Доклад за овос на инвестиционно предложение: "Добив на метални полезни изкопаеми от находище "Цар Асен 2"

Съгласно изискванията на нормативната база и писмо на МОСВ, изх. № ОВОСУ-7329/25.05.2009 г., успоредно с разработването на Доклада за ОВОС ще бъде разработен и Доклад за Оценка на съвместимостта като допълнителна, но неразделна част от ДОВОС. Същият ще бъде разработен съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.). За целите на доклада са предвидени теренни проучвания и наблюдения за наличие типове природни местообитания и местообитания на видове, предмет на защита в защитената зона. На този етап в процедурата по ОВОС за обекта, представяме в Приложение ”Структура и съдържание на Доклада за оценка на съвместимостта с предмета и целите на ЗЗ ”Овчи хълмове” на инвестиционното предложение за „Добив на метални полезни изкопаеми в площ „Цар Асен 2”, землище с. Цар Асен, община Пазарджик”.

7. 
   Състояние на културното наследство – исторически, археологически и архитектурни паметници в района
   

Районът на инвестиционното предложение не засяга и не е в близост до обекти на културното наследство – исторически, археологически и архитектурни паметници, по смисъла на Закон за културното наследство (ДВ, бр. 19/13.03.2009 г.). Независимо от това, в Доклада за ОВОС този проблем ще бъде засегнат по-обстойно.

7. 
   Засегнато население, здравно-хигиенни аспекти при съществуващото положение и след реализация на инвестиционно предложение
   

Медното находище ”Цар Асен 2” попада в югоизточната част на Панагюрския руден район на по-малко от 500 m източно от вече експлоатираното през 80-те години на 20 век медно находище ”Цар Асен 1”, в землището на едноименното село Цар Асен – община Пазарджик (виж Графично приложение № 1).

Находище “Цар Асен 2” отстои на около 400 m южно от с. Цар Асен (около 500 жители). Разстоянието до населеното място е значително по-малко от хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда при добив и преработване на руда, според Наредба № 7 от 25 май 1992 г. (с изменения и допълнения) за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Възложителят трябва да направи постъпки пред МЗ и МОСВ за експлоатация на находището при съществуващите отстояния до селото

Потенциално засегнати от ИП ще са основно работниците на обекта, експонирани по време на изграждането на обекта и неговата експлоатация. Поради спецификата на ИП, от здравни позиции може да се направи извода, че при определяне и вземане на нужните предохранителни мерки, въздействието върху човешкото здраве и териториалния обхват се очаква да имат локален характер и най-вече с трудово-медицинска актуалност.

Рискови фактори за здравето преди всичко на работещите по време на изграждането и експлоатацията на обекта биха възникнали при аварийни ситуации. Те са свързани главно с мащабните изкопни дейности, взривяване на земна маса, потенциални емисии в работната среда на химически вещества и съединения при процесите на флотация. Рискът за населението може да се оцени като нисък поради локализирането на всичките видове дейности при изграждане на обекта, неговата експлоатация и флотация на рудата ще се извършват изключително на територията на площадката на ИП. .

Производственият процес ще бъде свързан с формирането на твърди отпадъци, които следва да бъдат окачествени по степен на опасност и да се предвидят дейности за тяхното безопасно събиране, транспортиране и съхранение. Прогнозират се възможно отделяне на прахови емисии в атмосферния въздух от дейностите в открития рудник, очаква се затворения цикъл на отделяне на производствените води, тяхното депониране в хвостохранилището с отпадния продукт и отново връщането и за нуждите на производството да ограничи възможното замърсяване на елементите на околната среда с отпадни води.

3.9.2. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания

Вредни физични фактори

По време на изграждането, работниците на обекта ще бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

Възможно е и епизодично шумово замърсяване ограничено в района на площадката от провеждани взривни работи и използването техническо оборудване в рудничната дейност. То ще засяга главно обслужващия персонал. При спазване на всички предвидени мерки, не се очаква негативно въздействие от страна на вредни физични фактори върху населението от близкото с. Цар Асен.

Процесът на флотация определя и основните токсикохимични вредности, които биха могли да се отделят от същинския цикъл на производството – частици калциев оксид (вар), ксантогенати и др.

Няма данни за осъществяване на комплексно действие на токсични вещества по време на експлоатацията на ИП на принципа на адитивното действие. Ограничени са също възможностите за здравни отклонения при работещите поради сумарен ефект.

Химическите вещества с най-силно токсичен характер, най-вече при процеса на флотация няма да взаимодействат с други реагенти, които да потенциират свойствата им и да доведат до повишен риск за здравето на работещите в производството.

3.9.4. Характеристика на експозицията

За работещите при изграждането и сладващата експлоатация на ИП, по-вероятен е директния път на експозиция. Той е налице, когато замърсителите в флотационната дейност достигнат човешкия организъм, проникват в него и метаболизират в биологичните му среди. В условия на недобра трудова хигиена експозицията ще има постоянен характер с нисък интензитет. Налага се изводът, че не се очаква населението от близко разположените населени места да бъдат експонирано на вредности от страна на инвестиционното предложение.

Проучването на здравното състояние на населението с оглед характеристика на настоящи и бъдещи влияния на фактори от околната среда, включително предприятия на рудодобива и рудопреработването, се извършва чрез интегралните параметри на социално-медицинско и екологично изследване, а именно:

- Демографски показатели – естествен прираст, обща смъртност, детска смъртност;

- Показатели на заболяемостта – заболяемост по обръщаемост и специална заболяемост с временна неработоспособност, хоспитализирана заболяемост, заболяемост по причините за смърт, моментна болестност и др.

Здравното състояние на населението на групово и обществено ниво се обуславя от комплексно влияние на голям брой фактори от околната, от работната и от социалната среда. При оценката на детерминиращите фактори се съпоставят здравно-демографските показатели на населението от дадено населено място с показателите за страната като цяло, като се използват различните ретроспективни периоди. Оценката на потенциални опасности за здравето се извършва на базата на посочените показатели в проспективно-перспективни периоди на проучване с натрупване на база-данни и здравен мониторинг на населението.

Здравно-демографска характеристика на района

Численост на населениет: Населението на област Пазарджик към 31.12.2006 г. възлиза на 296 281 души, от които 182 937 живеят в градовете и 113 344 - в селата. Съотношенията ”градско – селско” население и ”мъже – жени” за област Пазарджик е показано в следващата таблици 3.9-1.
Таблица 3.9-1

Население на област Пазарджик по години за периода 2004 - 2006 г.

В демографско отношение населението на област Пазарджик може да се характеризира като регресивен тип. Налице е демографско стареене – непрекъснато намалява населението във възрастовите групи до 64 години и се увеличава това над 65 години, което към 2006 г. формира 16 % от общото население ( 47 434 души).

Раждаемостта в област Пазарджик до 2000 г. е по-висока от тази в страната, но от 2001 г. стойността на този показател е с около 1 ‰ по-ниско от средното за страната. В последните няколко години обаче се наблюдава тенденция на стабилизиране на раждаемостта около 8,5 на хиляда души от населението. Коефициента на плодовитост средно за областта е 0,04.

Общата смъртност в област Пазарджик се движи в порядъка на 12,6 ‰, което е с около един промил по-ниско от стойността на общата смъртност за страната. Забелязва се обаче плавна, но устойчива тенденция на нарастване на смъртността. Значително по-висока е смъртността на селското население спрямо градското – съответно 16,03 ‰ към 10,91 ‰. Смъртността при жените е по-ниска от тази при мъжете. Основна причина за смърт са болестите на органите на кръвообращението (68 % от всички умирания), следвана от злокачествените новообразувания, които формират 15 % от всички умирания.

Детската смъртност в област Пазарджик като цяло се движи в стойности по-ниски от средните за страната. Прави впечатление обаче, че стойностите на този показател за областта са доста нестабилна величина – отклоненията в различните години са доста големи – от 18,1 ‰ през 2000 г. до 7,3 ‰ през 2003 г. Същото се наблюдава при анализа на детската смъртност по градове и села . Най-голям е делът на перинаталната смъртност. Основните причини за детска смъртност са някои състояния, възникващи през перинаталния период, вродените аномалии и болестите на дихателната система.

Естественият прираст на населението на област Пазарджик след 1994 г. е отрицателна величина с плавна, но устойчива тенденция на нарастване. Особено силно изразена е тази тенденция в селата - там естественият прираст за 2007 г. е -7,93 ‰.

Общата заболеваемост на населението в област Пазарджик през 2007 г. е 742,9 ‰. Основен дял в нея заемат болестите на дихателната система, които формират 72 % от общо регистрираните заболявания. При децата до 17 годишна възраст отново най-често поставяната диагноза е от класа на болестите на дихателната система.

Хоспитализираната заболеваемост в област Пазарджик през 2007 г. възлиза на 2382 на 10 000 души от населението. Само за пет години обаче тя се е увеличила двойно – през 2002 г. тя е била 1296 на 10 000 души от населението. Следствие от високата заболеваемост от болести на дихателната система хоспитализациите по тази причина са с най-висок дял. Следват хоспитализациите поради болести на органите на кръвообращението и на храносмилателната система. Хоспитализациите поради бременност и раждане, както и поради травми, поради своя характер / лечението налага хоспитализация/ съставляват съответно 7,7 и 6,7 % от всички причини.

Заболеваемостта от злокачествени новообразувания се увеличава с доста бързи темпове. От 2000 г. до 2007 г. тя е нарастнала с 40 процента. Като се има предвид високата смъртност от тези заболявания това е особено тревожна тенденция. Всяка година се регистрират около 1000 нови болни, като най-често поставяната диагноза е рак на женска гърда, дебело черво, бял дроб и меланом.

3.9.6. Оценка на здравния риск, мерки за здравна защита и управление на риска

Профилактични мерки и препоръки по отношение опазване здравето на работещите

Мерките и препоръките за здравна защита най-общо се провеждат в няколко направление:

• 
  Технологични – Стриктно съблюдаване на технологията на минни дейности, използване на затворени цикли на всички етапи от технологичния процес. Спазване технологията на флотация и обезопасяване на хвостохранилището.
  
• 
  Технически – Навременно внедряване на нови ефективни и надеждни съоръжения с оглед избягване на производствени инциденти; необходимост от провеждане на периодичен контрол на състоянието на резероарите за течни суровини с оглед предотвратяване на разливи;
  
• 
  Медицински – добро взаимодействие с отговорната служба по трудова медицина: провеждане на предварителните медицински прегледи (професионален подбор) съобразно изискванията чрез стриктно спазване недопускането на лица с противопоказания за характера на работата в обекта; провеждане на периодични медицински прегледи в изисквания срок, обем от изследвания и специалисти; организиране на рационален режим на труд и почивка; организиране на съответен хранително-питеен режим; контрол върху използването на лични средства за защита – маски, очила, ръкавици и др.
  

Поради минималния здравен риск от индустриално замърсяване, препоръките за здравен мониторинг на населението от района на ИП, са рутинни и могат да бъдат насочени към следните области на мониториране:

- Регулярна оценка на основните параметри, характеризиращи здравното състояние;

- Периодичен анализ на детерминиращите фактори на средата и с оглед на тяхната качествена и количествена характеристика търсене на причинно-следствена зависимост;

- Периодична съпоставка със здравните индикатори на населението от района на рудодобива и на страната с цел търсене на промяна в здравния статус;

Заключение

Може да се обобщи, че предвидената в ИП технология за изграждане и експлоатация на рудника и работата на флоатационната фабрика, не дават основания да се застраши състоянието на околната среда и здравето на населението от района. Може да се направи извода, че при стриктно спазване на технологичните изисквания при изграждане на открития рудник, при дейността в ОФ и хвостохранилището, инвестиционното предложение за добив на медна руда от находище “Цар Асен 2”, Община Пазарджик, може да се реализира без да застрашава здравното състояние на работещите и населението в краткосрочен и дългосрочен план. По-конкретни данни за обосновка ще бъдат представени в Доклада за ОВОС.

3. 
   Значимост на въздействията върху околната среда с определяне на неизбежните и трайни вйздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на инвестиционното предложение
   

Съгласно Постановление на МС № 302/30.12.2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, приета с Постановление № 59/07.03.2003 г., ДВ бр. 25/2003 г. описанието и оценката на значимостта на въздействието от преки и непреки, кратко- и дълготрайни, постоянни и временни, значими и незначими, положителни и отрицателни въздействия от инвестиционното предложение са критерии за следващата оценка на качеството на ДОВОС от компетентния орган. Тази комплексна оценка трябва да се съдържа в Доклада за ОВОС.

Инвестиционното предложение за ”Добив на метални полезни изкопаеми от находище ”Цар Асен 2” обхваща строителството, експлоатацията и закриването на рудника и има за основна задача да даде технологично изгодно и екологосъобразно решение за разработване на находище ”Цар Асен 2” по открит метод на рудодобив при целесъобразно използване на наличната в района инфраструктура.
За разработване на находище “Цар Асен 2” е приет вариант на открит рудник с годишна производителност 400 хил.тона. Добиваните сулфидни и смесени медни руди се предвижда да се преработват в ОФ фабрика “Елшица”. Транспортирането на рудата от открит рудник до ОФ“Елшица” се предвижда да се осъществява с автосамосвали. За хвостохранилище са предвижда да се използва действащото хвостохранилище “Влайков връх”, котлован на бившия открит рудник “Влайков връх”. За окисните руди се предвижда изграждане на окисен отвал за излужване на площадката на закрития отвал в близост до ликвидирания рудник “Цар Асен 1” и излужване на окисните руди.
Обхватът на въздействия върху компонентите на околната среда в района на ИП трябва да се определи въз основа на систематизиране, анализ и оценка на информацията за:

- Специфичните особености на обекта, територията и границите на обекта, както и предлаганото строителство и технологии за рудодобив и обогатяване на рудата;

- Състоянието на компонентите на околната среда преди реализация на инвестиционното предложение;

- Значимостта на предполагаемите въздействия върху компонентите на околната среда и мерките за тяхното ограничаване;

- Предлаганите възстановителни работи за следексплоатационния период – мерки по техническата и биологична рекултивация на терени от обекта;

- Оценка на съответствието с нормативните документи, предлаганите алтернативи и съответствие с прилаганите в световната практика Най-добри налични техники.

По отношение на неизбежните и трайните въздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на ИП, представената до тук информация в Заданието за Доклада за ОВОС позволява да се направи изводът, че след изпълнение на предвидените ограничителни и възстановителни мерки, не трябва да се очакват значими, трайни и неизбежни въздействия върху околната среда. Основавайки се на представените в Заданието данни относно вида и количествата на генерираните в резултат на експлоатацията на ИП твърди отпадъци, отпадъчни води и прахо-газови емисии, в ДОВОС ще се направи окончателна оценка за значимостта на въздействието върху компонентите на околната среда, културното наследство и здравето на обслужващия персонал и населението в района. На този етап се представя една предварителна оценка на предполагаемите въздействия.

Въздействие върху атмосферния въздух

Поради спецификата на минно-обогатителните работи съгласно ИП, не се предвиждат дейности с организирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Очакват се само прахови емисии от ветрово разпрашаване на открити терени и емисии от отработени газове на ДВГ на строителна и транспортна техника в котлована на открития рудник. Тези емисии ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват. Предвиждат се мерки за тяхното ограничаване, така че да не се нарушава качествота на атмосферния въздух в района на ИП.

През подготвително-строителния етап (около 2 години) и следващия период на експлоатация на открития рудник (около 22 години) ще се извършват почвоотнемащи, изкопни, товаро-разтоварни и транспортни дейности. Емисиите ще се дължат на:

• 
  Изгорели газове от двигатели с вътрешно горене (ДВГ) на рудообивна и транспортна техника, главно в обхвата на котлована на открития рудник. Основните замърсители, които ще се отделят от ДВГ във въздуха са CO, NO_x, SO_2, въглеводороди, прах (сажди). Тези емисии ще зависят от броя работещи машини и режима на работа.
  
• 
  Изнесени във въздуха прахови частици при изкопните, насипните и товаро-разтоварни работи както и поради ветрово разпрашаване от открити площи на депото за почвен материал и насипищаето (отвала) за нерудна стерилна маса. Принципно тези емисии са ограничени по време, тъй като в рудника се работи само две смени през деня и 5 дни в седмицата.
  
• 
  Прахогазови емисии от взривни работи, при които във въздуха ще се отделят основно прах, въглеродни и азотни оксиди.
  

За запазване на хумусния пласт се предвижда, след складиране на иззетия почвен слой от рудничната площадка, депото да бъде затревено. Така ще се ограничи разпрашаването при сухо време и силен вятър. Тревното покритие трябва да осигури и защита на депонираната почва от дъждовна и ветрова ерозия за дългия период на съхранение до времето за рекултивация.

Друго потенциално въздействие може да се очаква от евентуално замърсяване на почвата в близост до площадката на рудника в резултат на запрашаването й, както и възможно увреждане на растителната покривка в резултата на такова запрашаване. С най-голямо значение по отношение на потенциалното замърсяване на почви и растителност са неорганизираните прахови емисии, съдържащи метални компоненти в частиците прах. Известно е, че част от изземвания почвен слой може да бъде с повишен на тежки метали (в случая на мед) геохимичен фон. Същото се отнася и за рудничния прах. Анализът показва, че праховите емисии от разпрашаване при работа в котлована на рудника се разпространяват до не повече от 200-250 m от мястото на генериране. В рудничния прах преобладават едрите фракции и предвидените в ИП технологични мерки ще снижат до минимум тези емисии. Особено внимание заслужават сондажните машини, които, с оглед намаляване на запрашаването, ще работят на принципа на обратна циркулация – съоръжени със сухо и мокро прахоулавяне.

Взривните работи се предвиждат в по-късните етапи на разработка на рудника, когато се навлезе в по-здравите долни слоеве на котлована. Предвижда се разреден график на взривяванията и намален разход на взрив. Така въздействието от вредни емисии при взривяване ще има локален обхват - в зоната на котловата на рудника, продължително във времето на експлоатация на рудника, но циклично с относително малка честота. Тези обстоятелства са благоприятно предвид близкото разположение на крайните къщи на с. Цар Асен.

Очакваното съгласно ИП въздействие върху повърхностните води в района ня рудника, по-конкретно върху водоприемника р. Луда Яна, ще бъде незначително. Заустваните води ще отговарят на изискванията на категорията на водоприемника. Флотационната фабрика ”Елшица” ще работи в затворен цикъл с хвостохранилище ”Влайков връх”, така че няма да се формира отпадъчен поток за заустване.

При експлоатацията на рудника се очаква отделянето на условно чисти (дъждовни води), води от отводняване на рудника и битово-фекални отпадъчни води.

За дъждовните води се предвижда облицован отводнителен канал за отвеждане на условно чистите дъждовни води извън рудника в близкото дере.

За отводняване на рудника се предвиждат 3 броя помпи, оразмерени за водно количество до 10,0 l/s и тръбопровод е от PEHD-тръби с деаметър 100 mm и обща дължина 450 m. Изпомпваните от открития рудник, замърсени руднични води ще се пречистват в Пречиствателна станция, разположена в непосредствена близост до рудника. Пречистените отпадъчни води, след достигане на нормативните изисквания ще се заустват в р. Луда Яна.

За битово-фекалните води от наличния персонал на площадката на рудника (общо 45 човека) се предвижда изграждане още в етапа на строителство на локални пречиствателни съоръжения. За битово-фекалните води на останалите две промишлени площадки (ОФ ”Елшица” и инсталацията за излужване) ще се ползва наличната действаща инфраструктура.

За площта, предвидена за реализация на ИП, подземните води нямат качествата на значим природен ресурс и не са обект на експлоатацията. Благоприятно обстоятелство е, че дебитът на водоносните хоризонти, които ще бъдат засегнати при разработване на открития рудник е малък. Подземните води в находището са в незначително количество, поради което при открит способ на експлоатация те няма да оказват съществено влияние на бъдещите минни работи. При това положение бъдещият открит рудник ще се оводнява главно от атмосферните валежи и водоотливните му съоражения са оразмерени съобразно падащите в района интензивни дъждове (виж по-горе - 3 броя помпи с максимален капацитет 10,0 l/s).

Количественото и качествено състояние на подземните води в района на обекта няма да се повлияе от разработването на рудника. Предвидените мерки за пренасочване на повърхностния отток от площадката ще доведе до слаба локална промяна в режима на подхранване на подземните води от падащите атмосферни валежи и няма да оказва значимо въздействие върху тяхното формиране и движение. Предвижданите мероприятия и мерки при закриване на рудника, както и рекултивацията на терените, не предполагат нарушаване състоянието на подземните води. Предвидената система за мониторинг на подземните води ще осигури необходимата информация за състоянието им при експлоатация на рудника и в процеса на закриване и рекултивация.

Основното антропогенно въздействие при реализация на ИП ще бъде върху компонента ”ландшафт”. Въздействята върху ландшафта ще бъдат преки, локализирани главно в обхвата на котлована на рудника, със значително преробразуване на всички ландшафтни компоненти, при което естествените видове ландшафти на района във времето на развитие на рудника ще с преобразуват в техногенни ландшафти. Измененията по същество ще бъдат необратими, тъй като след приключване на експлоатацията на рудника, ландшафтът на територията на обекта ще остане в изменено състояние.

В резултат на необратимите изменения по време на експлоатация на рудника ще настъпят промени в структурата на съществуващите местни ландшафти. Деградираният техногенен ландшафт, състоящ се от котлован на открития рудник, депо за почвения материал, евентуално и насипище (табан) за нерудна скална маса, ще се характеризира с изменена структура и временно прекратена способност за възпроизводство на средата. Поради ограничената територия на обекта (около 200 дка, т. е. около 1,5 % от общата територия на защитената зона ”Овчи хълмове”), в резултат на реализация на ИП няма да се стигне до критично състояние на ландшафта в останалата околна територия, в т. ч. и на ЗЗ ”Овчи хълмове” (код BG 0000365 на Натура 2000), въпреки че ще има смяна на инвариантната структура на площадката на самия обект. За съседните територии може да се наблюдават косвени, незначителни до минимални изменения в ландшафтите, без да се нарушава тяхната устойчивост и функциониране. Основното въздействие върху ландшафта ще бъде от локален, визуално-естетически характер.

За отстраняване на последствията от експлоатация на открития рудник се предвижда рекултивация на нарушените терени. Тя включва комплекс от дейности, целящи възстановяване на екологичните и естетични ценности на ландшафтите – котлована на рудника, табаните за излужване и стерил. Техногенните ландшафти ще бъдат рекултивирани на два етапа с обща продължителност около 5 години.

Етапът на техническа рекултивация ще включи планирането (т. нар. ландшафто-устройствен проект), формирането на изкуствени наклони, транспортирането и насипването на съхранената на временно депо почва, изграждането на хидротехнически и мелиоративни съоръжения.

Биологическият етап ще включи по проект мероприятия по възстановяване на почвеното плодородие и комплекс от фитомелиоративни мероприятия, които целят възстановяване на биологичните компоненти на ландшафта. Практиката в рекултивацията на минни обекти по света показва, че те впоследствие се превръщат в предпочитано местообитание на различни видове от флората и фауната, което е сериозен довод за реализация на ИП, въпреки че заема малка периферна част от Защитена зона ”Овчи хълмове” на Натура 2000.

Изложените съображения налагат извода, че в резултат на реализация на ИП няма да се стигне до критично състояние на ландшафта в района на обекта, въпреки че ще има временна смяна на инвариантната структура на територията на самия обект. В съседните територии могат да се наблюдават косвени изменения, но въпреки това ще има запазване на устойчивостта на ландшафтите при тяхното функциониране в периода на експлоатация на рудника. Въздействията върху ландшафта се определят като физически, видуално-естетически по характер, локални по обхват и среднотрайни за периода на добив и дълготрайни след приключване на дейността и извършване на рекултивационните работи.
Въздействие върху геоложка основа, земи и почви

Изземването на рудата и стерилната маса от котлована на рудника безспорно ще доведе до сериозно засягане на земните недра в дълбочина. Въздействието ще бъде локализирано в обхвата на котлована на рудника, но може да се определи като неизбежно, постоянно, дълготрайно и необратимо, доколкото изземването е свързано с рудодобив и флотационна преработка на рудата в течение на над 20 години. Наред със земните недра, експлоатацията на рудника ще причини негативни въздействия и върху земите и почвите на територията на обекта. Въздействието върху геоложката основа, поради естеството на предлаганите в ИП дейности, трябва да се оцени като пряко, дълготрайно и значително – котлованът на открития рудник ще се развие на площ до около 200 дка и на дълбочина до 103 - 120 m.

Рудодобивните и преработвателни дейности са свързани с отнемане на земи от горския фонд и селскостопанския фонд и със замърсяване на почвите. Дейностите от предвидените добивни и съпътстващи работи ще окажат значително отрицателно въздействие върху почвената покривка, изразяващо се в механично увреждане на почвения профил. Земи и почви от нови терени ще бъдат засегнати в обхвата на около 224 дка – в т. ч. 190 дка за открит рудник, 6 дка за руднична площадка и пречиствателна станция за рудничните води и 28 дка за пътища. По един от вариантите се предвиждат и 227 дка нов терен за отвала за нерудна маса (стерил), които могат да бъдет спестени при вариант за депо на нерудната маса, при който да се използва котлована на стария рудник ”Цар Асен 1”. Като цяло очакваните нарушенията на земите и почвите от реализацията на инвестиционното предложение се очаква да бъдат значителни и дълготрайни.

След приключване експлоатацията на рудника се предвижда техническа и биологична рекултивация, с които ще се възобнови както ландшафта, така и нарушенията на геоложката основа, земите и почвите на територията на обекта.

Поради спецификата на минно-обогатителните работи, както беше посочено по-горе, генерираните прахо-газови емисии при експлоатация на рудника ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват, поради което на този предварителен етап не се очаква негативно въздействие върху природните местообитания и дивата флора и фауна в защитена зона ”Овчи хълмове” (код BG 0000365), разположена в близост до обекта на ИП. Въздействията от реализацията на предлаганата дейност ще се изразяват в пряко унищожаване на налична растителност в обхвата на съответните обекти. Тези въздействия ще са локални и дълготрайни, но няма да се отразят съществено върху общото състояние на биотата, предвид широкото им разпространение.

Значимостта на въздействието ще бъде детайлно анализирана в предстоящата оценка за съвместимост на предлаганата промишлена дейност с изискванията за опазване на типовете природни местообитания, популациите и местообитанията на видовете, която ще бъде изготвена и представена на следващия етап с Доклада за ОВОС.
Въздействие на вредни физични фактори - шум, вибрации, лъчения

От физичните фактори (шум, вибрации, лъчения) за района на площадката на ИП от значение може да бъде само шумовото натоварване – работа на ДВГ на руднично оборудване (два багера и сонда) и транспортни средства (5 броя 30-тонни и 5 броя 20-тонни самосвали), чиято дейност е съсредоточена главно в котлована на открития рудник и по-малко по пътя свързващ рудника с насипищата (за стерил и руда за излужване) и обогатителната фабрика. Предвижданите взривни работи ще бъдат изпълнявани на по-късен етап от разработката на рудника, когато се слезе на значителна дълбочина, където ще има участъци с по-висока якост на земната маса.

Може да се направи изводът, че независимо от относителната близост на едно от населените места (с. Цар Асен) до площадката на рудника, факторът шум не е рисков за здравето на населението, както и за обслужващия персонал.
Въздействие върху културното наследство

Не може да се очаква негативно въздействие върху културното наследство в района – исторически, археологически и архитектурни паметници. Минните работи в рудника ще се извършват на ограничена територия, в близост до която няма обекти на културното наследство. Формираните отпадъчни прахо-газови емисии ще бъдат с намален интензитет и ограничен териториален обхват, независимо от това, че въздействието е с голяма продължителност – две дневни смени в денонощие (16 часа), 5 дни в седмицата, или общо до 4160 часа в годината в продължение на 22 години.

Независимо от несъответствието в отстоянието на редника до с. Цар Асен, не следва да се очертават зони със специфичен хигиенно-охранителен статут, които подлежат на здравна защита по причина на влошаване на хигиенните норми. Влиянието на описаните неблагоприятни фактори може да се очаква само в обхвата на работните места на съответното оборудване (багер, сонда или самосвал) и ще има локален характер.

Няма опасност за здравето на хората от близкото село при спазване на изискванията при експлоатация на открития рудник. Основното въздействие при работа в рудника ще бъде върху работната среда. При спазване на всички предвидени мерки и изисквания на БХТПБ, негативното влияние за работещите в обекта ще бъде сведено до минимум.

Експлоатацията на обекта на ИП няма да бъде свързана с опасност от замърсяване на почви и води (повърхностни и подземни води) с тежки метали, битови отпадъчни води и битови отпадъци, чрез които косвено да се повлияе негативно върху здравето на хората.

№

Компоненти

Въздействие

пряко

непряко

вторично

кумулативно

краткотрайно

дълготрайно

постоянно

временно

значително

незначително

1

Здравето на хората

а/ Обслужващ персонал

б/ Население

2

Атмосферен въздух

3

Хидрология, повърхностни води

4

Подземните води

5

Земни недра – геоложка основа

6

Земи и почви

7

Ландшафт

8

Биологично разнообразие (флора и фауна)

9

Природни обекти (защитени територии)

10

Шум

11

Културно наследство

Предлаганият вариант на открит рудник за добив на медна руда е в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code MTWR, т. 2.1 и фигури 2.1 и 2.2). Технологията на открит рудник се съпътства от сепарация на изземваната маса по предназначението й за следваща преработка:

- Сулфидна медна руда, която отива за флотационно обогатяване до стандартен меден концентрат като търговски продукт (BREF Code MTWR, т. 2.3.1.5 и

- Окисна медна руда, която отива за преработка чрез излужване на отвал (BREF Code MTWR, т 3.3.1.9).

Технологията на открит рудник налага мероприятия за следексплоатационно рекултивиране на котлована за възстановяване нарушенията на релефа и ландшафта в района (BR.EF Code MTWR, т. 2.6).
5.2. Флотационна преработка на рудата

Преработката на сулфидната медна руда в схемата на действащата ОФ ”Елшица” ще включва тристепенно трошене, мокро смилане в топкови мелници с класификация, медна флотация (основна медна флотация, две пречистни и контролна флотации) с получаване на меден концентрат и флотационен отпадък (хвост). Предлаганата технологична схема на флотационно обогатяване е в съответствие с изискванията за НДНТ във всичките основни стадии на обработка на рудата, а именно:

В основния документ за НДНТ при управление на отпадъците от минно-обогатителни дейности се описват различни типове хвостохранилища според релефа на тяхното местонахождение (BREF Code MTWR, т. 2.4.2), начините на подаване на хвоста и типа на стената на хвостохранилището (BREF Code MTWR, т. 2.4.2.2). Препоръчва се затворена схема на водоползване с рецикъл на избистрените води от хвостохранилището в основната схема на флотация (BREF Code MTWR, т. 4.3.11.1). Съгласно ИП, предвижданото за използване хвостохранилище ”Влайков връх” на действащата ОФ ”Елшица” представлява котлован на излезлия от експлоатация открит рудник ”Влайков връх”. Поради тази своя особеност, хвостохранилището практически няма стена, напълно е сигурно в експлоатационно отношение и в пълно съответствие с изискванията за НДНТ – BREF Code MTWR, т. 2.4.2 и фиг. 2.28 (хвостохранилище в стар открит рудник).

В BREF-документа се препоръчват няколко варианти за ограничаване на “залпови” емисии от прах, вдигнат от суха плажна ивища при силен вятър (BREF Code MTWR, т. 4.3.4):

• 
  Оросяване с вода на сухата плажна ивица на хвостохранилището;
  
• 
  Използване на свързващи вещества (адетиви), например битуминозна емулсия за оросяване, варно мляко и др.;
  
• 
  Режим на многоточково променливо намиване на пулпа хвост, така че да се осигури мокра повърхност по целия периметър на хвостохранилището;
  

За условията на хвостохранилище ”Влайков връх”, като подходящи методи за ограничаване на ветровото разпрашаване могат да се приемат последните два – режим на многоточково намиване на пулпа и съхранение на хвоста под водно огледало.

Изискванията при закриване, рекултивация и следрекултивационен мониторинг на хвостохранилищата се обсъждат в BREF Code MTWR, т. 2.6.
5.4. Излужване на окислените медни руди

Съгласно ИП се предвижда хидрометалургична преработка (излужване) на отвал (т. нар. купно излужване) на окислените медни руди със сярнокисели разтвори и последваща утаяване на разтворената мед (меден сулфат) с железен скрап до т. нар. циментационна мед като търговски продукт. Излужването на отвал се препоръчва в документа за НДНТ (BREF Code MTWR,т. 2.3.1.9- фиг. 2.18 ) в комбинация с метода екстракция ”течност - течност” (solvent extraction) с оглед набогатяване на разтвора на мед и следваща електроекстракция до катодна мед. Този процес се препоръчва и в основния BREF-документ на вертикалния ВАТ за цветната металургия (Reference Document on Best Аvailable Techniques in the Non Ferrous Metals Industries, December 2001 (BREF CodeNFM, т. 2.6.7.1, 2.6.7.4, т. 3.1.1.2 - фиг. 3.2 и т. 3.3.9).

2.1. Цел на инвестиционното предложение и необходимост от реализацията му

2.2. Местоположение, инфраструктурни връзки и земеползване – необходими площи и собственост върху тях