Оценка на влиянието на климатичните фактори върху замърсяването на атмосферния въздух в района

3.1.2. Оценка на влиянието на климатичните фактори върху замърсяването на атмосферния въздух в района

За оценяването на климатичните условия като фактор за замърсяването на въздушния басейн в разглеждания район може да се приложи методиката за балово оценяване (три- или седемстепенна скала), която се основава на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за само-пречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за очистване на атмосферата. Основните климатични фактори, от които зависи замърсяването на въздуха са ветровият режим, режимът на въздушната влага и валежите, както и вертикалната стратификация на атмосферата, определяща температурните инверсии.

Към групата на благоприятните климатични фактори се причисляват:

А). Брой дни в годината с вятър над 14 m/sec (изразен в %), като при повече от 20 % е благоприятно, от 20 до 5 % е средно благоприятно и под 2 % е неблагоприятно; За района на разглеждания обект броят на дните с вятър над 14 m/sec е 12,4 дни (ХМС Пазарджик), или 3,4 % – т. е. този фактор може да се оцени като малко благоприятен, по-близо до средно благоприятен.

Б). Брой дни в годината с валежи над 10 mm, като при повече от 23 дни е благоприятно, от 23 до 18 дни е средно благоприятно и под 18 дни е неблагоприятно; За района на Пазарджик, броят на дните с валежи над 10 mm е 15,8 дни за година така че този фактор би могло да се приеме като неблагоприятен.

В). Отношение на брой на дните с валежи през студеното полугодие към брой на дните с валежи през топлото полугодие, като при стойност над 1,2 е благоприятно, от 1,2 до 0,8 е средно благоприятно и при стойност под 0,8 е неблагоприятно. За района на обекта, броят на дните с валежи през студеното полугодия е 63 дни, при съответният им брой дни с валежи през тополото полугодие 69. Така тяхното отношение има стойност 0,91, т. е. влиянието на този фактор се оценява като средно благоприятно.

Г). Годишна сума на валежите, като при повече от 800 mm е благоприятна, от 800 до 600 mm е средно благоприятна и при сума на належите под 600 mm е неблагоприятна; За района сумата на валежите е около 600 mm – т. е. този фактор е малко благоприятен.

Към групата на неблагоприятните фактори се причисляват следните:

Съгласно методиката, баловата оценка показва наличие или отсъствие на предпоставки за потенциалната опасност от антропогенното замърсяване на въздуха в разглеждания район при наличие на производствена дейност, свързана със значими емисии в атмосферата. Съпоставените по-горе данни за климатичните условия в района позволяват да се направи формална качествена оценка, че комплексът от климатични и метеорологични характеристики за района на обекта може да се оцени компромисно като “средно благоприятен” по отношение на разсейването на вредни емисии, изхвърляни в атмосферата с отпадъчни газови потоци от стационарни източници с достатъчно голяма височина.

Конкретно за района на ИП, известно значение за формиране на благоприятен потенциал има наличието на локален приземен пренос на въздушни маси по поречието на река Луда Яна, която протича на около 2 km западно от обекта (площадката на открития рудник Цар Асен 2).

3.1.3. Налични данни за качество на атмосферния въздух в района на инвестиционното предложение

Инвестиционното предложение, по местоположение, попада във водосбора на р. Марица, която е основна дренажна единица в Пазарджишка област. Тя е най-голямата река на Балканския полуостров. Има водосборна област до държавната граница с Гърция от 21 084 km², а до устието й – 53 000 km². Марица е най-пълноводната река в България. Води началото си от Рила планина – от двете Маричини езера под връх Манчо на кота 2378 m. Марица има към 100 по-значителни притока, които са разположени симетрично спрямо главната река, а територията на ИП попада във водосборната област на притока на Марица – река Луда Яна, посочена на фиг.3.2-1.

Водосборната област на р. Марица включва южните клонове на Средногорската антиклинала. Тракийската низина, части от Рило-Родопския масив и Подбалканските полета, откъдето се вижда, че земноповърхните форми са най-разнообразни, като, колкото се отива по на изток, толкова теренът се понижава. Средният наклон на притоците на Марица до гр. Първомай се движи в границите между 5 ‰ (р. Потока) и 113 ‰ (р. Петварска, приток на Въча), като на 40 % от тях средният наклон е над 40 ‰.


Фиг.3.2-1 Местоположение на р. Луда Яна във водосбора на р. Марица
Характерни части за режима на оттока на реките в Средногорието и западната част на Горнотракийската низина са пролетно пълноводие, с максимум през април за по-високите басейни, с очерани само две фази – продължително многоводие и по-кратко предимно дълбоко изразено маловодие. Минималния отток на реките, в близост до ИП е посочен в таблица 3.2-1.

В района на област Пазарджик, най-големият от левите притоци на Марица е река Луда Яна с нейния приток - Стрелченска Луда Яна. В таблица 3.2-2 са дадени основни хидрометрични характеристики на тези реки.

Пукнатинните и пукнатинно-карстовите водоносни формации са развити в северните склонове на Средногорието. Пукнатинните води са се формирали в скалите на палеогена, южнобългарските гранити и докамбрийските метаморфити.Те са разпространени в различни скални формации, сред които преобладават силикатните магмени скали. Сред тях основни са палеозойските гранити и гранодиорити от Средногорието, кредната гранитна интрузия около с. Долно Левски, а също и амфиболитите и гнайсошистите от докамбрийската Ботурчанска група източно от Ихтиман, както и широко-разпространените в Средногорието материали на докамбрийската Арденска група – гнайси, гранитограйси, амфиболити. Тези води са формирани в зоната на екзогенната напуканост и са с плитка циркулация и активен водообмен, дрениращи се генерално в по-дълбоковрязаната в релефа речна мрежа. Тук в съответствие с надморската височина на терена са отделени две зони. Първата е с по-малка надморска височина и е неводоносна, но независимо от това с наличие на отделни извори. Втората е с по-голяма надморска височина и модул на подземния отток от 0,2 l/sec.km². Формираният в тази зона с площ 720 km² отток възлиза на около 140 l/sec, от който се ползват не повече от 20 l/sec. Дебитът на изворите и в двете зони обикновено не превишава няколко литри в секунда. В гранитите от Средногорието водите са предимно хидрокарбонатни, калциево-магнезиеви. Минерализацията за повечето магмени и метаморфни скали е под 0,2 g/l.

Пукнатинно-карстовите подземни води са разпространенни в Средногорската зона – в горнокредната вулканогенно-седиментогенна задруга от Панагюрската ивица. Панагюрската ивица обхваща основно седиментите на горната креда в една ивица със средна ширина около 8 km и дължина около 50 km до селата Попинци и Смилец ва югозапад. Представена е преимуществено от глинести варовици, мергели, варовити пясъчници и андезити – разливи и послойни тела. По площ ивицата е около 450 km². По състав водите са хидрокарбонатни, калциево-натриеви и калциево-магнезиеви с ниска минерализация – предимно 0,2 до 0,4 g/l.
Порови води

Поровите подземни води в област Пазарджик са акумулирани в кватернерните седименти (пясъци, чакъли и по-рядко глинести материали, отложени от р. Марица и нейните притоци, в т. ч. и северните й притоци – Луда Яна и Стрелченска Луда Яна, Тополница, Пясъчник), както и в отдолу лежащите неогенски седименти, представени главно от алтерниращи песъчливи, прахови, глинести и смесени помежду им отложения. Кватернерният водоносен хоризонт е със значителна дебелина в зоната на Марица, като дебелината му намалява в посока север и юг до анулиране по склоновете на оградните планини.

Карстовият тип подземни води не са характерни за района на ИП. Те са широко застъпени в Родопския масив с Добростанската свита – Велинградски, Малкобеловски и Перущица-Огняновски карстови басейни.

3.2.3. Отпадъчни води - въздействие върху водоприемника
Река Луда Яна, по хидрохимична класификация на реките (Йорданова, 1997), в участъка до инвестиционното предложение, е хидроген-карбонатно-калциево-натриева, а речната мрежа, в зависимост от типологията на русловите процеси (Гергов, 1974) е на немеандрираща река. В Таблица 3.2-3 са посочени данните за отделните показатели и категорията на реката по съответния показател.

Съгласно данните от НАСЕМ, кислородното съдържание на водите на р.Луда Яна, при с. Росен е много високо и няма тенденция за неговото изменение. Органичното съдържание във водите е сравнително ниско. Стойностите на двата разгледани показателя показват голямо разсейване и не може да се твърди, че съществува определена тенденция на изменение. Докато при показателя нитратен азот (N-NO₃), чийто съдържание е твърде ниско и определена тенденция няма, то при нитритния азот (N-NO₂) съществуват завишени стойности, които трудно могат да бъдат аргументирани. Концентрациите на амониевите йони също имат голямото разсейване. Съдържанието на фосфати (PO₄) не търпи промяна. Съдържанието на разтворени и неразтворени вещества потвърждава гореказаното. За последния петгодишен период, качествените характеристики на р. Луда Яна не проявяват тенденция на изменение (http://www.bluelink.net/water/).

В резултат на реализацията на ИП се очаква:

• 
  Събиране и заустване на дъждовните води преди попадането им на производствената площадка;
  
• 
  Заустване на руднични отпадъчни води след пречиствателна станция, която следва да гарантира постигане на нормите, съгласно т.1.3. на Приложение 5 към чл. 16 на Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.), както е посочено в Таблица 3.2-4.
  

• 
  ДОВОС следва да се изясни количеството, начина на третиране и евентуално заустване на отпадъчните битово-фекални води. Тяхното третиране следва да гарантира постигане на нормите, съгласно Приложение 3 към чл. 11 на Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ, бр.97/2000 г.), както е посочено в Таблица 3.2-5.
  

Въз основа на предвижданата технология за добив и обогатяване на медната руда, максималното извличане на мед от рудничните води, преди тяхното третиране в пречиствателна станция, се очаква въздействието върху водите в района да бъде в границите на допустимите норми.

Почвите в района на ИП се отнасят към Средиземноморската почвена област, Средногорска провинция, обхващаща Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора под 700 m. Почвената покривка е изградена от канелени (Chromic, CMx), плитки почви (Leotosols), ранкери (Umbric, LPu), литосоли (Litic, LPq), рендзини (Rendzic, LPk), образувани под ксерофитна горска растителност.

Съгласно съвремената таксономия и класификационна система на почвите (FAO), почвите в района на находище „Цар Асен 2” се отнасят към:

Ордер F: Почви с акумулация на глина или сесквиоксиди и органична материя в подповърхностните хоризонти;

Тип: Лесивирани почви (Luvisols, LV, FAO,1988) – излужени канеловидни горски почви;

Подтип: Светли лесивирани почви (Albic Luvisols, LVa), силно излужени до слабо оподзолени горски почви.

Механимният състав на лесивираните почви се дължи не само на наследения гранулометричен състав на почвообразуващите материали или палеопочвени процеси, но най-вече на преразпределеление в процеса на лесиважа. В повърхностния хоризонт почвите са леко-песъчливо глинести с мощност на хумусно-акумулатвния хоризонт 0,25 m до 0,30 m. Във В_t-хоризонта, почвите са значително по-глинести и с мощност до 1,0 m. Хумусното съдържание в целините е сравнително високо – до 3 %, но в обработваеми земи намалява и варира от 1 до 2 %. Реакцията е среднокисела (рН 4,8-5), на места и до кисела (рН 6,6). Разнообразният релеф и обработката на почвите определят силно и широко развитие на ерозионни процеси.

Инвестиционното предложение предвижда открит добив на метални полезни изкопаеми (основен полезен компонент на находището е медта) на площ от 190 дка. Добиваните от открития рудник сулфидни и смесени руди ще се преработват в съществуващата обогатителна фабрика „Елшица”. Съпътстващи дейности от добива и преработването на полезното изкопаемо е обособяване на насипище за стерил и насипище за излужване.

Насипището за стерил ще бъде обособено на площ от 227 дка и ще бъде разположено върху наклонен терен с малоценна горска растителност, намиращо се на около 2 km северозападно от находището. Насипището за стерил ще се формира на стъпала с височина 10 m и с берми с ширина също 10 m. Разглежда се и втори вариант за депо на стерил – котлована на излезлия от експлоатация открит рудник ”Цар Асен 1”, който изглежда по-приемлив (виж по-горе т. 2.1).

Насипището за излужване е предвидено да бъде разположено на площ от 207 дка и се намира в близост до котлована на рудник “Цар Асен 1” върху терени , които са по-малоценни и част от които са използвани в близкото минало за депониране на почвени материали и окисна руда за излужване. Насипището за излужване ще се насипва на тънки слоеве от 12 m, но в краен вид също ще се оформи на стъпала с височина 10 m и берми 10 m. Разположено е на около 2 km от открития рудник “Цар Асен 2”.

Предвижда се усвояване на допълнителни площи при реализацията на ИП, които ще са необходими за изграждането на:

- Руднична промишлена площадка на площ от 3 dka;

- Инсталация за излужване на площ от 12 dka;

- Пречиствателна станция за руднични води на площ от 3 dka;

- Прокарване на нови пътища на площ от 28 dka.

Общият размер на земите, които подлежат на усвояване е 670 dka.

За депониране на отпадъка от преработената рудата от открития рудник в ОФ ”Елшица” ще се използва съществуващото хвостохранилище ”Влайков връх”. Същото е оформено в котлована на ликвидирания още през 1979 г. открит рудник ”Влайков връх”, в който сега се депонира отпадъкът от ОФ ”Елшица

Находището “Цар Асен 2” попада изцяло в землището на с. Цар Асен, община Пазарджик. Земите които попадат в обхвата на находището са обработваеми общински земи (ниви с житни култури) – трета и четвърта категория при неполивни условия от селскостопанския фонд. Насипището за стерил също обхваща общински обработваеми земеделски земи – ниви и засяга терени от Държавен горски фонд. Останалите обекти се разполагат на общински земи.

Размерът на земите, които подлежат на промяна предназначението на земята е 452 dka, а на тези за изключване от горски фонд – 258 dka.

Предвидените добивни работи и съпътстващи дейности ще доведат до цялостно антропогенизиране на площа – отнемане на почви и формиране на нови негативни и позитивни форми на терена. Очакваното увреждане на почвите съгласно Инструкция РД-00-11/1994 г. на МЗ, е класифицирано като:

• 
  Клас І – Нарушени земи:
  

• 
  Клас ІІ – Замърсени земи:
  

- Преработка на окисните руди в насипището – извличане на медта с помощта на разредени разтвори на сярна киселина;

- Нефтопродукти – от неправилно поддържане и експлоатация на техниката и при инцидентни разливи на горива и смазочни материали;

- Запрашаване – при извозване на почвени материали, стерил и руда при сухо и ветровито време;

- Газово-аерозолно замърсяване от обслужващата транспортна техника (това въздействие ще е незначително, поради работа на открито).

• 
  Клас ІІІ – Деградирали земи:
  

Съгласно технологията, през първата година ще се работи само по стерил, като се осигурява значителен обем подготвени запаси от руди за излужване. През този период ще се изземе и депонира почвеният слой от такава площ на рудника и насипищата, която да осигури нормална работа в следващия период. През този период ще се изградят новите вътрешно-руднични пътища, промишлената площадка и другите комуникации.

През втората година е предвидено да се работи само по окисни руди за излужване, като се подготвят запаси от руди за обогатяване. През този строително-подготителен период минните работи, без да се разпространяват по цялата площ на находището ще слязат до хоризонт 300.

Тези две строително-подготвителни години ще се съчетаят удобно със периода на реконструкция на обогатителната фабрика и строителството на инфраструктурата на рудника. От третата година нататък започва редовния добив на руди, както за излужване, така и за обогатяване и съответна работа на обогатителната фабрика при проектен капацитет.

Като цяло очакваните нарушенията на земите и почвите от реализацията на ИП ще са значителни и дълготрайни. В доклада за ОВОС ще бъде направен точен баланс и оценка на очакваните нарушения на предвидените за усвояване терени – земеделски земи и горски фонд по актуални скици от земеразделителния план на землището и от действащия лесоустройствен проект. Ще бъде направена прогнозна оценка за очакваните замърсявания на земите и почвите от преработката на окисните руди в насипището - извличане на медта с помощта на разредени разтвори на сярна киселина; от евентуални замърсявания на прилежащите земи в резултат от газово-аерозолно замърсяване от обслужващата транспортна техника.

В ИП се предвиждат необходимите възстановителни работи – рекултивация на нарушените терени. Предмет на рекултивацията – техническа и биологична, ще са терените, които ще бъдат нарушени при разработването на находище “Цар Асен 2”. Целта е да се дадат технически решения за техническа и биологична рекултивация, реализацията на които ще доведат до съхраняване на отнетите почвени материали, ограничаване въздействието на водната и ветрова ерозия при рекултивираните площи и приобщаване на обекта към съществуващия ландшафт.

Рекултивацията ще се изпълни в последователност – техническа и биологична.

Техническата рекултивация включва изпълнението на технически мероприятия по оползотворяване на съхранените наличния почвен материал за провеждането и осигуряване успеха на биологичната рекултивация. Ще се реализира след завършване на експлоатацията на находището и обхваща мероприятия за подготовка за биологична рекултивация на новообразуваните техногенни форми общо на 512 дка.

Биологичната рекултивация ще се изразява в настаняване и отглеждане на растителност, подходяща по отношение на екологичното въздействие и ландшафтно оформяне. Предвидено е биологична рекултивация на общо 636 dka, в т. ч.:

- Открит рудник (горни хоризонти) – 90 dka;

- Руднична промплощадка – 3 dka;

- Насипище за откривка – 248 dka (по един от вариантите);

- Окисен отвал – 225 dka;

- Инсталация за излужване – 5 dka;

- Пречиствателна станция за руднични води – 3 dka;

- Пътища – 28 dka;

- Терен освободен от депото за почвени материали – 34 dka.
За нарушените терени предназначени за залесяване (насипище за откривка, окисен отвал, инсталация за излужване, част от пътищата и терена освободен от депото за почвени материали) биологичната рекултивация предвижда изпълнението на лесотехнически мероприятия (затревяване, залесяване, минерално торене, поливане) и грижи за отглеждане на новонастанената растителност през първите 3 години.

За открития рудник е предвидена биологична рекултивация – залесяване на горните хоризонти (берми и откоси) разположени в глинести участъци.

За нарушени терени предназначени за земеделско ползване (площадки и пътища) биологичната рекултивация включва изпълнението на агротехнически мероприятия (оран, брануване, сеитба, валиране,минерално торене, поливане) и грижи за възстановяване на продуктивността за 5-годишен период.

В докладът за ОВОС ще бъде оценен предлаганият проект за рекултивация и най-вече по отношение изборът на биологични видове, който трябва да бъде съобразен с климатичната характеристика на района и характера на съществуващата растителна покривка.

Находището ”Цар Асен 2” е разположено в Цар Асеновското рудно поле, в югоизточната част на Панагюрския руден район. В геоложкия строеж на находището участват непълен профил на средния (вулканогенен-седиментен хоризонт) и горния (плиоценски отложения ) геолого-структурни етажи. Основен полезен компонент на находището е медта. Попътни компоненти, без икономическа стойност са пиритната сяра и златото.

Разкриват се около село Блатница в североизточните части на района. На юг са ограничени с Блатнишкия разсед, а от запад от Блатнишкия отсед. Представени са от биотитови гнайси и шисти, които са огънати на югозапад с наклон 20-50°. Биотитовите гнайси са тънкоивичисти и дребнозърнести скали, които доста често са инжектирани от кварц-пегматоидни жили. Дебелината на метаморфитите в площта е 600-700 m.

Разкриват се като малко петно северозападно от село Блатница. Представени са от конгломерати, затъващи на запад с наклон 10°. Късовете са с размери до 0,2 m и са представени предимно от гнайси. Спойката е грубозърнеста, богата на железни окиси и хидроокиси, които й предават червен до виолетов цвят. Дебелината на триасите конгломерати в площта достига до 50-60 m.

Туронските седименти изграждат ядката на Блатнишката антиклинала. Разкриват се северозападно от село Блатница. Оформят ивица с ширина 700-800 m с посока север- юг. Представени са от дребнокъсови конгломерати, пясъчници, гравелити, алевролити и песъчливи мергели. Дебелината на туронските седименти в района на Цар Асенското рудно поле достига 30-40 m.

Вулканогенния хоризонт е изграден от ефузивни и субвулкански фациеси.

Ефузивния фациес е представен от лавови и кластолавови скали незакономерно редуващи се с туфи (агломератови, лапилови, пепелни). На различни нива се срещат отделни неиздържани прослойки от сиви, зеленикави или червени глинести мергели.

Скалите от вулканогенния хоризонт са засегнати от хидротермална метасоматоза. В обсега на Цар асенското рудно поле са отделени от четири хидротермални фациеси на хидротермална промяна – кварц-алунитов, кварц-серицитов, хлорит-серицитов и хлорит-епидотов.

Изграден е от розовочервеникави или сиви глинести варовици, съдържащи тънки прослайки от мергели. Разкриват се по левия бряг на р. Луда Яна между Шищков баир и Терзийски връх. Варовиците и мергелите имат микрозърнестопелитова структура. Изградени са от микрозърнест калцит, примесен с глинести минерали в различно съотнощение. Наблюдават се множество прекристализирани микроорганизмови останки. Дебелината на хоризонта в площта достига до 80 m.

Разкритията на флишкият хоризонт навсякъде следят разпространението на седиментите от варовито-мергелния хоризонт. В долните части на флиша се наблюдава закономерно редуване на глинести варовици и алевритови мергели с добре изразена слоистост. Нагоре в разреза се появяват отделни пластове от пясъчници, алтерниращи с алевритови мергели и глинести варовици. Дебелината на флишкия хоризонт в площта е около 350 m.

Значителна част от района около находището е покрита от плиоценска покривка с от няколко до над 100 m. Представена е от пясъци, чакъли, глини. Пясъците са разнообразни по състав – от дребно до гробозърнести. Глините са песъчливи, често в тях се срещат и ”варовити кукли” с неправилна сферична форма.

Установени са алувиални, елувиални, делувиални образувания. Изградени са от разнообразен по състав и едрина материал – валуни, чакъли, грубозърнести до дребнозърнести пясъци, глини, песъчливи глини.

В Цар Асенското рудно поле са установени две медно-порфирни находища – ”Цар Асен-1” и ”Цар Асен 2”, разположени на около 0.5 km едно от друго. Те притежават редица белези, които дават основание да се отнесат към медно-порфирния минерален тип на молибден-медно-порфирни рудни формация (Кр. Ангелков, 1972 г.).

В находище ”Цар Асен 2” се отделят две рудни тела – основно рудно тяло и западно рудно тяло. И двете рудни тела имат щокообразна форма. Рудната минерализация в тях има жилково-впръсната текстура и е вместена в хидротермално променено субвулканско тяло от гранодиоритов порфирит и андезитови скали от неговите екзоконтакти.

Основното рудно тяло от север има естествена геоложка граница по повърхнината на Цар Асенския разлом, отделящ тялото от безрудните дацитови скали северно от него. Тази граница има наклон на юг-югозапад под ъгъл 60 - 70º. От другите три страни границите на основното тяла са постепенни и се отделят по данни от химическите анализи. Те са неправилни, почти вертикални. Медната минерализация изгражда неправилно щокообразно тяло. Хоризонталната му проекция има неправилна елипсовидна форма, удължена в субекваториално направление с дължина 600 m и широчина 350 m. Вертикалната дебелина на тялото е 395 m – от кота 340 до кота 55 m. Ичисляваните запаси за открит добив са до кота 225 m.

Рудното тяло е покрито с плиоценски и кватернерни отложения с минимална дебелина 10 m в западната му част и максимална 130 m в източната му част. По този начин връхната част на тялото има склонение на изток. При борт 0,20 % рудното тяло е монолитно до хоризонт 240 включително. В дълбочина то се разделя на три стълбо-образни (конусообразни) допиращи се корена. Рудното тяло е супергенно изменено – формирани са окисна зона, зона на вторично медно набогатяване и зона на първични сулфидни руди. Навсякъде под покривката от плиоцен и кватернер се разкриват вторично обогатени окисни или смесени руди. Окисната зона има пласто-образна форма, следваща плиоценската палеоповърхност. Тя има дебелина 15 до 45 m. Циментационната зона също има пластообразна форма, която аналогично на окисната е субпаралелна на плиоценската палеоповърхност. Дебелината й варира от 15 до 60 m.
Находището на медна руда “Цар Асен 2” е известно отдавна – още преди спиране от експлоатацията на рудник ”Цар Асен-1” са завършени геоложките проучвания, с които се доказват значителни количества запаси от медна руда. Независимо от неблагоприятната икономическа обстановка в света в момента, експлоатацията на това находище представлява определен икономически интерес. Допълнителните геоложки проучвания, които бяха направени през последната година, позволяват една по-голяма детайлизация на геоложката картина и по-добро изучаване на качествените характеристики на суровината. Това измени значително представата ни за обема и качеството на запасите, а от там и интереса към едно ново преразглеждане на техническите решения за експлоатацията на находището.

Разработването на находището се очаква да бъде облекчено от опита и знанията, натрупани при експлоатацията на отработения рудник “Цар Асен 1”. Реализирането на новия обект се облекчава в значителна степен и от наличната инфраструктура и действащи производства в района (обогатителна фабрика ”Елшица” с хвосто-хранилището ”Влайков връх”, отвал за излужване и др.). Налице са предпоставки за благоприятно и икономически изгодно съчетаване на разработката на новото находище ”Цар Асен 2” с предвижданата рекултивация на закрити минни обекти в района.

Разработването на открития рудник ”Цар Асен 2” ще доведе до съществени промени в земните недра на територията на площадката. Ще бъдат иззети и преместени над 24 600 хил. m³ руда и нерудна (скална) маса, при което ще се оформи котлован с дълбочина 103 - 120 m на площ около 200 дка.

За ликвидиране на последствията от рудничната дейност се предвижда техническа и биологична рекултивацията на терените, които ще бъдат нарушени при разработването на находище “Цар Асен 2”. Предвеждат се общо 5 години технологично време за рекултивация на рудника и неговите подобекти (виж по-горе т. 1.6.3).
3.5. Минерално разнообразие - минерален състав на рудите

Находище ”Цар Асен 2” е от медно-порфирен тип. Рудната минерализация е представена от първични медно-пиритни сулфидни руди, които в приповърхностната зона са подложени на окислителни процеси. Рудоотлагането в находището е протекло в ендогенни и екзогенни условия. При ендогенни условия са образувани първичните медно-пиритни руди. При екзогенни условия се е формирала окислителната и циментационната зони.

Първичните рудни минерали в находището са представени от халкопирит, пирит, магнетит, хематит, спекуларит, титаномагнетит, пиротин, молибденит. Най-голямо разпространение имат пиритът и халкопиритът, често се срещат магнетит и спекуларит. Рядко срещани минерали са молибденит, титаномагнетит, пиротин.
Халкопиритът е главният промишлен минерал в първичните руди. Наблюдава се във вид на впръски, фини жилки, рядко като гнезда и по-мощни жилки. Съпътстващи го минерали са пирит и кварц. В жилките кварцът изгражда периферните части, а пиритът и халкопиритът – централните части. Халкопиритът се наблюдава като алотриоморфнозърнести агрегати с големина средно 1 – 2 mm.
Пиритът се във вид на впръски, жилки и гнезда. Представен е главно в две генерации – пирит отложен преди главното рудоотлагане и пирит образуван по време на главното рудоотлагане.Среща се заедно с халкопирита. Пиритът от втората генерация е по-дребнозърнест от пирит първа генерация. Съдържа включения от нерудната маса, както и микроскопични овални телца от халкопирит и пиротин.
Магнетит се наблюдава се във вид на гнезда и жилки. На основа на специфичните текстура и структура, магнетитът се поделя на няколко генерации:

- Магнетит, който образува едри, вероятно първично автоморфни зърна;

- Магнетит, образуван при промяна на фемичните минерали, представен от добре оформени, микроскопични зърна;.

- Магнетит, образуван през главния етап на рудоотлагане, заедно с пирит и халкопирит. Представен е от хипидиоморфни агрегати, обикновено в неиздържани пукнатини.Участва в изграждането на кварцови рудни жилки.

- Кварц, образуван преди главното рудоотлагане. На вид е сив, дребнозърнест, с включения от серицит и пирит;

- Кварц, съпътстващ рудната кварц-пирит-халкопиритова парагенеза;

- Кварц, образуван след главното рудоотлагане. На цвят е бял, образува друзички.

Съгласно районирането на ландшафтите в България, разглежданият район се отнася към Южнобългарската планинско-котловинна област, Средногорско-Задбалканска подобласт, Сърненски район.

Ландшафтната характеристика на района на инвестиционното предложение е от смесен вид – природно-антропогенна. Антропогенните компоненти на ландшафта се изразяват в разположените в близост промишлени зони, инфраструктурни обекти, селскостопанска дейност, населени места. Ландшафтът е претърпял изменения както по отношение на растителната покривка, така и по отношение повърхностната му денивилация.

В резултат на минно-проучвателни, миннодобивни и експлоатационни дейност при рудниците “Красен”, “Радка”, “Цар Асен 1”, “Влайков връх”, “Елшица” на повърхността са се формирали техногенни форми – промишлени площадки, котловани, насипища от нерудна минна маса и от некондиционни и окисни руди за излужване, обрушовки. Отнети са земи (загуба на почви и растителност) от горския и селско-стопанския фонд. Настъпили са промени на естествения релеф чрез формиране на позитивни (насипища) и негативни (котловани и обрушовки) форми. Налице е механично замърсяване на прилежащите терени от насипищните субстрати, развитие на ветрова и водна ерозия.

Рудодобивните (открит начин) и преработвателните (обогатителни и излужващи) дейности са свързани с отнемане на земи от горския фонд и селскостопанския фонд, със замърсяване на почвите, унищожаване на растителност, увреждане на геоложката среда, които са основни елементи на ландшафта. В резултат на предвидената добивна дейност ще възникнат две основни нарушения на ландшафта:

Въздействията се определят като физически, локални и среднотрайни за периода на добив и дълготрайни след приключване на дейността по рудодобива и извършване на рекултивационните работи.

В Доклада за ОВОС ще бъдат оценени очакваните структурни промени в локалния ландшафт и степента на деструкция.

7. 
   Растителен и животински свят. Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежа
   

Съгласно геоботаническото райониране на България, районът на ИП се отнася към Илирийска (Балканска) провинция, Средногорски окръг, Същинскосредногорски район. Преобладават мезофитни горски екосистеми от бук (Fagus sylvatica) и ксеромезофитни горски екосистеми с доминиране на обикновен горун (Quercus delechampii), обикновен габър (Carpinus betulus) и келяв габър (Carpinus orientalis).

Естествената растителност в непосредствения район на находището е силно променена, на значителни територии унищожена от извършвани в миналото минно-добивни дейности.

Дървестната растителност в района на находището е представена от разпокъсани горски издънкови широколистни насаждения с участие на горун (Quercus delechampii), келяв габър (Carpinus orientalis), насаждения на бял бор (Pinus sylvestris) и акациеви насаждения (Robinia pseudoacacia), в резултат на рекултивационни мероприятия.

Храстовите съобщества са изградени предимно от драка (Paliurus spina-cristi), глог (Irataegus monogyna), червена къпина (Rubus sanguineus), както и черна акация (Amorpha fruticosa), привнесен вид при извършвани рекултивационни работи.

Тревната растителност, покриваща мерите и сухите склонове е представена от формациите на ливадната власатка (Festuceta pratensis), троскота (Cynodoneta dactylon), обикновената полевица (Agrostideta capillaris). Покрай реките, на по-влажни места са характерни мезофитните и алувиално-тревни формации обрасли с ливадна власатка (Festuca pratensis) и броеничеста ливадина (Poa sylvicola).

Територията на находището и част от земите в които е предвидено изграждане на насипището за стерил е изцяло обезлесена и представлява земеделски обработваеми земи с отглеждане на житни култури със слята повърхност.

Терените за изграждане на насипището за излужване се намира в близост до котлована на стария рудник “Цар Асен 1” и представляват обработваеми земи и мери с вторична производна тревна растителност, част от които са използвани в близкото минало за депониране на почвени материали и окисна руда за излужване.

Добивните дейности по открит начин и преработвателните дейности са свързани с отнемане на земи от селскостопанския и горския фонд, с прахово замърсяване на атмосферния въздух, почвите и негативно въздействие върху растителността. Голяма част от площите, върху която ще се осъществява добива на руда и насипищата за стерил и излужване, са антропогенно усвоени за отлеждане на земеделски култури. Мерите са увредени в значителна степен от използването им за депониране на почвени материали и окисни руди.

В етапа на усвояване на терените ще бъде унищожена наличната растителност – агроценози и вторични производни тревни съобщества. Изхождайки от критериите, по които се определя биоценотичната стойност на сухоземните биоценози, а именно:

• 
  степен на антропогенна намеса при формирането на биоценозата;
  
• 
  толерантност към антропогенни въздействия и способност за възстановяване;
  
• 
  видово разнообразие и уникалност на съобществата и техния видов състав,
  

Въздействията от реализацията на предлаганата дейност ще се изразяват в пряко унищожаване на налична растителност в обхвата на съответните обекти. Тези въздействия ще са локални и дълготрайни, но няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид широкото им разпространение.

В обхвата на терените (носипище за стерил), заемащи земи от горския фонд дървестната растителност е представена от единични или на групи остатъчни горски формации с издънков произход, които ще бъдат унищожени в процеса на изграждане на насипището.

В доклада за ОВОС, въз основа на проведени теренни проучвания, ще бъде направена оценка на съществуващото състояние на растителността, ще бъдат оценени засегнатите растителни съобщества, степента на нарушаване на природни место-обитания, наличие на местообитания и видове защитени от закона.

След закриване на дейността е предвидена биологична рекултивация на площ от 636 дка, която ще обхване насипището за откривка, окисния отвал, инсталацията за излужване, част от пътищата и терена освободен от депото за почвени материали, горните хоризонти (берми и откоси) на открития рудник. Предвидени са лесо-технически мероприятия – затревяване, залесяване, както и възтановяване на терени за земеделско ползване.
3.7.2. Животински свят

Фауната за района е характерна за Старопланинския район, включващ и територията на Средна гора. Представена е от видове с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение.

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis).

Семейство смокови (Colubridae):

- смок мишкар (Elaphe longisima), включен в Приложение 3 на ЗБР.

Семейство отровници (Viperidae):

- пепелянка (Vipera ammodytes).

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР.
Очаквани въздействия. Основното негативно въздействие върху представителите на влечугите ще се изразява в пряко и дълготрайно нарушаване на налични местообитания при откривката – изземване на почвен слой, основно на необработваеми земи (мера и горски територии в обхвата на терените за съответните обекти на ИП). Този процес ще бъде свързан и с временно безпокоене на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от животинските видове, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Клас Птици (Аves). За района са характерни представители, обитаващи пояса на дъба, окрайнините на горите и населените места. В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

- комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбовия пояс;

- антропогенен комплекс.

Направеното предварително проучване за района на ИП показва следният най-вероятен видов състав: Бял щъркел (Ciconia ciconia); Обикновен мишелов (Buteo buteo); Полска яребица (Perdix perdix); Гугутка (Streptopelia decaocto); Гургулица (Streptopelia turtur); Кукувица (Cuculus canorus); Чухал (Otus scops); Кукумявка (Athene noctua); Козодой (Caprimulgus europaeus); Сив кълвач (Picus canus); Градински пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); Въртошийка (Jynx torquilla); Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); Полска чучулига (Lullula arvensis); Качулата чучулига (GalІerida cristata); Селска лястовица (Hirundo rustica); Градска лястовица (Delichon urbica); Полска бъбрица (Anthus campestris); Бяла стърчиопашка (Motacilla alba); Червеногръдка (Erithracus rubecula); Кос (Turdus merula); Поен дрозд (Turdus philomelos); Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla); Градинско коприварче (Sylvia borin); Черногуше ливадарче (Saxicola torquatuа); Голям синигер (Parus major); Авлига (Oriolus oriolus); Червеногърба сврачка (Lanius collurio); Сива сврачка (Lanius excubitor); Сойка (Garrulus glandarius); Сврака (Pica pica); Сива врана (Corvus cornix); Посевна врана (Corvus frugilegus); Скорец (Sturnus vulgaris); Полско врабче (Рasser montanus); Домашно врабче (Рasser domesticus); Чинка (Fringilla coelebs); Щиглец (Carduelis carduelis); Черешарка (Coccothraustes сoccothraustes); Жълта овесарка (Emberiza citronella); Градинска овесарка (Emberiza hortulana) и др.

Повечето от видовете са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
Очаквани въздействия.Територията на находището и насипищата обхваща основно обработваеми земи, мера и в по-голямата си част обезлесена горска територия. При усвояването на тези територии не се предвижда значително унищожаване на храстова и дървесна растителност, която служи за обитаване на много видове птици. Реализацията на проекта не предполага значима промяна в хабитатите обитавани от птиците като намаляване на тяхната площ, както и въздействие върху чувствителни видове, привързани към съответните хабитати. Основното въздействие върху орнитофауната в резултат от реализацията на ИП ще е свързано с фактора шум, изразяващ се в безпокойство на пребиваващите в близост птици в резултат на добивната дейност.

Реална е възможността за пряко нарушаване на местообитания на гнездещите на земята видове – черногушето ливадарче, бялата стърчиопашка и полската яребица и др.

- Локално повишаване на шумовата характериста от дейността на добивната и транспортна техника и човешкото присъствие, което ще доведе до временно прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците;

- Дълготрайно ликвидиране на мястото, с което се намалява територията на възможни местообитания на ограничен брой видове птици;

- Ограничени възможности по пътя на хранителната верига за някои от видовите, поради нарушаване на територията и засиленото човешкото присъствие.

Реализирането на проекта няма да наруши денонощноте и сезонни миграции на животинските видове.

Като се има предвид, че разглежданият обект е под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват същетвени изменения в тяхното състояние. С експлоатацията на находището няма да настъпи значима качествена и количествена промяна в установеното равновесие в района по отношение на орнитофауната.

На територията на добивния участък са възможни местообитания на някои дребни бозайници като: таралеж (Erinaceus concolor) – Приложение 3 на ЗБР, къртица (Talpa europea), полска мишка (Apodemus agrarius), обикновена полевка (Microtus arvalis), невестулка (Mustela nivalis) – Приложение 3 на ЗБР, яовец (Meles meles), черен пор (Рutorius putorius) и др.

За целите на Доклада за ОВОС ще бъдат извършени теренни проучвания за установяване на местообитания на животински видове, които ще бъдат нарушени в процеса на добивните работи. Ще бъде оценена степента на въздействие върху местообитанията и популациите в това число и въздействие от безпокойство най-вече през размножителния период.

Районът на инвестиционното предложение не засяга и не е в близост до защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Инвестиционното предложение попада на територията на защитена зона ”Овчи хълмове” с код BG 0000365 съгласно Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, елемент от проект ”Натура 2000”. Защитената зона е приета с Решение № 122/02.03.2007 г.

На територията на защитената зона се срещат 5 типа природни местообитания, от които в зависимост от характера на терените които се засягат от ИП е възможно наличието на хабитат 6220 - Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypoieta и то ограничено на територията на горския фонд.

От херпетофауната предмет на защита в зоната са 5 вида, от които местообитания по предварителна оценка са възможни на сухоземните костенурки в обхвата на горските територии.

Предмет на защита в зона BG 0000365 са и видове птици включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС за съхранението на дивите птици.