Доклад за осв на инвестиционно предложение: Изграждане на ваканционен хотел в упи vi-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (Пи 00833 430), м „Къмпингаг”


Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР



страница7/7
Дата10.02.2018
Размер1.09 Mb.
#56554
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7

Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Голям гмурец (Podiceps cristatus), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea cinerea), Ням лебед (Cygnus olor), Голяма белочела гъска (Anser albifrons), Сива гъска (Anser anser), Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Сива патица (Anas strepera), Зимно бърне (Anas crecca), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Лятно бърне (Anas querquedula), Клопач (Anas clypeata), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Kачулата потапница (Aythya fuligula), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Ледена потапница (Clangula hyemalis), Траурна потапница (Melanitta nigra), Кадифена потапница (Melanitta fusca), Звънарка (Bucephala clangula), Среден нирец (Mergus serrator), Голям нирец (Mergus merganser), Малък ястреб (Accipiter nisus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus), Сoкол орко (Falco subbuteo), Вoден дърдавец (Rallus aquaticus), Зеленоножка (Gallinula chloropus), Лиска (Fulica atra), Стридояд (Haematopus ostralegus), Речен дъждосвирец (Charadrius dubius), Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), Сребриста булка (Pluvialis squatarola), Обикновена калугерица (Vanellus vanellus), Tрипръст брегобегач (Calidris alba), Малък брегобегач (Calidirs minuta), Сив брегобегач (Calidris temminckii), Kривоклюн брегобегач (Calidirs ferruginea), Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina), Плоскоклюн блатобрегач (Limicola falcinellus), Средна бекасина (Gallinago gallinago), Черноопашат крайбрежен бекас (Limosa limosa), Mалък свирец (Numenius phaeopus), Голям свирец (Numenius arquata), Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), Малък червеноног водобегач (Tringa totanus), Малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), Голям горски водобегач (Tringa ochropus), Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), Камъкообръщач (Arenaria interpres), Чайка буревестница (Larus canus), Mалка черногърба чайка (Larus fuscus), Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), Жълтокрака чайка (Larus cachinnans), Речна чайка (Larus ridibundus), Пчелояд (Merops apiaster), Брегова лястовица (Riparia riparia).

Предвижданото строителство не нарушава режимът на дейности, въведен със Заповедта за обявяване на Защитена местност Поморийско езеро, цитиран по-горе, както и въведените със Заповед № РД-78 от 03.02.2009 г. на МОСВ за обявяване на Защитена зона BG0000152 Поморийско езеро забрани:

  • Забранява се строителството на ветроенергийни съоръжения, пристанища, терминали и на промишлени предприятия, с изключение на съоръжения, свързани със солодобива и калодобива;

  • Забранява се добиването на подземни богатства;

  • Забранява се депонирането на отпадъци;

  • Забранява се извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания, и при осъществяване на традиционните солодобив и калодобив;

  • Забранява се премахването на характеристики на ландшафта (единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;

  • Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;

  • Забранява се достъпът на хора до колониите от гнездящи водолюбиви птици, както и влизането в езерото с лодки и други плавателни средства, практикуването на развлекателен воден туризъм и спортове (водно колело, джетове, сърфове, кану), с изключение на дейности, свързани със солодобива и калодобива;

  • Забранява се паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;

  • Забранява се косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

Структурата на орнитофауната на Поморийското езеро е следната: постоянни видове – 8, гнездещо-прелетни видове – 49, летни посетители – 59, мигранти – 196, зимуващи видове – 107 и вагранти – 3. 5. В Поморийското езеро гнездят 57 (8 постоянни и 49 гнездещо-прелетни) вида птици, от които най-значими са гнездещите популации на: гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), саблеклюна (Recurvirostra avosetta), кокилобегача (Himantopus himantopus), морския дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), кафявокрилия огърличник (Glareola pratincola), белия ангъч (Tadorna tadorna).

В годишното разпределение на птиците най-голям дял заемат мигрантите, следвани от зимуващите видове. Тази сезонна динамика е благоприятна за опазването им, тъй като е обратно пропорционална на сезонното разпределение на курортистите по Черноморското крайбрежие, в т.ч. и бъдещите ползватели на хотела.

