Доклад за овос на инвестиционно предложение „

На базата на литературни данни за проведените опитни изследвания и проучвания за взривните работи в обект от същият характер и същото землище (ДОВОС за „Добив на варовици, доломити и пясъчници от находище „Целовижда”, землище на с. Опицвет, община Костинброд”) специалистите категорично правят извода, че взривните работи при разработване на находището няма да окажат въздействие вълху Опицветските и Бегденските карстови извори, което с пълна сила може да се отнесе и към оценката на находище „Кошарите”.

• 
  изследване на качествата на водите от близко разположените водоизточници- един път годишно ;
  
• 
  следене дебитите на близко разположените водоизточници – най-малко четири пъти в годината (по един път за сезон), с цел следене на евентуално изменение на дебитите на водоизточниците при провеждане на взривните работи.
  

3. Въздействие върху земни недра, земи и почви

Физико-механичните свойства на суровината не позволяват непосредственото й изземване от забоя, без предварителното й отделяне от масива, което ще се осъществява посредством използване на пробивно-взривни работи. Пробивните работи ще се състоят в прокарване сондажи в предварително зададени сондажни полета. Сондажите ще бъдат с дължина, изчислена по методика с около 1,0 м преудълбаване т.е. при височина на стъпалото 15 метра, дължината на сондажа ще бъде 16,0 метра. Диаметъра на сондажа ще зависи от гъстотата на взривната мрежа, както и от вида на използваната сондажна техника.

Обекти, подлежащи на охрана, при извършване на взривни работи, в района на разработваната кариера няма. Най-близките охраняеми обекти ще бъдат ТСИ и фургоните за работниците. Тези съоръжения ще бъдат инсталирани на безопасно разстояние от 250 м, отнасящо се за съоръжения. Пътят откъм южната страна е черен и не е охраняем обект. На юг от този път има частни имоти, които са на разстояние от 150 м, поради което първоначалните взривявания е необходимо да се извършат с намалено количество ВВ. Това ще бъде задължително изискване, до постигане на разстояние от 250 м отстояние от тези имоти. Безопасното разстояние при провеждане на взривни работи за хора е 600 м. При всички случаи, независимо от определените безопасни разстояния, при провеждане на взривните работи стриктно ще се спазват изискванията по безопасност на труда при провеждане на взривни работи, касаещи и поставяне на охранителни постове, сигнализации и т.н.

• 
  Товарене и транспорт на отбития варовик до котата на трошачно-сортировъчната инсталация на кота 590 м
  
• 
  Товарене и транспорт на откривката, до насипището за откривка
  
• 
  Експедиция на готовата продукция след първоначалната преработка
  

В цялостния проект за експлоатация, както и в годишните работни проекти, ще бъдат заложени следните основните разчетни параметри:

• 
  Височина на работното стъпало – до 15 м
  
• 
  Ъгъл на откоса на работното стъпало – 75^о
  
• 
  Ъгъл на работното стъпало в неработен борд – до 70^о
  
• 
  Генерален бордов ъгъл на кариерата – до 50^о
  
• 
  Височина на булдозерни насипища – до 10 м.
  

При добива на полезното изкопаемо от варовици от находище „Кошарите”, което е отдадено на концесия на “Кариери за чакъл и пясък – България” ЕАД - гр. София за срок от 25 години при годишна производителност от годишно - 185 000 м³ или 500 000 тона плътна маса ще се наруши геоложката основа на територията на находището.

Находището в по-голямата си част е без откривка, като само на няколко места е установено наличие на почвено-хумусен слой, достигащ до дебелина от 4,0 м. Средната дебелина на откривката е 1,5 м. Изземването и ще се осъществява селективно и ще се депонира на вътрешни депа. С приключване на добивната дейност тези земни маси ще се използват за рекултивация на отработения терен.

Местата за съхраняване на откривката ще бъдат в югоизточната част, в контура на концесионната площ.

Най-значително и директно техногенно нарушаване на земите в границите на находището е от котлована. За предварителна оценка за степента на нарушаване, деградиране и замърсяване на земите и почвите се използва четиристепенната класификационна схема на увредените земи по чл. 7 и приложение №7 от цитираната по-горе Инструкция №РД-00-11/13 юли 1994 г. Такава оценка за находище „Кошарите” е посочена в Таблица V-1.3-1.

Таблица V-1.3-1 Предварителна оценка за степента на нарушаване, деградиране и замърсяване на земите и почвите

Категория	Подобект
	Котлован	Временни депа	АБ площадка (мобилна)	Временни пътища
Клас на увреждане	І Нарушени земи	І Нарушени земи	ІІІ Деградирани земи	ІІІ Деградирани земи
Тип на увреждане	01 Иззети земни маси	02 Натрупани твърди отпадъци	17 Уплътвяване	17 Уплътвяване
Вид на увреждане	013 Кариера (котлован)	021 Откривка	171 Повърхностно	171 Повърхностно
Единици	0 – 3	0 – 3	0 – 3	0 – 3
Времетраене	П (постоянно)	В (временно)	В (временно)	В (временно)
Код	І 013 (0-3) П	І 021 (0-3) В	ІІІ 171(0-3)В	ІІІ 171(0-3)В

От посочените в таблицата нарушения на земите, най-съществено е увреждането от котлована. В резултат на дълбокия изкоп са нарушени и иззети почва, геоложки пластове и суровина. В крайна сметка земите в границите на добива са напълно и за постоянно унищожени. От друга стрна крайната конфигурация на котлована, с наличие на обширно и равно дъно и наличието на депо с откривни материали се осигуряват твърде благоприятни условия за провеждане на предвидените по проекта рекултивационни работи. Това са полагане на 0,50 m почвено-геоложки материали и допълнително разстилане върху тях на 0,30 m хумусни почви. При така изпълнена техническа рекултивация и равна площ, насоката на биологическата рекултивация е въпрос на избор от ползвателя на рекултивирания терен – като пасище, обработваема площ или залесяване.

На рекултивация подлежат и освободените от временните депа, временните пътища, административно-битовата площадка и др. подобни терени. Поради естественото състояние на тези земи (плитки и каменисти почви) на хълма, най-удачна и перспективна насока на рекултивацията е горскостопанска, както и залесяване на всички свободни терени в границите на концесията и оформяне на санитарно-охранителен, противоерозионен и ландшафтнооформящ горски пояс около крайния контур на котлована.

Несъмнено при добива на варовик от находище „Кошарите” най-негативно е въздействието върху компонентите почви, релеф и ландшафт. Въздействието ще бъде трайно и необратимо. Добивната дейност в находището ще окаже значително въздействие върху тези елементи, свеждащи се до:

• Отнемане на почвената покривка в рамките на находището, създаване на насипище за съхранението й, прокарване на пътища в рамките на площта и др. Общото количество откривка, която е изчислена е 11.4 хил. м³. Същата ще бъде събирана преди започване на добивните работи, в частите от находището, които са обект на експлоатация, ще бъде депонирана и съхранена за последващите рекултивационни работи след отработване на цялото находище;

• Промяна в естествения релеф, чрез създаване на негативни и позитивни техногенни форми – котлован от изземването на суровината и изградените депа;

Теренните, инфраструктурните, геоложки и климатични условия позволяват целогодишна експлоатация на находището.

Предвидено е частично възстановяване чрез техническа и биологична рекултивация само на бермите на откосите. Ще се използва съхранената на временно депо откривка, както и незначителния обем на хумус.

Инвестиционното предложение за концесионна площ от включва основно земи с трайно предназначение „земеделски”. В територията са включени: пасища, мери, ограничен брой нискокатегорни ниви и непроизводителни площи (полски пътища и скали).

Площите са основно в землището на с.Сливница. Добиването на инертни материали за периода на концесията ще се извърши на площ от 286 дka, което ще доведе до трайно, необратимо унищожаване на почвите върху нея. За нарушени се смятат тези земи, при които са механично унищожени почвени хоризонти или цялата почва. В този смисъл очакваното отрицателно въздействие върху почвената покривка ще бъде предимно от механични нарушения вследствие на изкопни и насипни дейности.

Откривката при добива на инертни материали се класифицира като инертен отпадък от производствената дейност и съгласно българското законодателство не е опасен отпадък.

Добиваната суровина не съдържа вредни и токсични елементи, което позволява използването на откривката и почвените материали за нуждите на рекултивацията. Независимо, че бъдещата дейност ще оказва отрицателно въздействие върху почвената покривка, изразено в механичното и нарушаване, това се отнася само за концесионната площ. Въздействието върху почвите не е еднозначно.

Трайно/необратимо/ ще бъде унищожена почвата върху 12.2 дка при изгребване на откривката , за да се достигне до пластовете обект на добива.

Необходимо е да се отбележи, че в останалата част от находището почвена покривка няма и варовиковите скали са открити директно на повърхноста.

Временно/обратимо/ ще се въздейства върху почвите на площ от 2.3 дка.Това е площта, заета от външното насипище за откривка №1. След закриването му в края на 5-та експлоатационна година площта се рекултивира.

