Природни обекти – защитени територии

Територията на инвестиционното намерение е разположена в близост до р. Камчия, от южната страна. В по-голямата си част от юг обекта граничи с левия бряг на реката, по дължина. Тя се явява като основен и най-мощен ландшафтообразуващ природен фактор за района.

Релефът на имотите, включени в инвестиционното намерение и плана е изцяло равнинен. Територията им е включена в района на първата надзаливна тераса на р. Камчия. Заливната тераса на реката граничи с територията на обекта. Земите северно от предвидената за оценка територия се включват в склона между първа и втора надзаливна речна тераса и втора речна тераса.

Освен земеделска земя, към обекта са обхванати парцели, които са силно антропогенизирани. Те се намират в северната част на обекта и включват бивши оранжерии и свинеферми. Степента на антропогенизация на ландшафта зависи от начина на ползване на територията и от местоположението.

Реализацията на инвестиционното намерение е предложено да се извърши на три етапа. Същите подробно са описани като територии и подобекти в предходни части на настоящото задание.

Първия етап основно включва изграждане на хотелска част за около 1000 човека, рехабилитационен и СПА център, паркинг и ваканционно селище с 45 броя къщи за 200 човека.

Втори етап включва изграждане на ваканционно селище с прилежащата обслужваще и инженерна инфраструктура с около 100-110 къщички за 500 човека, ресторант, строителни и детски площадки, зелени площи и др.

Трети етап включва изграждане на около 50 къщи за 250 човека, рибарско селище, голям централен парк и крайречна паркова територия, водни площи и други.

Всички природни компоненти с различни свойства и качества, които заемат литосферата, хидросферата и атмосферата на територията на оценявания проект, заедно с населяващите ги биоценози ( фито и зооценози, включително и почвата, образуват ландшафтния комплакс. Взаимовръзките между неговите компоненти и тяхното непрекъснато изменение във времето, водят до промяна в състоянието, динамиката и развитието на ландшафтите.

Обособяването на ландшафтните единици е следствие от определянето на територии с еднаква геоложка основа, релеф, климат, почви, води, биологично разнообразие и степен на антропогенизация.

В ДОВОС, за да се оцени правилно въздействието и реализацията на предложеното инвестиционно намерение е необходимо да се определят точния вид на включените в площа, предмет на инвестиционното намерение и около нея ландшафти на тяхната степен на антропогенизация и устойчивост на въздействие. В Доклада трябва да е описана тяхната динамика във времето преди реализацията на проекта.

Сложните взаимовръзки между тях и взаимозависимости, подчертаното отражение на геолого-геоморфоложкия елемент и въздействието на човешката дейност, определят ландшафтите и тяхното състояние.

Въз основа на закономерностите за зоналността, азоналността, принципите за генетичност и водещата ландшафтнообразуваща роля на геолого-геоморфоложката компонента, и схемата на комплексното ландшафтно райониране на България ( И.Иванов, М.Георгиев и П.Петров 1968), страната се поделя на пет физикогеографски зони, а зоните на 17 физикогеографски области. Районът, където се намира разглеждания обект, попада в регионалната ландшафтна структура на:

І. Ландшафтна зона на Дунавската равнина

3. 
   Ландшафтна област на Източната Дунавска равнина
   

В по-ниските части на района преобладават черноземните почви, а в по-високите значително са разпространени и сивите горски почви. В тази област на Дунавската равнина климата е най-сух, в сравнение с другите области, което е едно от условията за преминавана на лесостепната растителност в степна и за преобладаващото обитаване типични степнии животински видове.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ( Петров, География на България, 1997 година ), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, райнът на площадката на обекта попада в следната ландшафтна структура:

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско- Шуменско- Франгенска подобласт

