е 0,03 индивида. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ Предмет на опазване в ЗЗ са шест вида земноводни и влечуги: 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina) - среща се в низинните и равнините части на страната както и в някои нискохълмисти райони на Дунавската равнина, Тракийската низина, черноморското крайбрежие. Обитава блата, езера, язовири, бавнотечащи участъци на реки, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви и др. Храни се с различни безгръбначни и насекоми. Период на размножаване – май-юни. Оценка на въздействието: В зоната няма намерени екземпляри. ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0.
В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 8 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 111611,17 м. Оценка на въздействието: `0 Дейността ОУП на община Попово може да окаже краткосрочни отрицателни въздействия върху вида, тъй като част от предвидените горскостопански дейности (различни видове кечи) засягат част от негови убежища – окрайнини на гори, ризлидини гори, както и потенциални заети местообитания. Степен на въздействие – 3. Необходимо е да се предвидят мерки по време на горскостопанските дейности, с цел да се намали негативния очакван ефект – запознаване на персонала с особеностите на вида и инструктаж. 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - Среща се в реки, блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера. Силно привързан към водата вид, но понякога във влажни местообитания се отдалечава и на големи разстояния от нея. Храни се във водата с водни безгръбначни животни (ракообразни, мекотели, водни насекоми), по-рядко с малки жаби, попови лъжички, риба. В края на пролетта женските снасят от 3 до 18 яйца. Зимува на дъното на водоемите, които обитава, по-рядко – на сушата. Изследвани са 8 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 111611,17 м. В рамките на полевите проучвания в зоната е установен 1 екземпляр, който е 1 неполово зрял. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - Среща се почти в цялата страна без северозападните й части; там могат да бъдат намерени единични индивиди, пренесени от други места. Плътността на популациите е силно повлияна от човешката дейност. На големи територии в най-равнинните части на страната те са напълно унищожени, в други са останали малки разпокъсани популации. Предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Храни се предимно с треви, окапали плодове и др. В рамките на полевите проучвания в зоната не са установени екземпляри. Оценка на въздействието: Дейността ОУП на община Попово може да окаже краткосрочни отрицателни въздействия върху вида, тъй като част от предвидените горскостопански дейности (различни видове кечи) засягат част от негови убежища – окрайнини на гори, ризлидини гори, както и потенциални заети местообитания. Степен на въздействие – 3. Необходимо е да се предвидят мерки по време на горскостопанските дейности, с цел да се намали негативния очакван ефект – запознаване на персонала с особеностите на вида и инструктаж. 1894 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Среща се в цялата страна без североизточната и част. Обитава нископланински и хълмисти райони, най-често обрасли с разредени гори и храсти. Храни се предимно с растителна храна. Сухоземните костенурки зимуват в рохкава почва, обикновено на южни склонове, като се заравят на дълбочина до няколко десетки сантиметра. Числеността е силно повлияна от човешката дейност. Изследвани са 8 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 111611,17 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,11 екз. на 1000 м (Ab = 0.11±004). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,08 екз. на 1000 м, а максималният – 0,14 екз. на 1000 м. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 2 екземпляра, от които 1 женски индивид и 1 неполово зрял (прегазен на пътя). Оценка на въздействието: Дейността ОУП на община Попово може да окаже краткосрочни отрицателни въздействия върху вида, тъй като част от предвидените горскостопански дейности (различни видове кечи) засягат част от негови убежища – окрайнини на гори, ризлидини гори, както и потенциални заети местообитания. Степен на въздействие – 3. Необходимо е да се предвидят мерки по време на горскостопанските дейности, с цел да се намали негативния очакван ефект – запознаване на персонала с особеностите на вида и инструктаж. 1171 Голям (Южен) гребенест тритон (Triturus karelinii) - Среща се в почти цялата страна, като в планините се среща спорадично. Обитава блата, езера, микроязовири, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви, бавнотечащи участъци на реки и др. Живее във водата от есента до пролетта, когато започва периода на размножаване и тритонът след снасянето на яйцата излиза на сушата, но се придържа към влажни и сенчести места. Храни се с много разнообразна храна - червеи, насекоми и техните ларви, мекотели, ракообразни и ларви на жаби. В зоната не е намерен екземпляр. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. РИБИ Предмет на опазване в ЗЗ са два вида риби. 1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia) - обитава средните и долни течения на притоците на Дунав и реките от Черноморския басейн. Живее в реки и водоеми с пясъчно дъно. Размножава се през април-юни. Денем се заравя без главата и опашката. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) - видът е разпространен в цялата страна в долните и средни течения на реките, както и някои затворени водоеми. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Unio. По време на полевите проучвания видът не е установен в зоната. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. БЕЗГРЪБНАЧНИ Съглано стандартния формуляр, предмет на опазване в ЗЗ са 9 вида безгръбначни. 1052 Хидриас (Euphydryas maturna) - дневна пеперуда, разпространена само в Североизточната част на България. Обитава тревисти ливади и поляни в стари просветни смесени дъбови гори и покрайнините им. Гъсениците се хранят с Fraxinus excelsior и Populus tremula. Зимува като ларва. В ЗЗ BG000173 няма нито оптимални, нито потенциални местообитания. В зоната не са открити екземпляри от вида. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови убежища, както и потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1060 Лицена (Lycaena dispar) - обитава обикновенно влажни, тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и други източници на влага. По данни от крайната карта на вида за зоната общата площ на потенциалните местообитания е 172,31 ha, а общата площ на териториите с оптимални условия за популациите на вида е 12,57 ha. До края на 2012 г. са установени 2 геореферирани находища с 2 екземпляра на 0,96 ha. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 4042 Полиоматус (Polyommatus eroides) - обитава сечища, просеки и окрайнини на сухи гори, крайпътни места и пясъчни ливади. Резултатите от проучванията показват, че в ЗЗ BG0000173 няма нито оптимални, нито потенциални местообитания на вида. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 4011 Bolbelasmus unicornis - у нас е известен от няколко находки от Дунавската равнина, Лудогорието, западното Средногорие и южното черноморско крайбрежие. Почвено живеещ вид. По време на размножителния период (юни-юли) мъжкия лети ниско над земята преди залез слънце и търси женската, която чака мъжкия на земята. Ларвата живее в почвата където се храни с мицела на гъби, живеещи по гниещи коренища на дървета. Липсват известни находища на вида в зоната. Оценка на въздействието: ОУП на община Попово е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) - обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Активно е привечер или през ранните часове на нощта. Общата площ на подходящите местообитания е 1194.39 хектара по данни от крайната карта на вида за зоната. Общата площ на потенциалните местообитания е 2437.09 хектара. До края на 2012 г. не са установени геореферирани находища. Оценка на въздействието: е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus) - в Северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, а в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м. надморска височина. Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета и много рядко е намиран в иглолистни дървета. До края на 2012 г. са установени общо 12 геореферирани находища. Оценка на въздействието: Очаква се временно отрицателно въздействие върху вида, по време на различните видоне сечи, не се засягат масово негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 2. 1089 Буков сечко (Morimus funereus) - обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевината им. Възрастното се среща през април-август, но най-често се наблюдава през юни-юли, в купчини от отсечени трупи. Активно е привечер или през нощта. До края на 2012 г. е установено 1 геореферирано находище. Оценка на въздействието: е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1084 Осмодерма (Osmoderma eremita) - дендробионтен вид. Обитава хралупи на стари все още живи дървета. Среща се в смесени широколистни гори от 50 до 1200 м надморска височина. Общата площ на подходящите местообитания е 183.74 хектара, а общата площ на потенциалните местообитания е 837.55 хектара. До края на 2012 г. са не са установени геореферирани находища. Видът не е установен. Оценка на въздействието: е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1087 Алпийска розалия (Rosalia alpina) - обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglands, Larix, Querqus, Salix, Tilia. Ларвите живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета като се хранят с нея. Активно е през деня като през слънчевите часове често е наблюдавано върху кора на дървета. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората. В ЗЗ вида не е установен. Оценка на въздействието: е без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 6.1.2. BG0000432 "Голяма река " по Директива 92/43 ЕЕС БОЗАЙНИЦИ Предмет на опазване са пет вида бозайници: 1352 Европейски вълк (Canis lupus) - Обитава предимно горски райони. Двойките и глутниците имат големи ловни територии. Едва 16,34 % от зоната предлага подходящи местообитания за вида, но ЗЗ представлява добро място за временно убежище на вида. При картирането и определянето природозащитното състояние на бозайници не е установено присъствие на вида. Не е установено наличие на глутници. Няма условия, за задържане на семейни групи. Оценка на въздействието: Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1355 Видра (Lutra lutra) - Обитава различни водоеми, включително отводнителни и напоителни канали в обработваеми площи. Видрата използва като хранителен ресурс предимно видове с воден или полу воден начин на живот. Поради тази причина, модела на хранителния потенциал съвпада с границите на потенциалното местообитание 679,85 ха от площта на ЗЗ предлага подходящи местообитания за видрата. Относителната численост на видрата в тази зона е 0,16 инд./км а запасът е 12 индивида. Оценка на въздействието: Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 2609 Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni) - Видът обитава степни тревни съобщества и обработваеми площи – житни и люцернови монокултури, каквито има в зоната. По време на последното картиране видът не е регистриран. Видът е недостатъчно проучен. Оценка на въздействието: Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. 1335 Лалугер (Spermophilus citellus) - Видът обитава нискотревни открити пространства – предимно пасища. Видът не е регистриран при последното картиране на видове в рамките на ЗЗ. Оценка на въздействието: Без въздействие върху вида, тъй като не засяга негови потенциални и ефективно заети местообитания. Степен на въздействие – 0. Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|