Доклад за овос на инвестиционно предложение „

През зимния период от бита и промишления сектор се увеличават наднормените вредни емисии.Характерно за Шумен е наличие единствено на автомобилен транспорт с който се извършва превоз на пътници и товари.

Допълнително от тях се получава и запрашеност поради лошото поддържане на пътната настилка.

В таблица 7 поместена по долу са дадени данни от НСИ за емисии на вредни вещества в атмосферата от горивни и производствени процеси за 2005 и 2006 години за община Шумен.Това обаче се отнася за общини, в които има развита промишленост.

А в с.Мараш такава няма.Тук единствените източници на емисии в атмосферния въздух са транспортните средства (ограничени много) и битовия сектор.

Табл.7

Вредни вещества	мярка	2005 г.	2006 г.
Серни оксиди	тон	500,1601	782,0536
Азотни оксиди	тон	211,7489	200,0275
Неметанови летливи органични съединения	тон	580,0676	355,0733
Метан (разнесен)	тон	125,211	4117,617077
Въглероден оксид	тон	887,8971	1047,471
Въглероден двуокис	тон	137711,3071	181822,734
Двуазотен оксид	тон	7,9106	7,9781
Кадмий	тон	0,0072	0,0059
Живак	тон	0,0015	0,0018
Олово	тон	0,1180	0,2221
Хексахлорбензен	тон	0,0001	0,0001
Диоксиди и фуранти	грам	0,1558	0,1467
Полициклични и ароматни въглеводороди	тон	0,0318	0,0361
Полихлорни бифениди	килограм	0,0138	0,0316
Сажди образувани	тон	304,8250	322,8251
Сажди уловени	тон	85,0875	92,9711

Изводи:

1.Качеството на атмосферния въздух в с.Мараш и района около него се оценява като много добро, не е установено замърсяване с вредни вещества.

2.Транспортът е много ограничен тъй като селото е малко и се посещава обикновенно през почивните дни.

3.Промишленост няма.Емисиите през зимата са само от битовия сектор.

Като прогноза, след реализация на инвестиционното намерение не се очаква съществена промяна в качеството на атмосферния въздух.

Литостратиграфският разрез на този район, установен с два дълбоки сондажа №Р-1 и №Р-2, прокарани през периода 1973-1977 г. при провеждане на геологопроучвателни работи за нефт и газ, включва квартернерни образувания и долнокредни, горноюрско-долнокредни, пермски и девонски седименти с обща дебелина над 3800 м (на Приложение 12 е показан фрагмент от геоложка карта на България.Картен лист Шумен, М 1:100 000).

В сондаж №Р-2, от който се предвижда водоснабдяване с минерална вода на оценяваното инвестиционно предложение, отгоре надолу е преминат следния геолого-литоложки разрез:

• 
  0,0-30 м-кватернерни алувиални образувания на дясната тераса на р.Голяма Камчия:песъчливи глини, пясъци и чакъли
  
• 
  30-442 м-долнокредни отложения (Горнооряховска свита):глинести мергели с тънки прослойки от пясъчници.Залягат под кватернерните алувиални образувания на р.Голяма Камчия.Южно и северно от нейната долина се разкриват на повърхността, където на места с покрити от маломощни делувиални образувания от песъчливи глини, а още по на север-и от еолично-алувиални-делувиални льосовидни глини
  
• 
  442-1426 м-горноюрско-долнокредни отложения (малм-валанж):варовици, варовити мергели, доломити и доломитизирани варовици
  
• 
  1426-1816 м-пермски отложения:алевролити, аргилити, пясъчници и брекчоконгломерати
  
• 
  1816-2800 м-девонски отложения:варивици и доломити, в разреза на които отгоре надолу са диференцирани:доломитова задруга, задруга на ивическите варовици и задруга на интракласическите грудкови варовици.В сондаж №Р-1 тези отложения са разкрити до дълбочина 3832 м и включват още карбонатно-сулфатна задруга и варовито-теригенно-глинеста задруга.
  

От изложеното геолого-литоложка информация произтича, че предвижданата строителна дейност ще се осъществява основно в кватернерните алувиални глини, пясъци и чакъли, изграждащи лявата тераса на р.Голяма Камчия, евентуално (в площта на имотите, попадаща северно от терасата на реката) и в долнокредните глинести мергели.

Този литоложки строеж предопределя инженерно-геоложки условия в съответните участъци на разглежданата територия.Представа за тях дава отразеният в Таблица 8 диапазон на основните физико-механични показатели и съответстващите им изчислително натоварване на земната основа (по данни от литератулни източници и „Наредба №1/01.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране”), класификация на земните и скални почви и допустимия наклон на строителните изкопи (по „Правила и норми за приемане на земни работи и земни съоръжения”).

Посочените показатели за физико-механичните свойства и условията за фундиране на сградите и съоръженията са насочващи.Задължително е проектирането на обекта да се предшества от инженерно-.геоложки проучвания и изследвания на земната основа и на подземните води в нея.

Потенциалните ендогенни процеси в земната кора се изразяват чрез очакваната земетръсна интензивност.Според „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, Наредба №2/23.07.07 г. с.Мараш и разглежданите имоти попадат в район от VІІ сеизмична степен, в който сградите и съоръженията се оразмеряват със сеизмичен коефициент К_с=0,10.

Дренирането му е в реката при ниски стоежи на нивата и от изградени водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и други нужди.

По химически състав поровите води са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви с минерализация 420-1000 mg/l, твърдост 7,0-7,5 mg∑qv/l и съдържание на нитрати от 5 до 40 mg/l.

Конкретни данни за статичното ниво, филтрационните характеристики на водоносния чакълено-песъчлив колектор и качеството на поровите води в обсега на имотите, третирани в инвестиционното предложение получаваме от направеното обследване на съществуващ шахтов кладенец и изготвяне на документация за издаване на разрешително за ползване на подземна вода във връзка с питейно-битовото водоснабдяване на разглежданото инвестиционно намерение за „Изграждане на СПА центрове, с хотелска част, ваканционни селища, спортни площадки, търговска зона, парк за отдих и развлечения, рибарско селище, анфитеатър” в землището на с.Мараш, община Шумен.

Обследваният шахтов кладенец е част от системата шахтови кладенци изградени в землището на с.Мараш, за които е издадено Разрешително за водоползване №0468/31.07.2001 г. от Министерството на околната среда и водите.Разрешителното е с изтекъл срок и действието му не е продължавано, поради факта че кладенците не се използват, оборудването им е демонтирано и са изоставени.В края на 2008 г.”ВиК”ООД гр.Шумен решава да поднови експлоатацията на един от тези кладенци във връзка с искането на фирма „Варимпекс”ООД за ползуване на вода за питейно-битово водоснабдяване за изграждане в този район курортен комплекс.

Обследваният шахтов кладенец е изграден на терен Общинска собственост, съставляващ поземлен имот №000204.Намира се на около 1,5 км югозападно от с.Мараш.Изграден е в лявата тераса на р.Голяма Камчия, през 1960 г. от ИПП „Водоканалпроект”, база Шумен.

На кладенеца бе определена котата на терена и географските координати, които съответно са:

- кота терен-80,88 м

- географски координати- N 43°11′54,5″

E 26°56′17,0″

Полско-проучвателната работа е извършена през декември 2008 г.

Пълният химически анализ на водната проба беше извършен в Централната Научно-изследователска лаборатория „ГЕОХИМИЯ” при МГУ гр.София, радиологичният анализ- в Дирекция „Изпитвателна лаборатория” към „ЕВРОТЕСТ-КОНТРОЛ”АД, гр.София, а микробиологичния анализ-в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, гр.Шумен.

Протоколи с резултатите от извършените анализи са дадени в част Приложения.

Теренът, върху който е изграден шахтовия кладенец се намира на около 1,5 км югозападно от с.Мараш, в лявата тераса на р.Голяма Камчия.

Тази част от терасата на реката е била обект на множество хидрогеоложки проучвания, изследвания и наблюдения, в резултат на които са изградени две големи водоснабдителни групи.Първата от тях е в землището на с.Хан Крум, на около 3 км западно.Състои се от 9 броя шахтови кладенци с дълбочина 7-10 м с общ дебит 50,0 л/с.По настоящем кладенците не се използвуват и са изоставени.

Втората водоснабдителна група е тази в землището на с.Мараш, част от която е и настоящия обследван шахтов кладенец.Тя се състои от 12 броя шахтови кладенци с дълбочина 8-10 м и общ дебит 105,0 л/с.Около всички кладенци са оформени и сигнализирани санитарно-охранителни зони, пояс І с размери 60х60 м.Водите от шахтовите кладенци са се събирали в обща помпена и пречиствателна станция, от където са постъпвали във водоснабдителната мрежа на населените места.Всички съоръжения на системата са собственост на Дружество „ВиК”, гр.Шумен.Системата обаче е изоставена, помпите в кладенците демонтирани и не функционират от 2003 г.

От прегледа на наличните архивни материали, справката в Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район, с център гр.Варна и извършения оглед на место, бе установено че в радиус от 1000 м около района на обследвания шахтов кладенец няма действащи водовземни съоръжения ползвуващи подземна вода от кватернерния водоносен хоризонт.

Кладенецът ползува подземна вода акумулирана в алувиалните отложения на реката.Измерената при обследването му през месец декември 2008 г. дълбочина бе 7,50 от нивото на терена.

По врема на изграждане на шахтовият кладенец е преминат следния геолого-лотоложки профил:

alQp 0,00-1,20-Почвен слой

1,20-3,90-Глина жълтокафява

3,90-7,40-Чакъли едри и средни с песъчлив запълнител

gK1^h-ap 7,40-8,00-Мергели гълъбово сиви

Обследваният шахтов кладенец разкрива подземни води от кватернерния хоризонт, акумулирани в чакълесто-песъчливите пластове изграждащи терасата на р.Голяма Камчия,обособени според класификацията на подземните водни тела в Черноморски район като подземно водно тяло „Порови води в квартернера на р.Врана” с код BG 2G000000Q004.

Водите са безнапорни със свободно ниво.При обследването нивото на водата в кладенеца бе на 4,95 м от повърхността.

От направените изпитания са определени хидрогеоложките параметри на водоносния пласт.

- коефициент на филтрация К=382,57 м/д

- проводимост на пласта Т=975,56 м²/д

- коефициент на водоотдаване μ=0,275

- коефициент на нивопредаване а=3547,5 м²/д

Съгласно Наредба №1/10.10.2007 г. е приета следната схематизация на подземното водно тяло:

- водоносният хоризонт в района е полуограничен в план и безнапорен по характер

- според филтрационните свойства на водовместващата среда, подземното водно тяло е еднородно, силно водообилно

- хидрохимичните свойства са прости

- граничните условия са прости

- по сложност на хидрогеоложките условия се отнася към първа група-подземно водно тяло с прости хидрогеоложки условия

- по степен на изученост и достоверност се класифицира във втора група-средно изучен подземен воден обект

Определените регионални експлотационни ресурси на подземното водно тяло „Порови води в квартернера на р.Врана” с код BG2G000000Q004, част от което е обследвания район, възлизат на:

Q^pекс=510 л/с разпределени по степен на изученост и достоверност, съгласно класификацията на Басейнова Дирекция за управление на водите от Черноморски район, в категорията ЕР2-възможни и ЕР3-предполагаеми, както следва:

- възможни-Q_ЕР2=0,5Q^рекс=255 л/с

- предполагаеми-Q _ЕР3=0,5Q^рекс=255 л/с

Локалният естествен ресурс за района на обследвания шахтов кладенец се оценява на 29,93 л/с,а локалния експлотационен ресурс на 12,88 л/с, разпределен по категории при приетата схематизация на водоносния хоризонт както следва:

Гарантирани- Q_ЕР1=0,4.Qекс=5,15 л/с

Предполагаеми- Q_ЕР2=0,4.Qекс=5,15 л/с

Вероятни- Q_ЕР3=0,2.Qекс=2,58 л/с

Локалният експлотационен ресурс в категории ЕР1+ЕР2 е 10,30 л/с.

Необходимото водно количество за питейно-битовото водоснабдяване на Курортен комплекс възлиза на 765 м³/д=8,85 л/с.

Физико-химични качества на водата

Изследванията на химическия състав на подземната вода доказват, че тя отговаря на изискванията на Наредба №9 от 2001 г.за качествата на подземната вода за питейно-битово водоснабдяване и на БДС 2823/83 г. „Вода за пиене” по всички показатели (вж.приложение).Според формулата на Курлов изследвата вода се класифицира като хидрокарбонатно-калциево-сулфатна.Общата и твърдост е 8,11 мг/екв/л, което я определя като твърда.Съдържанието на елементите амоняк и манган е много под допустимото (съответно<0,01 мг/л и< 0,004 мг/л).

Извършеният радиологичен анализ показва, че по изследваните показатели естествен уран, радий 226 и обща бета-радиоактивност, подземната вода отговаря на изискваниятя на Наредба №9 (вж.приложение).

Микробиологичният анализ на подземната вода показва, че изследваните показатели „коли форми” и „ешехирия коли” са в границите на допустимите стойности според изискванията на БДС 2823/83 г.

Съгласно чл.72, ал.1 от Наредба №1/10.10.2007 г.подземните води в изследвания район са в добро химическо състояние.

Пукнатиннни води вероятно се съдържат в долнокредните и пермските седименти, но те са с твърде незначителни ресурси, без практическа стойност.

Пункнатинно-карстови до карстови води са акумулирани в мощните горноюрско-долнокредни и в девонските карбонатни отложения.

В горноюрско-долнокредните напукани и окарстени в различна степен варовици, доломитизирани варовици и доломити е формиран високонапорен водоносен, известен с наименованието Малм-валанжски водоносен хоризонт.

По мощност и площ на разпространение и по ресурси това е един от най-големите басейни на пресни подземни води у нас, който продължава на север в територията на Р.Румъния и на изток-в акваторията на Черно море.

Дебелината на малм-валанжкките седименти е в диапазона 750-1000 м, а водонаситената му част варира в широки граници-от 250-300 м до 600-700 м.Средният коефициент на филтрация на карбонатния колектор е около 1,0 м/д, а средната проводимост на пласта -500 м²/д.

Подхранването на хоризонта се осъществява чрез инфилтрация на валежни води в обсега на повърхностните му разкрития предимно в Северобългарското издигане.

Съществено значение има и инфилтрацията на води от реките, които навлизайки в зоната на окарстяване на седиментите губят цялото си водно количество.

Дренирането на водоносния хоризост се извършва по естествен и изкуствен път.

Естественото дрениране е чрез възходящи извори в обсега на Южномизийският разлом-Златинските извори с дебит 140-150 л/с и Девненските извори (един от най-големите карстови извори у нас).Вероятно естественото субмаринно дрениране се осъществява в акваторията на Белославското и Варненското езеро, както и на Черно море.

Значителна част от оттока преминава подземно в Р.Румъния.

Съществен дял има изкуственото дрениране чрез добив на подземни води от многобройни тръбни кладенци, неравномерно разпределение на територията на разпространение на водоносния хоризонт.Подземните води в малм-валанжския водоносен хоризонт в поречието на р.Голяма Камчия са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви.Общата им минерализация е между 480 и 940 mg/l, а твърдостта –около 7,5-7,9 mg∑qv/l.

Открито подхранване на хоризонта няма, но е възможна хидравлична връзка с малм-валанжските водоносни отложения в обсега на Северобългарското издигане, където отсъствува значителен водоупор, както и подхранване по регионални тектонски разломи.Дрениране на водоносния хоризонт е възможно само чрез дълбоки водовземни съоръжения.

Понастоящем единственото годно за добив на минерална вода от девонския водоносен хоризонт водовземно съоръжение е сондаж №Р-2 в землището на с.Мараш, общ.Шумен.

По данни на проведени в сондажа опитно-филрационни изследвания пиезометричното ниво се установява на дълбочина около 30 м, хидростатичния напор над горнището на девонските седименти съставлява 1786 м, филтрационните свойства на карбонатния колектор се изразяват чрез проводимост 180 m²/d, а температурата на водата е 57°С (данни за сондаж Р-2 Мараш).

За качеството на водата съдим по резултатите от Протоколи:Протокол №21/03.08.2008 г. на химическа лаборатория към Министерството на здравеопазването „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация”ЕАД София.;Протокол №48/09.07.2008 г. за изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотомни изследвания –Институт по почвознание „Никола Пушкарев” София(Протокол №2008/245 от 24.07.2008 г. на Изпитвателна лаборатория „ЕКОЛАБ” към „ДИАЛ”ООД и Протокол №2522/20.06.2008 г. за физикохимичен и микробиологичен контрол на води на РИОКОЗ гр.Шумен.

От тях е видно, че минералната вода са характеризира като хлоридно-натриева и флуорна, с повишено съдържание на сулфати, натрий, бром, стронций и радий, без санитарно-химически признаци на замърсяване.

Сондажен кладенец №Р-2 е с дълбочина 2800 м.През 1981 г. по акт за здравна собственост сондажът е предаден за ползване на община Шумен.Край него е изграден балнеоложки комплекс, който след 1990 г е изоставен и не се ползва.Сондаж №Р-2 е заведен под №41 от Приложение №2 към чл.14,т.2 на Закона за водите като „Находище на минерална вода”, Мараш.Експлотационните му ресурси съгласно:”Справка за състоянието и степента на усвояване на ресурса от минерална вода-изключителна държавна собственост по концесионния и разрешителен режим, както и за свободните количество към 11.09.2006 г.” съставляват 7,2 л/с, а свободния му ресурс е 5,5 л/с.

На „Мобилгаз”АД гр.Шумен е разрешено ползването на минерална вода от сондаж №Р-2 със средногодишен и върхов дебит 1,2 л/с и годишно водно количество до 39 600 м³ при максимално допустимо понижение на водното ниво в сондажа Sдоп.=8 м.

Около сондаж Р-2 разкриващ минерална вода от находище „Мараш” е учредена санитарно-охранителна зона в три пояка, както следва:

• 
  пояс І-с площ 100 м²
  
• 
  пояс ІІ-с площ 96 дка
  
• 
  пояс ІІІ- с площ 2 902 дка
  

Съгласно Наредба №3 на МОСВ за реда и условията на проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията, в границите на санитарно-охранителните зони ІІ и ІІІ е необходимо да се спазват оределени забрани и ограничения.

В долната таблица 9 са дадени забраните, ограниченията и ограниченията при доказана необходимост около водоизточника.

Забраните (З), ограниченията (О) и ограниченията при доказана необходимост (ОДН).

Табл.9

№по ред	Видове дейности За незащитени подземни обекти	Пояс ІІ	Пояс ІІІ
1.	Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води.	З	З
2.	Дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, в т.ч.:на земната повърхност;между земната повърхност и водното ниво.	З	О
3.	Дейност, които водят до непряко отвеждане на вредни вещества в т.ч. -на земното повърхност -между земната повърхност и водното ниво	О З	ОДН О
4.	Преработка и съхраняване на радиоактивни вещества и отпадъци.	З	З
5.	Добив на подземни богатства в т.ч.инертни и строителни материали: -между земната повърхност и водното ниво -под водното ниво	О З	ОДН О
6.	Торене при съдържание на нитрати в подземните води: -до 35 мг/л -над 35 мг/л	О З	- О
7.	Използване препарати за растителна защита в т.ч. и разпръскването им с въздухоплавателни средства.	З	О
8.	Напояване с води съдържащи опасни и вредни вещества	З	О
9.	Напояване с води от същия подземен воден обект.	О	ОДН
10.	Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект.	О	ОДН

Предложеното инвестиционно намерение е разположено в пояс ІІ и ІІІ на СОЗ.Понастоящем сондаж №Р-2 е завършен и не се експлоатира.

На разстояние от 250 до 600 м от сондаж Р-2 се намират четири шахтови кладенеца разположени в поземлени имоти:№204, 207, 138, 224, водното ниво в които е на дълбочина 8-10 м, разкриващи подземния воден обект в кватернерните песъчливо-чакълести образувания на лявата тераса на р.Голяма Камчия.

Шахтовият кладенец, който ще осигурява вода за питейно-битови нужди на разглежданият комплекс се намира в имот №204.

За шахтовият кладенец има изготвен:

- Хидрогеоложки доклад с оценка на експлотационните ресурси и проект за водовземане на подземна вода

- Проект за санитарно-охранителни зони

Проектите са изпратени в БДЧР гр.Варна за получаване на разрешително за водоползване и утвърждаване на СОЗ.

Определената зона на пояс І около шахтовият кладенец е квадрат със страна 60 м или площ 3600 кв.м.Земята в тази зона е публична държавна собственост.Зоната е учредена през 2001 г.Върху земята на територията на СОЗ пояс І може да се отглеждат цветя и други разстения, които не изискват наторяване.

В границите на пояс І се забраняват всички дейности, които не са свързани с експлоатацията на водоизточника.

Пояс ІІ от СОЗ се сигнализира на терена с предупредителни надписи и табели поставени на ясно видимо разстояние една от друга.

Пояс ІІІ от СОЗ на терена се сигнализира с хоризонтално разположени табели на височина 1,50-2,0 м от земята, на видимо разстояние една от друга за сигнализиране на селскостопанската авиация.

Разглежданото инвестиционно намерение попада в пояси ІІ и ІІІ на СОЗ на шахтовият кладенец и минерален сондаж Р-2.

Няма опасност от нарушаване на наредба 3 от 2000 г. на МОСВ относно експлоатацията на СОЗ, тъй като инвестиционното намерение на предвижда пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води, няма да се извършват дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, няма да се извършват дейности относно преработка и съхранение на радиоактивни вещества, торене, напояване с води съдържащи опасни и вредни вещества.