Описание на ОУП и типове УЗ, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или

4. Описание на ОУП и типове УЗ, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи

• 
  Жилищна зона с малкоетажно застрояване (Жм-о);
  
• 
  Жилищна зона с вилно застрояване (Жв-о);
  
• 
  Зона за общественообслужващи дейности (Оо-о);
  
• 
  Зона за производствено-складови дейности (Пс-о);
  
• 
  Смесена многофункционална зона (Смф-о);
  
• 
  Зона за рекреационни и курортни дейности (Ок-о);
  
• 
  Зона за земеделски дейности с допустима промяна на предназначението (Сср-о);
  
• 
  Терени за озеленяване, паркове, дерета и градини (Тоз-о);
  
• 
  Терени за спорт и атракции (Тса-о);
  
• 
  Сметища и депа (Тсм-о);
  
• 
  Кариери и нарушени територии (Тди-о)
  
• 
  Терени за гробищни паркове (Тгп-о);
  
• 
  Терени за транспортна инфраструктура (Ттр-о);
  
• 
  Терени за техническа инфраструктура (Тти-о);
  
• 
  Терени със специално предназначение (Тсп-о);
  

• 
  Жилищна малкоетажна зона със свободно или свързано парцеларно застрояване (Жм);
  
• 
  Жилищна малоетажна зона с комплексно застрояване (Жм-к);
  
• 
  Средноетажна жилищна зона с комплексено застрояване (Жс-к);
  
• 
  Средноетажна жилищна зона (Жс);
  
• 
  Високоетажна жилищна зона с комплексено застрояване – съществуващи жилищни комплекси (Жг-к);
  
• 
  Вилна зона в крайградски територии (Жв);
  
• 
  Вилна зона в крайградски територии с допълнителни специфични изисквания (Жв-1)
  
• 
  Централна смесена зона (Цсм);
  
• 
  Устройствена зона главен градски център, с преобладаване на обслужващи дейности (Цггц);
  
• 
  Централна смесена зона за специални нужди (Цсп );
  
• 
  Централна смесена зона – зона с традиционна архитектура и наличие на ПК (Цсм-кин);
  
• 
  Обществено обслужващи дейности (Оо);
  
• 
  Обществено обслужващи дейности и озеленяване (Оз-Оо );
  
• 
  Обществено обслужване с преобладаващо озеленяване (Оз-Оо-1);
  
• 
  Чисто производствена зона с висока степен на изграденост и плътност на застрояването (Пч);
  
• 
  Предимно-производствена зона със съществуваща ниска и средна степен на изграденост и плътност на застрояването (Пп);
  
• 
  Зона за частична конверсия към обществено обслужващи и незамърсяващи производствени дейности (Смф1);
  
• 
  Новоотредена зона за смесени функции (Смф2);
  
• 
  Озеленяване – паркове и градини (Оз);
  
• 
  Терени за гробищен парк (Тгп);
  
• 
  Терени за Спорт и атракции (Сп-а);
  
• 
  Високотехнологично селско стопанство и обработка на биопродукти (Вт-Сс);
  
• 
  Селскостопанска земя без право на промяна на предназначението (Сс-б);
  
• 
  Терени на техническата инфраструктура (Т-ти).
  

• 
  Устройство на жилищни територии (Жм-о, Жв-о)
  

• 
  Производствени и смесени обслужващо-складови зони (Пс-о)
  

С Плана се предвижда отреждането на Зони за обществено-обслужващи дейности (Оо-о) - предназначени предимно за осигуряване на обекти за общественообслужващи дейности - образование, здравеопазване, социални грижи, култура, религия, административни и делови услуги, търговия и др. Не попадат в защитени зони.

• 
  Зона за земеделски дейности с допустима смяна на предназначението (Сср-о)
  

• 
  Смесени многофункционални зони (Смф-о)
  

• 
  Терени за озеленяване, паркове и градини (Тоз-о)
  

• 
  Терени за гробищни паркове (Тгп-о)
  

• 
  Терените за спорт и атракции (Тса-о)
  

• 
  Рекреационните /курортни и вилни зони / територии ( Ок-о).
  