Най-значимите места за гнезденето са местностите Малък герен, Голям герен, Хонят и около местността „Езерото”, сравнително отдалечени от изследвания обект. В този смисъл не можем да очакваме значими отрицателни въздействия.

Основната хранителна база на гнездовата колония от гривести рибарки в Поморийското езеро е шелфовата ивица на Черно море, където те се хранят основно с двугодишни или едногодишни екземпляри от пасажни видове морски риби. Ивицата не се засяга пряко или косвено от реализацията на инвестиционното предложение.

По данни на Michev & Profirov (2003) средната зимна численост на водолюбивите птици в Поморийското езеро е между 8300 и 16,000 от 18-27 вида. Най- многобройните зимуващи видове са лиска (Fulica atra), качулата потапница (Aythya fuligula) и кафявоглава потапница (Aythya ferina).

Височината на проектираната основната сграда е най-висока – 15 м , а козирката при светлата част на подхода е 4.20 м.

За гнездящите и зимуващите птици хотелът и неговата инфраструктура не представляват препятствие за използване на езерото и останалите водни обекти.

За ежегодно прелитащите по Via Pontica /Черноморски път на прелетните птици/ над над 250 000 бели щъркели, 40 000 розови пеликани и хиляди грабливи, водолюбиви и пойни птици цитираните параметри не водят до бариерен ефект или смущения в характера и траекторията. Над 23% от птиците прелитат на височина до 150 м и 39% – на височина между 160 и 500 м, което в значителна степен зависи от атмосферните условия, но при всички случаи е значително над проектираните параметри на обекта.

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на проекта/инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.

За опазването на природните обитания и обитанията на целевите видове в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” се предвиждат следните мерки, които трябва да бъдат приложени при реализирането на ИП:

Преди започване на дейностите по проекта да се обособи временна площадка с места за складиране и съхранение на строителните материали, домуване на машините и за събиране на строителните отпадъци.

Да се определят и сигнализират местата със специфични рискове.

Постигнат резултат: Недопускане увреждане природни обитания и обитания, на целеви за опазване видове в BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”.

Да не се допуска изхвърляне на води от промиване на бетоновози и бетонопомпи в коритото на рАхелой.

Постигнат резултат: Недопускане увреждане на природни обитания и обитания, на целеви за опазване видове в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” чийто жизнен цикъл е свързан с наличието на водна среда.

Във встъпителния и периодичните инструктажи/обучение на работниците и техническия персонал да бъдат включени инструкции, относно видовете, предмет на опазване и техните местообитания в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър

Постигнат резултат: Недопускане безпокойство и унищожаване на видове и обитанията им и типове природни обитания които се опазват в ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” .

При експлоатацията на обекта да се предприемат мерки за ограничаване на достъпа на хора към гнездовите и зимовни местообитания на целевите видове в защитените зони BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”, BG0000152 Поморийско езеро, BG0000620 Поморие

Постигнат резултат: Недопускане увреждане на природни местообитания, местообитания и безпокойство на целеви видове.

Недопускане свободното навлизане на земни хищници – домашни кучета и котки в защитените зони.

Постигнат резултат: Недопускане увреждане на местообитания, загуба на индивиди и безпокойство на целеви видове.

При реализацията на утвърдените в ПУП-ПРЗ параметри за озеленяване да се включат изграждането на зелени пояси от местни дървесни и храстови видове.

Постигнат резултат: Туширане на отрицателния ландшафтен ефект от внасянето на нови урбанизирани елементи.

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива.

Алтернатива на местоположението. По отношение местоположението на предвидения за реализиране на инвестиционното предложение терен липсват алтернативни решения. Същият е урбанизирана територия в границите на гр. Ахелой и строителството в него е в съответствие с начина му на трайно ползване. Реализирането на ИП не е в противоречие с наложения в заповедта за опазване на защитената зона режим. В дадения случай алтернативите са лимитирани в границите на собствеността и начина на трайно ползване на територията. Възможните алтернативни решения са по отношението на разположението на сградите, басейните, местата за паркиране, спомагателните съоръжения и зелените площи в границите на предвидения за реализирането на ИП терен. Тези възможности са разгледани при изготвянето на проекта и съобразени с транспортния достъп и възможностите за най-добро озеленяване и изискванията за спазване на отстоянията към прилежащите улици, съседните имоти и минимизиране върху обитаващите близките земеделски земи животински видове. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, тъй като приетите решения в случая са най-оптималните.

