Доклад за оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение за „Изграждане на малка водно-електрическа централа (мвец), за производство на

3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи

• 
  обща площ – водохващане със завирения обем над него – 450 м²; напорен тръбопровод – 100 м²; сградоцентрала с двор към нея – 200 м²;
  
• 
  местоположение на сградоцентралата – землище на с. Мала Църква, кота 1250.00м, в близост до десния скат и на около 3.80м над нормалното водно ниво;
  
• 
  параметри на централата:
  

- преработен обем водни маси – 16.104 млн. м³/год.;

- застроено водно количество – 1.50м³/сек;

- водно количество с 95% обезпеченост – 0.12 м³/сек;

- минимално водно количество – 0.163 м³/сек;

- екологично водно количество – 0.163 м³/сек;

- разчетен нетен напор – 88.40 м;

- брутен напор – 98 м;

- разчетна мощност –1240 кВт;

- тип турбини – Пелтон на вертикална ос;

- водохващане – масивен яз с промивен отвор;

- рибен проход – ще обслужва миграционните видове риби; оформя се като каскаден тип с ширина на басейните 1м;

• 
  поземлена собственост – общинска (кметство М.Църква), поречието на реката е държавна собственост. С писмо на кмета на с.Мала Църква е разрешено ползването на земите за реализация на проекта;
  

• 
  терени за техническа инфраструктура – тук се отнася напорен тръбопровод с дължина 882м и присъединителните на съоръжението към националната електро-преносна мрежа;
  
• 
  контактни територии – непосредствено контактни на обекта са земи общинска собственост;
  
• 
  хигиенно-защитни отстояния до населени места – по въздушна линия, отстоянието от сградоцентралата до с. Мала Църква е около 1500м.
  

4. Описание на защитените зони, местообитания, видове и цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на плана.

Защитена зона „Рила-буфер” не е одобрена от Министерски съвет, въпреки че бе включена в предварителните списъци, поради което в настоящото изложение тя няма да бъде предмет на коментар и няма да бъде оценявано въздействието на инвестиционното предложение върху нея.

В Рила са представени 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65.

Поясът на иглолистните гори е включен почти изцяло в границите на Рила и заема значителна част от горската територия. Основни ценозообразуващи видове са смърч (Picea abies), бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris). Разположен е между 1200 и 1900 ÷ 2100 м надм. в. Най-често е наричан смърчов поради голямата роля в този вертикален диапазон на Picea abies. Широко са разпространени и фитоценозите на белия бор (Pinus sylvestris), както и на бялата мура (Pinus peuce). В този пояс навлизат фитоценози на елата (Abes alba).

Застъпени са следните формации:

Тревните етажи са доминирани най-често от горска светлика (Luzula sylvatica), черна боровинка (Vaccinium myrtillus) и горски вейник (Calamagrostis arundinacea), по-рядко от обикновена светлика (Luzula nemorosa), червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea), киселец (Oxalis acetosella), повиснала кутявка (Moehringia pendula). Често срещани са и горска гайтаника (Melampyrum sylvaticum), горска млечка (Euphorbia amigdaloides), камбанка (Campanula expansa) и др. В този пояс значителна роля играят мъховете: Rhytidiadelphus triquetrus, Pleurosium schreberi, Hylocomium splendens и др. Характерно е развитието (в по-овлажнените каменисти и скалисти места) на обикновен здравец (Geranium macrorrhizum), а в особено нарушена растителност на дъбовогорски спореж (Senecio nemorensis), жълт кантарион (Hypericum perforatum), върбовка (Epilobium angustifolium) и др. Съпътстващите фитоценози на бреза (Betula pendula), трепетлика (Populus tremula), хвойна (Juniperus communis, Juniperus sibirica) и др. са малко и обикновено вторични. Планинската елша (Alnus viridis) навлиза също в този пояс и формира първични фитоценози край потоците и реките.

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 1

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 1

Храстови съобщества 1

Сухи тревни съобщества, степи 5

Влажни ливади, мезофилни ливади 1

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 22

Иглолистни гори 50

Смесени гори 3

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 15

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 1
Общо Покритие 100
Видно е, че най-голям дял в защитените зони се пада на иглолистните гори, следвани от алпийските и субалпийски съобщества, скалите и т.н.

4.2. Характеристика, предназначение и предмет на опазване
Защитени зони „Рила” , с код BG0000495 за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивота флора и фауна.

Площта на защитени зони Рила е 81046.00 ха. Границите на защитени зони Рила съвпадат с границите на национален пак „Рила”.

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитените зони;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитените зони, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитените зони;

• Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени гнездящи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

• Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;

• Повишаване естествеността на горските местообитания;

• Възстановяване на горски и тревни местообитания;

• Трайно запазване на разнообразието и качеството на местообитанията;

• Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

• Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване;

Както бе отбелязано, границите на защитени зони Рила съвпадат с границите на национален парк Рила. Паркът е обявен с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа в Рила планина.

Резерватите, които попадат в границите на националния парк и в границите на защитените зони Рила са: Скакавица, Риломанастирска гора, Ибър, Централен Рилски резерват, Парангалица (I кат. по IUCN) и заемат площ от 15 700 ха (19% от площта на Националния парк). Характеризират се с девствени иглолистни гори, като един от тях е обявен за биосферен резерват през 1977 г. Паркът и четири от неговите резервати са в Списъка на ООН на защитените територии. Националният парк е Орнитологично и Ботаническо важно място и е част от Европейската мрежа PAN Parks.
4.2.1 Защитена Зона Рила за опазване на дивите птици – предмет на опазване
Видове птици , включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC

Забележка: по долу в табличен вида са дадени видовете птици, обект на опазване в защитена зони Рила , със съответните обозначения в легендата.

Легенда:

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други

източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е

от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната

класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно. Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени

границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е

дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са

отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато

няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът

е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е

отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите

на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или

плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния

модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички

случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в

четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и

възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна

преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на

възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от

оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние

и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).
Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен

за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана

популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват

на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-

добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра

стойност; C) значима стойност.

ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC
КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A338 Lanius collurio 300- C B C A

Червеногърба сврачка 500p

A109 Alectoris graeca 130- B A C A

Планински кеклик 160p

A080 Circaetus gallicus 2-3p C B C B

Орел змияр

A104 Bonasa bonasia 120- B A A A

Лещарка 150p

A234 Picus canus 15-20p C B C B

Сив кълвач

A238 Dendrocopos medius 20-30p C B C B

Среден пъстър кълвач

A072 Pernis apivorus 7-9p C A C A

Осояд

A241 Picoides tridactylus 20-25p B A C A

A246 Lullula arborea 50-100p C B C A

Горска чучулига

A239 Dendrocopos leucotos 30-50p C B C A

Белогръб кълвач

A403 Buteo rufinus 1-5p C B B B

Белоопашат мишелов

A236 Dryocopus martius 60-70p B A C A

Черен кълвач

A223 Aegolius funereus 6-10p C B C B

Пернатонога кукумявка

A103 Falco peregrinus 3-5p C A C A

Сокол скитник

A101 Falco biarmicus 1-2p C B C A

Далматински сокол

A217 Glaucidium passerinum 1-5p C A B A

Врабчова кукумявка

A092 Hieraaetus pennatus 1-2p C B C B

Малък орел

A511 Falco cherrug 1p C B B A

Ловен сокол

A091 Aquila chrysaetos 3-5p B A C A

Скален орел

A215 Bubo bubo 1-5p C C C B

Бухал

A108 Tetrao urogallus 200- B A A A

A285 Turdus philomelos 1000- C B C B

Поен дрозд 5000p

A317 Regulus regulus 500- C A B A

Жъртоглаво кралче 1000p

A359 Fringilla coelebs >10000p C A C A

Обикновена чинка

A333 Tichodroma muraria 50-70p A A B A

Скалолазка

A345 Pyrrhocorax graculus 100- B A B A

Жълтоклюна гарга 200p

A267 Prunella collaris 100- B A A A

Пъстрогуша завирушка 300p

A096 Falco tinnunculus 50-60p C A C A

Черношипа ветрушка

A218 Athene noctua 30-40p C B C B

Домашна кукумявка

A086 Accipiter nisus 15-20p C B C A

Малък ястреб

A235 Picus viridis 30-50p C C C B

Зелен кълвач

A269 Erithacus rubecula 1001- C B C A

Червеногръдка 10000p

4.2.2 Защитена Зона Рила BG0000495 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна-предмет на опазване
Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І

към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е

“типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра

представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към

общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по

класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат.

Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им

тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност
Типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с 0.937 A C A A

растителност от Littorelletea uniflorae и/или

Isoeto-Nanojuncetea

4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества 14.058 A B A A

4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo 13.121 A B A A

4080 Субарктични храсталаци от Salix spp. 0.009 C C B B

6150 Силикатни алпийски и бореални тревни 5.623 A B B A

съобщества

6170 Алпийски и субалпийски варовикови тревни 0.006 B C B A

съобщества

6230 * Богати на видове картълови съобщества върху 3.749 A B B B

силикатен терен в планините

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 0.056 B C C B

6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или 0.019 A C B B

глинести почви (Molinion caeruleae)

