Доклад за овос на инвестиционно предложение „

Река Камчия в миналото се е наричала Тича и води началото си от Лиса планина.Реката и нейните притоци заемат района между разклонинеята на Източна Стара планина.Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма камчия.Общата водосборна площ на поречието е 5358 km².

Отначало реката тече в североизточна посока към гр.Шумен до спирка Цар Крум, откъдето прави голям завой на юг и от Смядово тече на изток, която посока запазва до вливането си в Черно море.Въпреки множеството притоци (27 на брой) гъстотата на речната и мрежа е твърде ниска-0,7 km/ km².Река Камчия има добре залесена водосборна област.От цялата и площ горите заемат 2600 km², или 49%.Почти половината от тази площ е зета от нискостеблени гори, които имат и най-голямо разпространение.Останалата половина до 2600 km² е залесена с дъбови и букови гори.Най-слабо е залесен притокът на Голяма Камчия-р.Врана-едва 23%.Тук горите са изцяло нискостеблени, разпръснати по поречието в отделни малки групички.По-големи и непрекъснати площи заемат горите по Преславската планина и югозападно от гр.Шумен.

Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции

Средногодишният отток на р.Камчия по данните от хидрологичните станции се изменя от 1,136 m3/s (35,82.106 m3) при яз.Тича до 24,676 m3/s (778,2.106 m3) при Гроздево или 26,287 m3/s (829,0.106 m3) при устието.Колебанията му в периода 1961-1998 г. са в границите 0,333-2,849 m3/s и 9,254-49,280 m3/s в крайните пунктове.Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи, се изменят по главната река в диапазона 9,32 l/skm2 за р.Г.Камчия при яз.Тича до 4,91 l/skm2 за р.Камчия при устието.

Най-големият приток на р.Камчия е Луда Камчия-дължина 201 км и 1612 кв.км водосборна област, със среден наклон на реката 5,3 ‰.Следващият по големина приток е р.Врана-дължина 68 км и 938 км.км водосборна област.Общо за притоците средният наклон е в границите между 3,7 ‰ за р.Керизбунар, приток на р.Врана и 41 ‰ за р.Черна, приток на р.Камчия.Средната надморска височина на басейна на р.Камчия е 327 м.

Река Голяма Камчия е най-голямата наша река, която се влива директно в Черно море.

Напречният профил на реката в горното й течение е тесен с високи и стръмни брегове.След с.Тича профилът става коритообразен със силно извити меандри.Склоновете в тази част са салесени с широколистни гори-габър, бук и 40% заети с обработваема площ.Дъното на речното корито е неравно, скалисто, на места песъчливо с отделни камъни.След с.Филаретово профилът преминава в трапецовиден, залесеността намалява за сметка на обработваемите площи-80%.След с.Виница р.Камчия навлиза в Преславската теснина и напречният профил на долината е тесен със стръмни и високи склонове, залесени с нискостеблена растителност-габър и дъб. Бреговете на реката са стръмни, високи до 1 м, обрасли с върби.След като напусне преславската теснина, Камчия навлиза в широка трапецовидна долина.Склоновете стават ниски и обезлесени, а дъното на долината е широко 1,5 км.Надлъжният наклон на реката пада до 0,7% в този участък.Коритото достига на места 300 м ширина, но обикновено се движи между 20-40 м с дълбочина 1,5 м.След с.Кълново реката придобива един постоянен напречен профил с ширина 7-8 м и дълбочина 2-2,5 м.Бреговете са глинести, ронливи, високи и залесени с върбалак.В този участък реката прави силно извити меандри.При с.Ново Янково отново се стеснява до с.Комунари, където в широки долини-1,7 км с трапецовиден напречен профил.Склоновете на долината са ниски, полегати и се запазват почти до устието.От с.Гроздево Камчия навлиза в Лонгоза-стари ясенови и брястови гори, които продължават като широки ивици от 600-700 м до устието.Реката тече разлята като образува множество азмаци.Р.Камчия има добре залесена водосборна област-49%.Почти половината от тази площ е заета с нискостеблени гори, а останалана с дъбови и букови гори, които заемат високите части на Източна стара планина.Изцяло с букови гори е заета Катленската и Върбишката планини, а дъбови –Карнобатската, Тичанската и Преславската планини.С ясен и бук са залесени последната 3 км ивица от сливането на двете камчии до устието, известна като Лонгоза.В горната част отнесена към ХМС Преслав залесеността е 56%, като намалява-37% при Бели бряг.Това намаляване на залесеността се дължи на слабата залесеност на р.Врана, която се влива в този участък.Подземните води в района се подхранват от атмосферните валежи и дренираните води от пресечните пластове на геоложките формации по склоновете на речната долина.В периода на снеготопене или продължителни валежи нивото на подземните води се покачва, а при засушаване се понижава.Водата в алувиалните отложения е прясна хидрокарбонатна със средна температура 14°С.На р.Камчия са изградени яз.Тича със завирен обем 311,8 х 10⁶ куб.м и земно-насипна стена с височина 54,4 м, използван за напояване и питейно-битово водоснабдяване, който регулира обема на оттока в разглеждания пункт и яз.Камчия със завиран обем 7,46 х 10⁶ и земно-насипна стена с височина 73,5 м, използван за питейно.битово водоснабдяване.

Отточна характеристика

Режимът на повърхностния отток се изяснява посредством данните, набирани при хидрометричните станции №7-р.Голяма Камчия преди вливане р.Врана (нов номер №43700) и №6 на р.Врана при с.Кочово (нов номер 43400).Разглежданият пункт е на 150 м преди вливането на р.Врана в р.Голяма Камчия.

Оттокът на реките е разпределен крайно неравномерно през годината, като през летните месеци силно намалява.Отточният режим на р.Голяма Камчия от изворите до гр.Преслав се характеризира с два върха-през месец април-май първи максимум и през месец ноември втори максимум.Минимумите са обикновено през месец септември-октомври.От месец януари до месец юни отточният режим са характеризира със завишени стойности, което се дължи на валежите с максимум през април.май и снеготопенето през месец януари-март.От края на месец юни и началото на месец юли оттокът намалява поради намаляване на валежите и това продължава до края на месец септември-началото на месец октомври.В началото на есенния период започва завишаване на водните количества, но това завишаване не е голямо колкото пролетното и продължава до края на годината, когато те сравнително намаляват и стават в твърдо състояние.Минимумите и максимумите на валежите съвпадат с тези на оттока на реката и притоците й.Средногодишното водно количество на р.Камчия при гр.Преслав възлиза на около 4,8 куб.м/сек, което прави средногодишен отточен обем около 150 мил.куб.м.Разпределението на този отточен обем по сезони е приблизително както следва:през пролетното пълноводие-80%, през лятното маловодие-6% и останалите 14% се оттичат през есеннното завишаване на оттоците.Наносният режим на р.Камчия при гр.Преслав варира от 0,003 г/л на 17,827 г/л, като е характерно, че минималните количества наноси настъпват през зимата, а максималните такива-през лятото.

За имотите граничещи с р.Камчия, ще се нанесат заливаемите ивици (тераси).В следваща фаза на проектиране, при разработване на Ген плана, бъдещата застройка да бъде съобразена със заливаемите ивици покрай реката с цел защита от заливане и осигуряване на проводимост на речното русло.

Категория на речното течение

С цел по-подробна характеристика на водите на р.Камчия, дължината на реката е разделена на 11 участъка, в зависимост от физико-географските особености, основните притоци и замърсители, а също и от построените хидрохимически съоръжения.Кислородното съдържание на водите на р.Камчия не е високо и намалява по дължината на реката.Само в най-високите участъци до с.Кочово водите по този показател са І категория, от там до заустването са ІІ категория.Причина да това са големите нарушители на оттока, каквито са множеството язовира.Поради високото допустимо съдържание на нитратен азот (N-NO3) в речните води, по този показател р.Камчия е І категория.Различно е надлъжното разпределение на съдържанието на нитритен азот (N-NO2).Само в най-високата част на р.Врана, водите са І категория.Веднага след с.Кочово, речните води бързо преминават в ІІІ категория и оттам до заустването в ІІІ и над ІІІ категория.

По този показател водите на почти цялата река не могат да се използват за риборазвъждане. Съдържанието на амониевия азот (N-NH4) във водите на р.Камчия нараства значимо след с.Кочово.До този пункт съдържанието му нараства постепенно и водите са І и ІІ категория.В останалата част от реката водите са силно замърсени от амониеви йони и водите са ІІІ категория.Известно подобрение се наблюдава преди заустването на реката, където водите са ІІ категория.Високото съдържание на амониев азот (N-NH4) във водите след с.Кочово не позволява те да бъдат използвани за риборазвъждане.Надлъжното разпределение на съдържанието на фосфати (PO4) е аналогично.По този показател в коментирания по-горе участък водите също не могат да се използват за риборазвъждане.

Съдържанието на разтворените вещества нараства постепенно до с.Кочово, където концентрациите във водите плавно нараствата в границите на І категория.Следва значимо нарастване, но въпреки това концентрацията на разтворени вещества остава в границите на 540-600 mg/l, която ги определя като І категория.По този показател водите са в препоръчителните изисквания за използване на водите за риборазвъждане и надвишават тези, позволяващи използването им за напояване.

Количеството на неразтворените вещества следва схемата на надлъжното разпределение както на амониевия азот и фосфатите.Високото съдържание на неразтворени вещества се запазва по цялата дължина на реката.По този показател водите на р.Камчия не могат да се използват за риборазвъждане, а използването им за напояване не е еднозначно и предлага в многогодишен план подходящо обработване на земята.

Качества на речната вода

За качествата на водите в р.Камчия, съдим по тримесечните бюлетини издаване от МОСВ.

Качеството на водите в р.Камчия в басейна е представено на фигурата, а диапазона на измерените концентрации и регистрираните превишения на концентрациите отделните показатели са:

Разтворен кислород-от 4,46 до 15,1 мг/л.Броят на пробите за І категория са 84%, ІІ категория са 16%.Не се наблюдава превишаване на ПДК за ІІІ и извън ІІІ категория.

БПК₅-от 0,44 до 12,9 мг/л.Всички проби отговарят на нормите за І и ІІ категория.І категория са 70,69%, а ІІ категория са 29,31%.

Неразтворени вещества-от 0,17 до 58 мг/л.Броят на пробите за І категория са 88, за ІІ категория са 5,88% и за ІІІ категория са 5,88%.

Амониев азот-от 0,008 до 4,16 мг/л.Не се наблюдават превишения на нормите за категория.Броят на пробите за І категория са 31,03%, за ІІ категория 62,07% и за І категория 6,90%.

Нитратен азот-от 0,048 до 6,29 мг/л.Всички проби отговарят на нормите за І и ІІ категория води.Броят на пробите за І категория са 96,55%, за ІІ категория са 3,45%.

Фосфати-от 0,011 до 1,95 мг/л.Превишения за ПДК за ІІІ категория са регистрирани в 4 пункта-р.Голяма Камчия при с.Арковна-2,55 мг/л, р.Голяма Камчия при гр.Дългопол-2,79 мг/л, р.Камчия при с.Гроздево-6,8 мг/л, р.Камчия в месността „Пода”-2,4 мг/л.

Броят на пробите за І категория са 44,83%, за ІІ категория са 37,93% и за ІІІ категория 6,98%.

В Черноморския басейн през изминалато тримесечие, в сравнение с предходното са наблюдава запазване на качеството на водите по отношение на основните показатели характеризиращи качеството на водите.

Имотите от инвестиционното намерение граничещи с р.Камчия са:07001, 070005-ІІ етап и имоти:121002, 122001 и 122002-ІІІ етап.

От описаното до тук състоянието на повърхностните и подземни води може да се направи следната прогноза за въздействието от реализацията на инвестиционното предложение върху повърхностностните и подземни.

Изводи:

- Подземната води от шахтовият кладенец, отговаря на изискванията на Наредба 9 от 2001 за качествата на подземната вода за питейно-битово водоснабдяване и на БДС 2823/83 г. “Вода за пиене” по всички показатели (вж.Приложение)

- Минералната вода от сондаж Р-2 Мараш се характеризира като хлоридно-натриева и флуорна с повишено съдържание на сулфати, натрий, бром, стронций и радий, без санитарно-химически признаци на замърсяване

- За качеството на повърхностно течащите води в района -р.Камчия се наблюдава тенденция на запазване на качеството на водите по отношение на основните показатели характеризиращи качествата на водите.

Като прогноза след раелизацията на инвестиционното намерение не се очаква съществена промяна в качеството на подземните и повърхностни течащи води в района.



3.5. Почви.
Площадката, обект на инвестиционното намерение се намира в землището на с. Мараш, община Шумен, област Шумен в североизточна България. Теренът е равнинно хълмист, а климатът е умереноконтинентален.

От геоморфологична гледна точка територията на Област Шумен принадлежи към Шуменско-Провадийския регион от Лудогорско-Добруджанското издигане на Мизийската равнина.

Село Мараш е разположено върху типични черноземни почви с песъкливо-глинеста структура (Typical chernozems loamy), които са основният почвен тип в Североизточната част на Дунавската равнина, Лудогорието и Предбалкана. Предвиденият за застрояване терен включва основно карбонатни черноземи, също с песъкливо-глинеста структура (Calcareons chernozems loamy), които са формирани върху льос и мергелни варовици. Поради това са с богато съдържание на карбонати по дълбочина на целия почвен профил. В изследваните проби, взети от различни части на площадката, се установи, че количеството им в повърхностните слоеве на хумусно-акумулативния хоризонт е между 1-5%, като на дълбочина 50 см. съдържанието на карбонати се повишава до 25-30%. В резултат на това реакцията на почвата е слабо алкална ( рН -7,4).

Почвата в района е образувана от рохкави материали, предимно льос и льосовидни отлагания, съдържащи значително количество ил и глина, поради което притежава типичната за черноземите зърнесто-троховидна структура. Хумусно-акумулативният й хоризонт е със сравнително малка мощност за този вид почви (около 30 см.) и съдържание на хумус 1,5%. Притежават висок запас от мед, манган, цинк и други микроелементи, малки количества фосфор и повишено съдържание на азот, по всяка вероятност поради засилената земеделска дейност върху тях.

В отделни части на района, обект на инвестиционното предложение карбонатните черноземи преминават в излужени, а на места и в деградирани черноземи, при които карбонатите са измити в дълбочина на почвения профил или в някои случаи са изнесени извън пределите на илувиално-метаморфния (В) хоризонт, чиято мощност в по-голямата част на обработваемите площи е еднаква с тази на хумусно-елувиалния хоризонт (А) – около 40 см.

Бреговете на реката, с която граничи терена, са покрити основно с рендзини, които имат хумусно-карбонатен характер (Rendzinas, humus-calcareons) и се характеризират със значително високо съдържание на хумус – около 3-5%.

Територията, заета от непроходима храстова растителност, която е част от района, предвиден за реализиране на намерението на инвеститора е разположена върху лесивирани почви (Luvisols, LV) с доминиращ почвен подтип - обикновени лесивирани почви (Haplic,LVh). Те са със сравнително малко съдържание на хумус, а по механичен състав са тежко песъкливо-глинести, с висока плътност.

Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде осъществено на площ от 462, 212 дка в землището на с. Мараш, които включват обработваема земеделска земя, пасище, мера и участък с непроходима храстова растителност с преобладаване на обикновен глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), шипка (Rosa sp.), обикновен дрян (Cornus mas), кучешки дрян (Cornus snguinea) и обикновена леска (Coryllus avelana). Значителна част от територията, предвидена за застрояване от десетилетия се използва за пасище, което е довело до възникването на силно изразени ксеротермни условия и до рудерализация на естествените тревни съобщества, в които в момента преобладават видове, които нямат фуражна стойност. Тези участъци от терена, както и изоставените и необработваеми площи се характеризират със значително нарушаване на структурата и качествата на почвения хоризонт и с ниско почвено плодородие. Обработваемата земеделска земя, със съхранени почвени качества, представлява само част от територията на инвестиционното предложение и отнемането й няма да накърни сериозно земеделския фонд на общината. Ако по време на изкопните и строителни дейности, предполагащи отнемане на част от почвената покривка се организират площадки за съхранение на отнетия хумусен слой и оползотворяването му в други участъци на землището на с. Мараш или в други райони на общината, реализирането на инвестиционното предложение няма да повлияе съществено върху земеделието в региона.

Според геоботаническото райониране на България (Бондев, География на България, 2002) територията на гр. Шумен попада в Лудогорски геоботанически окръг на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област. Във връзка с флорогеографското райониране на България, територията, обект на инвестиционното предложение е част от флорния район на Дунавската равнина (Велчев, География на България, 2002).

Оценката на типовете местообитания и видовия състав на предвиденият за застрояване терен и прилежащите към него територии е направена чрез наблюдение на формираните на тях основни типове растителни съобщества.

В границите на терена, обект на инвестиционното предложение се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са обработваемите земи, създадени на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor), полски ясен (Fraxinus oxycarpa) и др. и ксеротермните тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), садина (Chrysopogon gryllus) и др.

Тревната растителност на преобладаващите в района съобщества по флористичния си състав се отнасят към клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937, а по външния им изглед се отнасят към групата на Тревисти мезофитни формации от клас формации Mesoherbosa, които се развиват на производни местообитания на влажни почви. Формираните от тях тревни екосистеми са продължително-производни и относително по-устойчиви.

Голяма част от площите, върху които се развиват тревни формации от десетилетия се използват за пасища. Това е довело до възникването на още по-силно изразени ксеротермни условия и до рудерализация на естествените тревни съобщества. Във връзка с това с относително висока честота се срещат видове, които нямат фуражна стойност и рудерални видове: полски ветрогон (Eryngium campestre), полска паламида (Cirsium arvense), обикновен магарешки бодил (Carduus acanthoides), обикновен гинтер (Onopordum acanthium), обикновен пелин (Artemisia vulgaris), лечебно глухарче (Taraxacum officinalis), млечки (Euphorbia sp.), теснолистен живовлек (Plantago lanceolata), лугачка (Dipsacus laciniatus) и др.

Хигрофитната тревна растителност по поречието на р. Голяма Камчия, с която граничи имотът, обект на инвестиционното предложение, се отнася към типовете съобщества от клас Galio-Urticetea Passarge ex Kopesky,1969, а по физиономичния си облик се отнася към клас формации Hygroherbosa и се развива на частично производни местообитания. Формираните на тях тревни екосистеми са продължително-производни и относително устойчиви. От хигрофитната растителност се срещат съобществата на теснолистния папур (Typha angustifolia) и езерния камъш (Shoenoplectus lacustris), разпространени във водата, в близост до брега. Като съпътстващи видове по речения бряг се срещат обикновена мента (Mentha spicata), блатна мента (Mehtha pulegium), пълзящо лютиче (Ranunculus repens), дзука (Juncus sp.) и др.