28 Шуменски район

На базата на кратка комплексна характеристика на основните геоелементи, които характеризират Поповско- Шуменско- Франгенска подобласт и Шуменски район може да се дадат следните количествени показатели: абсолютна височина – от 0 до 502 м; гъстота на разчленението – от 0,0 до 2,5 км на 1 км²; дълбочина на разчленението – от 0 до 300 м на 1 км²; съвременни вертикални движения – от +1 до +2 мм за 1 година; средна януарска температура – от -2,2 до +1,9^оС; средна юлска температура – от 20,4 до 23^оС; сума на валежите за месеците с температура над 0^оС – от 465 до 569 мм; сезонни и годишни суми на валежите: зима – 107 мм, пролет – 143 мм, лято – 197 мм, есен – 137 мм, година – 584 мм; коефициент на влажност на въздуха - от -0,61 до +1,04; модул на оттока – от 0,5 до 4,0 л/сек на 1 км²; отточна височина – от 15,8 до 126,4 мм, годишна сума на валежите – от 493,0 до 675,0 мм; сумарно изпарение – от 477,2 до 548,6 мм.

Съгласно класификационната схема на ланшафтите в България ( Петров П., География на България, 1997 г. ) ландшафтът в района на площадката се определя като

Състоянието на съвременните ландшафти в региона на Шумен може да се оцени като относително стабилно. Не се прогнозират промени в структурите на ландшафтите и функционирането на отделните групи ландшафти от реализацията на инвестиционното предложение.

Съгласно ландшафтната подялба на България, разглежданата територия попада в регионалния ландшафтен комплекс на Северен (Плациден) район, на Източно- Дунавската равнина. Диференциацията на ландшафтите е плод на обособяване на местата с еднакви и подробни природни компоненти.

На основание описаното по-горе и във връзка със спазване генетичния и комплексен принцип и принципите на относителната еднородност и териториална цялост, обекта попада в клас равнинни ланшафти, подклас крайречни, тип селскостопански, подтип ливадни растителни асоциации и широколистна горска растителност, група – върху кватернерни речни наслаги, вид с основно алувиално – ливадни почви.

Имотите на обекта са разположени източно, западно и южно от съществуващ асфалтов път, като теренът е равнинен с надморска височина от 82 до 85 метра. Релефът в имотите около него също е равнинен, със същата надморска височина и не е застроен.

Топографията на околните територии е хълмисто -равнинна с надморска височина от 77 до 200 метра. Северозападната част на площта е заета от стръмните южни склонове и Шуменското плато. Главната и почти единствена отводнителна артерия, протичаща в южната част на района е р. Голяма Камчия, която образува широка долина. В климатично отношение районът се отнася към умерено-континенталния тип, характеризиращ се със горещо лято и сравнително студена зима. Средната януарска температура е -1,2 ^оС, а средната юлска е 22,6^оС. Валежите са 550-680 мм/год. В района преобладават североизточните, северозападните и западните ветрове.

Състоянието на ланшафта за обекта е необходимо да бъде определен съгласно методи, специфични за този вид природен компонент.

Ландшафтните таксони се определят на основата на използваните методологии:

• 
  метода на водещата компонента
  
• 
  метода на налагане на отрасловите карти
  
• 
  метода на изучаване на антропогенизираните ландшафти е метода на теренните изследвания.
  

С помощта на ландшафтно-индикационния метод на изследване трябва да се направи оценка на степента на антропогенизация. Според него ландшафта включен в инвестиционното намерение е от ІІІ степен – слаба антропогенизация.

Ползвайки приетите и действащи стандарти БДС 17.8.1.02 – 89 Г58 – Ландшафти класификация, вида на ландшафта в парцела предмет на проекта се определя по точки както следва

т.4.1. – умерено- континентален

т.4.2. - автоморфен

т.4.3. - равнинен, долинен

т.4.5. - слабо разчленен

т.4.6. - ливаден с ливадна растителност

т.4.7. - смесен тип

т.4.8. – частично антропогенизиран

Характерно за района е сравнително богатото разнообразие на видове ландшафти, преди всичко във вертикално отношение и по-малко във хоризонтално отношение. Това се дължи на многообразието на ландшафтните компоненти и различните вариации на съчетанието им за сравнително малка площ.

Във визуално отношение вида и изгледа на съществуващия ланщафт на територията на проекта е в добро състояние. Върху него въздействие в по-малка степен в насока антропогенизацията му, оказва частично влияние селищната единица – с. Мараш.

Това влияние е в известна степен изразено относно изменения на почвата и растителността. Влияние оказва съществуващи стопански постройки и тяхното бъдещо разрушаване. По отношение на животинския свят селището на с. Мараш оказва известно влияние на съществуващата територия и ландшафта като вероятно смущава необходимата самота за някои видове. За други обаче създава среда и възможност за затваряне на хранителната верига.

Особено положително и благотворно влияние върху ландшафта и биоразнообразието оказва р. Камчия като воден обект и воден, хидроландшафт.

Ландшафтите за различните етапи на реализация на обекта не се различават коренно. Тези ланшафти, които са в непосредствена блозост до речния воден ландшаф на р.Камчия имат изразен речен брегови характер. Такива са парцелите, предвидени за паркове в ІІІ етап, за рибарско селище ІІІ етап, за ваканционно селище ІІІ етап.

Територията за изграждане на централен голям парк към ІІІ етап попада в терен, който е с естествена растителност и начин на ползване друга селищна територия. Поради това ландшафтния таксон клони към вид с широколистна растителност.

Ландшафта включен в парцелите в които се разполага хотелската част и СПА центъра е от друг тип и подтип. Поради това че в него са разположени стопански постройки и е ползван с такова предназначение за стопанска дейност - оранжерии и свинеферма, той е в по-голяма степен антропогенизиран от съседните ландшафти. Той попада в клас равнинни ландшафти, подклас леко склонови, тип стопански, подтип за земеделско ползване, група антропогенизирани, вид с нарушени почви. Този ландшафт е включен към І етап.

Останалите ландшафти от І и ІІ етапи за които се предвижда да бъде изградено ваканционно селище се включват към основния описан селскостопански тип ландшафт.

І. Ландшафтна зона на Дунавската равнина

3.Ландшафтна област на Източната Дунавска равнина

Областта на Източната Дунавска равнина е най-просторна, с най-голяма надморска височина и със сравнително най-дълбоко разчленение, в сравнение със западната и Средната области. Тази зона е изградена от терциерни и крадни варовици, варовити пясъчници и мергели, които ненавсякъде са препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефа е равнинно-хълмист, а неговото разнообразие се дължи на съчетанието на простора на Поповските, Разградските и Самуиловските възвишения и дълбоко всечените каньоновидни долини на басейна на р.Русенски Лом и добре обособените Шуменско и провадийско плато и от хълмистия и карстов релеф на Лудогорието и Южна Добруджа. В по-ниските части на района преобладават черноземните почви, а в по-високите значително са разпространени и сивите горски почви. В тази област на Дунавската равнина климата е най-сух, в сравнение с другите области, което е едно от условията за преминавана на лесостепната растителност в степна и за преобладаващото обитаване типични степнии животински видове.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ( Петров П., География на България, 1997 г. ) ландшафтът в района на площадката се определя като

Клас Равнинни ланшафтите

Тип Ландшафти на умерено- континенталните гористи плата и възвишения в равнините

подтип Ландшафти на гористите хълмове

Група Ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ( Петров, География на България, 1997 година ), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, районът на площадката на обекта попада в следната ландшафтна структура:

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт

28 Шуменски район

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт

28 Шуменски район

На базата на кратка комплексна характеристика на основните геоелементи, които характеризират Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт и Шуменски район може да се дадат следните количествени показатели: абсолютна височина – от 0 до 502 м; гъстота на разчленението – от 0,0 до 2,5 км на 1 км²; дълбочина на разчленението – от 0 до 300 м на 1 км²; съвременни вертикални движения – от +1 до +2 мм за 1 година; средна януарска температура – от -2,2 до +1,9^оС; средна юлска температура – от 20,4 до 23^оС; сума на валежите за месеците с температура над 0^оС – от 465 до 569 мм; сезонни и годишни суми на валежите: зима – 107 мм, пролет – 143 мм, лято – 197 мм, есен – 137 мм, година – 584 мм; коефициент на влажност на въздуха - от -0,61 до +1,04; модул на оттока – от 0,5 до 4,0 л/сек на 1 км²; отточна височина – от 15,8 до 126,4 мм, годишна сума на валежите – от 493,0 до 675,0 мм; сумарно изпарение – от 477,2 до 548,6 мм.

