Доклад за оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение за „Изграждане на малка водно-електрическа централа (мвец), за производство на

6.1. Предложения за смекчаващи мерки

6.1.1 По време на строителството

• 
  Контролирано провеждане на проектните и строителни работи с експертно участие в тях, с оглед осъществяването на максимално опазване на естествената растителност и местообитанията.
  
• 
  Трасето на тръбопровода да се изгражда без взривни работи, по възможност с използване на малогабаритна техника, като се вземат изрични мерки да не се разрушават мравуняци.
  
• 
  Изготвяне, съгласуване с компетентния орган и приемане на проект за възстановяване на нарушените терени.
  
• 
  Строителните работи да се извършат извън размножителния сезон (април - юни), за да се избегне безпокойството на видовете.
  
• 
  При намиране преди започване и по време на строителството на защитени видове от херпетофауната, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта, но в същия тип местообитание.
  
• 
  Да се направи точно маркиране на терена за подходите на строителната механизация към обекта на инвестиционното предложение, за да се предотврати допълнителното унищожение на растителност.
  
• 
  Да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материали от изкопни дейности (хумус), чимове и храстова растителност.
  
• 
  Да не се третират с химически вещества тревната покривка, пътищата и водния обект.
  
• 
  Да не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до отравяне на почвите, водите и представителите на растителния и животински свят.
  
• 
  Да се проведе подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности за целите и предмета на защитени зони Рила, с оглед предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района. Да не се допуска бракониерство от страна на персонала, зает с изграждане и експлоатация на обекта.
  
• 
  Когато не се работи по трасето на тръбопровода, изкопите да се покриват със ситна мрежа за предпазване на дребни бавноподвижни животни от падане в изкопите.
  
• 
  Да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от строителните машини.
  
• 
  Да се спазват правилата за противопожарна безопасност.
  
• 
  При възстановяване на нарушените терени да се използуват тревни и храстови видове, които и понастоящем са част от природните местообитания в района, което ще осигури по-голяма устойчивост и ще спомогне за бързото възстановяване на типичната за района растителност.
  
• 
  Събиране на строителните отпадъци на временни площадки до депонирането им на регламентирани депа с последващо възстановяване на терените и стриктно спазване на мероприятия по опазване от замърсяване на растителността в съседните площи.
  

6.1.2 По време на експлоатацията

• 
  Предпазване на терените в защитени зони Рила от рудерална и синантропна инвазия, чрез периодично почистване от постепенното проникване на рудерални видове в района.
  
• 
  Предпазване на водния обект и биологичното разнообразие от замърсявания.
  
• 
  Оборудване на яза на водохващането с рибен проход.
  

Необходимо е основните параметри на рибния проход да бъдат определени така, че да съответствуват на биологичните особености на речната пъстърва. Предвиденият според проекта каскаден тип рибен проход с шахматно разположени отвори в преградите е подходящ за целта. Сравнително малката височина на яза на водохващането дава по-добри възможности за изграждането на ефективен рибен проход.Долният отвор на рибния проход да бъде така спрегнат с коритото на реката, че рибите лесно да се ориентират и да навлизат в него безпрепятствено. Рибният проход трябва да бъде ограден (но не покрит) с цел да се предотвратят възможни падания на хора и животни, и да се намали опасността от бракониерство по време на размножителни миграции на рибите. При строителството на съоръжението се препоръчва конкретните параметри на рибния проход да бъдат допълнително консултирани с експерт-ихтиолог. През периода на най-интензивните миграции е необходимо съгласувано с органите на МЗГ и ИАРА да се осигури засилена охрана срещу бракониерски риболов в района на хидровъзела.

• 
  Осигуряване на достатъчно оводняване в участъка между водохващането и сградоцентралата на МВЕЦ.
  

• 
  Оборудване на водовземните съоръжения с ефективни рибозащитни устройства.
  
• 
  Недопускане на замърсяване на речното корито с твърди строителни, битови и промишлени отпадъци. Мерки за предотвратяване на евентуално замърсяване с отпадъчни води в процеса на строителството и експлоатацията на МВЕЦ (осигуряване на добро техническо състояние на машините и съоръженията, оборудване на утаители и септични ями и др.)
  
• 
  Ежегодно зарибяване на речните участъци, под и над водохващането с малки нулевогодишни речни пъстърви. Поддържане в задбаражното водно тяло на пъстървово стадо, като резерв за частично естествено възпроизводство на популацията.
  

6.2 Степен на въздействие на смекчаващите мерки върху предмета на опазване на защитената зона

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива

7.. Нулева алтернатива

В конкретния случай, при реализиране на нулевата алтернатива, би се запазило сегашното състояние и параметри на компонентите на околната среда. Отсъствието на строителство ще съхрани териториите и ще ги предпази от някои негативни последици по време на строителните дейности – изкопни и насипни работи, депониране на строителни материали и строителни отпадъци, работа със строителна техника – увеличаване на газовите емисии (макар и краткотрайно), увеличена рудерална инвазия и др.

Реализирането на инвестиционното предложение е в пряка връзка със световните и европейски тенденции за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и ще доведе до подобряване качеството на живот на хората в района. Нулевата алтернатива ги лишава от тази възможност.

7.2 Други алтернативни решения

8. Картен материал с местоположението на инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22:

9.1. Характеристика на инвестиционното предложение

Засегнатите имоти от инвестиционното предложение са обособени с начин на трайно ползване предимно за нуждите на горското стопанство (иглолистни дървесни видове и служебен горски път), както и за водни течения и водни площи. Горските територии се стопанисват от държавно горско стопанство, в съответствие с действащия лесоустройствен проект. Транспортната инфраструктура в разглежданата територия е представена от съществуващ горски път, който преминава покрай речното легло и обслужва съществуващото водохващане на “Софийска вода”АД. Съществуващият път ще представлява полосата за преминаване на тръбопровода. По характер на земеползване, поречието на р. Леви Искър е държавна собственост.

9.2. Характеристики на други планове, програми и проекти/ инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона

9.3. Характеристики на защитените зони

9.4 Област на въздействие

9.5 Степен на въздействие върху типове природни местообитания

9.6 Степен на въздействие върху местообитания и популации на видовете-предмет на опазване в защитените зони

9.7 Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони

9.8 Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки.

9.9 Наличие на алтернативни решения

9.10 Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.

9.11 Предложени компенсиращи мерки

9.12 Общо заключение

Видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитени зони Рила няма да бъдат значително увредени от реализирането на ИП.

Изграждането на ИП извън границите на защитените зони няма да окаже съществено негативно въздействие върху тях.

Степента на въздействие се оценява като ниска.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР (когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на Плана и че не е налице друго алтернативно решение).

Няма такива обстоятелства.

11. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.

11.1 Използвани методи за изследване

11.2 Методи за прогноза и оценка на въздействието

11.3. Източници на информация

1. 
   Директива 92/43 на Съвета на ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
   
2. 
   Директива 79/409 на Съвета на ЕИО за опазване на дивите птици
   
3. 
   Закон за опазване на околната среда
   
4. 
   Закон за биологичното разнообразие
   
5. 
   Закон за защитените територии
   
6. 
   Наредба на МОСВ, за оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 3/2006 г.)
   
7. 
   Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предметите и целите на опазване на защитените зони (ДВ бр. 73/2007)
   
8. 
   Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.). 1985. Червена книга на Република България. j. 2: Животни. София. БАН;
   
9. 
   Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл.6 ал.1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици
   
10. 
    Костадинова, И. 2005. Прилагане на критериите С за опрeдeляне на Орнитологично важни места от значение за Европейския съюз в България. Предварително прилагане и анализ на празнотите. В: Съвременно състояние на биологичното състояние в България – проблеми и перспективи. Българска биоплатформа, София, 533-548.
    
11. 
    Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80 с.
    
12. 
    География на България. Акад. изд. “Проф. М. Дринов”, София.
    
13. 
    Бондев, Ив. .1991. Растителността на България. Университетско издателство “Кл. Охридски”, София.
    
14. 
    Апостолова, И., Л.Славова. 1997. Конспект на растителните съобщества в България. С. ЕТ ”К. Беливанов”
    
15. 
    Бондев, И., 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. 1997. Акад. изд. “ Проф М. Дринов”.
    
16. 
    Делипавлов Д. И др. 2003. Определител на растенията в България. П. Акад. Изд. на АУ
    
17. 
    Захариев Б., В. Донов, К. Петрунов, С. Масъров. 1979. Горскорастително райониране на България. Земиздат.
    
18. 
    Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Природозащитна поредица – кн 5. БДЗП.
    
19. 
    Национален план за опазване на биологичното разнообразие. 2000.МОСВ.
    
20. 
    Небел Б.1993. Наука об окружающей среде. М.
    
21. 
    Кавръкова, В. И др.2005. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. С. МОСВ
    
22. 
    Кожухаров, Ст. И др. 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство
    
23. 
    Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ
    

11.4 Трудности при събиране на необходимата информация

Изготвил оценката: М. Михайлов

12.1. Копие от диплом за завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност в професионално направление "биологически науки".

- -

Каталог: ovos

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: