Доклад за овос на инвестиционно предложение: "Добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2"
Изтегляне 2.11 Mb.
|
По отношение на интензитет и продължителност, въздействието се оценява като пряко, постоянно (под допустимите емисионни норми) с малък интензитет. По отношение на териториален обхват – въздействието ще бъде локално, в границите на производствените площадки и на малки разстояния извън тях. Не се очаква кумулативен ефект.1.7.2. Емисии в отпадъчните води а) По време на строителството Инвестиционното предложение предвижда две т. нар. ”строително-подготвителни години”. Тези две години ще се съчетаят с периода на реконструкция на обогатителната фабрика и строителството на инфраструктурата на рудника. В този период се очаква генерирането на:
б) По време на експлоатация При експлоатацията на ИП се очаква отделянето на условно чисти (дъждовни води), производствени отпадъчни води и битово-фекални отпадъчни води. В този период ще продължи да се използва изградения, в етапа на строителство, облицован отводнителен канал за отвеждане на условно чистите дъждовни води в близкото дере. Очаква се генерирането на производствени отпадъчни води от:
Общата дължина на тръбопроводите (PEHD-тръби ø 200 mm) към МБИ ще бъде около 600 m. Предвиден е и дренажен канал с дължина около 200 m. От инсталацията не се предвижда отделяне на отпадъчни води, защото отработените води след циментация на разтворената мед, отново ще се подкисляват и ще се връщат в процеса, с което ще се осигури минимизиране на водопотреблението. Битово-фекални води. В ДОВОС следва да се посочи тяхното количество, както и броя на пречиствателните съоръжения, като се има в предвид, че в периода на експлоатация се очаква следния брой работници по технологични възли както следва: Рудник – 45 човека; Обогатителна фабрика – 50 човека; Инсталация за излужване – 12 човека и Пречиствателна станция за замърсени руднични води – 6 човека. Тези води ще бъдат пречиствани в изграждани в етапа на строителство локални пречиствателни съоръжения. в) По време на закриване и рекултивация По време на закриването и рекултивацията се очаква да продължи отделянето на: Условно чисти природни води (в т. ч. атмосферни), които чрез изградения отводнителен канал ще продължат да се заустват в съществуващото дере;
1.7.3. Отпадъци при реализация на инвестиционното предложение 1.7.3.1. Генерирани отпадъци по време на строителството на рудника В периода на строителство на рудника, през т. нар. ”подготвително-строителни” две години ще се изземат общо 345 900 m3 почвен материал, в т. ч. 152 000 m3 от повърхностния слой на открития рудник (виж по-горе т. 1.6, таблица 1.6-1), които ще се складират на временна площадка в съседство с рудника, ще се затревят поради дългия престой до тяхното използване за рекултивационни цели в след-експлоатационния стадий на рудничната дейност. В ИП се предвижда още изземването на 2 935 800 m3 или 7 340 000 t (общо за целия експлоатационен период на рудника) несъдържаща опасни компоненти, инертна нерудна маса (стерил), които ще се депонират на постоянно насипище и съответно рекултивират (техническа и биологична рекултивация). Предвижда се и вариант на депониране на нерудния стерил в котлована на вече излезлия от експлоатация и подлежащ на рекултивация открит рудник ”Цар Асен 1” (виж по-нататък т. 2.1). Съгласно чл. 22б ал. (6) на Закона за подземните богатства (ЗПБ) отработените пространства, образувани в резултат на подземен или открит добив на подземни богатства, в които минните отпадъци се връщат като запълващ материал, не са съоръжения за минни отпадъци. Следователно при минната дейност няма да се генерират отпадъци за които трябва да се предвиди съоръжение за третирането им. При строителството на обекта се очаква отделянето на строителни (тухли, керемиди, бетонови парчета, амортизирани части от съоръжения, дървени парчета, арматура, отпадъци от събаряне на сгради и др) и битови отпадъци. Тези отпадъци ще се управляват, съгласно нормативните изисквания и практики за управление на отпадъците. Амортизираните метални и пластмасови отпадъци ще се събират разделно и ще се продават за рециклиране. Класификацията на тези отпадъци съгласно Наредба № 3 от 2004 г. е представена в таблица 1.7-1.
При строително-монтажните работи се очаква оборудването и частите на някои съоръжения да бъдат доставени в съответните им опаковки, които при монтажа на съоръженията ще се превърнат в отпадъци, както следва: Код 15 01 – опаковки, включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита, в т. ч.: Код 15 01 01 – хартиени и картонени опаковки; Код 15 01 02 – пластмасови опаковки; Код 15 01 03 – опаковки от дървесни материали; Код 15 01 04 – метални опаковки. Отпадъците от опаковки ще се събират разделно по кодове и въз основа на сключени договори ще се предават на фирми за оползoтворяване (включително рециклиране), които притежават разрешително за такава дейност.
В цикъла на флотационното обогатяване на сулфидната руда се предвижда получаване на меден концентрат и флотационен отпадък (хвост), който под форма на пулп ще се депонира в хвостохранилище ”Влайков връх” на действащата ОФ ”Елшица”. В талбица 1.7-2 са представени химическите състави по основни компоненти на получаваните отпадъци от преработката (флотационен отпадък или хвост), съпоставени със състава на преработваната медна руда. Флотационен отпадък от ОФ ”Елшица” Очакваният съгласно ИП химически състав по основни компоненти на флотационния отпадък е показан в таблица 1.7-2. Таблица 1.7-2 Очаквани химически състави по основни компоненти на медната руда за флотация и получавания флотационен отпадък (хвост)
*/ При 2,3 % добив на меден концентрат от флотираната руда и 97,6 % флотационен отпадък (стерил) за депониране. По време на бъдещата експлоатация на обекта съгласно ИП се очаква отделянето на отпадъците, чиято класификация, количество и третиране са посочени по-долу в таблица 1.7-3. Обособяването на отпадъците по групи е направена, съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за класификация на отпадъците. Таблица 1.7-3 Класификация на прогнозираните производствени и битови отпадъци, които ще бъдат генерирани съгласно ИП по време на експлоатация на обекта
При експлоатация на рудник ”Цар Асен 2” и съоръженията към него, трябва да се разработи фирмена ”Програма за управление на отпадъците”, която да се представи на следващия етап от процедурата. В Програмата следва да се посочат видовете отпадъци специфицирани по източници на генериране, да се прецезират количествата им, да се посочи начина на събиране, площадките за временно съхранение. Управлението на отпадъците, генерирани от минно-преработвателните дейности, в т. ч. и тези съгласно ИП за находището ”Цар Асе-2”, ще бъде в съответствие с изискванията на Директивата 2006/21/EC на Европейския парламент и на Съвета за Европа за управление на отпадъци от добивната промишленост.
Крайният флотационен отпадък (хвост под форма на пулп) ще се депонира в хвостохранилище ”Влайков връх”. В него преобладават главно кварц, гранит и други неразтворими скални минерали. Кварцът и алуминиевите силикати в отпадъка са напълно инертни материали и следователно много стабилни. Общото съдържание на тежки метали в хвоста се очаква под 0,1 % (виж таблица 1.7-2). Генерираните отпадци от флотационната преработка на рудата от находище ”Цар Асен-2” трябва да се класифицират като "инертни” (т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства – ...”във времето не търпят значителни физични, химични или биологични промени, не се разтварят, не се излужват, не горят и не реагират по друг физичен или химичен начин, не биодеградират или при контакт с друго вещество не оказват върху него отрицателно въздействие, в резултат на което съществува вероятност то да предизвика замърсяване на околната среда или да навреди на човешкото здраве)” "Отпадъци от първичната преработка" – твърди отпадъци или шламове, които остават след преработката на подземните богатства чрез сепарационни процеси (трошене, смилане, сортиране, флотация и други физико-химични техники), с цел отделяне на полезните компоненти и минерали от общата скална маса (т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства). За депониране на отпадъка от преработената рудата от открития рудник в ОФ ”Елшица” ще се използва съществуващото хвостохранилище ”Влайков връх”. По-добър алтернативен вариант по отношение опазване на околната среда на тази площадка не съществува. При разработката и бъдещите проекти трябва да се спазва „Наредбата за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци” (ДВ.бр.10/2009 г.). Управлението на минните отпадъци се извършва съгласно нормите на глава осма от Закона за подземните богатства (ЗПБ). Хвостохранилището ”Влайков връх” е оформено в котлована на ликвидирания още през 1979 г. открит рудник ”Влайков връх”, в който сега се депонира отпадъкът от ОФ ”Елшица”. В момента котлованът е с водно огледало на приблизителна кота 465. Свободният обем под водното огледало е около 2 780 000 m3. Съгласно ИП, от открития рудник в ОФ ”Елшица” ще се преработят 8 500 000 t руда. В момента котлованът е с водно огледало на приблизителна кота 465,0. Свободният обем под кота 460 е бил 2 900 000 m3.След складиране на отпадъка от преработката на клинкер, свободният обем е останал около 2 780 000 m3. С отпадъчното стопанство (хвостохранилището) ”Влайков връх” трябва да се решат следните проблеми: - Да събере в чашата си отпадъка от преработваната в ОФ ”Елшица” медна руда; - Да осигури избистряне на механично замърсените с пулпа води за да се отведат обратно за ползване в ОФ ”Елшица”; - Да се осигури мониторинг по време на работа на рудник ”ЦарАсен 2” и ОФ ”Елшица”, на водите от хвостохранилището при ползването им за оборотно водоснабдяване. Допълнително изградене на външна отводнителна система за извеждане на естествените води извън обекта не се налага, тъй като външният водосбор е сравнително малък (виж по-горе т. 1.2.2.2, буква ”Г”). Флотационният отпадък от преработената в ОФ ”Елшица” руда се довежда до хвостохранилище ”Влайков връх” чрез хидротранспортна система. За целта може да се използва съществуващия хвостопровод до хвостохранилището, който е изпълнен от базалтирани тръби Ф300 mm. Наред с него се предвижда и строителството на втора нитка успоредно на първата и с продължаващо трасе за намиване в отдалечения на стената край на хвостохранилището. Предлага се изпълнение на хвостопровод от тръби PEHD - висока плътност.
На територията на бъдещия обект открит рудник ”Цар Асен 2” понастоящем няма източници на шум и вибрации. Промишлените площадки на открития рудник обаче ще бъде ситуирана само на около 400 m южно от с. Цар Асен. С изграждането на обекта ще се променят акустичните характеристики на приемната среда, в т. ч. и най-близкото с. Цар Асен (Графично приложение № 1). Шум ще се генерира основно от работата на рудничните машини: сонда – DRILTECH D75 KS, 2 броя багери “Либхер” и 10 броя самосвали (30- r 20-тонни). Предвидените машини са с висока степен на звукоизолация. Багерът, в качеството си на най-натоварената машина в рудника, е с шумови характеристики съответно 78 dB за кабината и 89 dB за околната среда. Шумово натоварване в района около рудника ще има в началото на добивната дейност в рудника. При удълбаването на рудника и навлизането му в дълбочина шум няма да има. Следва да се отбележи, че в радиус от 250-500 m практически няма да има наднормен за изискванията на жилищни райони шум, като неизбежен ще бъде само този от провеждането на взривяванията. По време на строителство По време на строителството на обекта, през 2-годишния период на т. нар. ”строително-подготвителен етап”, използваната строителна техника ще създава нива на шум достигащи до 90 dBA и по-високи, като въздействието ще се изрази преди всичко при дейностите по изземване на почвения слой и горните пластове на окисната медна руда. Поради неголямата якост на земните пластове в горните хоризонти на рудника, през първите две години на т. нар. „строително-подготвителни работи” не се предвиждат взривни работи. Такива ще се наложат в много по-късните етапи на навлизане в най-долните хоризонти на рудника, когато, поради относително голямата дълбочина, шумовото натоварване ще бъде силно ограничено. За ограничаване на шумовото натоварване в крайните южни зони на селото се предвижда ново, по-отдалечено в сравнениие със сега съществуващия път, трасе на пътя за извозване на нерудния стерил и рудата. Поради това не се очакват наднормени нива на шум до жилищни сгради, независимо от малката отдалеченост на селото от рудника и нивата на шум ще бъдат без въздействие върху обекти подлежащи на здравна защита. През ”строително-подготвителния период”, ще се ще използват различни машини – багер,булдозер, кран, челен товарач тип фадрома, бетонен миксер, валяк, асфалтосмесител, асфалторазтилач, тежкотоварни автомобили (самосвали, бетоновози) и др. По данни от литературни източници и собствени измервания, нивата на шума, излъчван от различните машини достигат 80 ÷ 91 dBA за багер, 97 ÷ 105 dBA за булдозер, 92 ÷ 98 dBA за кран, 80 ÷ 91 dBA за фадрома, до 87 BA за асфалтосмесител, до 83 dBA за валяк (в кабината на водача), 89 ÷ 92 dВА за асфалто-разтилач, 85 ÷ 92 d ВА за тежкотоварни автомобили. Дейностите при изграждането на обекта ще бъдат източник на шум в околната среда през деня с еквивалентно ниво около и над 90 dBA в непосредствена близост до работещите машини и съоръжения, така че по време на строителната дейност на територията на площадката ще има превишение на граничната стойност за шума от 70 dBA. Въздействието на шума на на територията на рудника е временно, до приключване на строително-подготвителните дейности (до 2 години). Работещите на строителните обекти ще бъдат снабдени с лични предпазни средства, в т. ч. и антифони. По време на експлоатация Режимът на работа на открития рудник по време на редовната експлоатация няма да се отличава съществено от този на ”строително-подготвителния период”. По своя характер, излъчваният от технологичните съоръжения шум ще бъде постоянен през деня (предвижда се двусменен режим на работа на рудника), а от обслужващият транспорт – променлив. Дейностите при експлоатация на рудника включват изкопни, насипни, товаро-разтоварни, транспортни и други дейности, при които ще се използват различни машини – багери, сонди, тежкотоварни автомобили (самосвали) с шумови характеристики посочени по-горе. С навлизане на минните работи в дълбочина, поради бариетната роля на страничните откоси на рудника, очакваното еквивалентно ниво на шум, достигащо до жилищни територии (най-близкото с. Цар Асен) ще бъде под граничната стойност от 55 dBA за дневен период за такива зони. Основните източници на шум по време на разработване на находището по технология за открит добив, подготовка на рудата и нейното флотационно обогатяване могат да се разделят условно на две групи –стационарни и мобилни. Стационарните източници на шум са посочените по-горе машини и съоръжения, свързани с дейността на открития рудник – 2 броя багери, 1 брой сонда, 5 броя 30-тонни руднични самосвали и 5 броя 20-тонни строителни самосвали. Мобилни източници на шум са превозните средства, обслужващи открития рудник, обогатителната фабрика и табаните. Товарният автотранспорт извън площадката, няма да преминава през селото и ще се включва от изхода на площадката на обекта към четвъртокласната пътна мрежа за ОФ ”Елшица” и отвала за излужване. Очакваното еквивалентно ниво на шум излъчвано от транспортните средства на 7,5 m от оста на пътя за движение е Leq = 59 dBA. Дейностите по преработка на медната руда ще се извършват на друга, сега действаща площадка, в закрити помешения. По данни от действащи обогатителни фабрики с аналогични цикли на подготовка на рудата и флотация, съществени източници на шум са трошачки, мелници, вакуум-помпи, барабанни филтри, подемни кранове. Примерни стойности от измервания за шумово натоварване в близост до тези съоръжения са съпоставени в следващата таблица 1.7-4.
Съоръженията на ОФ ”Елшица” работят в производствени халета и излъчваният шум в околната среда ще зависи от звукоизолиращата способност на ограждащите конструкции на сградата. Съоръженията в тези помещения създават нива на шум от 85 до 95 dBA, като шумът при топкови мелници достига до 99 dBA. При средна звукоизолация на външните стени на сградите не по-малка от 35 dB, очакваното ниво на външен шум пред фасадите на съответните сгради ще бъде не-повече от 64 dBA. Граничните стойности за нивото на шум за различните територии и устройствени зони са регламентирани в Наредба № 6 от 26.06.2006 г. (МЗ, МОСВ) за показателите на шум в околната среда и за производствени зони са 70 dBA за ден, вечер и нощ. Експлоатацията на находището и флотационната фабрика, в т. ч. и помощните дейности (хвостохранилище, инсталация за излугване, вътрешен транспорт) би довело до нива на шум на промишлените площадки под 70 dBA и не може да се очаква превишаване на хигиената норма по границата на добивно-обогатителния комплекс. Шумът излъчван от промишлената площадка на ОФ ”Елшица” и от обслужващите транспортни средства не се очаква да промени шумовия фон на линията на застрояване на най-близко разположените селища – селата Елшица и Левски, поради достатъчната им отдалеченост от площадката на ОФ и пътя за достъп до нея. При въвеждане на обекта в експлоатация (рудник ”Цар Асен 2”) ще бъдат извършени измервания на шумовите нива в измерителни точки, разположени по предварително очертани контури, ограждащи основните съоръжения – източници на шум за оценка на общата звукова мощност, съгласно “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие”, утвърдена от Министъра на околната среда със Заповед № РД-199 от 19.03.2007 г. С аналогични измервания ще се актуализира и шумовата ситуация по границата на ОФ ”Елшица”.
Машините, които ще работят в рудника, ще бъдат от ново поколение и с производствени характеристики за вибрации в допустимите норми. Вибрациите много бързо затихват на разстояние, поради което не могат да бъдат разглеждани като опасен фактор за работната среда като цяло. По време работа в открития рудник, при някои специфични дейности - например сондажни работи, вибрациите трябва да се разглеждат като фактор на работната среда. Не се очаква оборудването и съоръженията да бъдат източник на вибрации в околната среда по време на експлоатация на рудника. В ОФ ”Елшица”, технологичното оборудване, което е източник на вибрации, се монтира на вибропоемащи фундаменти. Нейонизиращи лъчения Към нейонизиращите фактори се отнасят постоянните и свръхниско-честотни електрични и магнитни полета, радиочестотните електро-магнитни полета (ЕМП), микровълните и оптичните и лазерни лъчения. Най-важните за работната и околна среда са електромагнитните полета с промишлена честота, каквито са подстанциите и електропроводите с високо напрежение, генераторите и мощните електродвигатели, които създават ЕМП в свръхнискочестотния диапазон (честота 50 Hz). Дейностите, по време на реализация и експлоатация на обекта, няма да бъдат източник на не-йонизиращи лъчения в околната среда и жилищната зона на близките населени места. Топлинни лъчения При добива на руда в открития рудник и при флотационното обогатяване на руди не се използват съоръжения излъчващи топлинни лъчения. По време на реализация и експлоатация на обектите на ИП, дейностите не са източник на топлинни лъчения в околната среда и жилищните зони на най-близко разположените населени места. Радиоактивни лъчения При проучванията на находището и изпитания за радиоактивност на рудата не е установена радиоактивност. Не се очаква рудодобивните и обогатителни дейности на площадката на обекта да бъдат източник на радиоактивни лъчения в околната среда и жилищна зона на близко разположените населени места. 1.7.4.3. Въздействие на вредни физични фактори (шум) върху околната среда По време на строително-подготвителните работи в рудника Шумовото въздействие ще бъде локализирано в участъка, където се реализира съответния етап и там ще има превишение на нормата 70 dBA за ограничен период от време, само през деня. Строителната дейност няма да бъде източник на шум за населените места в района. Строителните дейности не са източник и на вибрации в околната среда. По време на експлоатация на обекта По отношение на фактор ”шум” не се очаква превишаване на хигиенната норма от 70 dBA за промишлено-складова зона, респективно и нивото на общата звукова мощност, излъчвана от промишлена площадка в околната среда. Независимо от неголямото отстояние на с. Цар Асен от площадката на открития рудник ”Цар Асен 2”, производствената дейност при разработване на находището няма да оказва значимо влияние върху шумовия режим на неговата територия. 2. Алтернативи за осъществяване на инвестиционното предложение Съгласно българското и европейското законодателства, процедурата по оценка на въздействието върху околната среда изисква разглеждането на алтернативи за осъществяването на всяко предлагано инвестиционно предложение. На настоящия етап на Задание за обхвата на Доклада за ОВОС на ИП на инвеститора КЦМ АД е направен предварителен анализ на разгледаните алтернативи на технологиите и съоръжения при разработване на находището ”Цар Асен-2”. Изборът на предпочитана алтернатива и конкретното местоположение на площадките за отделните дейности (добив на руда, флотация, разположение на насипища и хвостохранилището за флотационния отпадък) е направен на основата на сравнителния документ за ”Най-добри налични техники за управление на хвостохранилища и отпадъци от скални маси от дейности за добив” (BREF Code MTWR – виж по-нататък т. 5). Този документ разглежда основно въпроси по управлението на хвостохранилища и отпадъците от скална маса, които са най-значителни при минно-добивните и преработвателни дейности. Насоките дадени в BREF-документа са използвани при разработване на ИП строителството и експлоатацията на находището и дейностите по неговото закриване и рекултивация. Подобно на всички ИП за минни рудодобивни и преработвателни дейности, съчетанието на геоложкия строеж и природни дадености в района от една страна, и икономическите предпоставки от друга, определят местоположението и мащаба на дейността. Разгледаните алтернативни варианти за разработване на находището ”Цар Асен-2” се свеждат до:
При ”нулева алтернатива” инвестиционното предложение няма да се реализира. С тази алтернатива са свързани следните потенциални социално-икономически последици:
”Нулевата алтернатива” трябва да се счита за несъстоятелна и поради следните съображения, които са валидни за рудния район на бившите ”Панагюрски мини”. Рудните изкопаеми са еднократна природна даденост и тяхното изземване от земните недра трябва да се извършва при максимална степен на оползотворяване на ценните компоненти. Районът е практически с изчерпани запаси на разработваните рудни находища (Цар Асен-1, мините ”Радка”, ”Елшица”, ”Влайков връх”, ”Красен”), така че в по-далечно бъдеще не може да се очакват по-добри предпоставки за разработване и доизвличане на метала от незасегнати досега, доказани находища в района, каквото е ”Цар Асен-2”. Сега е момента за оползатворяването му, когато все още има минно-обогатителна инфраструктура, която да се използва паралерно с предвижданите мероприятия по рекултивация на нарушените терени. 2.1. Алтернативи при избора на площадката Факторите, предопределящи местонахождението и геоложкия строеж на находището ”Цар Асен-2” , нямат алтернатива и разглеждането им е извън обхвата на анализа. Алтернативи по местоположение за изграждане на открития рудник не могат да бъдат разглеждани, тъй като установената минерализация е уникална по своето разположение и може да бъде разработвана единствено на мястото на рудопроявление. В конкретния случай, медното находище ”Цар Асен-2” е разположено в близост до повърхността и извличането на запасите чрез подземен способ е доказано като неефективно. Изборът на площадката на рудника е еднозначно определен от местонахожданието на рудното находище, така че алтернативни решения могат да се разглеждат само по отношение ситуирането на площадките за съпътстващите рудодобива дейности – насипища (отвали) за нерудна скална маса, флотацията на сулфидната руда, инсталацията за излужване на окисните руди. За осигуряване на достъп до рудното тяло, при открития метод на рудодобив се отнема т. нар. ”откривка”, съдържаща стерилна скална маса. За конкретния случай на находище ”Цар Асен-2” се разглеждат две възможности за депониране на нерудната скална маса, които съответстват на изискванията за НДНТ (BREF Code MTWR, т. 2.4.5 и т. 3 – виж по-нататък т. 5): - Проектен вариант за депониране на скалната маса на табан (насипище), ситуиран на нова площадка югоизточно от рудника ”Цар Асен 2” (виж Графично приложение № 1), с възможност за прогресивно рекултивиране на табана във времето или последващо използване на табана за запълнение на рудника в стадия на следексплоатационния преиод на рекултивация; - Вариант за директно и своевременно депониране на нерудната скална маса в котлована на излезлия от експлоатация рудник ”Цар Асен 1”, разположен източно от рудника ”Цар Асен-2” (виж Графично приложение № 1). Независимо от това, че първият вариант е проектно разработен, използването на стария открит рудник ”Цар Асен 1” като отвал за скалната маса трябва да се оцени приоритетно в технологичен и екологичен аспест поради следните по-важни съображения: - Не се заема нова площ от територията на ЗЗ ”Овчи хълмове” (BG 0000365) в обхвата на ”Натура 2000” със всички негативни последствия за продължителения период на експлоатация на рудника; - Разкрива се възможност за благоприятно съчетаване на дейността по депониране на рудничната откривка и скална маса с належащата рекултивация на рудник ”Цар Асен-1”; - Финансово-икономическа изгода за инвеститора и за държавата, поради значително по-ниските разходи при втория вариант, в сравнение с проектно разработеното насипище за стерил.
Възможни са две алтернативи за изземване на рудата от находището – по открит и по подземен начин. Основният недостатък на първия вариант е създаването на нова негативна форма в района (котлован) с относително големи размери, което създава значителен проблем при възстановяването на околната среда след експлоатацията. Формира се и нова форма с голям обем – насипище от нерудна маса. При подземния начин на добив на рудата трябва да се прилага запълване на отработените пространства. Това се налага както за по-пълно изземване на запасите, така и за опазване на земната повърхност над рудните тела от обрушаване. Вариантът на подземен рудник дава предпоставки и за облекчаване запълването на хвосто-хранилището, вследствие частичното използване на отпадъчни фракции за запълнения в подземния рудник. Съществен недостатък, който в случоя се очертава като определящ, е повишаването на капиталните и производствените разходи по строителството и експлоатацията на рудника. Както беше посочено, находище ”Цар Асен 2” е разположено в близост до повърхността и реализирането на подземен добив не може да бъде ефективно. Направеният анализ показва неефективност на разработване с подземен рудник и по икономически съображения. Така, на основата на направения технико-икономически анализ, е възприет като целесъобразен за реализация вариантът на открит рудник с използване на модерни технологии на рудодобива, сепарацията на рудната и нерудна маси и тяхното следващо третиране. 2.2.2. Технологии за флотационна преработка на рудата и управление на флотационния отпадък – хвостохранилище Флотационната преработка на сулфидни медни руди, с оглед обогатяването им до стандартен меден концентрат, по принцип няма алтернатива. Принципът за технологична функционалност и икономическа рентабилност налага обогатяването на рудата да се организира в близост до нейния минен добив. Възможни са два варианта за организиране на дейността по обогатяване на рудата: - Изграждане на нова флотационна фабрика с прилежащата й инфраструктура и съпътстващи съоръжения, в т. ч. и хвостохранилище за флотационния отпадък; - Използване на налични флотационни мощности в района, каквито предоставя действащата ОФ ”Елшица” и нейниото хвостохранилище ”Влайков връх” , което има достатъчен свободен капацитет. Направен е обоснован избор на втория вариант – преработка на рудата в ОФ ”Елшица”, където, след частични апаратурни подобрения, се предлага да се реализира многостепенна флотационната схема на обогатяване на рудата с използване на модерни Денвер-флотационни мащини и стандартни флотореагенти. Предвижда се оборотно водоснабдяване на ОФ с води от хвостохранилище”Влайков връх”, при което не е наложително кондициониране на водите в рецикъл за довеждане на качеството им до изискванията за използване в обогатителния процес.
Окисната медна руда е в категорията на т. нар. ”извънбалансови руди”, за които, с оглед повишаване общата степен на извличане на медта от находището, се прилага общоприета схема на сярнокисело излужване на отвал (т. нар. ”купово излужване”). Такъв вариант е възприет и за конкретния случай, като технологията ще се организира на площадката на действаща инсталация за купово излужване (виж Графично приложение № 1). От получаваните разтвори на меден сулфат, посредством циментация с железен скрап ще се утаява метална мед като краен продукт. Алтернатива на циментацията с железен скрап е по-модерна технология на т. нар. ”екстракция течност-течност” (solvent extraction) за получаване на богат на меден сулфат разтвор, годен за следваща електроекстракция до катодна мед като търговски продукт. Такъв технологичен вариант се разглежда в препоръчителните документи за НДНТ (виж по-нататък т. 5.4) и трябва да бъде застъпан в следващите етапи на разработката.
Съгласно ИП не се предвижда ползване на вода за промишлени нужди от повърхностни или подземни водоизточници. При експлоатацията на ОФ ”Елшица” се предвижда затворена схема на водоползване с рецикъл на избистрените води от хвостохранилището в основната схема на флотация, което е в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code MTWR, т. 4.3.11.1). В ИП се предвижда, водите от котлована на открития рудник ”Цар Асен-2” да се изпомпват и да се обработка в пречиствателна станция до изискванията на категорията за заустване в повърхностен водоприемник.
Каталог: ovos Изтегляне 2.11 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||