Въздействия от реализирането на ИП

УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (ПИ 00833.7.430, м „Къмпинга” са разположени извън границите на полигони, картирани като тип природно обитание 1210 и отделени от него посредством ПИ 00833.7.15, брегоукрепваща дига, бетонна стена по протежение на дигата и плажната ивица.

Поради разположение на предвидения за реализирането на ИП терен извън границите на обитанието въздействия, изразяващи се в пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване от реализирането на ИП върху обитанието нама да бъдат предизвикани.

Фрагментация:

Инвестиционното предложение ще се реализира на площ разположена извън границите на обитанието. Не се очаква фрагментиране на полигони в които е представено от реализирането на ИП, тъй като не се предвиждат строителни дейнсти в обитанието.

Оценка на въздействието (0) незначително

Трансформация на местобитанието:

Местобитанието е уязвимо от замърсяване поради директно заустване на непречистени отпадни води, изхвърляне на замърсени с нефтопродукти сантинни и баластни води или поради аварии на плавателни съдове. В световен мащаб няма констатирани случаи на увреждане на местообитанието поради замърсяване от плажуващите. В случая битово фекалните води от сградите ще бъдат отведени посредством КПС в общинската битовофекална канализация и ПСОВ Равда - Ахелой. Типичните за местообитанието растителни видове - макро водорасли – главно Enteromorpha intestinalis и Ulva rigida, Cladophora spp. животински видове от групите Mollusca и Crustacea – всред водораслите в прибойната зона доминира Idotea baltica ще се запазят в съществуващите находища и числености.

Оценка на въздействието (0) незначително

2110 Зараждащи се подвижни дюни

Към местообитание 2110 се отнася онази част от плажната ивица в защитената зона, която активно се използва от туристите за плажуване.

На типичните пясъчни плажове, но само на по-слабо посещаваните, има основната площ от местообитанието в зоната е представена от типичната плажна ивица, лишена или почти лишена от растителност. Поради постоянното утъпкване и почистване, плажните ивици обикновено са лишени от растителност и представляват подвижен пясъчен субстрат. Това важи в зоната заради високото антропогенно натоварване на плажната ивица и практическата липса на непосещавани или слабо посещавани пясъчни плажове, както и от честата им динамика в зависимост от зимните бури и височината на прибоя. Растителната покривка е представена от единични растения или групи основно на видовете Elymus farctus, Eryngium maritimum, Salsola ruthenica. В резултат на интензивното ползване като активна плажна ивица. се възпрепятства възможността за развитие на зараждащи се дюни. На цялата площ на местообитанието са запазени отделни малки петна, в които то проявява типичната си структура и видов състав.

Установената при картирането по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” площ е 39,71 ха. 90% от площта на местообитанието в зоната са плажовете в Несебър и Слънчев бряг.

УПИ VI-7058, 7062, 7063, 7064, 7065, кв. 1 (ПИ 00833.7.430, м „Къмпинга” са разположени извън границите на полигони, картирани като тип природно обитание 2110 и отделени от него посредством ПИ 00833.7.15, брегоукрепваща дига, бетонна стена по протежение на дигата и плажната ивица.

Поради разположение на предвидения за реализирането на ИП терен извън границите на обитанието въздействия, изразяващи се в пряко унищожаване поради урбанизация и застрояване от реализирането на ИП върху обитанието нама да бъдат предизвикани.

Промените в размерите на площа на обитанието са в границите на естествените промени на границите на обитанието в резултат на въздействията от преобладаващите по Черноморското крайбрежие ветрове. Степента на въздействие от реализирането на ИП поради отнемане и увреждане на площи от обитанието още бъде незначителна (0)

Към местообитание 2110 се отнася онази част от плажната ивица в защитената зона, която активно се използва от туристите за плажуване. Установено е фрагментиране на местообитанието от изградени плажни заведения, в плажа на Слънчев бряг. С реализирането на ИП нови промени в площа на обитанието не се предвиждат поради което въздействията поради фрагментация ще бъдат незначителни.

Поради постоянното утъпкване и почистване, тези плажни ивици обикновено са лишени от растителност и представляват подвижен пясъчен субстрат. Това важи в защитената зона заради високото антропогенно натоварване на плажната ивица и практическата липса на непосещавани или слабо посещавани пясъчни плажове, както и от честата им динамика в зависимост от зимните бури и височината на прибоя.

Предмет на опазване, съгласно заповед РД-14-138/22 юли 2016г с която е обявена защитената зона са 5 вида бозайници, 5 вида влечуги, 2 вида земноводни, 4 вида риби и 4 вида безгръбначни. Въздействията върху всеки един вид ще бъдат следните.

Подходящите обитания са водните течения и бреговете на реките Ахелой и Хаджийска и брега на Черно море.

1. Пряко въздействащи негативни антропогенни фактори.

2.1. Застрелване на екземпляри. Значимост критична.

2.2. Убиване с различни видове капани. Значимост критична.

2.3. Разкопаване на дупки и унищожаване на млади. Значимост средна до висока.

2.4. Убиване от автомобили на шосета. Значимост ниска до средна.

2.5. Удавяне в риболовни уреди. Значимост висока.

2.6. Убиване от кучета. Значимост средна.

2. Косвено въздействащи негативни антропогенни фактори.

2.1. Разрушаване на местообитанията: добив на инертни материали, обезлесяване: сечи, опожаряване, паша, корекции на реки, строеж на ВЕЦ-ве. Значимост критична.

2.2. Замърсяване на водите. Значимост висока до критична.

2.3. Безпокойство. Значимост ниска до средна.

2.4. Унищожаване на хранителната база. Значимост висока.

2.5. Пазарен интерес към кожи. Значимост ниска, но критична в отделни райони (предстои проучване).

2.6. Интерес към органи от тялото със знахарска цел. Значимост ниска.

Оценка на въздействията от реализирането на ИП;

1. Унищожаване на местообитания в мястото на строителство.

В границите на разглежданите имоти попадат 25,969 дка от крайбрежната 200 метрова ивица на Черно море, която е картирана като подходящо местообитание на вида, или 0,58% от общата площ на обитанията на вида в зоната. Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (0).

ИП засяга периферната част от един голям полигон с местообитания на вида. Фрагментацията ще е незначителна (0).

ИП засяга част от площи картирани като потенциални местообитания на вида, между Републиканския път I-9 и плажната ивица, отделени от дига с бетонна стена по протежението ѝ от Черно море поради което предвиденият за реализирането на ИП терен трудно би могъл да изпълняват биокоридорна функция. Основният коридор преминава по пясъчната ивица и покритите с вода площи, които ще останат непрекъснати. Видът е активен през нощта, като маркирани от видри участъци са отчетени и в канали в големи градове като Стара Загора (Георгиев, 2004) поради което биокоридорната функция на тази част от защитената зона няма да бъде нарушена.

Въздействието се оценява като незначително (степен 0).

4. Безпокойство.

Видът е активен през нощта, като през деня е укрит в убежища далеч от източници на безпокойство. При ловуване не проявява чувствителност към човешко присъствие като ловува и се придвижва в техногенни структури, канали и протичащи през големи градове реки.даляни и рибовъдни стопанства. Въздействието се оценява като незначително (степен 0).

Предвиденият за реализрането на ИП терен е отделен от акваторията на Черно море и посредством дига с бетонна стена по протежението ѝ поради което е изключено ътрудно навлизането на индивиди в него. Видът е достатъчно предпазлив, поради което няма вероятност от смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Разпространението на лалугера на територията на страната е крайно неравномерно и петнисто. (Пешев,1955; Страка,1961). Местообитанията най-общо са открити тревисти и неразоравани терени, вкл. неразоравани ивици край пътища, в селскостопански площи и малки оврази. Предпочита ниска растителност, макар че съществуват колонии и в ливади с висока трева, пасища с рядко разхвърляни храсти (вкл. хвойна) и дървета.

Наблюдавани са като изключение случаи на обитавани от лалугери овощни градини, обраствания с боровинки и терен обрасъл с високостеблена хвойна, но в тези случаи винаги има в съседство терен с тревиста растителност (Стефанов 2006) Също така се наблюдават заселвания на изоставени в течение на няколко години орни площи и люцернови ниви (т.е. посеви с многогодишни култури). В равнинната част на страната, лалугерът се среща преимуществено по селските мери, като съседството на човека не му оказва негативно влияние. Не са редки наблюденията на колонии лалугери около населените места, непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони където се осъществява пасищно скотовъдство лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж. (Стефанов 2006)

Съгласно предоставения списък класове Корине Ландкавър използван за целите на Натура-2000 местообитанията на лалугера се покриват от класове № 231 (пасища), № 243 (селскостопански площи със значително участие на естествена растителност), № 321 (естествени ливади), № 333 (площи с разпръсната растителност) и № 322 (ниски храсталаци).

В стандартния формуляр на ЗЗ BG 0000574 „Ахелой – Равда - Несебър“ е включен като наличен (Р), без данни за числеността на популациите му. При полевите проучвания през 1913 г по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” са картирани 4 потенциални местообитания. В 4 от тях са установени находища (лалугерови колонии). Три от местообитанията, в които са регистрирани лалугерови колонии, са класифицирани от полевия екип като пасища и едно като ливада. Регистрираните находища са на север от гр.Ахелой, между гр. Ахелой и с. Александрово.