Негативното въздействие върху почвите при разработване на находището трябва да бъде намалено чрез разделното изгребване на разкривката там където е възможно, като почвения слой се депонира отделно, на подходящо за целта място. Депонираната почва ще се използва за рекултивация на външното насипище, предпазните берми и североизточния борд на кариерата.

Въздействието на дейностите по реализацията на инвестиционното предложение върху почвите е:

Териториален обхват-силно ограничен в рамките на добивния участък, там където има такива

Продължителност - дълготрайна;

Възможност за възстановяване - да (частично обратими);

При така описания начин на експлоатация, въздействието е върху земните недра, земите и почвите. Експлоатацията на находището активно ще въздейства върху компонент „земни недра” и ще довежда до промяна на естествения релеф в района на находището и ландшафтния облик на територията. Въздействието може да се определи като физическо, по сила – средно, по мащаб – локално, по продължителност –дълготрайно.

4. Въздействие върху ландшафта

Експлоатацията на находището ще доведе до промяна на естествения релеф в района на находището и ландшафтния облик на територията. С напредване на експлоатацията ще продължат да се осъществяват визуални изменения на изброените компоненти, а ландшафтът като цяло ще се променя в зоната на добивните дейности от естествен в антропогенизиран. Антропогенното въздействие като генезис може да се определи като физическо, по сила – средно, по мащаб – локално, по продължителност –дълготрайно.

При строго спазване на предвидените съвременни технологични решения за добив и преработка на суровината, както и изискванията на съответните нормативни актове и документи по опазване здравето на хората и околната среда, кариерата както и по време на експлоатацията няма да наруши по-нататъшното развитие на рекреационния характер на района.

5. Въздействие върху растителен и животински свят

   1. Въздействие върху растителността

При реализиране на инвестиционното предложение се очаква косвено повлияване на растителността в съседните райони предимно от прахови, но и от газови емисии.

Въздейстието ще бъде продължително (за срока на концесията), като праховите емисии няма да се разространяват на големи разстояния. По химичен състав тези емисии не се отличават от този на почвообразуващите скали в района, поради което не представляват опасност за промяна на почвените свойства и плодородие.

Обобщени изводи за въздействието върху растителността:

По начина на въздействие: пряко за добивната площ и косвено за съседни терени;

По продължителност на въздействието: за периода на концесията;

По териториален обхват на въздействието: локално;

Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда: очаква се при едновременно разработване на намиращото се в непосредствена близост находище «Разтървеница».

2. Въздействие върху животинския свят

Провежданата добивна дейност ще оказва негативно влияние най-силно изразено върху някои птици, гризачи и дребни бозайници.

• 
  Влечуги (Reptilia)
  

• 
  Птици (Аves)
  

Въздействията се оценяват като:

- локални - повишаване на нивото на шум, което ще доведе до прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците;

- дълготрайни - ликвидиране на мястото, с което се намалява територията на възможни местообитания на ограничен брой птици.

- ограничени възможности по пътя на хранителната верига за някои от видовите, поради нарушаване на територията и засиленото човешкото присъствие.

Реализирането на проекта няма да наруши денонощните и сезонни миграции на животинските видове.

• 
  Бозайници (Mammalia)
  

Въздействие върху бозайниците ще има и от повишените шумови характеристики от добивните дейности и човешкото присъствие. Това може да доведе до напускане на местообитания и отдалечаване на някои видове в по-далечни територии.

6. Въздействие на отпадъците върху околната среда

• 
  попадащи в обхвата на ЗУО: неопасни отпадъци - части от ремонт и поддръжка на техниката – черни и цветни метали /скрап/, пластмаси, стъкло, излезли от употреба гуми, отпадъци от опаковки; битови отпадъци и опасни отпадъци – моторни и хидравлични масла от минните и транспортни машини, негодни за употреба акумулатори.
  
• 
  попадащи в обхвата на ЗПБ – инертни отпадъци, незамърсени почви, представляващи откривката в находището.
  

1.6.1. За отпадъците, третирани по реда на ЗУО

В рамките на концесионната площ следва да се обособи площадка за временно съхраняване на отпадъците, която е удачно да се разположи до ТСИ. Същите ще се събират разделно, с цел предаването им на специализирани фирми за последващо третиране. Временното съхраняване на отпадъците се осъществява по начин, който не позволява смесване на опасни отпадъци с други отпадъци, смесване на оползотворими и неоползотворими отпадъци, както и смесване на опасни отпадъци с други вещества, включително разреждане на опасни отпадъци. Инвестиционното предложение не предвижда оползотворяване на място на генерираните отпадъци в периода на експлоатация на обекта. Инвеститорът предвижда да предава за оползотворяване отпадъци, образувани от дейността на кариерата единствено на фирми, притежаващи разрешение по чл. 37 ЗУО или лиценз по чл. 54 ЗУО за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, въз основа на писмен договор.

