Води – повърхностни и подземни води

2.2. Подземни води

Проученото находище попада на границата на два големи хидрогеоложки структури - Западния Балкан и Софийския басейн и по конкретно в най - южната част на Опицвет – Безденския район, западна част на Опицвет -Драговищенския карстов басейн, в близост до неговата зона на дрениране.

1. – Горно юрски карстов комплекс; 2. - Триаски карстов комплекс; 3. – Групи извори; 4. – Река с губилище; 5. - Повърхностни карстови форми (валози и въртопи);

6. - Находище „Кошарите”
Площадката на находището попада в рамките на подземно водно тяло (ПВТ) BG1GOOOOOTJ046 - Карстови води в Годечкия масив, чието разположение може да се види на фигура ІV-2.2-2. Югоизточната част на ПВТ „Карстови води в Годечкия масив” е известна също като Опицвет-Драговищенски карстов басейн. Формиран е в триаски, юрски и долнокредни скали в обема на Васильовската дигитация от Свогенската единица, която се следи по югозападния Старопланински склон и затъва под неогенските седименти покрай северозападната периферия на Софийския грабен.

Съгласно Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на БДУВ „Дунавски район”, типът на подземното водно тяло е безнапорен, покриващите пластове в зоната на подхранване на ПВТ са напукани седименти, литоложкият строеж на водното тяло е съставен от окарстени варовици и доломити. Площта на зоната на подхранване на ПВТ е 2249 кв.км, със среден модул на подземният отток 4,5 л/сек/кв.км. и естествени ресурси – 1820 л/сек. За това ПВТ не са посочени средната му дебелина (м), следната му водопроводимост (в кв.м./ден) и средният му коефициент на филтрация (м/ден). Определянето на посоката и степентта на обмен на тялото с повърхностни води е затруднено. Общото водовземане от ПВТ е 43 л/сек, от които за питейно битови цели са само 5,3 л/сек. Въздействието от човешката дейност върху химичното състояние на ПВТ е оценено с „0”. Направената оценка на риска в ПУРБ е, че подземното водно тяло „не е в риск” както по отношение на количественото му и химично състояние, така по отношение на степента на достоверност на оценката на риска.

Съгласно ПУРБ регионалните ресурси на ПВТ „Карстови води в Годечкия масив” с код BG1G00000TJ046 са с площ 2320 кв.км на распространение и разрешеното водовземане, посочени в таблица IV-2.2-10:

Естествените ресурси само на Опицвет-Драговищенския карстов басейн са с водосборна площ около 110 кв. км и отнесени към сумарния дебит на основните извори -Опицвет, Бистрец, Безден и Драговищица, съставляват 655 л/сек (Гълъбов М. и др., 1999), а средногодишният модул на подземния - около 4,5 л/сек/кв.км. (съгласно ПУРБ).

Областта на подхранване на ПВТ BG1G00000TJ046 около находище „Кошарите” е приблизително 10 кв.км, поради което локалните му естествени ресурси ориентировъчно ще бъдат л/сек.

Варовиците от находището са напукани и слабо окарстени, което благоприятства просмукването на атмосферните води и придвижването им като пукнатинно-карстови води до местния ерозионен базис, който е под определената кота за експлоатация.

През 2007 г. от „Кариери за чакъл и пясък – България”ЕАД е възложена Експертна хидрогеоложка оценка на находище „Кошарите”. Целта на оценката е изясняване хидрогеоложките условия в обхвата на проученото находище за варовици и възможно въздействие върху подземни карстови води при бъдещото разработване и експлоатация на кариерата. За нуждите на експертната оценка в границите на находището са прокарани проучвателни сондажи От прокараните сондажи в находището, вода е установена далеч под котата на експлоатация – 580 м (т.е. липсата на водоносен хоризонт), поради това не е отчетена необходимост от извършване на допълнителни пробни взривявания и специализирани хидрогеоложки проучвания.

На базата на проведените задълбочени изследвания е установено, че влиянието на бъдещата дейност на кариерата и по конкретно взривните работи няма да окажат влияние върху дебита и качеството на подземните води. Съгласно проведени изследвания по отношение на сеизмичното въздействие на взривно-добивните работи в други подобни обекти, може да се предположи, че то ще е назначително спрямо Опицветските извори.

Високата напуканост на скалните формации благоприятства за отвеждането в дълбочина на значителна част от валежите, като по-малка част от тях подхранват повърхностния отток.

Геолого-тектонският строеж на района и находището, определя и формирането на различни типове подземни води, привързани към отделните литостратиграфски единици.

Подземните води в Опицвет – Драговищенския карстов басейн са акумулирани в карбонатните комплекси на Сливнишката свита и Искърската карбонатна група. Скалите на по-горе посочените формации имат разпространение почти изток – запад и затъване на югозапад. Това е предопределило окарстяването да става в същата посока. Във високите заравнени участъци, където карбонатните скали се разкриват на повърхността се установяват многобройни негативни карстови форми. Последните спомагат за по-бързата инфилтрация на падналите валежи в дълбочина. Подхранване на подземните карстови води се осъществява и от инфлуация на речни води при Раниславци и Мало Малово. Неравномерното окарстяване на карбонатните материали предопределят значителни различия в тяхната водообилност. Преобладаващият наклон на скалите, заедно с релефните особености предопределя генералната посока на движение на подземните води на югозапад. За долен водоупор служат скалите на Петроханската теригенна група. Като южна граница на басейна се явява разломът, отделящ кватернер-плиоценските материали на Софийския грабен от карбонатните скали на Западна Стара планина. В хидрогеоложко отношение кватернер-плиоценските материали, изграждащи южното крило се явяват водоупорна преграда и предизвикват подпор на карстовите подземни води. Вследствие на това, северно от разлома се образува обща водонаситена зона, която се разтоварва под формата на поредицата от големите преливни извори при Опицвет – Безден. Същите са разположени приблизително в една линия с дължина около 3,5 km. Могат да се отделят три групи извори:

• 
  Безденски извори;
  
• 
  Бистришки извори;
  
• 
  Опицветски извори
  

В района на с. Безден, по линията на разлома излизат редица извори с общ дебит минимален около 21 l/s и максимален около 317 l/s. Температурата на водата за отделните извори е различна – за изворите, които рязко изменят дебита си и се размътват, тя е от 11 до 13⁰С, а за изворите с по-постоянен дебит, температурата е 14 – 15,5⁰С. Това е свързано с приток на вода от двете подзони на общия водоносен хоризонт. Изворите отстоят на около 3,0 km от находището.

Изворът „Бистрец” се намира между Опицветските и с. Безден. Дебитът му е силно променлив – от 30 до 1861 l/s, средногодишен – 235 l/s, температурата е от 9 – 14⁰С. При валежи водата се размътва, докато на Опицветските не се размътва. Изворната вода се събира в язовир, водите на който се използват за напояване и рибовъдство.

Изходището на Опицветските извори (карстов извор „Блато”) има дължина 500 m. По-главните извори са три – извор с дебит 200 l/s и температура 19⁰С , извор втори с дебит 30 l/s и t=19,5⁰C и извор трети – с дебит 20 l/s и t=19,8⁰C. Средният дебит на изворите е около 350 l/s, максималният – 675 l/s. Каптираната вода има постоянна температура – около 19⁰С. Повишената температура на водата и малкият каефициент на изменение на дебита доказват, че главният приток на водата по разлома е от среднотриаската част на хоризонта. Опицветските извори дават началота на р. Блато и се използват за водоснабдяване на Сливница, Костинброд, с. Опицвет, с. Петърч, с. Боговци и завода на „Кока кола” в Костинброд. Посоката на движение на подземните води е основно от север на юг към КИ „Опицвет”, а находище „Кошарите” е на запад-северозапад от извора.

Характерно за района е Алдомировското блато, което понастоящем е пресъхнало, с обща минерализация над 0,5 г/л.

Близкото местоположение и посочените данни дават основание да се предполага, че всички извори могат да се приемат като обща зона на дрениране на западната, по-голяма част на Опицвет - Драговищенския карстов басейн. Една част от изходищата (тези с постоянен дебит и по - висока също постоянна температура) дренират по - дълбоки води от наситената зона на басейна, докато останалите (с променящи се дебити и температури) се формират от така наречения „бърз отток”, води, движещи се в най - горната част на наситената зона по относително широки карстови канали. Колебанията им са в пряка зависимост от количествата валежи, които постъпват в повърхностните карстови форми в границите на водосбора. Тези извори са разположени и на относително по - високи коти от останалите. Водите в тях са много уязвими по отношение на замърсяване. В това отношение може да се приеме, че водите на Опицветските извори са по-защитени от изворите при Бистрец.

По химически състав водата от Опицвет-Драговищенския карстов басейн е от хидрокалбонатно-калциево-магнезиев тип, на места с повишено съдържание на натрий. Общата минерализация на водата е от 0,34 до 0,46 g/l, обща твърдост от 4,3 до 7,2 mg/ekv.l, окисляемост 1,5 до 1,93 mg/l, рН от 7,2 до 7,5, нитрати до 30 mg/l.

Прогнозно-експлоатационните ресурси на скалния комплекс са от 0,5 до 1 л/сек/км, за кредните разновидности и от 5 до 7 л/сек/км, за юрските материали. Подхранването на водоносните хоризонти основно се извършва от инфилтрация на повърхностни и атмосферни води, в зоните на разкрития на карбонатните седименти, както и от кондензация на водни пари в зоната на аерация.

За изясняване на хидрогеоложките условия в района на площадката е извършен хидрогеоложки оглед през 2007 година и опитно водоналиване в сондаж. Извършеният оглед е направен на значително по-голяма площ от тази на проучваното находище, както и зоната на подхранване на Опицветските извори. По време на хидрогеоложкия оглед е обърнато внимание на степента на окарстяване на района, на видовете карстови форми и тяхното разпространение, наличие на следи от движение на повърхностни и подземни води и др. Обърнато е особено внимание на извадените ядки от проучвателните сондажи. Въз основа на съставените геолого-литоложки колонки се направи анализ на физико геоложки процеси, протекли в проучваните интервали.

За определяне на хидрогеоложките параметри на изграждащите площадката на находището скали е извършено опитно водоналиване в сондаж №.4 хг.

Изборът на този метод е предопределен от малката височина на водния стълб, установил се в сондажа. Опитното водоналиване е проведен на 11 юли 2007 год. Веднага след спиране на водоналиването бе измерено водно ниво в сондажа и започна проследяване на неговото понижение във времето.

За определяне хидрогеоложките параметри на водоносния хоризонт е използвана методиката, дадена от Гълъбов, Стоянов (2005). Съгласно нея коефициентът на филтрация (к) може да се определели по данни от началното покачване на водното ниво (S₀) и остатъчното покачване (S) след време (t) по формулата:


където :

r₀ - радиус на сондажа – 0,056 m;

l – дължина на водонаситената част – 1,95 m;

ε – коефициент равен на 2

• 
  Карст и карстови форми
  

• 
  Хидрогеоложки условия на територията на находището
  

Прокараните в границите на находището проучвателни сондажи са достигнали до коти, както следва С1 до 579, 92 m.; С2 – 603.71 m. и С3 – 579, 88 m., без да са пресекли водно ниво (Фиг. ІV-2.2-2). В специално прокарания хидрогеоложки сондаж С4 хг, разкриващ горната част на водонаситената зона водното ниво се установява на дълбочина 22.65 m. или абсолютна кота около 550 m., т.е. приблизително на същата кота или съвсем малко по-високо от мястото на изтичане на Опицветските извори. При разстояние до тях около 1,5 km, напорният градиент е незначителен, но не може да бъде определен точно, поради липса достатъчно данни за съставяне на достоверна карта с хидроизопиези. Може да се направи извод, че филтрационните свойства на наситената част са сравнително високи, но движението на водата към изворите е сравнително бавно. Основавайки се на геоложките условия, характера на окарстяване, хидрогеоложките особености на изворните групи може да се предположи, че в района на находището дебелината на наситена зона е значителна и характера на движение на подземните води е ламинарен. Турбулентно движение може да има само в горната част на наситена зона, на границата със зоната на аерация, само ако в района има широки карстови канали, което до момента не е установено. Фиг. ІV-2.2-2 Схема на находището с разположение на сондажите