Доклад за овос на инвестиционно предложение „
Земни недра – геоложка основа и подземни богатства
Изтегляне 8.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1 Геоложки строеж и тектонска характеристика на района на находището
- 3.2. Качествена физико-механична и техноложка характеристика
3. Земни недра – геоложка основа и подземни богатстваНаходище “Кошарите” се намира на около 2,6 км, северно от гр. Сливница. Находището се свързва с града посредством чакълиран полски път. Разположено е в южните и югозападни склонове на две скалисти възвишения. Разстоянието от площта на находището до гр. София е около 30 км. В площта на находището до момента не е провеждана експлоатация. Няма нарушени терени в рамките на находището. 3.1 Геоложки строеж и тектонска характеристика на района на находищетоРазположението и развитието на Софийския младо-терциерен басейн са обособили сложен геолого-тектонски строеж на котловинния грабен. Склоновете на оградните планини, дотерциерната подложка и седиментите на басейна, са изградени от разнородни литоложки и фациални, с широк стратиграфски обхват – от докамбрий до съвременните кватернерни отложения. Разглежданият район включва скалните и седиментните материали, свързани с горноюрската серия и долната част на долнокредната серия, попадащи в Западнобалканската карбонатна група. От свитите, развити в района, интерес представляват седиментите от Сливнишката свита (slJ2c-K1v). Това са масивни биокластични и микритни варовици, светлосиви до сивобежови и бежови, плътни, с острозъбест лом. Процепени са с много калцитни прожилки с дебелина до 5-6 мм, а в някои случаи и с по-големи гнезда, запълнени с калцит. Оолитните варовици са слабо пигментирани от железни хидроокиси. Дебелината на свитата варира и достига до 250 м. Под нея са разпространени триаски алевритови мергели, глинести и песъчливи варовици, варовити пясъчници, и варовици. От горногредните седименти разкрития има южно и западно от гр. Сливница. Обединени са в следните задруги: Въгленосна, Мергелно-варовикова, варовиково-мергелна, Задруга на амфиболовите и биотит-амфиболовите андезити и Задруга на грауваково-алевролитовия флиш. Представени са от пясъчници, песъчливи глини, глинесто-песъчливи лиски, мергели, кварцови пясъчници, варовици и андезитови туфи с мергелни прослойки. Дебелината на цялата серия надхвърля 100 м. Отложенията на плиоцена в разглеждания район са представени от Лозенецката свита (IN2d-r), въведена от Каменов, Куюмджиева (1983). Разкрива се между Сливница и София главно по северния и южния борт на Софийския грабен. Тук тя заляга с размивна граница върху донеогенските скали. Разкритията на Лозенецката свита са представени от глини, песъчливи глини, алевролити, пясъци, пясъчници, глинести шисти, въглищни шисти и въглища. Кватернерните отложения, формирани от изветрителните, денудационните и акумулационните процеси и антропогенната дейност, са разнообразни по генезис и време на формиране. Най-големи площи заемат в Софийската котловина, като главните генетични разновидности тук са алувиалните наноси и пролувиално-делувиалният шлейф по бордовете на котловината. Дебелините им са обусловени от неотектонските движения и релефните особености в областта. Алувиалните отложения са акумулирани върху заливните (aQh) и надзаливните ниски и високи речни тераси (aQp3). Просторен е ареалът на речните наноси от поречието на р. Блато и Западното Софийско поле. Тук те са представено от чакъли и пясъци с глинест пълнеж, покрити и алтерниращи с прахови и песъчливи кафяви глини. В подножията на възвишенията около гр. Сливница по бреговете на реките Сливнишка и Блато, са формирани алувиално-пролувиални отложения с холоцен-плейстоценска възраст (aprQh-p). В тектонско отношение, районът в който попада и находището, се отнася към Софийската тектонска единица на Средногорската тектонска зона. Развити са няколко северновергентни гънкови структури, с регионално значение и североизток-югозападна посока. Тези структури са оформени от интензивно нагънатите горнокредни, долнокредни и юрски материали. Върху тях се разполагат неогенските и кватернерни утайки на Софийския грабен. В рамките на находището, материалите от Сливнишката свита са представено от сиви до сивобели масивни, биокластични и микритни варовици. Те съдържат корали, сферактинии, рудисти, водорасли и др. Дебелината на Сливнишката свита варира в широки граници – от няколко метра докъм 250 метра. Хроностратиграфският интервал, който тя обхваща, е от средния каловски подетаж до валанжския етаж (Сапунов и др., 1985). Варовиците от тази свита са обект на настоящото проучване и експлоатация. Долната граница на свитата не се разкрива на повърхността, а горната й граница се наблюдава в югозападната част на варовиковото тяло. Тя е рязка и с бърз литоложки преход преминава в седиментите на Салашката свита – варовити пясъчници, глинести варовици и мергели, в алтернация с микритови варовици. Хроностратиграфският обхват на разреза е от средноюрската серия до долнокредната серия, като отделните стратиграфски поделения не показват литоложки различия и са установени само фаунистично. В находището са развити две зони на интензивно окарстяване (Геоложки доклад 1961 г.). В процеса на експлоатация се наблюдава тяхното конусовидно разширение в дълбочина и наличието на разклонения от основните карстови зони. Появяват се пресичащи разседи, запълнени с ръждивочервени песъкливи глини и чакъли.
Находището е изградено от плътни, сивобежови до сиви варовици, ситнозърнести до скритокристалинни, в много случаи с порцелановиден изглед, процепени от калцитни гнезда и прожилки и високо съдържание на СаО – средно 54.6%.. На места са интензивно напукани и натрошени, смесени с глинесто вещество. Варовиците са сравникално слабо окарстени. Прокараните по време на проучванията сондажи показват наличие на незначително количество каверни с размер до 1 м, повечето от които са запълнени с червеникава глина, смесена с варовикови късчета. Изчисленият коефициент на кавернозност е около 0,8%. Варовикът отнаходището е с масивна текстура и с микрозърнеста структура. Всред него се наблюдават множество прожилки и гнезда с диаметър до 1см.от прозрачен калцит, а на места и гнезда от арагонит. В отделни интервали варовика е силно напукан и натрошен. Мощноста на отделните варовикови слоеве варира от 10-20 см. до 1 м., а на места и повече. Наслоеноста е ясно изразена. Най – голямата установена мощност на варовика от прокараните сондажи е 145.8 м./Мс-7/, след което следват доломити. Границата между варовика и доломита е рязка. Доломитите залягат в основата на профила и са с мощност над 4.30 м. Пълната им мощност не е пресечена. Те са дребнозърнести, белезникави с кремав отенък и с захаровиден изглед. Текстурата им е масивна, а структурата – мозаична. Елементите на залягане на варовиците са доста променливи, но генерално те западат под ъгъл 10 – 350, като в южните части на находището са със по-малък наклон/около 10 – 200/. Наблюденията в кариерата и на терена показват наличието на 3 главни системи пукнатини. Най-разпространената система пукнатини е с простирание 320 – 3400 и падение на североизток под ъгъл 70 – 900. Пукнатините от тази система са отворени до 10 см. и в много случаи запълнени с червеникави глини, разложена карбонатна маса и железни хидроокиси. Втората система пукнатини, разположена почти перпендикулярно на първата е с простирание около 700 и падение на северозапад под ъгъл 60 – 700. Тези пукнатини са отворени до 5-6 см. и някои от тях са запълнени с червеникава глина. Третата система пукнатини съвпада с елементите на залягане на варовика и е с простирание около 40 – 600 и падение на югоизток под ъгъл 25 – 350. Почти по всички плоскости на наслояването между варовиковите пластове има около 1-2 см.разложена карбонатна маса. Подробните наблюдения, извършени през 1971 г. и 1992 г. са установили, че варовиците са средноблокови напукани. Изветрителна зона при варовиците липсва. На повърхноста те са здрави, като карстовите форми и пукнатините са запълнени с глина. Кватернерните отложения заемат ниските части в югозападните и крайните южни части на площта за проучване и са извън контура на запасите. Установени са и като отделни петна в негативните теренни форми, като установената им дебелина от прокараните сондажи достига до 4.0 м. Варовиците са окачествени като суровина за производство на строителна вар, калциев карбид, вар на прах и трошен камък за бетон и пътни настилки. При настоящите проучвания е извършена актуализация на резултатите съобразно новите стандарти. Получените резултати показват, че варовиците във всички части на находището са еднородни и с високи физико-механични показатели. След извършените лабораторни изследвания е установено следното: - Трошените фракции чакъл отговарят на изискванията на БДС за бетон І, ІІ и ІІІ групи марка до 30 МРа, с изключение на фракция 5-10 мм, която не отговаря по дробимост. - Трошените фракции чакъл отговарят на изискванията на БДС за пътни основи, необработени със свързващи вещества, за асфалтови смеси за основи марки І и ІІ, за асфалтови смеси за покритие за долен пласт марка І и ІІ и за горен пласт марка ІІ и ІІІ за всички фракции. Съгласно нормативите за строителство на пътища, чакълът отговаря на изискванията за долен пласт на покритието (биндер) и за основни пластове по всички показатели. За износващи пластове чакълът не отговаря по показателите „Износване в барабан Лос Анжелос” и „Коефициент на ускорено полиране”. Варовикът отговаря на изискванията на БДС по отношение ползването му като трошен камък за пътни настилки и бетон „Марка 300” и по-висока. Трошеният пясък се класифицира като „едър” и не отговаря на изискванията за бетон и строителни разтвори по зърнометричен състав, но отговаря на изискванията на БДС за пътни настилки в състава на горещите асфалтови смеси за основи марки І и ІІ, долен пласт на покритието марки І и ІІ, и за горен пласт на покритието марки ІІ и ІІІ, а след промиване – и за марка І. Елементите на залягане на варовиците са доста променливи, но генерално те западат на север-северозапад под ъгъл 10-35о, като в южните части на находището пластовете в повечето случаи са с по-малък наклон (около 10-20о), а в северните – 15-35о. На отделни места в южната част варовиците са слабо огънати. Полезната дебелина на варовиците, определена до котата на експлоатация – 580 м, е от 0,00 м до 101,00 м, средно около 47 м. В цялата площ на находището, варовиците се разкриват на повърхността. Откривка е установена само в три негативни теренни форми, където дебелината и достига до 4,00 м. Представена е от глини с късове варовици. В долната таблица са показани някои от основните физико-механични показатели на полезното изкопаемо: Таблица № ІV-3.2-1 Основни физико-механични показатели на полезното изкопаемо
Категорията по пробиваемост на скалната маса подлежаща на сондиране и взривяване е 8ма – 9та категория по сондируемост, съгласно приетата у нас класификация. Технологичната схема на преработка на варовика ще се осъществява в стационарна трошачно-сортировъчна инсталация. При преработката ще се получават следните видове фракции: „0-4”, „4-12” и „12-24”, както и още един вид материали – „0-4”, „4-8” и „8-12”. В геоложкия строеж на находището вземат участие варовиците на оксфорд-кимериджа (Сливнишка свита), които не могат да бъдат разграничени литоложки. Възрастовото им поделяне е възможно само въз основа на определяне на фосилната фауна. Варовиците, изграждащи находището, са плътни, сивобежови до сиви, ситнозърнести до скритокристалинни, в много случаи с порцелановиден изглед и с високо съдържание на СаО – средно 54,6%. В по-голямата си част са изградени от микрозърнест калцит с неправилни по форма и плътно прилепнали зърна с размер по-малки от 0,01 мм. Сред тази микрозърнеста калцитна маса се срещат неправилни по форма петна, изградени от дребно до среднозърнест калцит, образуван в резултат на неравномерната прекристализация. В калцитната маса се установяват и доста прерези от организмови останки, които са неясни и в различна степен прекристализирали. Във варовика присъства и незначително количество прашеста маса от глинести примеси и лимонит. Варовикът от находището е с масивна текстура и с микрозърнеста и петниста структура. Сред него се наблюдават множество прожилки (мощни 2-3 мм) и гнезда с диаметър до 1 см от прозрачен калцит, а на места и гнезда от арагонит. В отделни интервали варовикът е силно напукан и натрошен. Мощността на отделните варовикови слоеве варира от 10-20 см до 1 м, а на места и повече. Наслоеността е ясно изразена. В приповърхностните части между отделните слоеве се наблюдават налепи от разложена карбонатна маса и червеникава глина. Най-голямата установената мощност на варовика от прокараните до сега сондажи е 145,8 м, след което следват доломити. Границата между варовика и доломита е рязка. Доломитите залягат в основата и са с мощност над 4,30 м. Пълната им мощност не е пресечена. Доломитите от находището са дребнозърнести, белезникави с кремав оттенък и със захаровиден изглед. Текстурата им е масивна, а структурата мозаична. Микроскопските изследвания показват, че доломитите са изградени от неправилни полуъгловати и ъгловати до изометрични закръглени индивиди, плътно прилепнали един до друг, даващи вид на мозайка. Зърната са с размер от 0,1 до 0,5 мм с преобладаващи на тези с размер около 0,2 до 0,3 мм. Голяма част от доломитните индивиди са замътнени от прашеста маса – незначително количество глинести минерали и лимонит. От физико-геоложките явления от особено значение е карста. В резултат на карстификацията са се образували ходове, каверни, въртопи, кари и ред други своеобразни карстови форми. Процесът на карстификация в находището е проявен слабо. Прокараните сондажи показват наличие на незначително количество каверни с размер до 1 м, повечето от които са запълнени с червеникава глина смесена с варовикови късчета. Изчисленият коефициент на кавернозност по данни от сондажите възлиза на около 0,8%. Наблюденията в кариерата и на терена показват наличие на 3 главни системи пукнатини. Най-разпространената система пукнатини е с простирание 320-3400 и падение на североизток, рядко на югозапад под ъгъл 70-900. Пукнатините от тази система са отворени до 10 см и в много случаи запълнени от червеникави глини, разложена карбонатна маса и железни хидроокиси. Втората система пукнатини, разположена почти перпендикулярно на първата е с простирание около 700 и падение на северозапад под ъгъл 60-700. Тези пукнатини са отворени (до 5-6 см) и някои от тях са запълнени с червеникава глина. Третата система пукнатини съвпада с елементите на залягане на варовика и е с простирание около 40-600 и падение на югоизток под ъгъл 25-350. Почти по всички плоскости на наслояването между варовиковите пластове има около 1-2 см разложена карбонатна маса. Подробните наблюдения извършени през 1971 г. и 1992 г. са установили, че варовикът е средноблоково напукан. Първите две системи пукнатини са взаимно перпендикулярни и пресичат по няколко пласта варовик, като в приповърхностните части са уширени до 10 см, а в дълбочина 1-2 см. В южните части на находището са установени три разлома, ориентирани приблизително север-юг и североизток-югозапад, а в западната част един разлом ориентиран северозапад-югоизток. Изветрителна зона при варовиците липсва. На повърхността те са здрави, като карстовите форми и пукнатините са запълнени с глина. Варовиците в цялото находище се разкриват на повърхността. Кватернерните отложения заемат ниските части в югозападната и крайните южни части са извън контура на запасите. Установени са и като отделни петна в негативните теренни форми. Дебелината им по данни от прокараните сондажи през 1971 г. достига до 4,00 м. Геоложката карта на западната част на Софийската котловина е дадена в Графичното приложение. При извършеното проучване през 1971-1972 г. е направена подробна качествена характеристика на варовиците. Те са окачествени като суровина за производство на строителна вар, калциев карбид, вар на прах и трошен камък за бетон и пътни настилки. Поради това, че окачествяването на варовиците за трошен камък е извършено по стари стандарти, е извършена актуализация на резултатите съобразно новите стандарти за бетон БДС 169-81 и за пътни настилки БДС 2282-83. Получените резултати показват, че варовиците във всички части на находището са еднородни и с високи физико-механични показатели. В съответствие с получените нови резултати, трошеният чакъл е окачествен за производство на бетон (БДС 169-81) и пътни настилки (БДС 2282-83), а трошеният пясък за бетон (БДС 171-83), строителни разтвори (БДС 2271-83) и пътни настилки (БДС 15783-83). Взета е и една техноложка проба от старата кариера в находището, на която са извършени изследвания съгласно новите европейски стандарти. Находище „Кошарите” е с неправилна правоъгълна форма. Удължено е в посока северозапад с размери 530х470 м, което е достатъчен фронт за сравнително интензивна експлоатация. Изземването на полезния пласт, чиято максимална мощност възлиза на около 110 м.се извършва на девет експлоатационни хоризонта с основни коти 676 м., 664 м.,652 м.,640 м., 628 м., 616 м., 604 м., 592 м. и 580 м. Всички запасите в контура на кариерата са над нивото на околния терен. Максималната височина на работното стъпало е приета равна на 12 м. Ширината на предпазните берми при ликвидацията на отделните хоризонти е приета равна на 5 м. Изхождайки от степента на проученост и геоложките особености на находището, запасите са изчислени по метода на геоложките блокове. Оконтурени са три геоложки блока, като запасите в блока ограничен с проучвателни изработки (сондажи и кариера) са отнесени към категория “доказани” (111). Запасите в блока получен посредством екстраполация на ½ от разстоянието между сондажите, са отнесени към категория “вероятни” (122). В северозападната част на находището е оконтурен един блок с предварително установени ресурси (332) въз основа на резултатите от проведената картировка и взетата проба от повърхността в тази част. Запасите в находището са изчислени до кота 580 м. В границите на геоложки блокове 1 и 2 се разкриват няколко петна от делувиални глини, които се явяват като откривка. Геоложки блок 1 (111). Заема площта от 376,2 дка, като са изчислени 14053,7 хил.м3 запаси с полезна дебелина 37,36 м, с 13,4 хил.м3 откривка със средна дебелина 1,23 м. Геоложки блок 2 (122). Вътрешната му граница е прилежаща на геоложки блок 1, а външната е ограничена от екстраполационни точки 2,3,4,5 и 6. На площ от 98,9 дка са изчислени 5814,4 хил.м3 запаси с полезна дебелина 58,79 м, с 2,4 хил.м3 откривка, която е със средна дебелина 1,50 м. Геоложки блок 3 (332). Разположен е северозападно от геоложки блок 2. На площ от 193,7 дка са изчислени 10603,1 хил.м3 ресурси с полезна дебелина 54,75 м. Общото количество на запасите (доказани и вероятни) и предварително установени ресурси от варовикова суровина за трошен камък за бетон и пътни настилки от находище “Кошарите” е на площ от 668 736 м2 и е в обем от 30 471 243 м3. Площта на находището е разделена условно на два експлоатационни участъка в зависимост от геоложката изученост :
С Решение №578/02.07.2009г. на МС е предоставена концесия за срок от 25 години, за което е и настоящето инвестиционно предложение. Заложеното количество суровина (производителност по добив), което ще се добива по време на концесионния период е:
Фигура № ІV-3.2-1 Контур на запасите на находище „Кошарите” Находището ще се разработва по открит способ с прилагане на пробивно-взривни работи. Разкриването на находището ще се осъществи успоредно от североизток и югозапад (откъм съществуващия чакълиран полски път за с. Опицвет, преминаващ от южната страна на находището), като първоначално ще се започне добив в доказаните запаси на блок 1. При разработване на находище “Кошарите” ще се прилагат следните параметри за извършване на минно-добивни работи:
Пробивните работи ще се състоят в прокарване на сондажи в предварително зададени сондажни полета. Сондажите ще бъдат с дължина, изчислена по методика с около 1,0 м преудълбаване т.е. при височина на стъпалото 15 метра, дължината на сондажа ще бъде 16,0 метра. Извършено е определяне на безопасните разстояния при взривяване. Най – близките обекти , които трябва да се опазят при водене на взривните работи са:
От анализа на посочените данни е видно, че охраняемите обекти са отдалечени на достатъчно безопасно разстояние от взривните работи в кариерата (с изключение на имотите отредени за „вилна зона” и „овцеферма”, намиращи се в границата на концесионната площ). При всички случаи сградите и съоръженията на посочените обекти, които са на безопасно отстояние, ще изпитат натоварване от сеизмичната взривна вълна неколкократно по-ниско от допустимото безопасно. Охраняемата зона при взривяване ще бъде изчислявана за всяко взривяване при изготвяне Паспорта на дадено взривно поле.При всички случаи радиусът на охраняваната зона ,съгласно ПБТВР – 1997 г. не може да бъде по-малък от Р = 400 м Следва да се подчертае , че при очакваното разработване на кариера в находище “Разтървеница”, в близост на 130 м западно от кариера “Кошарите” е наложително приемане на технологичен регламент между концесионерите им относно воденето на взривните работи в двата обекта, най-вече по осигуряване на мерките по безопасност. По условието за приемане на късовете в трошачката едро трошене 600/900 минималният размер на късовете не трябва да бъде по-голям от 50см. Всички късове с размери над посочения се считат за негабарити и подлежат на вторично разрушаване. За целта кариерата ще разполага с един брой багер оборудван с хидравличен чук, които е достатъчен за извършване на посочената дейности. При техническа производителност на багер-чука, равна на разрушаването на 1 брой негабарит със среден размер от 0.6 м3 за минута и коефициент за производително използване през работната смяна, равен на 0.7 /336 мин. на смяна/дневната производителност възлиза на 200 м3. Това количество напълно задоволява разчетната производителност на кариерата , дори и при значителното и увеличение. Кариерата ще се експлоатира в съответствие с нормативните изисквания за охрана и рационално използване на земните недра. Експлоатацията ще се осъществява на базата на утвърден цялостен технически проект и годишни технически проекти. Следствие на извършваните разкривни и добивни работи в кариерната площ ще се изземат значителни обеми полезно изкопаемо и покриващите го материали (откривка), в резултат на което ще настъпят необратими промени в геоложката основа и релефа. В създадената нова негативна техногенна форма със значителни площни размери, съществуват потенциални рискове за поява на срутища при неспазване на проектните откоси. Мобилната трошачно-сортировъчна инсталация (ТСИ) за първична преработка на добитата суровина ще се изгради в близост до кръстовището на пътя за с. Опицвет и гр. Сливница, в югозападния край на находището (в района на т. 9 от контура на концесията). Предвидената производителност ще бъде достигната на 2-та година от започване работата на кариерата. Предложено е проектно идейно трасе на вътрешнокариерния път от площадка ТСИ до най-горния хоризонт 676 м. със следните технически параметри:
За осигуряване на нормални условия на труд, за работещите на територията на находището ще бъдат доставени като начало три фургона, за канцелария и битови нужди. Фронтът на добивните работи ще напредва в посока от юг към север и откъм север на юг, като едновременно с това ще се оформя и неработния борд откъм източната граница на находището. Подходите за по-високите хоризонти ще се изграждат от запад на изток, като извозването на материала от хоризонтите ще става от западния им край. Каталог: ovos Изтегляне 8.8 Mb. Сподели с приятели:
|