• 
  Събиране
  

Отпадъци от черни и цветни метали /скрап/. Представляват бракувани и дефектирали средно и дребно габаритни машинни части. Събират се и се извозват до площадката на ТСИ. Там се съхраняват временно. При натрупване на количества, достатъчни за транспортиране, същите се предават на лицензирана фирма – оператор на отпадъци от черни и цветни метали. От всички отпадъци, които се очаква да бъдат генерирани в обекта, единствено средногабаритните отпадъци от черни метали се подлагат на известна механична преработка преди предаването им – нарязване с електрожен на части с размери, изискуеми от оператора.

Пластмаси и стъкло от механизацията и превозните средства. Образуват се при подмяна на счупени части. Събират се и се извозват до площадката на ТСИ. Там се съхраняват временно. При натрупване на количества, достатъчни за транспортиране, същите се предават на лицензирана фирма.

Излезли от употреба гуми от транспортните машини, обслужващи кариерата. Събират се и се извозват до площадката на ТСИ. Там се съхраняват временно. При натрупване на количества, достатъчни за транспортиране, същите се предават на лицензирана фирма.

Отпадъци от опаковки от доставени материали и детайли, ще се събират и временно съхраняват до натрупване на количества за предаване за оползотворяване на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейността по чл. 37 на ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на ЗООС.

Битови отпадъци. Отделят се в незначително количество в кариерното поле при пребиваване на персонала по време на работната смяна. Ще бъдат заети 5 работника в кариерата и 6 шофьора /последните пребивават на обекта периодично/. Битовите отпадъци се събират на определено място в кариерното поле /на площадката с фургоните за персонала/ в контейнер тип „Бобър”. Ще се извозват периодично с транспорт до сметище съгласно договор с Община Сливница.

Отработените моторни и хидравлични масла от машините ще се събират и съхраняват в затворени варели на площадката за временно съхранение, в концесионната площ /площадка ТСИ/. Тези масла ще се използват вторично, без преработка, за смазване на триещи механизми и части в ТСИ, което е общоприета практика. При всички случаи смяната на отработените масла от тпанспортните средства става в сервизната база, извън границите на кариерното поле.

Негодните за употреба оловни акумулаторни батерии се събират разделно в специализирани съдове, които са устойчиви спрямо веществата, съдържащи се в този отпадък и материалът, от който са изработени, да не взаимодейства с тях; осигуряващи вентилация на въздух; обозначени с надпис „Негодни за употреба батерии и акумулатори”. При натрупване на количества се предават за рециклиране на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейността по чл. 37 на ЗУО или комплексно разрешително, издадено по реда на ЗООС.

• 
  Извозване
  

Извън територията на площадката транспортирането на отпадъци се извършва единствено от фирми, притежаващи разрешение по чл. 37 от ЗУО за извършване на такава дейност или регистрационен документ по чл. 12 от ЗУО, въз основа на писмен договор.

• 
  Документиране и докладване на дейностите по управление на отпадъците
  

Необходимо е да се извършва отчет по видове и количества генерирани от дейността отпадъци (производствени и опасни). Отчетът се осъществява веднъж годишно за общото количество отпадъци.

Воденето на отчетната документация следва да бъде съгласно Наредба № 9/21.10.2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичен регистър на издадените разрешения, регистрационни документи и на закритите обекти и дейности (ДВ бр. 95/2004 г.).

1.6.2. За отпадъците от минно-добивната дейност

• 
  Земнопочвени материали /откривка/.
  

Това е производствен отпадък, очакван в най-големи количества. Представлява кватернерни запесъчени глини с варовикови късчета и маломощен почвен слой. Последният отсъства на определени участъци. Поради неравномерното разпределение на двете разновидности и трудните теренни условия селективното им изземване е в значителна степен затруднено. Няма данни за замърсяване с тежки метали и други вредни химически елементи на почвите в района на находището.

Общият обем на откривните материали за концесионния период възлиза на 11.4 хил. м³. От тях 4 хил. м³ се насипват на външно насипище за откривка № 1, разположено в границите на концесионната площ, непосредствено североизточно от крайния неработен борд на участък № 1. Останалите 7.4 хил. м³, след изземването им, се транспортират до външно насипище № 2 до югозападната граница на същия участък, където се депонират временно с цел използването им за рекултивация.

• 
  Контрол
  

Съгласно работната програма на Концесионера, оператор на всички дейности по изграждане, експлоатация и закриване на съоръженията за минни отпадъци ще бъде дружество “КАРИЕРИ ЗА ЧАКЪЛ И ПЯСЪК - БЪЛГАРИЯ” ЕАД.

Дружеството, като оператор на съоръжения за минни отпадъци, е длъжно да отчита ежегодно до 31 март пред Министъра на околната среда и водите изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци, включително за количествата и състава на депонираните минни отпадъци, както и за резултатите от провеждания собствен мониторинг върху съоръженията.

Дружеството, като оператор на съоръженията, е длъжно да уведоми незабавно Министъра на околната среда и водите за настъпили събития, застрашаващи стабилноста на съоръженията и / или човешкото здраве и околната среда.

Обобщени изводи за въздействието на отпадъците:

По начина на въздействие: незначително;

По териториален обхват на въздействието: ограничено, в рамките на концесионната площ;

Честота на въздействието: за отпадъците, попадащи в охвата на ЗУО - временно; за отпадъците от минно-добивната дейност - постоянно, ежедневно, до закриването на дейността и рекултивация на терените;

По продължителност на въздействието: продължително, за срока на експлоатация на находището, възстановимо;

Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда: не се очакват, поради териториалното ограничение на въздействието.

7. Въздействие на опасните вещества върху околната среда

При осъществяването на добивната дейност няма да има строителство на сгради и съоръжения. Инвестиционното предложение за находище „Кошарите” предвижда строителната техника, тежките машини и автосамосвалите за производството и доставяне на пясък и чакъл до потребителите да се зареждат с дизелово гориво извън площадката. Същото се отнася и до смяната на смазочните моторни масла.

На площадката на находището няма да има бензиностанция, склад за горивни и смазочни нефтени продукти, ремонтна работилница или складове за взривни вещества и препарати за растителна защита или торове, които ще бъдат използвани при рекултивационните дейности. Ще се полагат специални грижи за предотвратяване на замърсяването на почвата с отпадъчни нефтопродукти.

В Таблица № V-1.7-1 са представени източниците на опасните вещества, които ще се използуват при експлоатацията и рекултивацията на находище „Кошарите”.

Таблица № V-1.7-1 Източници на опасни химични вещества и препарати представляващи риск за здравето и за околната среда

Наименование Химичен състав	Източник	Опасност за здравето и за околната среда
Дизелово гориво около 150 тона годишно	Багер, булдозер, самосвали, челен товарач, мобилна ТСИ.	Вредно. Запалимо. Дразнител. Алерген.
Моторни и машинни смазочни масла около 1050 кг (РАН*, РСВ*)	Багер, булдозер, самосвали, челен товарач, мобилна ТСИ.	Вредни. Запалими. Дразнители. Алергени. Канцерогени Категория 3. Опасни за околната среда.
Взривно вещество около 115 200 кг. годишно	Взривяване на варовици	Експлозивни. Силно запалими. Токсични.
Взривни газове - въглеродни и азотни оксиди, прах, ФПЧ	Взривяване на варовици по определени схеми.	Токсични. Силни дразнители. Опасни за околната среда.
Въглеродни, азотни и серни оксиди, летливи вещества, РАН*	Ауспухни газове от тежки машини и самосвали	Дразнители. Вредни. Опасни за околната среда.
ТСИ – производствен прах и ФПЧ	Роторни трошачки, вибрационни сита, транспортни ленти	Хроничен бронхит. По-висока честота на белодробни болести. Пневмокониози.
Свободен кристален силициев диоксид под 2 %	Производствен прах при товаро-разтоварителни работи и трафик за реализация на продукцията. Замърсени вътрешни пътища.	Хроничен бронхит. По-висока честота на белодробни болести. Пневмокониози. Силикоза при работещите.
Почвен прах и ФПЧ със силициев диоксид под 2 % в откривката, отпадъка от ТСИ	След депониране на откривка, от отпадък от ТСИ при сухо и ветровито време.Мероприятия по рекултивация.	Хроничен бронхит. По-висока честота на белодробни болести.
Суперфосфат. Амониева селитра. Калиеви соли. Комбиниран тор	Етапи на биологична рекултивация на кариерата.	Дразнене на дихателните пътища, очите и кожата при работещите.

РАН* - Полициклични ароматни въглеводороди

РСВ* - Полихлорирани бифенили
Годишното изразходвано количество взривно вещество ще бъде около 115 200 кг. Изчисленият радиус на сеизмичната вълна при взривяването е 108м, а безопасното разстояние по отношение на разпространението на скални късове при взривяването е определено на 140м. Радиусът на зоната от действие на въздушно – ударната вълна от взрива е изчислена на 110м. Предполагаемото разстояние на разпространение на токсичните газове (азотни оксиди, ненаситени аминосъединения, въглеродни оксиди) е 450 м., т.е. в рамките на добивните дейности. Като се има предвид, че най-близо разположените населени места – гр. Сливница и с. Опицвет се намират на около 3000 м от границата на добивната площ, трябва да се подчертае, че рискът от замърсяване на атмосферния въздух в средата за обитаване с опасни за здравето газови смеси се определя като незначителен.

Независимо от това следва да се отбележи, че газовите смеси имат изразен дразнещ ефект, вредно действие върху дихателната система, лигавиците на очите и кожата; създават опасност от развитие на хронично увреждане на кръвотворенето и допълнителни алергични заболявания. Ниските концентрации на взривните газове са особено опасни за децата, възрастните хора и лицата с хронични болести на дихателната, имунната и сърдечно - съдовата система.

Фините прахови частици (ФПЧ₁₀, ФПЧ _2.5) получени при взривяването, добива, сепарирането и товаро - разтоварителните работи създават здравен риск за работещите при сухо и ветровито време. Необходимо е при мониторинга на концентрациите на производствения прах, освен общ (инхалабилен) прах, да се измерват и концентрациите на респирабилния прах (ФПЧ₁₀, ФПЧ_2.5), който води до развитие на възпаления на горните дихателни пътища и хроничен бронхит.

Литературните данни и опитът на профпатолозите показват, че няма опасност от белодробни заболявания от типа на пневмокониозите за населението, обитаващо райони близо до находище „Кошарите”.

Няма риск от развитие на хронични белодробни заболявания от типа на силикоза при професионална експозиция на работещите в кариерата за добив и преработка на варовици, тъй като те съдържат под 2% свободен кристален силициев диоксид.

На Таблица № V-1.7-2 са представени регистрационните номера (CAS №), знаците за опасност, очакваните неблагоприятни ефекти и условията, при които те биха се получили във връзка със замърсяването на работната среда на площадката на находището.

Таблица № V-1.7-2 Токсикологична характеристика на опасните компоненти в състава на ауспухните газове от тежки машини и автосамосвали на дизелово гориво, както и торовете използвани при биологичната рекултивация

Химично вещество САS №	Знак	Неблагоприятни здравни ефекти	Рискова експозиция
Въглероден оксид 630-08-0	F+,Т	Силно запалим, токсичен при вдишване – предизвиква хипоксия и хипоксемия. Води до образуване на карбоксихемоглобин. Уврежда нервната, сърдечно-съдовата система, кръвотворенето Токсичен за репродукцията.	При аварии остри отравяния. При по-ниски нива анемии, главоболие, отпадналост.
Въглероден диоксид 124-38-9		Асфиктант – измества кислорода във въздуха. Уврежда нервната система.	При аварии –остри отравяния
Азотни оксиди 10102-44-0	Т+, Xn	Токсични – увреждат белодробнте алвеоли предизвиквайки липидна пероксидация. Във високи концентрации водят до едем на белия дроб, алвеолит. Дразнят дихатилените пътища, очите и кожата, хронични бронхити, чести бронхопневмонии.	При аварии –остри отравяния. При по-ниски нива – хронични бронхити.
Серен диоксид 7446-09-5	Т, С	Токсичен при вдишване – уврежда дихателната, нервната система, сърцето. Във високи концентрации води до химически изгаряния. Дразни дихателните пътища, очите и кожата. Има силна, неприятна миризма.Опасен за околната среда.	При аварии остри отравяния.
Дизелово гориво 8006-61-9	Xn , F, N	Вредно. Запалимо. Опасност от кумулативни ефекти. Алерген. Уврежда нервната система, кожата, кръвотворенето. Мутаген. Канцероген категория 2. Опасно за околната среда – особено за водните организми.	Зареждане на тежки машини и на автосамосвали, включително тези за транспорт на продукцията.
Нефтени моторни и машинни масла 8012-95-1	Xn , N	Вредни при контакт с кожата и при вдишване. Алергени. Увреждат нервната система, черния дроб, Мутагени и канцерогени от Категория 2. Съдържат полициклични ароматни въглеводороди.	Замърсяване на кожата, на работно облекло и околната среда.
Полихлорирани бифенили 1336-36-3	Xn N	Вредни.Опасност от кумулативни ефекти. Увреждат нервната, сърдечно-съдовата система, черния дроб, бъбреците. Мутагени. Опасни за околната среда – особено водните организми.	Хронични въздействия при неспазване на изискванията за безопасен труд.
Полициклични ароматни въглеводороди	Xn N	Вредни.Опасност от кумулативни ефекти. Алергени. Увреждат нервната система, кожата, кръвотворенето, черния дроб, бъбреците. Мутагени. Опасни за околната среда – особено водните организми.	Хронични въздействия при неспазване на изискванията за безопасен труд.
Гранулирани изкуствени торове при рекултивация	Xi	Суперфосфатът е дразнител. Амониевата селитра е взривоопасна, дразни кожата, очите и горните дихателни пътища.	Неправилно дозиране. Липса на лични предпазни средства.

Дизеловите горива, както и смазочните машинни и моторни нефтени масла при продължителен контакт водят до професионални контактни дерматити и акне, особено в случаите с лоша лична хигиена. При някои работници са причина за развитие на контактна екзема и други кожни алергични заболявания. При изгарянето във въздуха се отделят дразнещи газове, фини прахови частици, устойчиви органични замърсители (POP’s - persistant organic pollutants), етиленов оксид, формалдехид, летливи органични съединения органични с отдалечени ефекти върху организма.

Инвестиционното намерение не предвижда използуването и образуването на други опасни химични вещества и препарати.

Обобщени изводи за въздействието на опасните вещества:

По начина на въздействие: незначително;

По териториален обхват на въздействието: ограничено, в рамките на концесионната площ;

Честота на въздействието: постоянно, ежедневно, до закриването на дейността и рекултивация на терените;

По продължителност на въздействието: продължително, за срока на експлоатация на находището, възстановимо;

Кумулативни и комбинирани въздействия върху околната среда: не се очакват, поради териториалното ограничение на въздействието.

7. Въздействие на вредни физични фактори върху околната среда

Вредните физични фактори, които ще оказват въздействие в района на инвестиционното предложение при неговата реализация са шум и вибрации. Добивните дейности на варовик от находище "Кошарите" няма да бъдат съпроводени с емитиране на йонизиращи лъчения: електромагнитни вълни, гама лъчения, излъчване на частици – продукт на радиоактивно разпадане. В територията в която се намира разглежданото находище, няма данни за превишени норми на естествения радиационен гама-фон на суровината, както и за заболявемост на населението, в резултат на такива въздействия.

1. Въздействие на шума

Реализацията на инвестиционото предложение е свързана с отделяне на шум от използваната промишлена и тежкотоварна техника, от една страна, и от ПВР от друга. Шумът ще въздейства върху всички работещи на площадката на кариерата.

• 
  Шум от промишлената и тежкотоварна техника:
  

Добивната и транспортна техника, която ще бъде използвана за работа при строителството и експлоатацията на кариерата, разработвана в находище „Кошарите” (багер, сонди, булдозер и др.), ще бъдат източници на шум с непрекъснат спектър, който ще оказва влияние върху операторите и работещите в кариерата. Съгласно санитарните норми № 0-46 за производствен шум, действащ в продължение на повече от 4 часа и БДС 14478 – 82 ПДН са до 85 dВ (А), като по данни от извършени замервания на подобни обекти, в повечето такива случаи шумовото натоварване е над допустимото и е в порядъка на 80 – 105 dВ (А). Шумът от механизацията в случая ще бъде с локално точково въздействие, като ще оказва влияние върху операторите на механизацията и работещите в рамките на кариерния котлован, но не и върху околните селища и окръжаващата среда.

Граничните стойности на шума съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда за съответните територии, са както следва:

• 
  тихи зони извън агломерациите, каквито представляват по – голямата част от съседните терени, с изключение на находище „Разтървеница”: ден – 40 dB(A), вечер - 35 dB(A), нощ - 35 dB(A);
  
• 
  производствени зони, за каквато може да се приеме находище „Разтървеница”, намиращо се в непосредствена близост западно до находище „Кошарите” при евентуалното му бъдещо разработване: ден – 70 dB(A), вечер 70 dB(A), нощ 70 dB(A);
  

В периода от завършване на минно-строителните дейности до 25–тата година при експлоатацията на кариерата, ще се генерира шум от следните дейности:

• 
  шум от промишлената и тежкотоварната техники, който ще се генерира при: изземване на експлоатационната откривка и транспортирането и до насипищата;
  
• 
  шум от ТСИ– по проектни данни шума, който ще се отделя от ТСИ при работа ще е 70 – 80 dB(А), като най – голям източник ще са трошачно-пресевните модули. шум от тежкотоварна техника при транспортиране на готова продукция. Предвидени са по около 22 курса на ден.
  