Съседните на обекта специфични ландшафти, които са различни са дефиринцирани в зависимост от разположението им във височина и степен на антропогенизация. Това са:

1. 
   Ландшафти, разположен северно от обекта – склонов, селскостопански ландшафт на равнина
   
2. 
   Ландшафт, разположен западно от обекта – равнинен, селскостопански с агрофитоценози на ливадно-алувиални почви, крайречен на първа насзаливна тераса.
   
3. 
   Ландшафт, разположен южно от обекта – аквален-речен ландшафт, с водни биоценози на р. Камчия, средно течение, заливна тераса и речно русло.
   
4. 
   Ландшафт, разположен източно от обекта е същият, който е от запад на обекта.
   

Вида на бъдещия ландшафт зависи от предвидените положения и мероприятия в инвестиционното намерение и от изменението на природните компоненти вследствие реализацията на обекта.

Бъдещият реализиран ландшафт ще се характеризира с устойчивост във времето и постоянност. Визуално той ще бъде с много добър естетически вид. Състоянието на растителността се очаква да се подобри, като се обогати с по-разнообразни, природосъобразни видове и с много по-голямо количество.

Нарушената почвена покривка, ще се възстанови и обогати чрез наторяване и внасяне на хумусна почва за рекултивация. Това ще подобри местообитанията за някои животински видове, които са съвместими с бъдещия селищен ландшафт.

Степента на антропогенизация на новия ландшафт ще бъде частично по-голяма от съществуващия такъв на планираната територия.

3.9. Културно историческо наследство.
Извършено е теренно обхождане от екип на Исторически музей в гр.Шумен на имоти с номера:

№ 069035, № 069036; № 069043, № 069055, № 069056; № 069057; № 069058; № 069059; № 069060; № 069061, № 069062, № 0690663; № 069064; № 069065; № 070001; № 070002; № 070003; № 070004; № 070005; № 072004; № 073011; № 120001; № 120002; № 120003; № 120004; № 120005; № 120006; № 120007; № 122001; № 122002 и № 220004 в землището на с. Мараш, общ. Шумен с ЕКАТТЕ 47161.

Не са известни и докладвани на ежегодните археологически конференции от последните години паметници на културата или археологически паметници в рамките на имотите, отбелязани в проучването на терена, извършено Регионален исторически музей-Шумен през м. март. 2009 г. с цел да бъдат регистрирани недвижими паметници на културата (РИМ-Шумен, Изх. № 198/30.03.2009).

Терените на изброените с номерата си имоти са обработваеми площи, необработваеми площи и частично е застроен теренът на парцел № 220004.

При откриването на паметници на културата под обработваемото, или необработваемо ниво, ще бъдат уведомени съответните институции, и ще се осъществява непрекъснат контрол от РИМ-Шумен и при необходимост други институции.

Като прогноза, не се очаква влияние върху културно-историческото наследство при реализиране на инвестиционното намерение.

-Първи етап: изграждане на хотелска част, рехабилитационен и СПА център и ваканционно селище на обща площ 80,653 дка и общ капацитет 1200 човека.

-Втори етап: изграждане на ваканционни селища със спортни площадки, търговска площ, ресторанти, жилищно хотелски комплекс и паркинги на обща площ 123,932 дка и общ капацитет 530 човека.

-Трети етап: изграждане на ваканционно селище, рибарско селище, зелени площи и зони за отдих на обща площ 257,627 дка с капацитет 260 човека.

Имотите се намират в землището на с. Мараш, Община Шумен, Област Шумен и са собственост на “Варимпекс” ООД – гр. Варна и Владимир Владимирович Ломакин – гр. Варна (отдадени под наем на “Варимпекс” ООД – гр. Варна).

Демографско състояние на населението: По данни на РЦЗ (изх. № РД-07-1025/27.03.2009 г.), в таблица 17 е представен броят на населението в Република България, Област Шумен и Община Шумен под, в и над трудоспособна възраст.

Брой на населението в България, Област Шумен, Община Шумен и с. Мараш под, в и над трудоспособна възраст към 31.12.2007 г