Заплахи за вида, които водят до спад в числеността на популацииите му или пълното му изчезване са следните въздействия (Стефанов 2006).

• 
  Разораване на необработваеми земи;
  
• 
  Деградация на пасища поради намаляване на пасищното скотовъдство;
  
• 
  Пряко унищожаване на лалугера като вредител по селскостопанските култури;
  
• 
  Строителство;
  
• 
  Залесяване, на мери, пасища и ливади;
  
• 
  Използване за храна в някои райони;
  

Предвиденият за реализирането на ИП терен заема 25,962 дка (0,527%) от общата площ на обитанията на вида в зоната. Не се засягат установени находища на европейски лалугер (Spermophilus citellus).

Предвид малката засегната площ, въздействието се оценява като незначително (0).

2. Фрагментация на местообитания

ИП засяга периферната част от един голям полигон с местообитания на вида, който е отделен от площи с установени обитания. Фрагментацията ще е незначителна (0).

ИП засяга част от площи картирани като потенциални местообитания на вида, между интензивно натоварения път Бургас - Слънчев бряг, морския бряг и застроени терени, но покрай границите на защитената зона са налични значителни пространства, картирани като биокоридори поради което биокоридорите между защитената зона и площите извън границите ѝ в които са установени на ходища няма да бъдат прекъснати.

Въздействието се оценява като незначително (степен 0).

4. Безпокойство.

Видът е активен само през топлите месеци на годината, като при опасност се укрива в подземни убежища далеч от източници на безпокойство. Видът не проявява чувствителност към човешко присъствие и при нличие на храна се установява непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. Въздействието се оценява като незначително (степен 0).

Предвиденият за реализрането на ИП терен е отделен от установените находища посредством интензивно натоварен път и бетонна стена по протежението на дигата на морския бряг, поради което е изключено навлизането на индивиди в него. Видът е достатъчно предпазлив и няма вероятност от смъртност по време на строителството. Въздействие няма да има (степен 0).

Видът е нощно животно и през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни които разширява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи пустини и полупустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания- гори, влажни места, храсталаци и покрай реките. До голяма степен разпространението на пъстрия пор на дадена територия зависи от наличието на колонии от лалугери, които представляват основния му хранителен ресурс.

Основните заплахи за вида са увреждане на местообитанията поради западане на пашата и коситба, захрастяване на пасищата и ливадите, пожари, химизация фрагментация и изолация на популациите, изчезване на лалугерите и едрите гризачи с които се храни, основно лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели (Спасов, Спиридонов, 1993) и използването на родентициди. Видът е активен през нощта, а през деня се укрива в подземни убежища, обикновено дупки от лалугери или други животни, поради което директни срещи с човека са много редки. Превръщането на пасища с лалугерови колонии в лозя е друга причина за влошаване състоянието на хранителната база през последните години.

Оценка на въздействията от реализирането на ИП;

Въздействия върху вида

1. Пряко унищожаване на местообитания

Предвиденият за реализирането на ИП терен заема 25,969 дка (0,67%) от площа, картирана като пригодни за вида обитания в зоната. Не се засягат ефективно заети обитания и находища на вида, тъй като същият не е установен в защитената зона. Предвид малката засегната площ на засегнатите пригодни за вида обитания, въздействието се оценява като незначително (0).

ИП засяга периферната част от един голям полигон с пригодни за вида местообитания в които не е установен. Фрагментацията ще е незначителна (0).

Картираните като биокоридори площи за извън границите на защитената зона и предвидения за реализирането на ИП терен поради което биокоридори не се прекъсват.

Въздействието се оценява като незначително (степен 0).

4. Безпокойство.

Видът е активен през ноща, а през деня се укрива в подземни убежища далеч, от източници на безпокйство. Като се има предвид, че не се засягат ефективни обитания в които видът е установен въздействието се оценява като незначително (степен 0).

Видът през деня е укрит, поради което няма вероятност от смъртност по време на строителството. Видът е трудно откриваем, подвижен и смъртност е възможна единствено при организиран лов с ловни кучета. Въздействие няма да има (степен 0).

Инвестиционното предложение ще се реализира в сухоземната част на защитената зона. ПС на тези видове ще продължи да се определя от други планове и програми, които нямат отношение към реализирането му. Доколкото качеството на морската среда е в зависимост от всички човешки дейности на брега въздействията от реализирането на ИП върху морските бозайници делфин муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) и афала (Tursion truncatus) се свеждат до незначителни (0).