Към този раздел могат да се отнесат и предвидените в плана мерки за рекултивиране на нарушени терени. Изискванията при извършване на рекултивация на нарушени терени са регламентирани с НАРЕДБА № 26 ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ, ПОДОБРЯВАНЕ НА СЛАБОПРОДУКТИВНИ ЗЕМИ, ОТНЕМАНЕ И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ХУМУСНИЯ ПЛАСТ издадена от Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Министерството на околната среда, Министерството на териториалното развитие и строителството и Комитета по горите към Министерския съвет (Обн. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г.) Видовете нарушени територии са рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища, мочурища, депа за отпадъци и др., които ОУПО предвижда за етапно възстановяване и рекултивация.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначениеи видове устройствени зони е извършено с номенклатурата на Наредба №7, съгласно Техническото задание, като е съобразено и със съгласувателната преписка към него. Въведени са и някои допълнителни разновидности устройствени зони.

За териториите, попадащи в границите на защитени зони по Закона за биологичното разнообразие(ЗЗ по Натура 2000) са установени режими за превантивна устройствена защита довлизането в сила на планове за управление и/или картиране на хабитатите.

Третирани са и рисковите територии - зони със свлачища, като към Правилата за прилаганена плана са предвидени специфични правила и нормативи за тяхното усвояване и устройство - допускат се временни обекти, свързани с технологията на добива на подземни богатства и на необходимата техническа инфраструктура. За всеки конкретен случай параметрите на застрояване се доказват чрез специализиран подробен план (генплан) по чл. 111 ЗУТ.

Въвежда се изискване, при провеждането на нови или реконструкция на съществуващипътища от висок клас, да се осигуряват необходимите връзки между масивите и с местнатапътна мрежа, както и изграждане на прокари по миграционните трасета на местните хабитати.

С ОУПО Попово се определят границите на земите, чието основно предназначение е за земеделски нужди, като те формират най-голям дял от общата площ на общината – 64,5%. Според чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), земеделски земи са тези които са предназначени за земеделско производство и:

• 
  не се намират в границите на урбанизираните територии …;
  
• 
  не са включени в горския фонд;
  
• 
  не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
  
• 
  не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
  

Повече от една четвърт от територията на Община Попово е заета от гори.

Общата площ на горския фонд в община Попово, стопанисван от Държавна дивечовъдна станция “Черни Лом” възлиза на 28469,2 ха., разпределен по собственост както следва:

• 
  държавен горски фонд – 25914,9 ха;
  
• 
  общински гори – 2497,3 ха;
  
• 
  гори на физически лица – 719,6 ха;
  
• 
  гори на юридически лица – 13,2 ха.
  

Основните дейности в сферата на горите са:

• 
  стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд;
  
• 
  ползвания от горите и земите от държавния горски фонд;
  
• 
  опазване и охрана на горите и земите в горския фонд;
  
• 
  запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията;
  
• 
  изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия;
  
• 
  възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча;
  
• 
  аклиматизация на дивеча;
  
• 
  подобряване на екстериорните и трофейни качества на дивеча;
  
• 
  ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм.
  

• 
  стопански гори-18838,98 ха
  
• 
  защитни гори и земи-121,52 ха
  
• 
  специални гори с рекреационно значение- 261,04 ха
  

Защитените територии за природна защита са - 36,99 ха (0.04% от територията на общината) и не се променят спрямо опорния план.

Защитените територии за опазване на културно-историческото наслество са 5,82 ха (0,01%) и също не се променят спрямо опорния план.

Друга част от естествената растителност попада в защитените зони по НАТУРА 2000 и в тези за природна защита. Тези горски територии се управляват съобразно с плановете за управление и стандартните формуляри на защитените зони в които се намират.

• 
  Защитени зони по Закона за биологичното разнообразие
  

Планът осигурява устройствени условия за опазване на водните течения, водните площи исъхраняване на характеристиките на средата на непосредствените им крайбрежия, като:

• 
  запазва посочените обекти като елемент на физическата структура на територията;
  
• 
  отразява защитните режими за онези от тях, които са обхванати в екологичната мрежа Натура 2000, като не предвижда допълнителна урбанизация на прилежащите им територии.
  

• 
  Техническа инфраструктура
  

Направеният в Плана сравнителен анализ на наличния и въведен в експлоатация ресурс заосигуряване на населението с вода и перспективните потребности мотивира извода, че добиванитеводни количества могат напълно да задоволят потреблението, включително пиковото водоподаване в туристическия сезон. С оглед на това, приоритет на проектните решения е предотвратяването на санитарния риск и опазване чистотата на водоизточниците, както и снижаване загубите на вода, което се оценява като голям резерв за надеждното водоснабдяване с далечен хоризонт.

• 
  Цялостна подмяна на амортизираните азбестоциментови тръби (поради здравен риск) и стоманени тръби на външните водопроводи.
  
• 
  Външно водоснабдяване на населените места Априлово, Марчино, Долна Кабда и Конак от ШК Манастирца
  
• 
  Рехабилитация на помпените станции
  
• 
  Рехабилитация на напорните водоеми
  

• 
  Цялостна подмяна на амортизираните азбестоциментови тръби (поради здравен риск) и стоманени тръби на главните и второстепенни водопроводни разпределителни клонове и сградни водопроводни отклонения (СВО). С подмяната на разпределителната водопроводна мрежа ще могат да бъдат открити и нелегално включените към нея консуматори.
  
• 
  Подмяната на водопроводите в населените места да става след хидравлична проверка работата на цялата водопроводна мрежа на населените места.
  
• 
  В случаите, когато е възможно се препоръчва прилагането на „интегриран подход” като се залага на рехабилитация на водоразпределителна мрежа и сградни отклонения паралелно с изграждането на канализационната мрежа
  
• 
  По ОП “Околна среда 2007-2013” - „Реализация на инвестиционен проект във водния сектор на град Попово” по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-51011119-С007, Процедура № BG161РО005/10/1.11/03/19 „ Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация над 10 000 е.ж.”, Приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата”– първи и втори етап. Обхватът на проекта е да се доизгради градската канализационна и водопроводна мрежа на град Попово и кварталите Невски и Сеячи: гр. Попово - водопровод с индикативна дължина 5 270 м и с диаметър ф 100 мм; вътрешна ВиК мрежа в кв. Невски с индикативна дължина 1 500 м; вътрешна ВиК мрежа в кв. Сеячи с индикативна дължина 1 300 м.
  

• 
  Поетапно доизграждане на канализационната мрежа на гр.Попово (без кварталите Невски и Сеячи), предимно в промишлените зони и крайни квартали и свързване на всички имоти ~ 7км;
  
• 
  Поетапна реконструкция на съществуващи компрометирани канализационни участъци, участъци с недостатъчни диаметри и такива, строени преди 1970 г.~ 12км;
  
• 
  Поетапно изграждане на канализационни мрежи на кварталите Невски и Сеячи ~ 17км;
  
• 
  Изграждане на колектори за свързване на канализационните мрежи на кварталите Невски и Сеячи с довеждащия колектор от гр.Попово до ПСОВ ~ 5.7км;
  

Агломерация Попово включва населените места, отпадъчните води от които могат да се включат в ПСОВ – Попово. Освен гр.Попово с кварталите Невски и Сеячи, това са още селата Кардам, Дриново и Светлен.

На база наличните проектни разработки, основните насоки за развитие на канализационната мрежа на агломерацията за постигане на 90% свързаност на населението, са следните:

• 
  Изграждане на улична канализация в с.Кардам с дължина ~ 25км;
  
• 
  Изграждане на улична канализация в с.Дриново с дължина ~ 14км;
  
• 
  Изграждане на улична канализация в с.Светлен с дължина ~ 25км;
  
• 
  Изграждане на канализационна помпена станция в с.Кардам;
  
• 
  Изграждане на напорен колектор от ПС"Кардам" до ПСОВ "Попово" с дължина ~ 3.3км;
  
• 
  Изграждане на авариен канал от ПС "Кардам" до р."Черни лом" с дължина ~ 0.5км;
  
• 
  Изграждане на канализационен колектор от с.Дриново до ПС"Кардам" с дължина ~ 4км;
  
• 
  Изграждане на канализационен колектор от с.Светлен до довеждащия колектор от гр.Попово до ПСОВ ~ 5км.
  

Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти определя размера, разположението и начина на упражняване на сервитутното право. Минималните размери на сервитутната зона на енергийните обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия са, както следва:

• 
  Въздушни електропроводни линии за 110кV - 400кV в земеделски земи - хоризонталното разстояние между крайните проводници при максимално отклонение 6м, по 3м от двете страни;
  
• 
  Въздушни електропроводни линии за 110кV - 400кV вземи от горския фонд насаждения с височина над 4м, просеки с широчина хоризонталното разстояние между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата - от двете страни, но не по-малко от по 4,5м.
  
• 
  Въздушни електропроводи за средно напрежение (20 kV):
  

• 
  При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4м, по 2м от двете страни.
  
• 
  При трасе през паркове, зелени зони и др. ценни насаждения: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 2м, по 1м от двете страни.
  
• 
  При трасе в земеделски земи: общо 7,5м, в т.ч. спрямо оста на електропровода – 5м от страната, избрана за обслужване, и 2,5м от другата страна.
  
• 
  При трасе в земи от горския фонд, просеки с широчина:
  

• 
  при едностранно обслужване на ВЕ: общо 7,5м, в т.ч. спрямо оста на електропровода – 5м от страната, избрана за обслужване, и 2,5м от другата страна;
  
• 
  при двустранно обслужване на ВЕ: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници, 6м, по 3м от двете страни, но общо не повече от 10м.
  

• 
  При трасе през овощни градини:
  

• 
  При изграждане: осигуряват се монтажни просеки.
  
• 
  При експлоатация: просеки не се правят, а чрез изсичане на единични дървета и прораснали клони се осигуряват хоризонтални разстояния, равни на определените по т. 2 за трасе през ценни насаждения.
  
• 
  определените по т. 2 за трасе през ценни насаждения.
  

По дължината на ВЛ, които преминават през ненаселени места, трябва да се осигури охранявана зона във вид на ивица, чиито граници са прави, успоредни на оста на линията, и отстоят от крайните проводници на следните разстояния:

• 
  1. за ВЛ с напрежение до 20 kV вкл. – 10м;
  
• 
  2. за ВЛ с напрежение до 35 kV вкл. – 15м;
  
• 
  3. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл. – 20м;
  
• 
  4. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл. – 25м.
  

• 
  Преносен газопровод „Набуко”
  

• 
  Преносен газопровод „Южен поток”
  

На територията на Община Попово трасето на газоповода навлиза при километър 160,5 от началото на българския участък. Преминава през земеделски земи около 700м, след което навлиза в горски участък. При км 162,5 газопровода излиза от гората, пресича газоповод DN700 (северния полупръстен на националната газопреносната система на Република България) и продължава успоредно на него от южната му страна през обработвеми земи. Пресича малка река и общински път TGV2125 (км 163,5 – между селата Маково и Еленово). Заобикаля от юг село Еленово, пресича газоповода DN700 и продължава успоредно от северната му страна. Пресича общински път RAZ1111 (км 165,8 – между селата Дриново и Еленово). Минава северно от с.Дриново, пресича републикански път ІІІ-204 (Попово-Разград) на км 170,1 и два електропровода ВЛ 110kV. При км 173,1 североизточно от с.Кардам се разполагат площадките на съоръжения. Трасето заобикаля от север с.Кардам, пресича река Черни лом (км 174,6) и продължава през земеделски земи. При км 177,5 пресича газопровода DN700 и продължава успоредно от южната му страна. Пресича републикански път ІІІ-2002 (км 178 – между Попово и Зараево) и продължава на запад през обработваеми земи. Пресича републикански път ІІ-202 (км 180,9 – между Попово и Гагово) и общински път TGV1121 (км 182,1 – между Попово и Паламарца). При км 182,7 трасето се отдалечава на юг от газопровода DN700 заобикаляйки помпена станция южно от с.Паламарца. От км 184,5 трасето се разполага успоредно и на проектен газопровод „Набуко” DN1400. Пресича газопровода DN700 на км 185,3 и чупи на запад, като върви успоредно на северната му страна. Пресича Калакочдере на км 186,5 и след 300м трасето чупи на северозапад за да заобиколи на безопасно разстояние с.Ковачевец, след което отново продължава на запад през земеделски земи. При км 190,1 са разположени площадки на съоръжения. Трасето продължава на запад, пресича дере и върви през земеделски земи минавайки северно от с.Водица, пресича общински път TGV1137 (км 193,6 – между Водица и Цар Асен), газопроводното отклонение от северния полупръстен на националната газопреносната система на Република България за гр.Русе - стоманена тръба DN500 (км 196,1) и общински път TGV1138 (км 196,5 – между Водица и Осиково). При км 197,2 отново се доближава до газопровода DN700 и газопровода „Набуко”. Върви успоредно на гадопровода DN700 от северната му страна и навлиза в горска територия южно от с.Осиково. След около 2 км трасето излиза от гората и от територията на Община Попово.

Трасето на газопровода през територията на Община Попово е с дължина 42.8 км, от които около 2 км преминават през защитена зона ”Островче” BG0000173 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и засяга природно местообитание 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Комуникации и транспорт

Пътна мрежа

Основен фактор за бъдещото развитие на пътната мрежа в Община Попово ще окаже преминаването на автомагистрала „Хемус“ през територията на общината. АМ „Хемус" е със стратегическо значение както за развитието на община Попово, така и на цяла Северна България. Изграждането й е обект на голям публичен интерес.

С изграждането на АМ „Хемус“ ще се осигури бърза и удобна връзка в посока изток-запад. Предвидените пътни възли на магистралата с път II-51 около Ковачевско кале, с път III-202 и път III-204 ще осигурят комфортни връзки на регионалните пътища с интензивен трафик и важно икономическо значение. Не попада в защитени зони на територията на община Попово. Преминава на около 1 км. южно от Защитена зона „Островче” BG0000173.

Предлага се в програмата да се включат следните дейности:

Републиканска пътна мрежа:

• 
  Рехабилитация на път ІІ-51 „Бяла-Попово” от км.30+000 до км.49+071 – общо 19.071 км
  
• 
  Обход на път II-51 при с. Светлен – общо 2.200 км
  
• 
  Ремонт на пътищата от третокласната пътна мрежа:
  

• 
  III-202 “Опака-Попово” от км. 52+553 – км. 67+570 – общо 15.017, габарит Г8
  
• 
  III-204 “Разград-Попово” от км. 27+680 – км. 33+768 – общо 6.088, габарит Г8
  
• 
  III-409 “О.п.Омуртаг-Априлово-Светлен“ от км. 21+000 – км. 35+725 – общо 15.725 км, габарит Г8
  
• 
  III-2002 “Разград-Захари Стояново-Садина-Попово” от км. 22+600 - км. 39+200 – общо 16.600 км , габарит Г8
  

• 
  Реконструкция на пътища без асфалтова настилка:
  

• 
  Път TGV 2130 / III - 204, Попово - Славяново / - Посабина – общо 6.200 км, габарит Г8 (6/8 м);
  
• 
  Път TGV 2130 Посабина – Ковачевско кале / II - 51 / – общо 4.300 км, габарит Г8 (6/8 м);
  
• 
  Път TGV 2140 / II - 51, п.к.Ковачевец - Попово / - Ковачевец - Граница общ.( Попово - Опака ) -/ TGV2101 / – общо 10.000 км, габарит Г8 (6/8 м);
  

• 
  Нов път между с. Славяново и с. Звезда – общо 4.500 км, габарит Г8 (6/8 м). Ще се създаде пряка връзка от селата в юго-западния регион на общината в посока Търговище, като се избегне преминаването през Попово.
  
• 
  Поддръжка на рехабилитираните 11 пътни участъци (29,112 км) в рамките на ОП „Регионално развитие” 2007-2013г. и на рехабилитираните по Програма САПАРД пътни отсечки 19,1 км.
  
• 
  Подобряване на експлоатационното състояние на общинската пътна мрежа в лошо състояние чрез реконструкция и рехабилитация.
  
• 
  Повишаване носимоспособността на пътните настилки на общинските пътища, осигуряващи достъп до производствени индустриални зони, генериращи тежкотоварен трафик.
  

Към момента ДП НКЖИ няма подготвени проекти, свързани с промяна на съществуващото трасе на железопътната линия, попадаща в обсега на община Попово, но с цел развитие на железопътната мрежа е идентифициран проект „Възстановяване на проектните параметри на железопътния участък Горна Оряховица –Каспичан“ – с индикативна стойност 466 млн. лв., потенциални източници за реализация на проекта са национално финансиране и/или държавен заем от МФИ и период за изпълнение до 2022г.