Доклад за осв на инвестиционно предложение: Изграждане на ваканционен хотел в упи vi-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (Пи 00833 430), м „Къмпингаг”
Оценка на въздействията от реализирането на ИП
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В случая въздействията от реализирането на ИП върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни (0). Оценка на типовете отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
- Обща оценка на въздействията от реализирането на ИП (0) незначителни
- Загуба на местообитания
- Обезпокояване на видове
- Нарушаване на видовия състав
- Химически промени
- Други промени
- Кумулативен ефект от въздействията;
- 5.3. Въздействие върху близкоразположените други елементи на националната екологична мрежа
- Защитена местност „Поморийско езеро”
- Защитена зона BG0000620
- Защитена зона BG0000152 Поморийско езеро
- Рамсарско място „Поморийско езеро” .
- Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР
Оценка на въздействията от реализирането на ИП Основната заплаха за вида са дейности в селското и горското стопанство, с които реализирането на ИП няма връзка. Предвиденият за застрояване терен е в границите на населено място и в съседство с морския бряг. Поради отдалечеността на терена от обитания на вида въздействия върху него и обитанията му не се очакват. В случая въздействията от реализирането на ИП върху вида и местообитанията му ще бъдат незначителни (0). Оценка на типовете отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии
Обща оценка на въздействията от реализирането на ИП (0) незначителни 5.2. Описание и анализ на въздействието на разглеждания план върху целостта на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение. 5.2.1. Структура Реализирането на ИП не е свързано с отделяне на емисии, генерирани отпадъци и други физични фактори, които пряко или косвено биха увредили компонентите на околната среда или оказали негативно въздействие върху типовете местообитания и видовете предмет на опазване в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”. Реализирането на ИП не засяга водоеми, мочурища, специфични растителни и животински местообитания от значение за видовете предмет на опазване в защитената зона, представляващи ключови елементи в нея. Възможно е краткосрочно обезпокояване на някои животински видове, но трайно прогонване не се очаква.
Функции и природозащитни цели Загуба на местообитания Реализирането на ИП не е свързано с увреждане поради застрояване или други причини на типове природни местообитания, а засегната част от местообитанията на видовете, които се опазват в защитената зона е незначителна. Ще бъдат застроени потенциални, слабопригодни обитания на следните видове: видра (Lutra lutra) - 0,58% от общата площ на обитанията лалугер (Spermophilus citellus) - 0,527% от общата площ на обитанията пъстър пор (Vormela peregusna) - 0,67% от пригодните за вида обитания пъстър смок (Elaphe sauromates) - 0,389% от общата площ на обитанията шипоопашата костенурка (Testudo hermani) -0,71% от слабо пригодни обитания шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - 1,71% от слабо пригодни обитания обикновена блатна костенурка (Emis orbikularis) - 0,65% от общата площ на обитанията червенокоремна бумка (Bombina bombina) - 0,826% от общата площ на обитанията голям гребенест тритон (Triturus karelinii) - 0,543% от общата площ на обитанията Площа на засегнатите обитания е незначителна. Ще бъдат застроени слабо пригодни обитания на по-горе посочените видове в урбанизирана територия в границите на населено място. Както по време на направените, предхождащи изготвянето на ДОСВ наблюдения, така и по време на картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ в тази част на защитената зона не са установени видовете, чиито потенциални местообитания ще бъдат засегнати и същата не е от значение за поддържане на жизнеспособни популации, оцеляването и благоприятния им природозащитен статус. Не се засегят площи от жизнено важно значение за оцеляването и подържане на оптимална численост на видовете които се опазват в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”. Фрагментация Поради разположението на предвидения за реализирането на ИП терен в периферията на защитената зона и сравнително малката му площ спрямо общата площ на зонатата и обитанията в нея фрагментация на природни местообитания и местообитание на видове, предмет на опазване в нея няма да бъде предизвикана. Обезпокояване на видове – От бозйниците, които се опазват в защитената зона 2 вида (видра (Lutra lutra) и лалугер (Spermophilus citellus) не проявяват чувствителност към човешко присъствие. При наличие на храна европейския лалугер (Spermophilus citellus) подобно на много от гризачите се заселва в съседство с хамбари, кошари и селища, като при долавяне на опасност се укрива в подземните си убежища. Видрата през деня е укрита, но през ноща при търсене на храна ловува в рибовъдни стопанства, канали и протичащи през големи населени места реки. И двата вида ловуват в обитания с анатропогенен произход и урбанизирани територии, без да се наблюдават, каквито и да е било реакци с които е възможно да бъде отчетено безпокйство. Пъстрият пор е трудно откриваем вид, укриващ се през деня в подземни обитания далеч от потенциални източници на безпокойство и по тези причини безпокийство на индивиди от този вид по време на строителството и експлоатацията не се очаква. Останалите животински видове, поради примитивната нервна система не са чувствителни към безпокойство и ответните им реакции при наличие на източник на дразнение се подчиняват на вродени инстинкти, с изключение на двата вида делфини, които обитават откритите морски пространства в които въздействията от реализирането на ИП ще бъдат недоловими. Нарушаване на видовия състав Инвестиционното предложение ще се реализира в урбанизирана среда в която съставът на обитаващите я животински видове се е формирал в продължение на много години в процеса на усвояване на земеделските земи и последвалата я урбанизация поради което нови промени във видовия състав не се очакват. Територията е урбанизирана, а до урбанизацията ѝ е била част от обработваемите земеделски земи в които съставът на растителната покривка се определя от желанията на собственика, прилаганите земеделски практики и сеитбооборота. Територията не е част от находище на защитени растителни видове и природно местообититание за което в заповедта за обявяването на защитената зона са включени забрани, поради което и за напред съставът ѝ ще се определя съобразно желанията на собственика и изготвения озеленителен проект. Химически промени Няма да настъпят. Хидрогеоложки промени Не се очакват. Геоложки промени Не се очакват, тъй като ще бъде засегнат само земната повърхност. Други промени Не се очакват. Реализирането на ИП няма да окаже пряко и значимо косвено въздействие върху целостта за защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели, както по време на реализацията, така и при експлоатацията. Степента в която са засегнати местообитанията на видовете, които се опазват е незначителна поради което не са необходими специални компенсиращи мерки.
В съседните територии не се извършват дейности, които да представляват потенциал за негативно въздействие върху околната среда, поради което няма условия за трансгранични въздействия и създаване на кумулативен ефект. В защитената зона са заявени за реализиране малък брой инвестицион и предложения (общо 65, от които в землището на гр. Ахелой 10). Поради сравнително малката площ, която ще бъде загубена при реализирането на всички заявени инвестиционни предложения формирания кумулатиен ефект ще бъде незначителен. 5.3. Въздействие върху близкоразположените други елементи на националната екологична мрежа УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 граничи с Поморийско езеро, представляващо естествена свръхсолена лагуна. Отделено е от морето от северната пясъчна коса, която е дълга около 5 км и широка 50 , по протежението на която са се формирали пясъчни дюни, покрити със специфична растителност. Високата соленост на езерните води са причина за превръщането на част от езерното крайбрежие в солници – специално създадени басейни за добив на сол. През втората половина на ХХ век е мащабна реконструкция е довела до изграждането на система от земно-насипни диги в езерото и разделянето му на един голям и няколко по-малки басейна. Вливащата се река Адата (Каменарска река) за целите на солодобива е била отведена от езерото чрез отводнителен канал. Дъното на езерото е покрито с черна кал, богата на минерали и микроелементи, Тя е резултат на разграждането и последващата минерализация на мъртвата органична материя (фито и зоопланктон) в специфичните условия на висока соленост- над два пъти по – висока от тази на Черно море. Общо в езерото и неговите околности са установени 71 таксона водорасли (от тях 8 макрофитни зелени водорасли), 87 вида висши растения, 200 таксона безгръбначни животни (от тях 16 зоопланктонни и 25 зообентосни организми), 7 вида риби, 17 вида земноводни и влечуги, 268 вида птици и 31 вида бозайници. Описани са и 27 картируеми единици (хабитати) по Класификацията на палеарктическите хабитати. Останалите са част от фитопланктона. Макрофитите са 8 вида зелени водорасли от клас Ulvophyceae на отдел Chlorophyta. Най-масово развиващият се вид във всички басейни е Ulva intestinalis, образуваща плътни ‘килими’ по дъното на басейните. По подводни камъни, по потопени предмети или сред U. intestinalis, се развива Ulva flexuosa - ‘уязвим вид‘ в Червения списък на българските макрофитни водорасли. Висшите растения са представени от общо 87 вида. От тях 11 са защитени от Закона за Биологичното разнообразие и 13 са включени в Червената книга на България (от тях 3 застрашени и 10 редки) - Пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Нежна метличина (Centaurea gracilenta), Морски ветрогон (Eryngium maritimum), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), Широколистна гърлица (Limonium latifolium), Тойна (Trachomitum venetum) и др. Лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа. За пясъчната коса, която отделя езерото от морето са характерни пясъчните дюни и специфичната за тях растителност (пясъчна млечка, морски ветрогон, пясъчна амофила, тойна и др.). Бреговете на езерото са обрасли с тесен пояс от тръстика (Phragmites australis), а на места се среща теснолистен папур (Typha angustifolia). Солените басейни и солниците предоставят условия за развитие на европейската солянка (Salicornia europaea) - специфичен вид за солените езера. Пясъчните дюни около езерото приютяват най-значимата останала популация от застрашения вид тойна (Trachomitum venetum) в България. Безгръбначната фауна е представена от общо 200 вида, като 16 от тях са зоопланктонни, а 25 са зообентосни организми. Влажната зона има ключово значение за опазване на един критично застрашен вид водни кончета – Lestes macrostigma. Типичен вид, приспособен към живот в хиперсолените езерни води е солничнето раче (род Artemia). Поради високата соленост на водите на езерото, разнообразието от видове риби не е голямо. Постоянно пребиваващ е само кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), а мигриращи са морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), платирина (Liza aurata) и малката атерина (Atherina boyeri). За да е налице тяхната миграция от изключителна важност е съществуването на връзка между морето и езерото. В миналото преди да се изгради защитна каменна дига върху пясъчната коса, тази връзка се е получавала именно в тази част, но в последствие тя е прекратена. Съществува изграден канал в южната част на езерото, който понастоящем е единствената открита връзка между езерото и морето и единствено място позволяващо миграцията на рибите. В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата (Testudo hermanni) костенурки, обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичест (Lacerta trilineata) и кримски (Podarcis taurica) гущер, южен гребенест тритон (Triturus karelinii), жаба дървесница (Hyla arborea) и др. Най-голямо богатство на Поморийско езеро е разнообразието от птици. Към момента са установени общо 268 вида (гнездящи, зимуващи, мигриращи), голяма част от които редки и застрашени видове като малък корморан, тръноопашата потапница, червеногуша гъска, къдроглави пеликан, белоока потапница, гривеста рибарка, саблеклюн и други. Лагуната е разположена на втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica и всяка година хиляди щъркели, пеликани, гъски и хищни птици преминават над езерото на път от Европа към Африка и обратно. Поморийското езеро се нарежда на трето място между езерата по Черноморското ни крайбрежие по общия брой на всички видове птици. В района на езерото гнездят 57 вида птици, като за следните видове то е едно от най-важните места за гнездене в България: гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), кокилобегач (Himantopus himantopus), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), речна рибарка (Sterna hirrundo), белочела рибарка (Sterna albifrons) и бял ангъч (Tadorna tadorna). Колонията от гривести рибарки, която гнезди върху изградените и поддържани от доброволците на СНЦ „Зелени Балкани” изкуствени острови наброява вече 1500 двойки и е най-голямата на Балканския полуостров. Бозайниците са представени от общо 31 вида, като сред тях е и най-малкия бозайник в света – етруската земеровка (Suncus etruscus). Срещащите се 9 вида прилепи са обект на защита от българското и международното законодателство. С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийско езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по Закона за защитените територии (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската под с № 1229 в световния списък на Конвенцията. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място, а от 2007 г. официално е включено от Министерски съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията. Защитена местност „Поморийско езеро” с код в Държавния регистър 144, е обявена със Заповед №РД-31 от 23.01.2001 г., публ. в Държавен вестник бр. 16/2001 г. на площ от 760.83 хектара в здемлището на град Поморие, област Бургас с цел опазване на Поморийското езеро, солниците и прилежащите крайбрежни терени като влажна зона с международно значение и като местообитание на 63 вида застрашени от изчезване птици. Режимът на дейности включва забрани за:
Допуска се:
Защитена зона BG0000620 Поморие по Директива за местообитанията е с площ от 2 085.15 hа , като 36.63 % е в защитената местност и в Рамсарското место. По стандартен формуляр площтае се разпределя така:
Кансервационно значими природни местообитания са:
В предмета на опазване са включени:
Защитена зона BG0000152 Поморийско езеро по Директива за птиците се припокрива частично защитена зона по Директива за местообитанията Поморие BG0000620. Общата й площ е 9215,280 декара, от които 1,233 декара морски пространства. Надморската височина варира между 0 и 9 метра максимум, а средната е около морското равнище. Устието на река Ахелой, разположено северно от езерото, също е включено към нея тъй като редовно се ползва от водолюбивите птици. Западно от езерото и в южната му част са разположени малки блата, обрасли изцяло с водолюбива растителност, където освен теснолистния папур и обикновената тръстика се срещат широколистен папур (Typha latifolia) и езерен камъш (Shoenoplectus lacustris). Поморийското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В езерото и прилежащите му територии са установени 204 вида птици. От срещащите се видове 91 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 72 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Езерото е едно от най-важните места в страната за гнезденето на саблеклюна (Recurvirostra avocetta), кокилобегача (Himantopus himantopus), белочелата рибарка (Sterna albifrons), речната рибарка (Sterna hirundo), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) и на морския дъждосвирец (Charadrius alexandrines). Езерото е разположено на миграционния път Via Pontica и е ключово място за почивка по време на прелет за значителни количества дъждосвирци, гмуркачи, гмурци и др. които са под закрила на Бонската конвенция. През зимата тук редовно се концентрира 1% от черноморската популация на немия лебед (Cygnus olor). По време на миграция и през зимата в Поморийското езеро се срещат и световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus crisрus) и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala). Рамсарско място „Поморийско езеро”. Обявено е като Рамсарски обект №1229 на 24.09.2002 г. Общата му площ е 814 ha или с 6.5% по-голямо от защитената местност. Целта за обявяване на Рамсарското място е запазване на природния характер на водоемите в него. Правният статус се определя от Конвенцията за опазване на влажните зони с международно значение. Включва:
Хотелският комплекс, изграждан в УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 на гр. Ахелой не засяга площно територии, включени в цитираните защитена местности, две защитени зони и Рамсарско място. Площта от 25. 969 дка е урбанизирана територия и начин на трайно ползване „за друг курортно рекреационен обект”. Водоснабдяването на обекта ще е от съществуващ питеен водопровод и не се предвижда добив от подземни водни тела. Ще се формират единствено битовофекалните отпадъчни води, за отвеждането на които до канализационна мрежа и ПСОВ Равда – Ахелой ще бъде изградена канална помпена станция. При тази ситуация не може да се очаква въздействие върху водния режим и хидрогеоложките характеристики на така важните за опазване на биологичното разнообразие в комплекса водни обекти - езерото, устието на река Ахелой, язовир Ахелой 2, свързващия Черно море с езерото канал... Те не засягат и от проектираната транспортна връзка посредством обслужваща улица към първокласния път от РПМ . I-9. Няма влияние върху запасите от лечебна кал при дънните отложения в езерото. Имотът е урбанизиран до голяма степен в миналото и в момента няма основания да се допусне наличието на нито едно от консервационно значими природни местообитания, предмет на опаздване в Защитена зона BG0000152 Поморийско езеро. Липсват екологични ниши и за целевите животински видове. Характерът на площадката изключва възможността тя да се ползва като гнездово или трофично местообитание, като място за почивка или убежище на целевите видове птици, предмет на опазване в Защитена зона BG0000152 Поморийско езеро, а именно:
| |||||||||||||||||