Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете-предмет на опазване в защитените зони

31.43 Mountain dwarf juniper scrubs – Juniperus nana – Всички високи планини, на които има хвойнови храсталаци.

32.131 до 32.135 Arborescent matorral with juniperus spp. - хвойнови формации

31.4A High mountain dwarf bilberry heaths – Храсталаци от боровинка навсякъде във високите планини на България.

42.21 до 42.23 – Всички смърчови гори в планините – Рила, Пирин, Родопите, Стара планина. – I, 8, 53,66,85,97,105,106,107

42.723. Rila and Pirin Macedonian pine forests - гори от бяла мура на Рила и Пирин

8110 Siliceous scree of the montane to snow level (Androsacetalia alpinae and Galeopsetalia ladanae) – 61.1 Силикатни сипеи в алпийската и субалпийската зона на високите планини - Витоша, Рила, Средна Стара планина и др.

5.1.2 Върху видовете -предмет на опазване

Жълт планински крем Lilium jankae сем. Кремови Liliaceae – многогодишно луковично растение; рядък вид.

Късна лойдия Lloydia serotina сем. Кремови Liliaceae - многогодишно луковично растение; рядък вид; глациален реликт.

Хойфелово плюскавиче Silene velcevii сем. Карамфилови Caryophyllaceae – многогодишно двудомно тревисто растение – рядък вид.

Планински божур Trollius europaeus сем. Лютикови Ranunculaceae - многогодишно тревисто растение; рядък вид;

Кръглолистна росянка Drosera rotundifolia сем. Росянкови Droseraceae – многогодишно тревисто насекомоядно растение; рясдък вид

Зеленоцветно шапиче Alchemilla viridiflora сем. Розови Rosaceae – многогодишно тревисто растение; рядък вид; балкански ендемит.

Бохемски здравец Geranium bohemicum сем. Здравецови Garaniaceae – едногодишно тревисто растение; рядък вид.

Планински явор(Acer heldreichii сем. Кленови Aceraceae – дърво; рядък вид; балкански ендемит;

Рилска теменуга Viola orbelica сем. Теменугови Violaceae – едногодишно тревисто растение; рядък вид; български ендемит;

Силаум Silaum silaus сем. Сенникоцветни Apiaceae – многогодишно тревисто растение; рядък вид.

Панчичева пищялка Angelica panciccii сем. Сенникоцветни Apiaceae – многогодишно тревисто растение; рядък вид; балкански ендемит.

Планинска самодивска трева Peucedanum olygophyllum сем. Сенникоцветни Apiaceae – многогодишно тревисто растение; рядък вид; балкански ендемит.

Преходна мурава Pyrola media сем. Муравови Pyrolaceae – многогодишно коренищно растение; рядък вид.

Богородична лъжичка Menyanthes trifoliata сем Тинтянови Gentianaceae – многогодишно тревисто растение; застрашен вид.

Северно еньовче Galium boreale сем. Брошови Rubiaceae - многогодишно тревисто коренищно растение; рядък вид.

Венерова симфиандра Symphyandra wanneri сем. Камбанкови Campanulaceae - многогодишно тревисто растение; рядък вид.

Планинско подрумиче Anthemis orbelica сем. Сложноцветни Asteraceae – двегодишно тревисто растение; рядък вид; български ендемит ; Вклъчен в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория рядък.

Pinus peuce сем. Pinaceae - вкл. в JUCN червения лист с категория редките растения; Minularia bulgarica сем. Caryophyllaceae; Selene velenovskyana сем. Caryophyllaceae - вкл. в Червена книга на България; Sedum kostovii сем. Crassulaceae вкл. в Червена книга на България и JUCN червения лист на редките растения; Sedum tuberiferum сем. Crassulacea; Alchemilla pawlowskii сем. Rosaceae вкл. в Червена книга на България категория рядък; Potentilla Regis-borisii сем. Rosaceae; Chamaecytisus absinthioides сем. Fabaceae; Trifolium medium сем. Fabaceae; Vicia abbreviate сем. Fabaceae; Viola orbelica сем. Violaceae, вкл. в Червена книга на България категория рядък; Armeria rumelica сем. Plumbaginaceae; Anthemis orbelica сем. Asteraceae вкл. в JUCN червения лист на редките растения- категория рядък; Centaurea mannagettae сем. Asteraceae вкл. в Червена книга на България категория рядък в JUCN червения лист на редките растения- категория рядък; Fritillaria gusichiae сем. Liliaceae вкл. в Червена книга на България категория рядък в JUCN червения лист на редките растения- категория рядък; Iris reichenbachii сем. Iridaceae.

Отрицателно въздействие върху тези растенията оказва пашата и утъпкването, периодично нанасяне на материали от реката, провеждането на различни горскостопански и залесителни дейности, обща деградация на растителността поради селскостопанска дейност, антропогенни промени в местообитанията, замърсяване на реките и др.

- от двете страни на черния път, теренът е зает от разнотревие и високостъблена иглолистна растителност - смърч (Picea excelsa), ела (Abies alba), бял бор (Pinus silvestris). Видовете са разположени по единично или на групи. Като подлес са разположени единични храсти, видовете шипка (Rosa canina), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus avelana), глог (Crataegus monogyna), боровинка (Vaccinium myrtillus). Високостъблената растителност е на възраст над 50 години и е в добро физиологично състояние.

Значително е присъствието на редица антропофити и пионерни видове свързани с активно човешко присъствие като теснолист и широколист жиловляк (Plantago lanceolata, P.major), обикновен пелин (Artemisia vulgaris), подбел (Tussi-lago farfara), козя брада (Rumex acetosa), глухарче (Taraxacum officinale) и др. Лечебните растения в тези съобщества са добре представени – алпийски лапад (Rumex alpinus), коприва (Urtica dioica), лопен (Verbascum longifolium), бял равнец (Achillea millefolium), вратига (Tanacetum vulgare) и др.

Срещат се и ядливи макромицети като Горска печурка - Agaricus silvaticus; Обикновена манатарка -Boletus edulis; Виолетка -Lepista nuda; Обикновенна масловка -Suillus luteus; и др.

В Биологично разнообразие на НП Рила (Доклад в рамките на GEF проект за опазване на биологичното разнообразие на България - колектив ) е доказано, че „ разпространението на редките и застрашените видове е съсредоточено главно в границите на Парка, като съществуващите данни се отнасят предимно за територии с резерватен режим. Установени са и зони извън границите на националния парк- около с.Бели Искър, Гведарци, където се срещат защитените видове Gentiana lutea, Juniperus Sabina, Galanthus nivalis и др.”.

Видно от гореизложеното, реализацията на инвестиционното предложение няма пряко влияние върху защитените зони Рила и не би могла да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони, както и върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в тях.
5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта за защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидрогеоложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение

Речният участък, който ще бъде потенциално засегнат от реализацията на ИП, представлява горно течение на река с относително голям наклон и бързо течение. Трасето на напорния тръбопровод съвпада в по-голямата си част с горски път, който преминава през рядка смърчова гора (хабитат 9410) с отделни дървета бяла мура, храстовидна растителност и на места – участъци с тревна растителност.

Площадката на централата е разположена до пътя, на камениста тераса откъм десния бряг на реката, в подножието на склон, обрасъл със смърчова гора.

По речните брегове и по склоновете край пътя по трасето на тръбопровода са представени местообитания 8220 (Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове) и 8230 (Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii).

Възложителят предвижда разположението на съоръженията и напорния водопровод да стане по следния начин:

Водохващане - в руслото на р. Леви Искър (публична държавна собственост - МОСВ);

В проекта е заложено като място на водовземането – бент в руслото на р. Леви Искър, на кота дъно река пред бента = 1360,00 м (РГВН = 1363,00 м), в землището на с. Мала Църква.

Място на водоползването – МВЕЦ “Роса” – на десния бряг по течението на река, на кота 1245,00 м, в землището на с. Мала Църква, с нетен пад 110,0 м.

Напорният водопровод ще преминава в ляво и дясно в банкета на горския път, изцяло вкопан и зарит с пласт около 80 см (собственост на Община Самоков, км. Мала Църква) като се предвижда едно преминаване над реката.

Сграда на централата – отдясно по течението на реката, върху уширена естествена площадка на горския път (собственост на Община Самоков, км. Мала Църква) в непосредствена близост до първия съществуващ мост, пресичащ р. Леви Искър на кота 1250.

В момента част от растителността, както бе отбелязано по-горе в текста, е подложена на антропогенно въздействие. В ивицата покрай пътя, който върви успоредно на реката (в някои участъци на 2 м от нея) са настъпили сукцесионни изменения и се е настанила растителност, различна от естествените хабитати.

Оценявайки въздействието на МВЕЦ “РОСА” върху речните екосистеми, трябва да се имат предвид характера на проектиране и експлоатация на централата, а именно:

1. Трасето на напорен тръбопровод - подходящо ситуиран в банкета на съществуващия черен път (минимални нарушения върху съществуващата растителност).

2. Изграждането на водоподпорно съоръжение, в речния участък ще се оформи допълнителна заливаема тераса със забавено водно течение, разположена от двете страни на речното легло. Дължината на участъците от двете страни на речното корито ще е средно около 50 м, а ширината от всяка страна в зависимост от конфигурацията на терена до около 15 - 20 м. Максималната дълбочина ще е около 2,50 м. На всеки 20 години при р. Леви Искър се явяват периоди на водни количества с обезпеченост 5%, в резултат на което се заливат площите около речното корито в размери, твърде близки до горепосочените.

3. След построяване на централата, както при ниски води (при които тя не работи), така и когато централата е в действие не се прекъсва речното течение т.е. речната вода в непроменени количества преминава през турбината.

4. Наличието на рибен проход, разположен най-далеко от страната на водовземането, осигурява още един източник на преминаване на речната вода в участъка между водохващането и централата.

5. Водата, преминала през турбината по време на експлоатацията на централата не би се различава по основни физични, химични и биологични качества от речната вода при нормални условия.

Всичко това ще допринесе за опазване на речната екосистема. Едва в работна фаза на проектиране могат да се определят точните граници и параметри на заливката и останалите съоръжения. При реализиране на инвестиционното предложение е необходимо да се запази максимално от съществуващата растителност. След приключване на строителните работи е необходимо оформяне на нарушените площи около преградното съоръжение и сградата, както и покрай брега на заливаемата площ. Възможно е да се наложи и засаждане на растителност при оформяне на водохващането и рибния проход. Видовете трябва да са съобразени с конкретните климатични, почвени, и водни изисквания, със съществуващите хабитати.

Не се очаква увреждане или разрушаване на основни жизнени пространства за растителни съобщества на територията на МВЕЦ.

Препоръчително е да се предвиди разработването на проект за възстановяване на премахнатите единични иглолистни дървета. В проекта трябва да се определи теренът за възстановяване (залесяване, което може да включва и границата с водната площ или в близост до нея), да се определи видовия състав (характерен за поречието и местообитанието), да се предвидят първоначални грижи за растителността до нейното укрепване и приспособяване към растежните условия в района. Този проект трябва да се съгласува с всички заинтересовани страни – РИОСВ, Държавно горско стопанство, кметство Мала Църква, община Самоков и др.
По време на експлоатацията

Необходимо е да се спазват законовите изисквания за осигуряване на минимално водно количество за поречието след преградното съоръжение, което да поддържа в оптимално състояние речните екосистеми.

Според надморската височина (> 1000 м) и морфологичните параметри на реката, това е типична пъстървова зона. Действително, ихтиофауната е представена от един вид – речна пъстърва Salmo trutta fario. Популацията се поддържа до голяма степен чрез редовно зарибяване и е обект на сравнително интензивен любителски риболов. Речната пъстърва не е вид от Приложение ІІ на Директива 92/43/EEC, но тъй като играе ключова роля в структурата и функционирането на речната екосистема, тя е включена в настоящия анализ.

В потенциално засегнатия речен участък не се среща нито един от консервационно значимите видове риби (включени в предмета и целите за опазване в проектната, но не одобрена ЗЗ „Рила – буфер”).

Съдейки по косвени данни (анкетна информация за ниската угоеност и бавното нарастването на пъстървата в реката) макрозообентосът в този речен участък е сравнително беден и не осигурява достатъчна хранителна база за съществуващата пъстървова популация.

Потенциално засегнатият речен участък е местообитание за планинската жаба Rana temporaria, но няма данни за състоянието на нейната популация. Възможно е и присъствието на жълтокоремната бумка Bombina variegata – широко разпространен вид, който се среща в най-разнообразни местообитания в широк диапазон от надморски височини.

В този ограничен участък не са установени други видове земноводни и влечуги от Приложение II на Директива 92/43/EEC. Според характера на местообитанията е вероятно присъствието на видове като: голяма крастава жаба Bufo bufo (ЗБР, Прил. 3; Bern, Annex III; IUCN – LC), слепок Anguis fragilis (ЗБР, Прил. 3; Bern, Annex III), ливаден гущер Lacerta agilis (92/43, Annex IV; Bern, Annex II), стенен гущер Podarcis muralis (92/43, Annex IV; Bern, Annex II; IUCN – LC).

Районът се характеризира с богата бозайна фауна. Поради значителното човешко присъствие около реката обаче, голяма част от животните избягват този крайречен участък и се придържат на по-голяма височина по склоновете на планината. Едрите бозайници са представени тук от случайно преминаващи индивиди. Изключение вероятно прави видрата, която е вид, свързан с реката. При огледа на обекта не бяха установени следи от видра, но нейното присъствие в района е твърде вероятно. Популацията й обаче едва ли е многочислена поради съществуващото безпокойство от страна на туристи, риболовци и др., както и поради ограничените хранителни ресурси, които реката предлага.

При огледа на потенциално засегнатия от ИП участък от брега по трасето на тръбопровода, беше регистрирана червена горска мравка Formica rufa, вид от Приложение II на Директива 92/43/EEC, който обаче не е отбелязан в Стандартния формуляр за набиране на данни за НЕМ Натура 2000.

Обект на значимо пряко въздействие ще бъде само ихтиофауната на реката и по-конкретно, само популацията на речната пъстърва, тъй като само тя обитава този речен участък.

Компонентите на ИП, които могат да окажат дълготрайно неблагоприятно въздействие върху популацията на речната пъстърва в засегнатия участък от р. Леви Искър са:

- прекъсване на размножителните миграции поради преграждането на речното корито;

- намаляване на речния отток в зоната между водохващането и централата;

- наличието на водовземни съоръжения, които могат да бъдат причина за масова гибел на риби в турбините на ВЕЦ;

Краткотрайно неблагоприятно въздействие върху популацията на пъстървата може да се очаква по време на строителството на отбивния яз, съоръженията на водохващането и тръбопровода.

Като цяло, очакваното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху херпетофауната в района е смесено. Дългосрочните въздействия са свързани с формирането на завирен обем, с регулиране на оттока (отнемане на част от високите води) и с работата на водовземните съоръжения на ВЕЦ. Формирането на завирения обем няма да доведе до заливане на местообитания на земноводни и влечуги в зоната на завиряване, тъй като той ще бъде с малка площ /450 кв м/ и ще се осъществи в речен участък със стръмни каменисти брегове, където не са установени местообитания и убежища на консервационно значими видове земноводни и влечуги. Заедно с това, в новообразуваното водно тяло ще се създадат много добри условия за земноводните, установени в района. Регулирането на речния отток с отнемане на високите води крие потенциална опасност от промяна на заливния режим и изчезване на временни водни тела в речната тераса, които са местообитания и места за размножаване на консервационно значими представители на херпетофауната от Приложение II на Директива 92/43/EEC (Triturus karelinii, Bombina variegata, Emys orbicularis). В участъка, потенциално засегнат от ИП реката тече в дълбока долина със стръмни склонове, речни тераси липсват или са разположени твърде високо и не се заливат при сезонните пълноводия. Поради това, в речните тераси липсват условия за формиране на временни водоеми и заблатени участъци. От друга страна, речните тераси с техните хабитати и видовете, които ги обитават, няма да бъдат засегнати от реализацията на ИП, благодарение на тяхната отдалеченост от зоната на непосредствено въздействие.

Конкретно по отношение на установените тук жълтокоремна бумка Bombina variegatа и планинска жаба Rana temporaria, очакваните промени на средата вследствие реализацията на ИП, не биха могли да окажат негативно въздействие, поради тяхната поливалентност спрямо характера на местообитанията.

Наличието на водовземни съоръжения създава потенциална опасност от навлизане на земноводни от речния участък над бента в турбините на МВЕЦ, което може да бъде причина за гибел на земноводните.

Краткосрочно негативно въздействие върху херпетофауната в района може да се очаква по време на строителните дейности за отбивния яз на водохващането и изграждането на тръбопровода. Това потенциално въздействие е свързано с опасност от физическо унищожаване на отделни бавноподвижни представители на сухоземната херпетофауна от строителни и транспортни машини, и с вероятност от попадане и загиване на бавноподвижни сухоземни животни в изкопа за тръбопровода.

Не се очакват никакви въздействия върху фауната на прилепите в района, доколкото реализацията на инвестиционното предложение не засяга пещери, скали или други потенциални местообитания на прилепи.

От другите отбелязани по-горе консервационно значими видове бозайници (информация от Стандартния формуляр за проучвания по Натура 2000 за потенциална зона Рила -буфер, Горските стопанства и местни жители), за района са съобщавани мечка, вълк, дива коза, видра, а също така и сърна. Както беше посочено по-горе, с изключение на видрата останалите споменати видове обитават значително по-високо по склоновете на долината. Потенциалното въздействие върху тази група бозайници е свързано главно с безпокойство по време на строителството на съоръженията. Трябва да се отбележи обаче, че този фактор и сега оказва въздействие, макар и с ниска интензивност, върху фауната в района, поради съществуването на водохващанията на „Софийска вода”, ВЕЦ „Мала църква”, стопански дейности, движение на туристи и риболовци.

Тъй като се предвижда строителните дейности да бъдат извършени в кратки срокове, това ще намали продължителността на повишеното въздействие на фактора „безпокойство” върху локалните популации на бозайници.

Състоянието на средата, повлияна от съществуващите антропогенни въздействия, както състоянието на пъстървовата популация в реката, дават основание да се предполага, че ако видрата присъства тук то тя е твърде малочислена. С изключение на периода на строителството, когато се очаква по-силно безпокойство, няма основания да се предполага някакво значимо пряко отрицателно въздействие на ИП върху популацията на този вид в района. Косвено въздействие може да се очаква поради очаквано намаляване на запасите от речна пъстърва само в 800-метровия участък между водохващането и централата. От друга страна, образуването на макар и малък завирен обем ще създаде предпоставки за увеличаване на запасите от пъстърва в речния участък над него, с което там хранителната база за видрата ще се подобри.

От състава на безгръбначната фауна в района, само колониите на червена горска мравка Formica rufa, разположени близо до трасето на тръбопровода могат да бъдат пряко засегнати от потенциално отрицателно въздействие по време строителството.

• 
  По време на строителството потенциалните въздействия са ниска интензивност, краткотрайни, обратими.
  
• 
  По време на експлоатацията потенциалните въздействия върху видове, обитаващи района, са с ниска до средна интензивност, постоянни, обратими.
  

Най-значими са потенциалните въздействия върху ихтиофауната, но те не засягат консервационно значими видове, предмет на опазване в защитени зони Рила. Потенциалното негативно въздействие от реализацията на ИП върху речната пъстърва може практически изцяло да бъде компенсирано с препоръчаните смекчаващи и компенсационни мерки.

Уязвими за потенциални негативни въздействия са колониите на червена горска мравка, разположени близо до трасето на тръбопровода. Тъй като те не са непосредствено върху самото трасе, а встрани от него, за да се избегне потенциално въздействие е достатъчно да се използва малогабаритна строителна и транспортна техника и строителните дейности да се ограничат само в рамките на горския път, като се обърне специално внимание на опазването на мравуняците.

Значителни въздействия върху структурата на защитените зони не се очакват, поради наличие и понастоящем на антропогенно влияние в територията, предмет на инвестиционното предложение и спецификата на екологичните условия, които няма да бъдат значително променени.

Не се очаква фрагментиране на местообитания на консервационно значими видове, включени в предмета и целите на ЗЗ. Заложените дейности при реализацията на инвестиционното предложение са съобразени с възможностите, които предоставят съществуващите трасета, подходи и свободни площи.

По време на строителството може да се очаква обезпокояване на видове птици и други диви животни, които обитават съседни терени, относително отдалечени от мястото на извършване на дейностите по реализация на инвестиционното предложение.

Общата численост на видовете в защитени зони Рила е сравнително висока, няма да се наложи да бъдат увеличавани площите на нарушените и понастоящем терени, с изключение на строителните дейности по съществуващия горски път, поради което със сигурност може да се твърди, че популациите на видове от фауната в границите на защитените зони няма да бъдат съществено повлияни.

Не се очакват химически промени и атмосферни или почвени замърсявания.

Не се очакват хидрогеоложки и геоложки промени, поради изтъкнатите по-горе обстоятелства.

Частични геоложки промени ще настъпят само на местата на строителните дейности, тъй като ще се копаят изкопи с различна дълбочина. Поради относително малкия обем скална маса, която ще бъде извадена от терена, тези промени се считат за незначителни.

Не се очакват промени в ландшафтната структура. Не се предвижда изграждането на МВЕЦ и съоръженията към нея да се отразят в негативна степен визуално на ландшафта. Търсен е ефекта на хармонично вписване в околната среда и минимална промяна на естествения й характер. При изграждането на линейните обекти се следват съществуващи трансекти и пътища.