Доклад за овос на инвестиционно предложение „
Описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район
Изтегляне 8.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Показател Мярка Количество От
5. Описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания районПо своето географско местоположение находище „Кошарите” се намира в най-северозападната част на Софийската котловина и на границата с южните склонове на Стара планина. Особеност за Софийската котловина е нейното обкръжение от високи, средно високи и ниски планини или планински вериги (Стара планина, разклоненията на Ихтиманска Средна гора, Лозенската планина, Плана, Витоша и Вискяр) и подчертано разнообразие на релеф и геоморфоложки форми. Обособените основни ландшафти в котловината са низинни, подножни, хълмисти и планински, със средна надморска височина съответно 550 m, между 700 и 900 m и над 900 m. Надморската височина на находището варира от 580 до 690 м. Самото находище заема югозападната част от възвишението „Гъджовица” и южната част на съседното (западно) по-малко възвишение, които се намират на южните склонове на Западна Стара планина. Въз основа на описаното накратко геоморфоложко разположение на находището и характеристиката на природно-териториалния комплекс, районът на находищегго, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към полупланинските и планински ландшафти и се определя от следните таксономични единици: 4. Клас Планински ландшафт 4.10. Тип Ландшафти на умереновлажните планински гори
4.10.21 Подтип Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади 4.10.21.52. Група Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали Съгласно схемата на последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на база териториалното съчетаване от типове, подтипове и групи ландшафти, както и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, районът на находището попада в следната ландшафтна структура: В. Южнобългарска планинско – котловинна област ІХ. Витошко-Ихтиманска подобласт 58. Софийски район Съществена особеност по отношение на разположението на находището, намирайки се в най-северозападния и твърде стеснен край на Софийски ландшафтен район е, че този участък се явява като преходен, граничещ непосредствено с други три ландшафтни района. Това са Бурелско-Драгомански (56) от северозапад, Понорско-Врачански (31) от север и Завалско-Люлински (55) от югозапад. Това обстоятелство дава по-специфична насока в характеристиката на конкретния район, попадащ между равнинните, хълмистите и планински ландшафти. Според ландшафтното райониране на Р България, районът, където се намира находище „Кошарите”, попада в границите на Южнобългарската планинско-котловинна област, Витошко-Ихтиманската подобласт. Ландшафтът като природогеографски и териториален комплекс със специфична структура съдържа: - Природни компоненти – скална основа, релеф, климат, води, почви. - Антропогенни компоненти – архитектурни – комплексни, инженерни съоръжения, пътища, ел.проводи, земеделски земи, горски насаждения, паметници на културата, сметища, депа и др. Според типологичното ландшафтно райониране на България, обектът попада в район, определен въз основа на доминиращ природен елемент, като слабохълмист със сравнително слабо развита речна мрежа. Самият район е беден на растителност, повечето възвишения са голи и каменисти, изградени от силно окарстени варовици, което предполага и развитие предимно на издържливи видове, приспособени към местообитания с плитки почви. Низините са запълнени с делувиални наслаги, като естествената им растителна покривка от миналото е силно изменена от антропогенната дейност – предимно от развитие на земеделието. Вследствие на оказано техногенно въздействие в региона – изкопни работи, насипообразуване, прокарване на пътища, ж.п линии, електропроводи, водопроводи, в резултат на развитие на други варовикови находища в близост до разглежданото находище (предимно с цел производство на вар), ландшафтът в периметъра на въздействие е превърнат от клас „Антропогенен” в клас „Техногенен” с устойчиво развитие на отделните компоненти. Разработването на кариерата в находище „Кошарите” ще се извършва по открит способ с външно насипообразуване, в началния период (през първите години от строителството на кариерата). Ще се прилага транспорт с автосамосвали от добивните хоризонти до производствената площадка. Промяната на ландшафта, която ще настъпи при строителството на кариерата, след изземването на запасите от находището следва да се подобри с осъществяването на дейностите по рекултивация и ландшафтно оформяне на територията на находището. По отношение на степента си на антропогенно натоварване, ландшафтът на кариера „Кошарите” се отнася към пета (в диапазона между 81 – 150 бала, около 100 бала) – райони на открит добив. В резултат на предвидената добивна дейност ще са налице две основни нарушения на ландшафта: - Структурни. След изземването на геоложките запаси ще остане негативна релефна форма. - Визуални. Ново възприемане на сруктурните елементи на ландшафта – нови релефни форми. Въздействията се определят като физически, локални и среднотрайни за периода на добив и дълготрайни след приключване на дейността и извършване на рекултивационните работи. Най-съществената характерна особеност общо за Витошка-Ихтиманска ландшафтна подобласт е изключителното разнообразие от морфоструктури – високи и средно високи планини, хълмове, котловини, равнини и полета, реки и речни долини, долове, проломи, клисури и др. За характеризиране на съществуващото ландшафтно разнообразие от особено значение е ползването и на представителните количествени показатели за основните природни геокомпоненти. Същите са систематизирани, обобщени и таблично оформени, за момента за всички ландшафтни области и подобласти на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.). в таблица 4.6.1-1 са посочени стойностити на представителните количествени показатели за Витошко-Ихтиманска подобласт. Таблица 4.6.1-1 ІХ. Витошско-Ихтиманска подобласт
Силно подчертаната диференциация между крайните величини при преобладаващите представителни показатели се дължи изключително на силно изразената височинна разлика от 520 m до 2290 m, като стойностите в първата колона се отнасят до равнинния пояс, а тези от втората - за планинския. Конкретно за хълмистия релеф по-меродавни са данните от първата колона, съпоставени с осреднените стойности. Това средно положение на хълмистия релеф между низинните и планински части е твърде силно подчертано при някои от показателите. Особено забележимо се открояват разликите в данните за гъстотата и дълбочината на разчленението, температурите и валежите, модулът на оттока и отточната височина. Витошко-Ихниманска ландшафтна подобласт освен, че се отличава с голямо разнообразие на морфоструктури, а следователно и на природни ландшафти, тя се характеризира и с наличие на съществено многообразие и по отношение на антропогенни и антропогенизирани ландшафти. Основните фактори, които допринасят за това са преди всички отново благоприятните природни условия и географско местоположение на подобластта и Софийската котловина. Основните насоки на антропогенизацията и създаване на антропогенни ландшафти са земеделието, урбанизацията, инхфраструктурата, комуникациите, промишлеността и т.н. По този начин съществуващите понастоящем ландшафти във Витошко-Ихниманска ландшафтна подобласт, вкл. и в Софийската котловина , напълно се покриват с посочените основни категории ландшафти, включени в приетата през 1995 г. (според изискванията на проекта за Европейската конвенция за ландшафта), Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. Това са: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти. Броят обаче на ландшафтите от този списък, също поради местните природни условия и по-незначителната антропогенизация, е сравнително по-малък конкретно за района на находището. Теренът на находището е изключително хълмист,скалист и незалесен – само в централната северна част е разположен залесен с издънкови широколистни дървета малък участък. Наклонът на терена е около 20 –300 в направление югозапад. Денивелацията между най-ниската и най-високата части на находището е средно 110 м. Надморската му височина варира между 580 – 690 м.Находище „Кошарите” изцяло попада в територията на община Сливница. Заема преобладаващо изцяло нискокатегорни земи от Поземления фонд на територията на землището на гр.Сливница. Естествено съхранени ландшафти. Единствено по-високата степен на антропогенизацията в района на находището е била земеделската. Настаняването на земеделските ландшафти е била на площите и за сметка на природните, основно на ливадните в речните тераси и отчасти върху подходящи теренни форми на хълмовете за сметка на горските и лесостепните. Като постоянно и трайно устояли на човешката дейност природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти са: релеф, геоложки строеж, реки и долове и до голяма степен почвите и пасищни тревни формации. Горски ландшафти. Естествени гори в границите на находището и върху прилежащите терени няма. По хълма се срещат само единични дървета и храсти. Евентуално като съвсем незначителни групи от тях се установяват в някои от релефните понижения. От разкриването и разработването на находището ще бъдат засегнати около 4 дка горските насаждения. Земеделски ладшафти са тези, които заемат преобладаващата част от територията на находището. Това са по-заравнени билни участъци, терасовидни земни форми и по-широки понижения. Обработваемите земи понастоящем не се ползват и са изоставени. Те са обрасли със сухоустойчиви посищни треви и са се приобщили вече към голините и пасищата в района. Нивите, за които има предоставени скици от Общинската служба по земеделие и гори са земи от девета категория при неполивни условия. Земите в границите на находището са основно частна собственост, общинска собственост и собственост на Министерство на отбраната. Съгласно приложените скици (от Общинска служба по земеделие и гори, общ. Констинброд) земите, собственост на МО представляват друга нестопанисвана територия. Пасищните ландшафти. Част от тях са естествени, но върху преобладаващата им площ те са формирани вторично и за сметка на ликвидираните ландшафти на среднопланинските широколистни гори. Съгласно приложените скици (от Общинска служба по земеделие и гори, общ. Констинброд) пасищата са общинска и частна собственост. Ливадни ландшафти. Все още могат да се установят в крайречните тераси. На хълма те заемат евентуално тесните дъна на наголемите долове и дълчини. В границите на находището не се установяват. Водни и крайводни ландшафти се очертават в междухълмията северно и южно от находището. В тях протичат двата по-значителни водоприемника в района – реките Блато и Сливнишка. През валежните сезони нивата им се повишават значително и водите им частично залимат крайречните тераси. Бреговете са обрасли с водолюбива растителност. Хълмът е сух и подземните води са дълбоко. Селищни ландшафти. Източно от находището се намират селата Безден – на 2,2 км и Опицвет – на 2,8 км, а на около 2,6 км северно от находището е разположен гр. Сливница. При тези разстояния и разработена технология на експлоатация на находището не се очаква въздействие и изобщо нарушаване на селищните ландшафти. Комуникационни ландшафти. Пътно-съобщителната мрежа в района е добре развита. Територията на находището е свързана посредством чакълиран полски път с гр. Сливница. Отстои на около 30 км северозападно от гр. София. Посредством чакълирания път, който е с дължина около 2,5 км, находището е свързано и с международния път „София-Белград”, както и с международната ж.п. линия „София-Белград”. Промишлени ландшафти. Районът, къкто бе подчертано, е селскостопански, със слабо развито земеделие и липса на промишленост и в околните села. Промишлената зона на гр. Сливница е силно стеснена, почти ликвидирана и със затихнащи функции. Рекреационни ландшафти. Факторите, които обуславят постепенното и от години превръщане на неголемите и сравнително бедни селища в района на находището във вилни зони за временно или постоянно обитаване, са преди всичко природни. На първо място това е разположението им в подножието на южните склонове на хълмовете и височините, които същевременно преграждат пътя на студените въздушни течения от север. От съществено значение е близостта на столицата и наличието на удобни комуникации, както и липсата на промишленост и производства, генериращи вредни вещества и замърсители. В рамките на концесионната площ попадат имоти, отредени за вилна зона и овцеферма, които не се ползват по предназначение към момента. При ползването им като такива, обаче, те ще бъдат пряко засегнати от добивната дейност, т.к. попадат в контура на доказаните запаси. Затова възложителят има намерение да закупи тези имоти (превдид актуалното им състояние – не използване по предназначение), след постановяване и влизане в сила на решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение. Каталог: ovos Изтегляне 8.8 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||