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.066 A C B A

равнините и в планинския до алпийския пояс

6520 Планински сенокосни ливади 0.187 C C B A

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища 0.094 B C A B

8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния 9.372 A B A A

пояс

във високите планини

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални 0.037 A C A A

склонове

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 0.009 D

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху 0.937 D

сипеи и стръмни склонове

91D0 * Мочурни гори 1.874 B C A A

91BA Мизийски гори от обикновена ела 3.749 B B A A

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови 11.246 A B A A

гори

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до 18.744 A A A A

алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

9530 * Субсредиземноморски борови гори с 0.006 D

ендемични подвидове черен бор

95A0 Гори от бяла и черна мура 7.497 A B A A

1308 Barbastella barbastellus C B B C B

Широкоух прилеп

1352 Canis lupus 65-85i C B C B

Европейски вълк

1355 Lutra lutra 2-6i C C C C

Видра

1323 Myotis bechsteini C B B C B

1307 Myotis blythii p p D

Остроух нощник

1303 Rhinolophus hipposideros C C B C B

Maлък подковонос

1371 Rupicapra rupicapra balcanica 390-410i A A A A

Дива коза

1335 Spermophilus citellus R C B A B

Лалугер

1354 Ursus arctos 60-80i B A C B

1193 Bombina variegata V D

Жълтокоремна бумка

РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1163 Cottus gobio V D

Главоч

БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

1065 Euphydryas aurinia V C A A A

1084 Osmoderma eremita V B A A B

4042 Polyommatus eroides R B A C A

4042 Polyommatus eroides R B A C A

1078 Callimorpha quadripunctaria P

природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязана съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността е

описана съгласно обяснителните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните

категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.

Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

B Голям ястреб 8-10p A

Accipiter gentilis

P p C

I P C

P V A

P p B

P R A

R Слепок c C

Anguis fragilis

P V A

P V A

B Водна бъбрица P C

Anthus spinoletta

I P C

B Черен бързолет p C

Apus apus

P R A

P V A

P R A

P V A

I P D

I P D

P R A

I P C

B Елxова скатия c C

Carduelis spinus

P p B

I P C

P R A

B Горска дърволазка c C

Certhia familiaris

I P D

P R A

I P D

I P D

R Медянка c C

Coronella austriaca

B Гарван c C

Corvus corax

P c B

I P D

I P D

B Голям пъстър кълвач c C

Dendrocopos major

P P B

P V D

M Горски сонливец c C

Dryomys nitedula

R Смок мишкар c A

Elaphe longissima

B Жълта овесарка c C

Emberiza citrinella

P R A

I P B

I P B

B c A

M Дива котка 20-30i C

Felis silvestris

P V B

I C C

I C C

I C C

I C C

I C C

P P A

P P B

P Снежно кокиче R A

Galanthus nivalis L.

P R A

P R A

P R A

M Обикновен /голям/ сънливец P C

Glis glis

I P C

P R C

A Дървесница R C

Hyla arborea

P P B

P c B

P R A

P V A

R R C

R c C

M Див заек 600-800i C

Lepus capensis

P R A

I P C

B Обикновена кръсточовка c C

Loxia curvirostra

I P D

P V C

M Белка 120-150i C

Martes foina

M Златка 60-70i A

Martes martes

M Язовец 30-50i C

Meles meles

I P C

B Планинска стърчиопашка c C

Motacilla cinerea

M Лешников сънливец c C

Muscardinus avellanarius

M Невестулка c C

Mustela nivalis

M Мустакат нощник P C

Myotis mystacinus

M Нощник на Натерер P C

Myotis nattereri

I P C

M Белозъбо сляпо куче c D

Nannospalax leucodon

P V C

B Сокерица c C

Nucifraga caryocatactes

B Сиво каменарче c C

Oenanthe oenanthe

P R C

P Редкоцветен салеп R C

Orchis laxiflora Lam.

P R C

P Шлемовиден салеп c A

Orchis militaris L.

P Начленен салеп c C

Orchis morio L.

P Пурпурен салеп P C

Orchis purpurea Hudson

P R C

P Тризъбест салеп P C

Orchis tridentata Scop.

I P D

I C B

I P C

B Черен синигер c C

Parus ater

B Качулат синигер R C

Parus cristatus

I P D

B Елов певец c C

Phylloscopus collybita

P P B

P R B

M Прилепче на Натузий P C

Pipistrellus nathusii

M P C

M Кафяв дългоух прилеп P C

Plecotus auritus

I P D

P R A

P c A

P c B

B Сивогуша завирушка c C

Prunella modularis

P P C

P P C

P V A

B Червенушка c C

Pyrrhula pyrrhula

A Планинска водна жаба c C

Rana temporaria

B c C

P 6-10 A

P c D

P R A

A Дъждовник c C

Salamandra salamandra

P V A

F Речна пъстърваэ c D

Salmo trutta fario

B Ръждивогушо ливадарче c C

Saxicola rubetra

M Катерица 500-700i C

Sciurus vulgaris

I P C

P V A

P V A

P c A

B Диво канарче c C

Serinus serinus

P R A

P c B

P p B

B Горска зидарка c C

Sitta europaea

M Обикновена кафявозъбка p C

Sorex araneus

M Малка кафявозъбка p C

Sorex minutus

B Горска улулица 60-80p C

Strix aluco

I P D

I P D

P V A

A Алпийски тритон c A

Triturus alpestris

P R A

B Имелов дрозд c C

Turdus viscivorus

B Папуняк c C

Upupa epops

P c D

M Двуцветен прилеп p C

Vespertilio murinus

P R A

R c C

През 2005 г. Националния парк е включен в Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks. Обявен за Народен парк през 1992 г. по тогавашното законодателство, Рила е прекатегоризиран в Национален парк със Закона за защитените територии от 1998г.