Очакваното превишение на граничните стойности в околната среда извън пределите на находище „Кошарите”, ще са от 2,5 до 3 пъти над допустимото шумово натоварване за тихите зони извън агломерации. Въпреки това, шумът ще е с локално въздействие - най–вече върху операторите на техниката, и в много по – малка степен върху околната среда извън обекта. Това се дължи на зависимостта на затихване на шума в откритата атмосфера - с удвояване на разстоянието и в зависимост от височината на източника, шума намалява с 3 - 7 dB(А). При ниво на шум от крайните контури на разглежданата площ105 dB(A) и при h до 10 м, то при норми от 40 dB(A)/ден и при отчитане на екраниращите характеристики на района, звуковия комфорт ще бъде нарушен над допустимото на разстояние около 350 метра от източника в териториите незаети с други разработвани находища. За конкретния обект се приема Kn - коеф. отчитащ допълнителното намаляване на нивото на шума в зависимост от поглъщащите качества на земната повърхност. В случая е прието Kn = 1,2 – за земна повърхност покрита с трева, частично с храсти и единично дървета. Кариерата няма да се експлоатира нощно време. Изчисления са направени съгласно Наредба № 6 за показатели на шум в околна среда и Методиката за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие.

При ситуиране на ТСИ в югозападната част на находището, граничеща с находище „Разтървеница” – превишението ще е до 1,3 пъти над нормата от 80 dB(А).

Не се очаква въздействие на шума върху населените места. Транспортирането на добитите материали няма да се извършва през територията на населените места.

• 
  Шум от ПВР
  

При извършване на взривни работи се създава звукова вълна със значителна мощност – генерираният шум се категоризира като импулсен, с продължителност до няколко секунди. Като се има предвид технологията на извършване на взривните работи, описана подробно в раздел II – т.3.3 на доклада за ОВОС, както и данните от замервания на импулсен шум в други идентицни обекти, се очаква максимално ниво на шум при взривовете до 80 dB(A) на около 700 м от взривното поле. Това ниво ще се наблюдава до средно веднъж месечно, предвид графика на извършване на ПВР. В нормативната уредба на Република България няма установени норми за импулсен шум.

Не се очаква импулсният шум от взривните работи да оказва негативно въздействие върху населените места, тъй като те са достатъчно отдалечени, за да се разсеят звуковите вълни в рамките на нормалното. Шумът от взривните работи ще оказва въздействие единствено върху работещите в кариерата, които задължително следва да ползват антифони.

Следва да се подчертае, че при очакваното разработване на кариери в находище “Разтървеница” - в непосредствена близост западно, и „Целовижда”- разположена югоизточно от кариера “Кошарите”, е наложително приемане на технологичен регламент между концесионерите им относно съгласуване на времето за извършване на взривните работи в трите обекта.

2. Въздействие на вибрациите

Вероятни източници на превишени параметри на общи транспортнии вибрации се установяват за кабините на редица модификации булдозери и багери, както и на локалните вибрации на ръкохватките на лостовете за управление. Въздействието им може да бъде ограничено с използването на подходящи защитни средства (ръкавици, омекотяващи дръжки, противовибационни килими).

Обобщени изводи за въздействието:

По начина на въздействие: пряко;

Териториален обхват на въздействие: локално;

Степен на въздействие: незначително при ползване на лични предпазни средства;

Продължителност на въздействието: периода на минно строителство и експлоатация ;

Честота на въздействието: временно, по време на работния ден;

Кумулативни и синергични въздействия върху околната среда: очаква се при разработване на находище „Разтървеница”, като предвид отстоянието на двете находища и направената прогноза за отедляне на шум над допустимите норми в радиус 100 м от източника, не се очаква кумулирането да доведе до превишаване на нормите;

7. Въздействие върху културно-историческото наследство

Независимо от факта, че на територията на находището няма регистрирани обекти на културно-историческото наследство, работниците следва да бъдат инструктирани, че при откриване на останки от такива паметници в района на добивните участъци, трябва незабавно да се съобщи на историческия музей в София, да се прекратят добивните работи и да се проведат изследвания на разкопките от специалисти. След приключване на изследванията, добивните работи могат да продължат. Това е абсолютно необходимо с оглед запазване на нашите исторически ценности.

Каталог: ovos

Изтегляне 8.8 Mb.

Сподели с приятели: