Доклад за овос на инвестиционно предложение: "Добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2"

Едни от най-големите експлоатационни разходи са тези за транспорт на стерила и рудата за излужване до насипищата. Средното разстояние до насипището за стерил е L_стерил = 1,9 km (т. нар. проектен вариант - виж по-нататък т. 2.1), а това до насипището за излужване L_изл. = 3 km.

Предвижда се насипището за стерил да бъде разположено върху наклонен терен с малоценна горска растителност. Ако се намери решение вместо него да се използва котлована на отработения рудник “Цар Асен-1” (втори вариант - виж по-нататък т. 2.1), това няма да скъси много транспортното разстояние, но има същественото предимство че би намалило площа на унищожените от насипището земи и ще позволи да се съчетае благоприятно предвижданата рекултивация на рудника “Цар Асен-1”.

Насипището за излужване е разположено в близост до котлована на рудник “Цар Асен-1” върху терени, които са по-малоценни и част от които са използвани в близкото минало за депониране на почвени материали и окисна руда за излужване. Там теренът има благоприятен наклон към стар водосборник за богати разтвори. Тъй като обемите от руда за излужване са значителни, ще се наложи включването и унищожаването на част от старото рекултивирано излужено насипище, за да могат да се осигурят нужните обеми.

Насипището за стерил ще се оформи насипва на стъпала с височина 10 m и с берми с ширина също 10 m. Насипището за излужване в краен вид също ще се оформи на стъпала с височина 10 m и берми 10 m, като окисно-сулфидната маса за излужване ще се насипва на тънки слоеве от 1 до 2 m.

В една следваща фаза на проектиране могат да се търсят и други терени в близост до бъдещия рудник “Цар Асен-2”. В тази връзка подходящ вариант е използването на котлована на излезлия от експлоатация открит рудник ”Цар Асен 1”, разположен в непосредствена близост до новия рудник (виж по-нататък т. 5).

В съответствие с календарния график обемите за насипване в плътна маса са, както следва :

- Стерил - 2 935 800 m³;

- Руда за излужване - 3 629 500 m³.

При коефициент на остатъчно разбухване в насипището Кразб. = 1,2, необходимият обем на насипищата ще бъде съответно :

- Насипище за стерил – 3 523 000 m³;

- Насипище за излужване – 4 356 000 m³.

При минните работи в рудника се провеждат взривни работи. Предвид близостта на предприятието до Елшица, Огняново и Панагюрище се предвижда взривните работи да се обслужват от специализирана фирма за производство на взривни вещества и услуги в Панагюрище – “Динонитромeд”, където в зависимост от конкретните условия (диаметър на сондажа, здравина, напуканост на масива, вода в сондажите) взривните смеси се приготвят по съответната рецептура.

Предвид малката якост на скалната маса на рудното тяло, се предполага разреден график на взривяванията и намален разход на взрив (под 100 g за тон руда). В първите две години на т. нар. ”строително-подготвителни” дейности, когато ще се изземва почвен слой, нерудна маса от откривката и окисна медна руда от външните слоеве на находището, не се предвижда прилагане на взривни работи. Това обстоятелство е твърде благоприятно предвид близкото разположение на крайните къщи на с. Цар Асен. След навлизане на минните работи в дълбочина на рудника, ще се оптимизират параметрите на пробивните и взривните работи – сондажни мрежи, рецептури на взривните вещества. Ще се изясни и какви видове и количества взривни вещества могат да се складират на място и какво ще се докарва от Панагюрище. При тези предпоставки за взривни работи в открития рудник, на настоящия етап не се предвижда строителството на основен базисен взривен склад. Впоследствие може да се построи малко складово стопанство с резервни функции.
1.2.1.10. Спомагателни стопанства и дейности

Открита гараж-стоянка, нафтово стопанство

Технологичният транспорт и техниката на колесен ход ще бъдат на открита гараж-стоянка, разположена в терасата на рудника. Самосвалите ще бъдат постоянно в движение и не се предвижда подгряване на колите през зимата. На площадката ще се организира нафтово и ГСМ стопанства с помещение (фургон) за сменния автомеханик и временен отдих на шофьорите. Зареждането с гориво на оборудването на верижен ход ще бъде с нафтовоз по работните места в рудника.

Поддържането на технологичните пътища в добро състояние е от съществено значение за производителността на траспорта и на рудника като цяло. Наклонът на пътищата се предвижда до 7 %, а широчината им 20 -22 m. Ежесменното почистване на пътищата от кал ще се извършва с автогрейдер. Той ще работи и по ремонтирането на локални участъци – подсипване и запълване на дупки. Ситен материал ще се взема от откривката в рудника. Водоноска ще оросява пътищата и забоите през сухите и ветровити месеци. През зимата пътищата ще се опесъчават и обработват с химикали против замръзване.

Предвижда се електрозахранване на помпите за гориво в нафтовото стопанство и за локално и охранно осветление на рудника. Помпата в рудника ще се захранва с агрегат. Оборудването в рудника ще бъде изцяло на дизелово гориво. При динамиката на минните работи то е по-подходящо, тъй като е независимо от ел. захранване, лесно и бързо се премества в рудника и престоите на танспорта при провеждането на взривни работи са минимални. Освен това практиката показва,че при зимни условия електро-захранването в открити рудници се поддържа трудно (изключване на изводи, влияние от гръмотевици, обледяване на проводници).

Територията на рудника ще се отводнява от външни водопритоци чрез повърхностни отводнителни канали. Котлованът на рудника ще се отводнява с помпа.

Щатът на персонала на открития рудник “ Цар Асен-2”включва общо 45 човека, от които ИТР – 9 човека и работници – 36 човека.

Рудник „Цар Асен 2” се разполага в непосредствена близост до с. Цар Асен.

Добиваните от открития рудник сулфидни и смесени руди ще се преработват в съществуващата обогатителна фабрика ”Елшица”, като ще се транспортират с авто-самосвали по съществуващата пътна връзка от с. Цар Асен до с. Елшица. Добиваните от открития рудник окисни руди ще се натрупват на насипище в близост до рудника. Микро-биологичната инсталация за преработка на окисните руди обхваща насипището от окисни руди, събирателни канавки, отводнителни канавки, водоем за богати разтвори, помпена станция, трошачна инсталация и циментационна инсталация. Изпомпваните от открития рудник замърсени руднични води ще се пречистват в Пречиствателна станция, разположена в непосредствена близост до рудника.

1.2.2.2. Технологична схема на флотационната обработка на рудата

А. Обогатителна фабрика

За обогатяване на сулфидната медна руда съгласно ИП се предвижда да се използва действащата обогатителна фабрика ”Елшица” след известни реконструкции в схемата и оборудването й. Технологичната схема за обогатяване на добиваните от открития рудник ”Цар Асен-2” сулфидните и смесените руди в ОФ ”Елшица”, включва следните процеси, представени по-долу на фигура 1.2-1:

- Eдностадийно мокро смилане в топкови мелници и класифициране на пулпата в двуспирални класификатори до едрина на смляния продукт 65 % клас -0,074 mm;

- Основна флотация във флотомашини ”Денвер 500”;

- Контролна флотация във флотомашини ”Денвер 500”;

- Две пречистни флотации във флотомашини ”Денвер 300”;

- Сгъстяване на получения меден концентрат в радиални сгъстители с диаметър (Ф 12 m) и обезводняване на барабанни вакуум-филтри;

- Подаване на флотационния отпадък (стерил или хвост) с помпи по напорен тръбопровод в хвостохранилище „Влайков връх” и използване на избистрената в него оборотна вода в основния цикъл на флотация (затворен цикъл без отпадъчни води за заустване).

Цикъл ”Рудоподговка и медна флотация”

тристепенно трошене до -25 mm

Съгласно ИП на флотационно обогатяване подлежат сулфидните медни руди и смесените (окисно-сулфидни руди). Проведените изследвания по флотация показват добра флотируемост на тези руди - постига се извличане на медта в концентрат над 82 % при съдържания 24 -26 % Cu в концентрата. Предвижда се, за целия експлоатационен срок (около 22 години) в ОФ ”Елшица” да се преработят общо 8 500 000 тона сулфидни и смесени руди, при което ще се получат общо около 100 000 тона меден концентрат и ще отпадне около 8 400 000 тона флотационен отпадък (стерил) за депониране. В таблица 1.2-10 е показан очаквания среден състав на получавания краен търговски продукт - медния концентрат. Очакваните съгласно ИП количествата и химически състав на флотационния отпадък (стерил) са представени по-нататък в т. 1.7.3.

Извличането на мед от извънбалансовите окисни руди, добивани от открития рудник ”Цар Асен 2” ще се осъществява в т. нар. микро-биологична инсталация (МБИ)

Окисните руди от открития добив се насипват на специално насипище. Медта се извлича с помощта на разредени разтвори на сярна киселина, които се подават за оросяване върху повърхността на насипището. Преминалите през отвала разтвори се набогатяват с разтворената мед и се акумулират в буферен водоем, от който гравитачно се подават в т. нар. циментационна инсталация за утаяване на медта. В последната, с помощта на железен скрап в стоманобетонни корита се извършва утаяването на разтворената мед като метална циментационна мед, а желязото преминава в разтвор и се утаява като железни хидроокиси. Железните хидоокиси се улавят в утаителни резервоари и, посредством автоцистерна, периодично се подават в хвостохранилището на ОФ ”Елшица”. Обезмедените разтвори се подкисляват с концентрирана сярна киселина и се подават отново за излужнане на окисния отвал. Предвижда се капацитет на циментационната инсталация при отрития рудник до 5 000 m³/24h.
На база извършените тестове по излугване на окисна руда от находището могат да се определят основните технологични параметри на преработване, които на този етап имат ориентировъчен характер.

- Извлекаема мед от рудата – 70 до 75 %;

- Средно съдържание на мед в разтворите след излужване – 436 mg/l;

- Степен на извличане на медта от разтворите – 85 %;

- Разход на сярна киселина – 14 t/t мед;

- Разход на желязо за циментация – 3 t/t мед;

- Технологично време за циментация – 90 минути;

- Съдържание на мед в циментационния концентрат – 80 %;

- Активна реакция на разтворите за излужване рН = 1,8-2,0 и на продукционните разтвори след излужване рН = 2,5-3,0.
В. Пречиствателна станция за замърсени руднични води

От водоотлива на открития рудник щe се получават до 15 l/sec (до 54 m³/h) замърсени руднични води. Отводняването на рудника ще се осъществява чрез 3 броя киселиноустойчиви помпи, всяка от които с дебит Q = 10,0 l/s. Те препомпват водите по тръбопровод до стоманобетонов резервоар при пречиствателната станция за руднични води. Тръбопроводът е от PEHD тръби Ф100 mm и дължина L = 450 m. Водите се подават за третиране в Пречиствателна станция, разположена в непосредствена близост до рудника, където се пречистват с помощта на хидратна вар и коагулант до изискванията на категорията водоприемник. Пречистените води се заустват в р. Лудя Яна, а получаваните утайки се транспортират с автоцистерна в хвостохранилището на ОФ ”Елшица”.

За депониране на отпадъка от преработената рудата от открития рудник в ОФ ”Елшица” ще се използва съществуващото хвостохранилище ”Влайков връх”. По-добри алтернативни варианти по отношение опазване на околната среда на тази площадка не съществуват.

При разработката и бъдещите проекти трябва да се спазва „Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци” (ДВ.бр.10/2009 г.). Управлението на минните отпадъци се извършва съгласно нормите на глава осма от Закона за подземните богатства (ЗПБ).

Хвостохранилището ”Влайков връх” е оформено в котлована на ликвидирания още през 1979 г. открит рудник ”Влайков връх”, в който сега се депонира отпадъкът от ОФ ”Елшица”. В момента котлованът е с водно огледало на приблизителна кота 465. Свободният обем под водното огледало е около 2 780 000 м³.

Съгласно ИП, от открития рудник в ОФ ”Елшица” ще се преработят 8 500 000 тона руда. В момента котлованът е с водно огледало на приблизителна кота 465,0.

Свободният обем под кота 460 е бил 2 900 000 m³.След складиране на отпадъка от преработката на клинкер, свободният обем е останал около 2 780 000 m³.

С отпадъчното стопанство (хвостохранилището) ”Влайков връх” трябва да се решат следните проблеми:

- Да събере в чашата си отпадъка от преработваната в ОФ ”Елшица” медна руда;

- Да осигури избистряне на механично замърсените с пулпа води за да се отведат обратно за ползване в ОФ ”Елшица”;

- Да се осигури мониторинг по време на работа на рудник ”ЦарАсен 2” и ОФ ”Елшица”, на водите от хвостохранилището при ползването им за оборотно водоснабдяване.

Външна отводнителна система за извеждане на естествените води извън обекта не се налага, тъй като външният водосбор е сравнително малък. Водните маси (W), постъпващи в чашата на ”Влайков връх” са само тези, паднали върху собствената му площ (F), която е около 360 дка, а именно:

W =1000.h.F = 218 160 m³ годишно, където:

h е валежната височина (mm);

F - площта на хвостохранилището.

Изчислените изпарения от водното огледало (V_изп) на хвостохранилището възлизат средно на около 180 400 m³ годишно.

Оставащият обем атмосферни води за ретензиране (W - V_изп) от средногодишните валежи в чашата на хвостохранилище ”Влайков връх” е около 37 760 m³ годишно, който разрежда киселите водите в котлована и основните от ОФ.

Обемът на преработена руда през ОФ за срока на експлоатация на рудника ще бъде G = 8 500 000 t.

В котлована на хвостохранилището през годините на експлоатация ще постъпят общо 37 280 700 m³ отпадък (пулп) при Р_тв.=20 %. Годишно ОФ ще работи 8 000 часа.

Необходимият обем (W) за складиране на отпадъка от ОФ се изчислява по формулата:

Където G = 8 500 000 t e преработената в ОФ медна руда;

γ_ск (t/m³) – плътност на хвоста (γ_ск =1,3 - 1,4 t/m³);

0,90 – коефициент на запълване на хвостохранилището.

Необходимият обем, при G = 8 500 000 t медна руда за обогатяване, ще бъде в границите от 6 746 000 до 7 265 000 m³ в зависимост от стойността на γ_ск =1,3 - 1,4 t/m³).

При наличен обем от 2 780 000 m³, останалите обеми ще се поемат чрез изграждане на оградна стена на два етапа – първоначално до кота 467 и след осем години – до кота 477 с берма на въздушния откос. Стената до кота 467 е от ІV-ти клас съоръжение, а на кота 477 става ІІІ-ти клас и ще се изградят репери и контролни марки за следене на хоризонтални и вертикални деформации.

При определяне котата на стената се има предвид и обемът за ретензиране на високата вълна от валеж с нормативната обезпеченост за ІV-ти клас съоръжение - р = 1%, а при ІІІ-ти клас - р = 0,5 %. Оградната стена ще се изгражда като тип каменно-насипна с глинено ядро, с откоси 1: 2,2. Придвижда се преливник с колектор Ф700 mm и дължина L = 60 m.

Хидротранспортна система за хвоста от ОФ ”Елшица” ( 400 хил.т/год)

Флотационният отпадък от преработената в ОФ ”Елшица” руда се довежда до хвостохранилище ”Влайков връх” чрез хидротранспортна система. За целта може да се

използва съществуващия хвостопровод до хвостохранилището, който е изпълнен от базалтирани тръби Ф300 mm. Наред с него се предвижда и строителството на втора нитка успоредно на първата и с продължаващо трасе за намиване в отдалечения на стената край на хвостохранилището. Предлага се изпълнение на хвостопровод от тръби PEHD - висока плътност.

При средногодишна производителност на ОФ от 400 000 t/y и ЕФРВ 8 000 часа, количеството отпадък, което ще преминава по хвостопровода ще бъде 1 754 400 m³ годишно. При гъстота на пулпа Р_тв.= 20 %, средночасовият дебит на транспортирания пулп ще бъде Qп = 219,3 m³/h (респективно 0,061m³/sec).

Необходимо за хвостопровода е доставка и монтаж на PEHD-тръби ф300 - L =1 000 m.

След преключване на експлоатацията на обекта ”Хвостохранилище «Влайков връх»” ще остане под водно огледало (както е и към 2009 г.).

- Годишно производителност по руда за флотация – 400 хил.тона годишно;

- Годишно производителност по руда за излужване – 400 хил.тона годишно;

- Годишно производителност по стерил (за депониране в насипище) – 450 хил.тона годишно

- Брой на работните дни в годината (ЕФРВ) – 260 дни годишно (6240 часа);

- Брой на работните дни в седмицата – 5 дни седмично;

- Брой на работните смени дневно – 2 смени дневно;

- Продължителност на работната смяна – 8 часа.

- Обслужващ персонал – общо 45 човека, в т. ч. 9 човека ИТР и 36 работници.

- Годишна производителност (средна ), хил.тона годишно 400

- Работни дни в годината 330

- Работни часове в денонощието 24

- Работни часове на смяна 8

- Работни часове годишно 8000

- Коефициент на движение спрямо календарния фонд, % 92

- Часова производителност, t/h 50

- Съдържание на мед в рудата, % 0,02 - 0,5

- Извличане на мед от рудата, % 82,3

- Съдържание на мед в медния концентрат, % > 20

- Обслужващ персонал, брой 50

в т. ч.: ИТР 8

Работници 42

- Годишна производителност (средно), хил.тона годишно 400

- Работни дни в годината 365

- Работни часове в денонощието 24

- Работни часове на смяна 8

- Работни часове годишно 8720

- Коефициент на движение спрямо календарния фонд, % 100

- Съдържание на мед в рудата, % 0,4-0,5

- Извличане на мед от рудата, % 70

- Съдържание на мед в циментационния концентрат, % 80

- Обслужващ персонал, брой: 12

в т.ч.: ИТР 2

Работници 10

- инвестиции, х.лв 5000

в т.ч. МС 2000

СМР 3000

- Разход на сярна киселина: t/t мед 14

- Разход на железен скрап: t/t мед 3

.- Извличане на мед от разтворите, % 85

- Пречистени води (средногодишно), m³/y 470 000

l/sec 15

- Работни дни в годината 365

- Работни часове в денонощието 24

- Работни часове на смяна 8

- Работни часове годишно 8720

- Коефициент на движение спрямо календарния фонд, % 100

- Обслужващ персонал, бр 6

в т.ч. ИТР 1

Работници 5

- Eксплоатационни разходи:

електроенергия, kWh/m³ 0,05

хидратна вар, kg/m³ 2

флокулант, g/m³ 3

1.4. Основни природни суровини за реализация на Инвестиционното предложение
Основна природна суровина, която ще се добива от находището е медна руда – сулфидна, смесена (окисно-сулфидна) и окисна руда. Сулфидната и смесена медна руда отива на преработка за извличане на медта чрез флотация, а окисната руда отива на хидрометалургична обработка чрез излужване. Наред с рудата за преработка ще се отделя и нерудна маса (стерил), която ще се депонира на отвал (насипище). В таблица 1.4-1 са представни обобщени данни за количествата на отделните продукти (средно-годишни и общи количества за целия период на експлоатация на рудника). Очаква се получаване на около 100 000 тона флотационен меден концентрат (респективно средно за година около 4 700 t/y) със съдържание 20 -25 % Cu и около 10 000 тона циментна мед от инсталацията за излужване (или средно по 450 t/y) със съдържание ~ 80 % Cu.
Таблица 1.4-1

Продукти на добива при експлоатацията на рудник ”Цар Асен 2”

Вид на изкопаемите	Средно-годишни количества		Общо количества за целия период на експлоатация
	m3/y	t/y	m3	t
1. Руди за флотация –сулфидни и смесени руди	158 700	400 000	3 373 000	8 500 000
2. Руди за излужване – окисни руди	164 600	400 000	3 629 500	8 820 000
3. Нерудна маса – стерил за депо	500 000	1 250 000	2 935 800	7 340 000
Общо рудна и нерудна маса	823 300	2 050 000	9 938 300	24 660 000

1.5. Инфраструктура, връзка с други съществуващи/планирани инвестиционни предложения
Съгласно ИП се предвижда да се реализира функционална обвързаност със съществуващи в района промишлени и инфраструктурни обекти, а именно:

• 
  За флотация на медната руда от находище ”Цар Асен 2” да се използват наличните мощности на действащата ОФ ”Елшица” и хвостохранилището към нея ”Влайков връх” (виж по-горе т. 1.2.2.2);
  
• 
  Предлага се като алтернативен вариант да се използва за депо на нерудната маса (стерил) котлована на излезлия от експлоатация рудник ”Цар Асен 1”, вместо да се оформя нов табан (насипище) на изток от рудника навътре в територията на ЗЗ ”Овчи хълмове” от Натура 2000. При този вариант се разкрива възможност за целесъобразно съчетаване при управлението на нерудния отпадък от новия обект ”Цар Асен 2” с рекултивацията на рудника ”Цар Асен 1” (виж по-горе т. 1.2.2.2);
  
• 
  Предлага се новата инсталация за излужване на окисните руди да използва същестуващото насипище на старата инсталация към рудник ”Цар Асен 1” след съответно разширение и преустройство (виж т. 1.2.2.2 и Графично приложение № 1).
  
• 
  Ще се използват и налични пътни връзки в района на находището и ОФ ”Елшица”.
  

Предвеждат се общо 3 години, от които 2 години за т. нар. ”строително-подготвителни” работи.

Срокът на съществуване на рудника съгласно ИП ще бъде:

Тсъщ. = Тстр. + Текспл. = 2 +22 = 24 години, където:

- Тстр. = 2 години – период на строително-подготвителни работи;

- Текспл. = 22 години - период на експлоатационно-добивни работи.
1.6.3. Извеждане от експлоатация - рекултивация на нарушени терени

Предвеждат се общо 5 години технологично време за рекултивация на рудника и неговите подобекти.

Предмет на рекултивацията – техническа и биологична, са терените, които ще бъдат нарушени при разработването на находище “Цар Асен 2”. Целта е да се дадат технически решения за техническа и биологична рекултивация, реализацията на които ще доведе до съхраняване на наличните почвени материали, ограничаване въздействието на водната и ветрова ерозия при рекултивираните площи и приобщаване на обекта към съществуващия ландшафт. Рекултивацията ще се изпълнява в последователност – техническа и биологична, при пълно съответствие с изискванията на следните нормативни документи:

- Закон за опазване на земеделските земи ( обн.ДВ бр.35/1996 г., с изм. и доп.);

- Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт ( обн. ДВ бр. 89/1996 г., изм. доп. ДВ бр. 30/2002 г.)
А. Техническа рекултивация

Техническата рекултивация включва изпълнението на технически мероприятия за изземване и депониране на наличните почвени материали, улесняване провеждането и осигуряване успеха на биологичната рекултивация. В следващата таблица 1.6-1 са представени обобщени данни за третираните площи, които ще бъдат обхванати от дейности по техническа рекултивация по време на строителството и след приключване на експлоатацията на рудника.

Изземване на почвени материали ще се извърши от терените, които ще се нарушат, общо около 670 dka, както следва:

- Открит рудник 190 dka;

- Руднична промплощадка 3 dka;

- Насипище за откривка (стерил) 227 dka;

- Окисен отвал 207 dka;

- Инсталация за излужване 12 dka;

- Пречиствателна станция за руднични води 3 dkа;

- Пътища 28 dkа.

Изземването и депонирането на наличните почвени материали от подлежащите на нарушение терени ще се извърши преди започване и по време на строителството.

Почвите в района са предимно канелени горски, подзолисти, леко песъчливо-глинести, с мощност на хумусния хоризонт 0,25 m до 0,30 m,а на подхумусния хоризонт - до1,0 m. Мощността на изземване за всеки подобект се определя в зависимост от неговото местоположение и съответната почвена характеристика.

Общо ще бъдат иззети 345 900 m³ почвени материали, които ще бъдат депонирани на временно депо. С оглед опазването на депонираните земни маси от водна и ветрова ерозия предвиждаме затревяване на временното депо.

Ще се реализират след завършване на експлоатацията и обхващат мероприятия за подготовка за биологична рекултивация на новообразуваните техногенни форми общо на 512 dkа, а именно:

- Руднична промплощадка 3 dka;

- Насипище за откривка 248 dka;

- Окисен отвал 225 dkа;

- Инсталация за излужване 5 dka;

- Пречиствателна станция за руднични води 3 dkа;

- Пътища 28 dkа.

Рекултивиращият пласт от почвени материали ще се създаде както върху откосите и бермите на насипището за откривка, окисния отвал, така и върху нарушените от площадките и пътищата площи след премахване на съоръженията и настилките върху тях. Дебелината на почвения пласт ще се определя от вида на рекултивираните терени и от предназначението на рекултивацията – за залесяване или за земеделско ползване. Общо за създаване на рекултивиращ пласт ще са необходими 276 200 m³ почвени материали.

При рекултивация на терени с наклон над 3˚ се предвиждат противоерозионни мероприятия. Те включват изграждане на брегови укрепителни плетчета, предпазни скални призми и др.
Б. Биологична рекултивация

Биологичната рекултивация се изразява в настаняване и отглеждане на растителност, подходяща по отношение на екологичното въздействие и ландшафтно оформяне. Изборът на биологични видове трябва да бъде съобразен с климатичната характеристика на района и целта на рекултивацията. В таблица 1.6-2 са представени обобщени данни за предвидените за биологична рекултивация площи.

- Открит рудник (горни хоризонти) 90 dka;

- Руднична промплощадка 3 dka;

- Насипище за откривка 248 dka;

- Окисен отвал 225 dka;

- Инсталация за излужване 5 dka;

- Пречиствателна станция за руднични води 3 dkа;

- Пътища – 28 dkа;

- Терен освободен от депото за почвени материали 34 dkа.
За нарушените терени предназначени за залесяване (насипище за откривка, окисен отвал, инсталация за излужване, част от пътищата и терена освободен от депото за почвени материали) биологичната рекултивация предвижда изпълнението на лесотехнически мероприятия (затревяване, залесяване, минерално торене, поливане) и грижи за отглеждане на новонастанената растителност през първите 3 години.

За открития рудник е предвидена биологична рекултивация – залесяване на горните хоризонти (берми и откоси) разположени в глинести участъци.

За нарушени терени предназначени за земеделско ползване (площадки и пътища) биологичната рекултивация включва изпълнението на агротехнически мероприятия (оран, брануване, сеитба, валиране,минерално торене, поливане) и грижи за възстановяване на продуктивността за 5-годишен период.
1.7. Определяне на вида и количеството вредни емисии и на очакваните отпадъци в резултат на експлоатация на инвестиционното предложение
1.7.1. Емисии в отпадъчни газове

Спецификата на минно-обогатителните дейности съгласно ИП не предполага организирани емисии на вредни вещества от стационарни източници. Могат да се очакват само неорганизирани емисии, при това непостоянни с променлива честота във времето, главно по причина на ветрово разпрашаване от открити площи с наличен сух, дребнозърнест материал (главно скална маса на отвал), както и емисии от отработени газове на двигатели с вътрешно горене (ДВГ) на строителна и транспортна техника, главно в котлована на открития рудник. Тези емисии ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват. Предвиждат се мерки за тяхното ограничаване, така че да не се нарушава качествота на атмосферния въздух в района на ИП.

През подготвително-строителния етап (около 2 години) и следващия период на експлоатация на открития рудник (около 22 години) ще се извършват почвоотнемащи, изкопни, товаро-разтоварни и транспортни дейности. Емисиите ще се дължат на:

• 
  Изгорели газове от двигатели с вътрешно горене (ДВГ) на рудообивна и транспортна техника, главно в обхвата на котлована на открития рудник. Основните замърсители, които ще се отделят от ДВГ във въздуха са CO, NO_x, SO_2, въглеводороди, прах (сажди). Тези емисии ще зависят от броя работещи машини и режима на работа.
  
• 
  Изнесени във въздуха прахови частици при изкопните, насипните и товаро-разтоварни работи както и поради ветрово разпрашаване от открити площи на депото за почвен материал и насипищаето (отвала) за нерудна стерилна маса. Принципно тези емисии са ограничени по време, тъй като в рудника се работи само две смени през деня и 5 дни в седмицата.
  
• 
  Прахогазови емисии от взривни работи, при които във въздуха ще се отделят основно прах, въглеродни и азотни оксиди.
  

В Доклада за ОВОС, чрез прилагане на методиката на CORINAIR, ще бъде направена по-пълна оценка на емисиите от ДВГ (в т. ч. за СО₂, CO, NO_x, SO₂, сажди, CH_4, ЛОС, Pb, Cd), при условия на едновременна работа на рудодобивната и транспортна техника в котлована на открития рудник.

Взривните работи се предвиждат за по-късните етапи на разработка на рудника, когато се навлезе в по-здравите долни слоеве на котлована. Предвижда се разреден график на взривяванията и намален разход на взрив. Направеният предварителен анализ показва, че праховите емисии от разпрашаване при работа в котлована на рудника се разпространяват до не повече от 200-250 m от мястото на генериране. Така въздействието от вредни емисии при взривяване ще има локален обхват – в зоната на котловата на рудника, продължително във времето на експлоатация на рудника, но циклично с относително малка честота. Тези обстоятелства са благоприятно предвид близкото разположение на крайните къщи на с. Цар Асен.

Наред с емисиите от ДВГ, предпоставки за възникване на неорганизирани емисии се създават при съхранението и оперирането със сухи прахообразни суровини или полупродукти на територията на производствената площадка. Източници на неорганизираните емисии от прах могат да бъдат складовите площи и извършваните транспортни операции и товаро-разтоварни работи. За ограничавание на тези емисии, съгласно изискванията на Наредба № 1/27.06.2005 г., се налага перманентно поддържане на хигиена на пътищата като не се допуска разпиляването на суровини или отпадъци при транспортни операции и товаро-разтоварни работи. В тази връзка се предвижда:

- Редовно почистване с навлажняване или миене на всички асфалтирани

транспортни участъци и открити площи на територията на рудника и извън нея;

- Затревяване на временното депо с почвен материал за следексплоатационната рекултивация на нарушиншти тирини;

- Поддържане на тревните площи в добро състояние (поливане, подстригване), така че тревното покритие да може да осигури и защита на депонираната почва от дъждовна и ветрова ерозия за дългия период на съхранение до времето за рекултивация.

При експлоатацията на открития рудника и останалите производствени мощности свързани с разработването на находището ”Цар Асен-2” не се очаква да се отделят интензивно миришещи вещества във въздуха. По тази причина не се налага определяне на разпространението на неприятните миризми съгласно “Инструкция за определяне разпространението на неприятните миризми’’ на МОСВ от 1997 г.

На основата на предварителен анализ на очакваната емисионна ситуация при реализация на инвестиционното предложение може да се даде следната прогнозна оценка за предполагаемото въздействие на прахови емисии върху атмосферния въздух (виж по-нататък още т. 4).