Характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение, и прогноза на въздействието

3. Характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение, и прогноза на въздействието

• 
  Териториални фактори с пряко влияние, към които спадат природните условия – географско положение, атмосферни и климатични характеристики, състояние на почвите, хидрология и хидрогеология на района, растителен и животински свят, ландшафт, културно наследство.
  
• 
  Териториални фактори с косвено влияние, към които трябва да се причислят промишления и селскостопанския характер на района, по-конкретно наличната рудодобивна и рудопреработваща дейност в района на Инвестиционното предложение.
  

3.1.1. Характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух

Медно-порфирното находище „Цар Асен 2” попада в югоизточната част на Панагюрския руден район на по-малко от 500 m източно от вече експлоатираното през 80-те години на 20 век медно находище „Цар Асен 1”, землището на едноименното село Цар Асен, община Пазарджик, област Пазарджик.

Районът на техногенно въздействие от ИП е разположен на границата между най-южните склонове на Същинска Средна гора и Горнотракийската низина на юг. Надморската му височина варира от 300 до 350 m. Климатът е преходно-континентален с умерени валежи, но със значителни летни засушавания.

Основните климатични и метеорологични фактори, които определят състоянието на атмосферния въздух в района, са проучени от "Климатичен справочник на България" (том 1 - 6) за трите най-близки станции – ХМС Пазарджик (н. в. 205 m), разположена на 7 km южно от площадката на обекта, ХМС Ивайло (н. в. 205 m) – на 9 km също южно от обекта и ХМС Панагюрище (н. в. 562 m) – на около 12 km северозападно от обекта. Преценявайки релефните характеристики, надмордсата височина и отстоянията до обекта, за оценка са приети климатичните и метеорологични данни на двете близки ХМС – Пазарджик и Ивайло. Данните за тези характеристики на района на ИП са съпоставени в таблица 3.1-1.

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия за природните процеси, протичащи върху земната повърхност, в атмосферата и хидросферата. За района на разглеждания обект е използвана наличната информация за ХМС Ивайло (Пазарджик), за който има данни за слънчевото греене (Климатичен справочник на България, том 1 - слънчево греене). Общото времетраене на слънчево греене в района достига до 2336 часа годишно, като максималната му продължителност е през летните месеци.

Климатични и метеорологични данни за района на изследвания обект по месеци и средно за годината (ХМС - Пазарджик)

продължителност е през юли и август. Дните без слънце през годината са средно 55, като най-малко на брой (само 3 дни без слънце), са през периода май – септември;

Температурата на въздуха е важна климатична характеристика, която се определя от редица взаимно освързани условия – преди всичко от слънчевото греене и радиация, надморската височина на района, интензивността на топлообмена между земната повърхност, приземния атмосферен слой и по-горните слоеве. Тя оказва влияние върху процесите на разсейване на прахо-газови вредности в изхвърляните в атмосферата прахогазови емисии. Установените за района средногодишни максимални и минимални температури – съответно 18,0 ⁰С и 6,2 ⁰С, по стойност са характерни за Тракийската низина и са по-високи от средните за страната. Максималните денонощни амплитуди на температурата на въздуха варират от 7-10 ⁰С през зимните месеци, до 12-15 ⁰С през летните месеци.

Годишната картина на облачността в района е добре изразена, като преобладават облачните дни през периода ноември – март (средно 6,1 до 6,6 дни месечно). С малка облачност са дните през лятото – месеците юли – септември (2,6 – 3,2 дни). Средно-годишният брой ясни и мрачни дни по обща облачност е близък – съответно 86 и 97 дни в годината.

Валежите са един от основните метеорологични елементи, които от една страна влияят върху степента на комфортност на климата, а от друга – те са един от основните самопречистващи механизми на атмосферата. По своя генезис валежите в България биват фронтални, вътрешно-масови и орографски. В района на разглеждания обект преобладават фронталните валежи, т. е. целогодишните по количество и качество валежи. Годишната сума на валежите в района на ХМС Пазарджик е 548 mm. За ХМС Лесичево - на 10 km западно от обекта на ИП, тази стойност е 653 mm. Среден брой дни в годинаята с валежи (дъжд и сняг) е 132 дни в годината (за ХМС – Ивайло), като , броят на дните с валежи през тополото полугодие е по-голям от този през студеното полугодия. Относително малък е броят на дните с валежи над 10 mm – средно 15,8 дни за година, което се приема като неблагоприятен неблагоприятен фактор по отношение разсейването на емитираните замърсители на въздушния бассейн.

Влажност на въздуха, мъгла и хоризонтална видимост

Атмосферното овлажняване най-общо се охарактеризира чрез стойността на относителната влажност в разглеждания район. Средно-годишната влажност за района е от порядъка на 77 %. Въздухът в района е най-сух през юли - август, когато средната денонощна влажност се колебае около 62 %. Дни с повишена влажност (над 80 %) и безветрие, при които се създават предпоставки за мъгливо време, са под 10 % от дните в годината и са предимно през късноесенния и зимен сезони (м. ноември - декември).

Максимум на относителната влажност се наблюдава през зимните месеци ноември - януари, когато средната денонощна влажност достига около 81 - 83 %. Високата атмосферна влажност, особено през студеното полугодие и в сутрешните часове през лятото, е предпоставка за образуване на мъгли и задържане разсейването на емитираните вредни вещества в атмосферата.

Мъглите се образуват като резултат на определено съчетание на климатични условия и физико-географски характеристики на района, като резултат от кондензация на водни пари в приземния атмосферен слой, при което видимостта е под 1 km. Те са характерно явление за студеното полугодие. Кондензацията на водни пари във въздуха предизвиква повишаване на концентрацията на различните замърсители, които се явяват центрове за кондензация. Така, че намалената видимост при мъгла е резултат както на кондензация на водни пари, така и на запрашаване и задимяване на въздуха от вредни вещества –прах, сажди, газообразни оксиди като продукти на изгаряне на течни и твърди горива и др.

За ХМС - Пазарджик броят на дните с мъгла (средно 15,5 дни в годината) е по-малък от средния за страната и е по-близо до най-малко мъгливите селища в страната (9,6 дни за Тетевен, 11,5 дни за Златоград ), в сравнение с най-мъгливите селища (76 дни за Ихтиман, 75 дни за Копривщица). Максимумът мъгливи дни е през периода декември- януари, а минимумът – през май - август.

Хоризонталната видимост се оценява визуално и се класира по пет условно приети степени (лоша, намалена, средна, добра и много добра). По-долу в таблица 3.1-2 са представени данни от ХМС - Пазарджик за повторяемост (в %) по срокове (7, 14 и 21 дни в месеца) на хоризонталната видимост (в km) средно за годината. Хоризонталната видимост е най-добра през летните месеци (юни - август) и лоша през зимните (декември - януари).

Ветровата ситуация в района е фактор с определящо влияние върху разсейването на прахо-газовите емисии в атмосферата и предотвратяването на акумулирането им в определени зони. Районът се характеризира със сравнително ниска скорост на ветровете (средногодишна скорост 1,1 – 2,2 m/sec). Независимо от това обаче дните с "тихо време" (скорост на вятъра под 1,0 m/sec) е много нисък – средно 20,5 % в годината, а дните със силни ветрове (над 14 m/sec) е само 12,4 дни средно в годината.

П-горе в таблици 3.1-3 са представени данни за честота на вятъра по посока (в %) и тихо време (в %). Представените данни показват, че преобладаващата посока на вятъра е северо-изток и не е в направление на близкото населено място – с. Цар Асен.