Хигрофитните крайречни върбови и тополови микрогрупировки, които се отнасят към клас Salicetea purpureae Moor,1958 включват единични екземпляри или групи от бяла върба (Salix alba) и крехка върба (Salix fragilis). Те се развиват на коренни, частично деградирани местообитания, а формираните на тях екосистеми се оценяват като деградирали и неустойчиви.

Коренната растителност на крайречната тераса, с която граничи имота са върбови и тополови крайречни храсталаци от клас Salicetea purpureae Moor,1958.

В границите на обекта е разположен участък с храстова растителност с преобладаване на обикновен глог (Crataegus monogyna), трънка (Prunus spinosa), шипка (Rosa sp.), обикновен дрян (Cornus mas), кучешки дрян (Cornus snguinea), обикновена леска (Coryllus avelana). Между непроходимата храстова растителност се срещат ниски дървета от полски бряст (Ulmus minor), което показва, че по тези места преди са съществували горски фитоценози.

Коренният тип растителност на този район са мезофитни и мезоксерофитни листопадни гори от клас Querco-Fagetea Br. Bl. Et Vieger in Flueger, 1937, които са свързани с климаксни или продължително производни горски екосистеми.

За съществуването на горски фитоценози в миналото, говори и наличието на група от около 30 дървета полски ясен (Fraxinus oxycarpa), между които има един полски бряст (Ulmus minor) и една кайсия (Armeniaca vulgaris). Листата на дърветата са почерняли и свити, което говори за наличието на заболяване.

Анализът показва, че местообитанията на по-голямата част от проучваната територия се оценяват като вторично деградирали и производни, възникнали в резултат на антропогенна дейност

Направената комплексна оценка на потенциалните и реално съществуващи съвременни местообитания и екосистеми в проучвания район показва, че в него не се съдържат ценни и застрашени местообитания, които попадат в приоритетните за охрана хабитати в България, включени в Европейските директиви и в Приложение 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 (изм. ДВ бр. 88 от 2005) към Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ. Бр. 77 от 09.08.2002).

От установените на територията на района 87 вида растения няма такива, влизащи в “Червена книга на РБ” (1984). Няма и видове, включени в Приложение №2 и Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие.

Списъкът на видовете растения, установени в района, който е обект на инвестиционното предложение, е представен в таблица 10.

Богатството на фауната в имота, обект на инвестиционното предложение беше проучена чрез наблюдения при многократните посещения на района и информация, събрана от литературни източници.

Почвената мезофауна беше изучена в периода 19-30 април 2009 г. чрез капани на Barber (50 броя, разположени равномерно и покриващи изцяло територията на обекта).

Информация за ихтиофауната беше събрана по литературни източници, справка в ловно-рибарското дружество и в разговори с местни жители.

Не е събирана информация за вероятно срещащите се тук видове прилепи, поради спецификата на групата.

Безгръбначната фауна в района е много слабо проучена. При направените огледи не бяха установени редки и защитени видове, както и представители на Lucanus cervus - бръмбър рогач, който е под специална защита в защитената зона „Голяма Камчия”. Бяха забелязани единични екземпляри от някои видове пеперуди, като Melitaea trivia Denis & Schiffermuller, Thymelicus lineola Ochsenheimer, Erynnis tages L., Papilio machaon L, Lycaena phlaeas L., Maniola tithonus L., Hipparchia dryas Scopoli и други.

Специално внимание беше обърнато на безгръбначната почвена мезофауна и особено на подтип Myriapoda (Diplopoda, Chilopoda), които са едни от най-добрите почвообразуватели. Както се вижда от таблица 11 в изследваната територия бяха открити представители на 15 вида от клас Diplopoda и 12 – от клас Chilopoda. Тази добра представителност на подтип Myriapoda е гаранция за много добрите потенциални възможности на територията, предложена за застрояване, за възстановяване на почвения хоризонт и елиминиране на последиците от строителния процес.

.