Доклад за овос на инвестиционно предложение „

Ползване на природните ресурси

Изтегляне 8.8 Mb.

страница	17/25
Дата	18.12.2018
Размер	8.8 Mb.
	#107981
Тип	Доклад

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 25

2 Ползване на природните ресурси

На територията на находището не се предвижда строителство на сгради и използване на природни ресурси, преди реализиране на инвестиционното предложение.

По време на експлоатация на находището ще бъдат използвани годишно следните природни ресурси:

годишен добив и преработка на варовици от годишно – 185 000 м³ или 501 350 тона;
вода за задоволяване на питейните нужди на работниците – около 20 m³ минерална или трапезна бутилирана вода;
вода за оросяване на вътрешно-кариерните пътища при сухо и топло време или на добитата суровина, както и за битови нужди на работниците – около 800 m³, доставяна с цистерни;
дизелово гориво за добивната техника и за използваните моторни превозни средства – около 150 тона/годишно;
взривно вещество за година (на основата на амониева селитра), при фактически разход на ВВ от 0.63 кг/м³ и 12 взривявания годишно - около 115 200 кг.

Не се предвижда ползването на други природни материали и суровини при добива и преработката на добитата суровина.

3. Емисии на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирани отпадъци и създаването на дискомфорт

3.1. Прахо-газови емисии в атмосферния въздух

3.1.1. Емисии на отработени газове от двигателите с вътрешно горене на промишлената и тежкотоварна техника

Необходимата промишлена техника за минното строителство, добив и кариерен транспорт е:

хидравличен багер, кариерен тип, с кофа 3.0-3.2 м³ – два броя;
булдозер – 170 – 200 к.с. – два броя;
багер – чук – хидравличен – един брой;
самосвали 16-20 тонни, кариерен тип – шест броя;
челни товарачи с кош 3.0 – 3.5 м³(за площадка ТСИ) – два броя.

Предвидено е промишлената техника да изразходва около 130 тона дизелово гориво на година.

Освен промишлената, ще се ползва и тежкотоварна техника – 6 броя самосвали 16-20 тонни, която ще транспортира полезното изкопаемо от забоя до ТСИ за преработка. Съгласно Техническия проект на находището е предвидено тежкотоварната техника да изминава общо около 211 км/ден (6 камиона по приблизително 22 курса всеки). Прогнозираното количество изразходено дизелово гориво на година възлиза на около 20 тона.

Общият годишен разход на гориво ще е около 150 тона.

При работата на двигателите с вътрешно горене на промишлената техника в атмосферата ще се отделят вредни газове, които са най – общо: въглеродни оксиди, азотни оксиди, серни оксиди, сажди, неизгорели въглеводороди и др. Количествата на вредните газове са изчислени съгласно Единна методика за инвентаризация емисиите на вредни вещества във въздуха, изд. 2007 г. – група 0808:

Първа група замърсители – Азотни оксиди (NOx), Неметанови летливи органични съединения (NMVOC), Метан (СН₄), Въглероден оксид (CO), Двуазотен оксид (N₂O), Амоняк (NН₃), прах (РМ):

Таблица №.V-3.1.1-1 Количества вредни емисии от първа група замърсители от промишлената техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF kg/Mg гориво	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. NOx	48,8	6344 kg	24.40 kg
2. NMVOC	7,08	920 kg	3.50 kg
3. CH₄	0,17	22 kg	0.09 kg
4. CO	15,8	2054 kg	7.90 kg
5. NH₃	0,007	1 kg	0.004 kg
6. N₂O	1,3	169 kg	0.65 kg
7.PM	5,73	745 kg	2.87 kg

Втора група замърсители – тежки метали - Кадмий (Cd), Хром (Cr), Мед (Cu), Никел (Ni), Cелен (Se), Цинк (Zn):

Таблица №.V-3.1.1-2 Количества вредни емисии от втора група замърсители от промишлената техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF g/Mg гориво	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. Cd	0,01	1 g	0.005 g
2. Cu	1,7	221 g	0.850 g
3. Cr	0,05	7 g	0.025 g
4. Ni	0,07	9 g	0.035 g
5. Se	0,01	1 g	0.005 g
6. Zn	1	130 g	0.500 g

Трета група – УОЗ – Полициклични ароматни въглеводороди (PAH), Диоксини и фурани DIOX:

Таблица №.V-3.1.1-3 Количества вредни емисии от трета група замърсители от промишлената техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF mg/Mg гориво	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. BenzAnthracene	80	10400 mg	40 mg
2. Benzofluoranthene	50	6500 mg	25 mg
3.DibenzoAnthracene	10	1300 mg	5 mg
4. Benzopyrene	30	3900 mg	15 mg
5. Chrysene	200	26000 mg	100 mg
6. Fluoranthene	450	58500 mg	225 mg
7. Phenanthene	2500	325000 mg	1250 mg

Отделяните количества емисии вредни газове от работата на ДВГ на тежкотоварната техника са изчислени съгласно Единна методика за инвентаризация емисиите на вредни вещества във въздуха, изд. 2007 г. – група 0703.

Първа група замърсители:

Таблица №.V-3.1.1-4 Количества вредни емисии от първа група замърсители от тежкотоварната техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. NOx	30,2 kg/Mg гориво	604 kg	2.32 kg
2. NMVOC	7,3 kg/Mg гориво	146 kg	0.56 kg
3. CH₄	0,3 kg/Mg гориво	6 kg	0.02 kg
4. CO	12,6 kg/Mg гориво	252 kg	0.97 kg
5. PM	2,4 kg/Mg гориво	48 kg	0.18 kg
6. CO₂	3,7 – Mg/Mg гориво	64 Mg	0.25 Mg

Втора група замърсители:

Таблица №.V-3.1.1-5 Количества вредни емисии от втора група замърсители от тежкотоварната техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF g/Mg гориво	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. Cd	0,01	0.2 g	0.001 g
2. Cu	1,7	34.0 g	0.131 g
3. Cr	0,05	1.0 g	0.004 g
4. Ni	0,07	1.4 g	0.005 g
5. Se	0,01	0.2 g	0.001 g
6. Zn	1	20.0 g	0.077 g

Трета група замърсители:

Таблица №.V-3.1.1-6 Количества вредни емисии от трета група замърсители от тежкотоварна техника

Замърсители	Eмисионен фактор EF гориво	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. N₂O	0.03 g/km	1647 g	6.3 g
2. NH₃	0.003 g/km	165 g	0.6 g
3.PAH&POPs	0.006 mg/km	329 mg	1.3 mg
4. DIOX	0.0109 µg/km	599 µg	2.3 µg

По време на експлоатацията на кариерата ще има натрупване на емисиите изпускани от работата на двигателите с вътрешно горене на промишлената техника, с тези на тежкотоварната техника. Кумулативното замърсяване на въздуха е показано в таблиците по – долу:

За първа група замърсители в резултат на работата на тежкотоварната и промишлената техники е следното:

Таблица №.V-3.1.1-7 Количества вредни емисии от първа група замърсители от тежкотоварната и промишлената техника

Замърсители	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. NOx	6948 kg	26.7 kg
2. NMVOC	1066 kg	1.8 kg
3. CH4	28 kg	0.05 kg
4. CO	2306 kg	3.9 kg
5. N2O	171 kg	0.28 kg
6. NH3	1 kg	0.002 kg
7. PM	793 kg	1.32 kg

За втора група замърсители:

Таблица №.V-3.1.1-8 Количества вредни емисии от втора група замърсители от тежкотоварната и пром. техника

Замърсители	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. Cd	1.5 g	0.006 g
2. Cu	255 g	0.981 g
3. Cr	7.5 g	0.029 g
4. Ni	10.5 g	0.040 g
5. Se	1.5 g	0.006 g
6. Zn	150 g	0.578 g

За трета група замърсители:

Таблица №.V-3.1.1-9 Количества вредни емисии от трета група замърсители от тежкотоварната пром.техника

Замърсители	Годишни емисии	Денонощни емисии
1. BenzAnthracene	10400 mg	40 mg
2. Benzofluoranthene	6500 mg	25 mg
3. DibenzoAnthracene	1300 mg	5 mg
4. Benzopyrene	3900 mg	15 mg
5.Chrysene	26000 mg	100 mg
6. Fluoranthene	58500 mg	225 mg
7. Phenantheneх	325000 mg	1250 mg
8. PAH&POPs	329 mg	1.3 mg
9. DIOX	599 µg	2.3 µg

Изчислените количества емисии по утвърдената методика не се нормират съгласно действащото законодателство към настоящия момент.

Очакваните концентрации на замърсителите в приземния атмосферен слой са за нива под ПДК на газовете във въздуха на работната среда, аналогично от дейността в други кариери.

Територията на най – близките населени места попада извън зоната на максимални концентрации на замърсителите изпускани от двигателите с вътрешно горене (5÷200 m).

3.1.2. Емисии на прах вследствие работата на ТСИ

Емисии на прах ще се отделят в атмосферата по време на първичната обработка на суровината в ТСИ. Източници на прахови емисии ще са роторните трошачки и вибрационните сита. В близост до обекта (на около 400 м западно) ще работи още една ТСИ, на територията на съседното находище Разтървеница. В този случай ще се очаква кумулативно запрашване на въздуха, което е подробно анализирано по – долу.

Съгласно Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, при обработка на твърди прахообразни материали (натрошаване, смилане, пресяване) източниците на емисии трябва да се капсуловат и да се изгради очистваща инсталация. В конкретния случай, като мярка за ограничаване прахоотделянето от ТСИ на находище „Кошарите” е заложено монтирането на прахоулавящи съоръжения.

За да се направи оценка на въздействието върху качеството на атмосферния въздух от работата на двете съседни ТСИ, е направено моделиране разсейването на прах в приземния атмосферен слой. Количественото изражение на прогнозираните емисии на прах е извършено съгласно одобрена от МОСВ Методика за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата при използване на програмен продукт PLUME на Геофизичен Институт БАН (раздел Очаквани концентрации на вредни вещества в приземния слой).

Отвеждането на очистените от всяка ТСИ газове ще се извършва от комини с височина 12 м от земната повърхност. Температурата на изходящите газове няма да се различава от околната. Съгласно Наредба № 1 (чл. 11, ал. 2) емисиите на прахообразни вещества не могат да превишават 150 мг/м³, а общият масов поток на прах ще бъде до 0,2 кг/ч.

Моделиране разсейването на Прах в приземния атмосферен слой:

Максималната изчислена концентрация на прах в приземния атмосферен слой в съответствие с розата на вятъра е под 2 µг/м³ (на разстояние 509 м от източниците), което е над 9 пъти под средногодишната допустима норма за опазване на човешкото здраве от 20 µг/м³.

От следващата фигура е видно, че в близост до населените места стойностите на прах в приземния атмосферен слой ще са под 0,5 µг/м³, което е многократно под средногодишната допустима норма за опазване на човешкото здраве.

Фигура №.V-3.1.2-1. Разсейване на прах при едновременната работа на двете ТСИ (находище „Кошарите” и находище „Разтървеница”) в приземния атмосферен слой

В непосредствена близост до местоположението на ТСИ са разположени имоти отредени за овцеферма и вилна зона. В района на имотите ще има замърсяване на въздуха с прах до 1 µг/м³, което е 20 пъти под нормата за опазване на човешкото здраве. Въпреки това, ползването на тези имоти по отреденото им към момента предназначение е недопустимо от хигиенно-здравна гледна точка (съгласно становище на МОСВ с изх.№ ОВОС-1604/02.08.2010 г.).

3.1.3. Емисии от взривните работи на територията на находище „Кошарите”

Отделянето на варовиците от масива ще се извършва посредством пробивно-взривни работи, вследствие на което в атмосферата ще се отделят газове и прах.

При извършване на взривни работи, газообразните продукти от взрива, в т.ч. и токсичните газове се разпределят както следва:

Част от газовете постъпват в атмосферата;
Част от газовете се поглъщат от взривената скала и финодисперсния прах;
Част от газовете запълват пукнатините и порите във вместващите скали – те се отделят чрез дифузия много бавно и могат да останат там дълго време;

Съгласно Техническия проект за експлоатация на кариера “Кошарите”, количеството на едновременно взривяваното взривно вещество ще бъде 480 кг. В зависимост от взривното вещество което ще се използва, в атмосферата ще се отделят токсични газове, които могат да се приравнят към т.нар. условен въглероден оксид. Условният въглероден оксид представлява съвкупност от следните токсични газове:

CO+6.5NОx+2.5(SO₂+H₂S), [l/kg], където

6.5 и 2.5 са съответните коефициенти за по – голяма токсичност на азотните и серните газове.

Количеството на образуваните токсични газове при взрив е в пряка зависимост от кислородния баланс на конкретното взривно вещество. При ВВ с положителен кислороден баланс, количеството на азотните оксиди се увеличава, а въглеродният оксид намалява. При отрицателен кислороден баланс на ВВ, въглеродният оксид се увеличава и малко намаляват азотните оксиди. Съвременните ВВ, които се използват са с кислороден баланс максимално близък до нулата (-4÷0), което е оптимален вариант – образуват се най – малко токсични газове (Фигура №.V-3.1.3-1).

Фигура №.V-3.1.3-1 Влияние на кислородния баланс на ВВ на количеството на отделящите се токсични газове

Според фигурата (Учебник по Взривни работи – Държавно издателство „Техника” – София, 1988 г.), при едновременно взривяване на 480 кг ВВ, в атмосферата ще се отделят 31÷34 м³ токсични газове, изразени чрез условен въглероден оксид.

В техническия проект за експлоатация на кариера “Кошарите” е предвидено използването на взривното вещество Динолит. Съгласно информационен лист за безопасност, Динолитът е промишлено ВВ състоящо се от порьозен амониев нитрат (95% тегл.) и дизелово гориво (5% тегл.). След взривяване в единични сондажи е измерено съдържанието на NOx и CO в газообразните продукти на взрива. Въз основа на тези резултати могат да бъдат посочени следните ориентировъчни концентрации на токсични газове в продуктите на взрива:

Азотни оксиди (80% NO и 20% NO2) – 17 g NОх/kg Динолит;
Въглероден оксид – 23 g CO/kg Динолит.

При едновременното взривяване на 480 кг Динолит, ще се образуват общо около 19 кг токсични газове - 6.5 кг азотен оксид, 1.6 кг азотен двуоксид и около 11 кг въглероден оксид.

В зависимост от климатичните условия по време на взрив ще има опасност за хората намиращи се в непосредствена близост до взривното поле. За да се отчете рискът от залпово замърсяване с токсични газове на близките населени места е използвана програмата ALOHA (Aerial Location Of Hazardous Atmosphere), разработена от Американската агенция по опазване на околната среда (Environmental Protection Agency of USA, http://www.epa.gov). Симулирано е разпространението на въглеродни оксиди и азотни оксиди в посока към близките населени места, при възможно най-лошите климатични условия за района - преобладаващ за района западен вятър (разсейва замърсителите към най-близкото населено място), със средна скорост от 4.6 м/сек, средна температура на въздуха (-1ºС) и облачно време.

Най-близкото населено място до находище "Кошарите" е с. Безден, разположено източно от находището, като разстоянието между границата на жилищната зона на населеното място и границата на концесионната площ по въздушна линия е около 2,2 км.

Симулираното разпространение на въглеродните оксиди вследствие взрив на 480 кг Динолит е представено на следващата фигура:

Фигура №.V-3.1.3-2 Симулиране разпространението на СО при взрив на 480 кг Динолит

На лявата фигура са представени секторите, в които ще се очаква краткотрайно превишаване на съдържанието на въглероден оксид в атмосферния въздух. На разстояние от около 430 м от взривното поле ще се очаква краткотрайно превишаване на съдържанието на токсичния газ (над 10 мг/м³ – оранжевия сектор), което няма да окаже въздействие върху здравето на хората, тъй като превишението ще е краткотрайно. Негативно въздействие, като тежест и болки в главата, шум в ушите, виене на свят и др. ще се очаква на разстояние от около 40 метра от взривното поле – дясната фигура.

На долната фигура е представено очакваното ниво на въглеродния оксид на територията на най – близкото населено място – с. Безден.

Фигура №.V-3.1.3-3 Концентрация на СО при взрив на 480 кг Динолит, на разстояние 2 км от взривното поле

От фигурата се вижда, че на територията на с. Безден не се очаква повишаване на токсичния газ до стойности, които да застрашат здравното състояние на населението. Максималното очаквано ниво на въглеродния оксид е около 0,23 мг/м³ което е многократно под стойностите които биха оказали негативен ефект върху здравето на хората.

По отношение на имотите, предназначени за овцеферма и за вилна зона, следва да се отбележи, че ако се ползват по предназначение, при извършване на взривните работи и при северни и източни ветрове, разсейването на токсичните газове ще е в посока към тези имоти.

При северни ветрове (ср. скорост от 3 м/с) може да се очаква въздействие върху хората (тежест и болки в главата, шум в ушите, виене на свят и др.) на разстояние 74 м от площта на взрива.

При източни ветрове (ср. скорост от 4.6 м/с), на разстояние 59 м от взривната площ ще има опасност от възникване на негативни здравни ефекти върху хората.

Поради това и за избягване на нежелани въздействия възложителят възнамерява да закупи тези имоти.

Като цяло, за да няма негативен ефект от токсичните газове, резултиращи от взрива върху здравето на хората пребиваващи на имотите предназначени за овцеферма и за вилна зона е необходимо взривните дейности да се извършват на разстояние по – голямо от 74 м. Това се отнася и за работниците на площадката по време на взривните работи.

Симулираното разпространение на азотните оксиди вследствие взрив на 480 кг Динолит е представено на следващата фигура:

Фигура №.V-3.1.3-4 Симулиране разпространението на NO_x при взрив на 480 кг Динолит

На лявата фигура са представени секторите, в които ще се очаква краткотрайно превишаване на съдържанието на азотни оксид в атмосферния въздух. На разстояние от около 77 м от взривното поле има опасност от силно отравяне, което може да доведе до летален край хората намиращи се в зоната – оранжевия сектор на фигурата. На разстояние от 1,9 км от взривното поле е възможно краткотрайно повишаване на атмосферния замърсител над средночасовата норма за опазване на човешкото здраве.

Максимално очакваната концентрация на токсичния газ на територията на с. Безден е 0,18 мг/м³ като тази концентрация ще се задържи за много кратък период от време. Като цяло няма опасност за здравето на населението.

Въздействието върху КАВ на територията на съседните на нахоище „Кошарите” имоти, предназначени за овцеферма и вилна зона (в случай, че се използват като такива) ще е както следва:

- При северен вятър ще има вероятност от отрицателно въздействие върху хората, намиращи се на разстояние 140 м от взривното поле.

- При източен вятър зоната на потенциалната опасност ще е на разстояние 110 м от взривното поле.

Изчисленията за имисионните концентрации на токсичните газове (въглероден оксид и азотните оксиди) са направени в зависимост от средно годишните скорости на ветровете в района. Трябва да се има предвид, че при безветрие или случаи на слаб вятър, зоната в която ще има опасност от значителни въздействия ще се увеличи два до три пъти.

От направените анализи за разпространението на токсичните газове вследствие на взривяването на 480 кг Динолит може да се заключи, че разполагането на овцеферма или вилна зона в непосредствена близост до пробивно-взривните работи на находището е нежелателно и рисково по отношение на здравето на хората.

Освен токсични газове, при взривните дейности на находището ще се отделят и големи количества фини прахови частици, което ще доведе до временно локално замърсяване на въздуха. Праховите замърсители имат висока скорост на гравитационно отлагане (в сравнение с газовете) и ще се отлагат на много по – малко разстояние спрямо азотните и въглеродните оксиди. Ще се очаква временно повишаване на имисионните норми на прах в непосредствена близост до находището.
Въздействието върху КАВ вследствие на взривните работи ще бъде локално, залпово, пряко, краткотрайно и временно с честота средно веднъж – до 2 пъти в месеца.

Обобщени изводи за въздействието върху атмосферния въздух:

По начина на въздействие пряко;

По продължителност на въздействието постоянно за времето на работа на кариерата;

По териториален обхват на въздействието: локално;

Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда: очаква се при едновременна експлоатация на трите находища: «Кошарите», «Разтървеница» и «Целовижда» (кумулативния ефект е разгледан подробно в раздел VI на доклада за ОВОС).

3.2. Емисии във водите при реализация на инвестиционно предложение

Осъществяването на инвестиционното предложение не е свързано с образуване, пречистване и заустване на отпадъчни води.

3.3. Генерирани отпадъци

При нормалната експлоатация на находище „Кошарите” се очаква да бъдат генерирани следните видове отпадъци, представени съгласно Приложение 1 към чл. 5 от Наредба № 3 /2004 г. за класификация на отпадъците, като са посочени и очакваните количества:
Таблица № V- 3.3-1 Класификация на отпадъците

№	Код	Вид на отпадъка	Количество
1	01 01 02	отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми	11.4 хил. м³
2	01 04 08	отпадъчен дребен чакъл/баластра и раздробени скални материали, различни от упоменатите в 01 04 07	139 м³
3	01 04 09	отпадъчни пясъци и глини	81 м³
4	13 01 10*	нехлорирани хидравлични масла на минерална основа	0.300 т/год
5	13 02 05*	нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа	0.750 т/год
6	15 01 06	смесени опаковки	0.200 т/год
7	16 01 03	излезли от употреба гуми	18 бр/год
8	16 01 17	черни метали	0.200 т/год
9	16 01 18	цветни метали	0.200 т/год
10	16 01 19	пластмаси	0.050 т/год
11	16 01 20	стъкло	0.100 т/год
12	16 06 01*	оловни акумулаторни батерии	5 бр/год
13	20 03 01	смесени битови отпадъци	0.600 т/год

За генерираните отпадъци на територията на находището ще се създаде вътрешен ред за събиране, извозване и третиране, описан по-горе, които ще бъде съобразен с изискванията на законодателството за управление на отпадъците. Сервизното обслужване на използваната техника ще се извършва извън територията на находището, от специализирани фирми, поради което образуването на отпадъци на територията на находището е сведено до минимум.

Насипищното стопанство е подробно разгледано в анотацията на инвестиционното предложение.

3.4. Дискомфорт на работната и околната среда

Дискомфортът на работната среда е свързан предимно с условията на работната среда (разгледани подробно в т. 2.5 на раздел II от доклада за ОВОС), които ще доведат до дискомфорт за работниците. При ползване на подходящите за такъв вид работа лични предпазни средства, дискомфортът може да бъде сведен до минимум.

Разположението на находището отговаря на изискванията на Наредба № 7 за хигиенни изисквания на селищната среда (ДВ бр. 46/1992 г., изм. И доп. ДВ бр. 40/2002 г.), според която ХЗЗ за находището, попадащо в т. 201 „Добив на камък по взривен начин” е 2000 м. Съотватно, съобразено е и отстоянието от 1000 м за работа на ТСИ, съгласно т. 206 от Приложение № 1 на Наредбата. Необходимо е стриктно изпълнение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, както и задължително разработване и спазване на конкретни годишни планове за добив на варовик за трошен камък, в резултат на което реализацията на инвестиционното предложение няма да създава дискомфорт на околната среда. Освен това няма да бъдат значително засегнати съседни територии, в т.ч. населени места. Дейността по добива на суровината ще се провежда в границите на концесионната площ; специално внимание се отделя на провеждането на пробивно-взривните работи. Транспортните средства, извозващи добитите строителни материали, ще се движат единствено по утвърдения за това маршрут от Областно пътно управление.

Каталог: ovos

Изтегляне 8.8 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 25