Алтернативното решение за избор на друг имот в защитената зона може да бъде по-неудачно, тъй като и двата урегулирани имота са с трайно предназначение урбанизирана територия и местоположението им е в част от зоната ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” с напреднала урбанизация и извън границите на ЗЗ BG000152 „Поморийско езеро” по Директивата за опазване на дивите птици, като в тази част от землището на гр. Ахелой се очакват най-ниски въздействия върху обитанията на птиците, които се опазват в нея. В случая ще бъде засегната част от гр. Ахелой с изградената вече техническа инфраструктура асфалтирани улици с електропреносна мрежа и улично осветление.

Нулева алтернатива

Нулева алтернатива:

Според т. 8 на допълнителните разпоредби на наредбата за оценка на съвместимостта на планове и програми с целите на опазване на защитените зони „нулевата алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите, когато инвестиционните намерения, които се предлагат не могат да бъдат осъществени.

При „нулевата алтернатива” ще се запази сегашното екологично състояние на видовете и местообитанията - няма въздействия върху защитетната зона.

В случай, че не бъдат осигурени средства за реализирането на инвестиционното предложение същото ще остане нереализирано.

По отношение на нулевата алтернатива и в случай на нереализиране на инвестиционното предложение със запазването на територията като незастроена разширение на местообитанията на видовете, които са предмет на опазване в двете защитени зони не се очаква поради специфичните им изисквания и разположението на имота в трайно урбанизирана територия.

Практиката е показала, че оставянето на незастроени и неоградени места в урбанизираните територии води до превръщането им в нерегламентирани места за събиране на отпадъци, паркиране на МПС или разполагане на временни обекти и последствията върху околната среда са по-скоро негативни.

Освен това урбанизирането при спазването на нормативните изисквания за застрояване и озеленяване не е безвъзвратен процес и компенсирането с новозасадена растителност може в разумни срокове да възстанови и подобри параметрите на средата

засягане на терени.

8. Картен материал с местоположението на ИП спрямо защитена зона BG0000574 „Ахелой-Равда Несебър“.

При изготвянето на доклада са използвани скици УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (ПИ 00833.7.430), м „Къмпинга”, землище на гр. Ахелой, община Поморие и карти на ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”.



9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 от Наредбата за ОС

При изготвянето на Доклада за оценка за степента на въздействие върху защитени зони на ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” обявена по Директивата за опазване на природните обитания и дивата флора и фауна на инвестиционно предложение „ Изграждане на ваканционен хотел в УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (ПИ 00833.7.430), м „Къмпинга”, землище на гр. Ахелой, община Поморие” с възложител „Хотел Инвестмънт” ООД. е използван принципа на превантивността, като предметът на опазване на защитените зони е изведен приоритетно. С реализирането на инвестиционното предложение се очаква запазване целостта на защитената зона без разпокъсване, нарушаване и значителна загуба на обитания включени в Директива 92/43 ЕЕС и Директива 79/409 ЕЕС.

Очакваното въздействие върху видовете предмет на опазване в зоните ще бъде незначително, без да се подтиска мигрирането и размножението им.

Кумулативните въздействия от дейности, свързани с реализирането на ИП ще бъдат незначителни, без да се променя съществуващото положение в защитените зони.

С реализирането инвестиционното предложение няма да бъдат увредени подлежащи на опазване природни местообитания и местообитания на целевите видове , предмет на опазване в съседните защитена местност Поморийско езеро”, защитени зони BG0000152 „Поморийско езеро” и BG0000620 „Поморие”. Няма да бъдат предизвикани препятствия в миграционни коридори на птиците предмет на опазване в защитена зона BG0000152 „Поморийско езеро” и по Via Pontica.

С реализацията на ИП не се очаква въздействие върху водния режим и хидрогеоложките характеристики на така важните за опазване на биологичното разнообразие в комплекса водни обекти - езерото, устието на река Ахелой, язовир Ахелой 2, свързващия Черно море с езерото канал. Същите не се засягат и от проектираната транспортна връзка посредством обслужваща улица към първокласния път от РПМ . I-9. Няма влияние върху запасите от лечебна кал при дънните отложения в езерото.

Реализирането на ИП не е в противоречие с наложения в Заповедите за обявяването на ЗЗ BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” и BG0000152 „Поморийско езеро“ режим и не е в противоречие с целите за постигането на които са обявени.

С реализирането на ИП няма да се допусне замърсяване и увреждане на влажни зони реки, потоци и акваторията на Черно море поради което въздействията върху обитаващите водна среда видове в двете защитени ще бъдат незначителни.

Във връзка с по-горе изложеното авторите на ДОСВ предлагат компетентния орган да съгласува инвестиционното предложение.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на инвестиционното предложение и че не е налице друго алтернативно решение

Няма такива обстоятелства.



11 Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието и източници на информация

Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в България.

Прогнозната оценка е на база информацията за степента на засягане на съответния вид и неговия хабитат в района на ИП.

Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, хармонизираното българско природозащитно законодателство и на всички международни конвенции, по които България е страна.

Използвана е справочна литература, Уеб страници и публикации от НПО, като източници на информация за региона и защитените зонаи.

Методиките, които са използвани са представени в списъка с литературните източници в следващия раздел.

За оценка на степента на въздействията върху птиците предмет на опазване в защитените зони и техните местообитания е използвана 5 степенна скала (Percival 2003), представена в таблицата по-долу и ползвана в Ирландия, която също е член на ЕС.

Определяне на степента на въздействията:


Степен

Описание на въздействията

Много висока -4

Тотална промяна или много голяма загуба на ключови елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата така, че бъдещето развитие ще доведе до коренна промяна на нейния характер/композиция/атрибути така, че мястото ще бъде напълно променено

критерий от площта на включените в зоната местообитания/ численост на видовете са се запазили по-малко от 20%

Висока -3

Много от ключовите елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата са променени така, че бъдещето развитие ще доведе до промяна на нейния характер/композиция/атрибути така, че мястото в по-голямата си част ще бъде променено

Критерий загуба на от 20% до 80% от площта на включените в зоната местообитания/от численоста на видовете

Средна 2

Промяна на един или няколко от ключовите елементи на защитената зона или характеристики на основните условия на средата така, че бъдещето развитие ще доведе до частични промени на нейния характер/композиция/атрибути.

Критерий загуба на от 5% до 20% от площта на включените в зоната местообитания/от численоста на видовете

Ниска 1

Слаба промяна на съществуващите елементи и условия. Промяната, произтичаща от загубата/промяната ще бъде осезаема, но основният характер/композиция/атрибути на защитената зона ще бъдат подобни на развитието без намеса в съществуващите обстоятелства/модели.

Критерий загуба на от 1% до 5% от площта на включените в зоната местообитания/от численоста на видовете

Незначителна 0

Много слаба промяна в съществуващото състояние. Промяната е едва различима и се приближава до ситуация, "без промяна".

Критерий загуба на по-малко от 1% от включените в зоната местообитания/от численоста на видовете


12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3

Представени са в приложение към ДОСВ.



13. Литература

Нормативни документи:

Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91/2002 г; изм. и доп. ДВ, бр.98/2002 г; ДВ, бр.86/2003 г; ДВ, бр.70/2004 г; ДВ, бр.74/2005 г; ДВ, бр.77/2005 г изм. и доп. ДВ бр. 52/06.06.2008 год.)

Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133/1998 г; изм. и доп. ДВ, бр. 98/1999 г; ДВ, бр. 28/2000 г; ДВ, бр.48/2000 г; ДВ, бр.78/2000 г; ДВ, бр. 23/2002 г; ДВ, бр. 77/2002 г; ДВ, бр. 91/2002 г; ДВ, бр. 28/2005 г. изм. и доп. ДВ бр. 65 от 11.08.2006 г.

Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77/2002 г; изм. и доп. ДВ, бр.88/2005 г; ДВ, бр.105/2005 г. в сила от 1.01.2006 г., бр. 29 от 7.04.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г. (*) - изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г.

Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици.

Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г. за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007 г., приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.
Информационни източници:

Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 196 с.

Биоценози с естествено формираща се флора и фауна, толерантни към умерен антропогенен натиск и възможности за съществуване на уникални флористични и фаунистични елементи, Справочник, МОС, 1997 г.

Бондев, И. Растителността в България, 1991 г, София

Дефиниция за постоянни пасища и земеделски земи с висока природнастойност Доклад на тематична работна група 2 Национална селска мрежа октомври 2013 Г. http://www.nsm.bg/sites/default/files/2-Постоянни%20пасища-доклад%20финален-17окт2013.pdf

Георгиев Д, Материали върху хранителния спектър на видрата (Lutra lutra L.,1758) в България, Научнитрудове на ПУ, Trav. Sci. Univ. Plovdiv, Animalia, 2004., Том 40, Кн.6, .c. 165–172

Европейска Комисия „Документ с указания за лова съгласно Директива № 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици“

Зингстра Х., Ковачев А., Китнаес К., Цонев Р., Димова Д., Цветков П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София Technical report No 40

Костадинова И, С Дерелиев, Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал.3 във връзка с чл.6, ал1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици, Костадинова И (съст.) 1997. Орнитологично важни места в България. БЗДП, Природозащитна поредица. Книга 1, БЗДП, София, 176 с.; 2001

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, София, т. 1, 585-613.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов,1997. Фауна на България, Aves, част II, София, Изд.”Проф. М. Дринов”, БАН, 427 c.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993.

Застрашените животни в България, Академично издателство „проф. Марин Дринов”, София, 2000 г.

Ловни птици и бозайници в България, Практическо ръководство, Издателство „Пенсофт”, 2001 г.

Пешев, Ц, Нанкинов, Д, Пешев, Д. Гръбначните животни в България, 2000 г, София

Попгеоргиев Г, Плачийски Д., 2006, Да опазим сухоземните костенурки в България, БДЗП, Природозащитна поредица, кн.9

Птиците на Балканския полуостров, Издателство „Петър Берон”, София, 1991 г.

Цонев Р, Димова Д, Белев Т, Хабитати, разпространение, площ и алгоритъм за картиране; Преработили: Росен Цонев и Мариус Димитров)

Численост на националните популации на гнездещите в България птици 2004 Екип „Орнитофауна“ към Работна група „Фауна“ по проект на DEPA НАТУРА 2000 в България

Шурулинков П, Проблемни животни; сп. Българска наука, бр.20 2009

AERC TAC 2003, AERC TAC’s Taxonomic recommendations. Online vercion: www. aerc.be

BirdLife International (2012) Species factsheet: Botaurus stellaris.

BirdLife International (2012) Species factsheet: Ixobrychus minutus

Boitani L; Francisci F, Andreoli G, Ciucci P 1997. Home range, activity and movements of a wolf pack in central Italy. – J. Zool. 343, 4: 803-819.

Bossard M., Feranec J., Otahel J. 2000, CORINE land cover technical guide, European Environment Agency

Collins Bird guide 2nd edition, Harper Collins Publishers Ltd, Fälth&Hässler, Värnamo

Dolbeer, Richard A.;Woronecki, P.P.; Seamans, T. W.; Buckingham, B. N.; and Cleary, E. C., "Herring Gulls, Larus argentatus, Nesting on Sandusky Bay, Lake Erie, 1989" (1989). USDA National Wildlife Research Center - Staff Publications. Paper 129. http://digitalcommons.unl.edu/icwdm_usdanwrc/129

Gradinarov, D. and Iankov, P (2009) BDZP v opazvaneto na lovnia sokol v Bulgaria http://bspb.org/article_files/125905878384.pdf,



Holyoak D, Woodcock M Nightjars and their Allies. — United States: Oxford University Press, 2001. — С. 488-502. — 848 с







Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница