Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма
Изтегляне 2.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.6.1. Кратко описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район
- 4.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафта
4.6. ЛандшафтПо своето географско местоположение находището „Целовижда” се намира в най-северозападната част на Софийската котловина и на границата с южните склонове на Стара планина. Особеност за Софийската котловина е нейното обкръжение от високи, средно високи и ниски планини или планински вериги (Стара планина, разклоненията на Ихтиманска Средна гора, Лозенската планина, Плана, Витоша и Вискяр) и подчертано разнообразие на релеф и геоморфоложки форми. Обособените основни ландшафти в котловината са низинни, подножни, хълмисти и планински, със средна надморска височина съответно 550 m, между 700 и 900 m и над 900 m. Релефът в района на находището е хълмист, ерозионно слабо разчленен и със средна надморска височина около 700 m. Самото находище попада в позитивна, леко удължена в посока изток – запад земна форма с надморска височина средно 687 m и с наклони на склоновете около 10 – 15 градуса. По отношение на геоложкия строеж находището е изградено основно от незакономерно редуващи се варовици и доломити, като варовиците са преобладаващи. Окарстяването е незначително и дебелината им варира от 1,5 до 4 m. По-значителните водоприемници и с постоянно течаща вода са реките Блато и Сливнишка, протичащи съответно северно и южно от хълма с находището. Долините в района са сухи. Подземни води при проучванелните работи не са установени. Билото и северните склонове на хълма са голи. Климатичните и хидроложки условия са умерено континентални. Растителната покривка е представена от пасищни треви и единични храсти. Преобладаващата част от южните склонове над международния път, са залесени с иглолистни култури. Основният почвен тип в границите на находището са рендзини. 4.6.1. Кратко описание на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания районВъз основа на описаното накратко геоморфоложко разположение на находището и характеристиката на природно-териториалния комплекс, районът на находищегго, съгласно класификационната система на ландшафтите в България (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.) се отнася към полупланинските и планински ландшафти и се определя от следните таксономични единици: 4. Клас Планински ландшафт 4.10. Тип Ландшафти на умереновлажните планински гори
4.10.21 Подтип Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади 4.10.21.52. Група Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали Съгласно схемата на последното ландшафтно райониране на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.), създадена на база териториалното съчетаване от типове, подтипове и групи ландшафти, както и съобразно височинната ландшафтна поясност и местни природни особености, районът на находището попада в следната ландшафтна структура: В. Южнобългарска планинско – котловинна област ІХ. Витошко-Ихтиманска подобласт 58. Софийски район Съществена особеност по отношение на разположението на находището, намирайки се в най-северозападния и твърде стеснен край на Софийски ландшафтен район е, че този участък се явява като преходен, граничещ непосредствено с други три ландшафтни района. Това са Бурелско-Драгомански (56) от северозапад, Понорско-Врачански (31) от север и Завалско-Люлински (55) от югозапад. Това обстоятелство дава по-специфична насока в характеристиката на конкретния район, попадащ между равнинните, хълмистите и планински ландшафти. Такава е именно и най-съществената характерна особеност общо за Витошка-Ихтиманска ландшафтна подобласт, отличаваща се с изключителното си разнообразие от морфоструктури – високи и средно високи планини, хълмове, котловини, равнини и полета, реки и речни долини, долове, проломи, клисури и др. За характеризиране на съществуващото ландшафтно разнообразие от особено значение е ползването и на представителните количествени показатели за основните природни геокомпоненти. Същите са систематизирани, обобщени и таблично оформени, за момента за всички ландшафтни области и подобласти на страната (Петров, П., География на България, БАН, 1997 г.). в таблица 4.6.1-1 са посочени стойностити на представителните количествени показатели за Витошко-Ихтиманска подобласт. Таблица 4.6.1-1 ІХ. Витошско-Ихтиманска подобласт
Силно подчертаната диференциация между крайните величини при преобладаващите представителни показатели се дължи изключително на силно изразената височинна разлика от 520 m до 2290 m, като стойностите от първата колонка се отнасят да равнинния пояс, а тези от втората за планинския. Конкретно за хълмистия релеф по-меродавни са данните от първата колонка, съпоставени с осреднените стойности. Това средно положение на хълмистия релеф между низинните и планински части е твърде силно подчертано при някои от показателите. Особено забележимо зе открояват разликите в данните за гъстотата и дълбочината на разчленението, температурите и валежите, модулът на оттока и отточната височина. Витошко-Ихниманска ландшафтна подобласт освен, че се отличава с голямо разнообразие на морфоструктури, а следователно и на природни ландшафти, тя се характеризира и с наличие на съществено многообразие и по отношение на антропогенни и антропогенизирани ландшафти. Основните фактори, които допринасят за това са преди всички отново благоприятните природни условия и географско местоположение на подобластта и Софийската котловина. Основните насоки на антропогенизацията и създаване на антропогенни ландшафти са земеделието, урбанизацията, инхфраструктурата, комуникациите, промишлеността и т.н. По този начин съществуващите понастоящем ландшафти във Витошко-Ихниманска ландшафтна подобласт, вкл. и в Софийската котловина , напълно се покриват с посочените основни категории ландшафти, включени в приетата през 1995 г. (според изискванията на проекта за Европейската конвенция за ландшафта), Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти. Това са: естествено съхранени ландшафти, горски ландшафти, селскостопански ландшафти, водни ландшафти, селищни ландшафти, комуникационни ландшафти, промишлени ландшафти и рекреационни ландшафти. Броят обаче на ландшафтите от този списък, също поради местните природни условия и по-незначителната антропогенизация, е сравнително по-малък конкретно за района на находището. Естествено съхранени ландшафти. Единствено по-високата степен на антропогенизацията в района на находището е била земеделската. Настаняването на земеделските ландшафти е била на площите и за сметка на природните, основно на ливадните в речните тераси и отчасти върху подходящи теренни форми на хълмовете за сметка на горските и лесостепните. Като постоянно и трайно устояли на човешката дейност природни ландшафти и основни ландшафтни компоненти са: релеф, геоложки строеж, реки и долове и до голяма степен почвите и пасищни тревни формации. Горски ландшафти. Естествени гори в границите на находището и върху прилежащите терени няма. По хълма се срещат само единични дървета и храсти. Евентуално като съвсем незначителни групи от тях се установяват в някои от релефните понижения. Горските насаждения по южния склон на хълма представляват борови култури и не са обект на нарушаване от разкриването и разработването на находището. Земите са от горския фонд в границите на находището, съгласно приложените скици (от Общинска служба по земеделие и гори, общ. Констинброд), представляват нелесопригодни голини. Земеделски ладшафти. Те са характерни за низинните и равнинни терени. На хълма и конкретно в границите на находището те заемат неголеми площи, съобразно наклоните на терена. Това са по-заравнени билни участъци, терасовидни земни форми и по-широки понижения. Обработваемите земи понастоящем не се ползват и са изоставени. Те са обрасли със сухоустойчиви посищни треви и са се приобщили вече към голините и посищата в района. Нивите, за които има предоставени скици от Общинската служба по земеделие и гори са земи от девета категория при неполивни условия. Пасищните лондшафти са тези, които заемат преобладаващата част от територията на хълма и на находището. Част от тях са естествени, но върху преобладаващата им площ те са формирани вторично и за сметка на ликвидираните ландшафти на среднопланинските широколистни гори. Ливадни ландшафти. Все още могат дасе установят в крайречните тераси. На хълма те заемат евентуално тесните дъна на наголемите долове и дълчини. В границите на находището не се установяват. Водни и крайводни ландшафти се очертават в междухълмията северно и южно от хълма „Целовижда” с находищено. В тях протичат двата по-значителни водоприемника в района – реките Блато и Сливнишка. През валежните сезони нивата им се повишават значително и водите им частично залимат крайречните тераси. Бреговете са обрасли с водолюбива растителност. Хълмът е сух и подземните води са дълбоко. Селищни ландшафти. Най-близко разположеното до находището населено място е с. Опицвет – на около 1050 m североизточно. Останалите наблизо селища са на север с. Безден, на североизток с. Богьовци, на югоизток с. Петърч и на югозапад гр. Сливница. Отстоянията до тях са съответно около 2.5 , 4.0, 4.2 и 1,027 km. При тези разстояния и разработена технология на експлоатация на находището не се очаква въздействие и изобщо нарушаване на селищните ландшафти. Комуникационни ландшафти. Пътно-съобщителната мрежа в района е добре развита. Селото Опицвет и всички останали селища в района са взаимно свързани с третокласни и четвъртокласни пътища, както и с главен път Е80 София – Лом на североизток. На около 1,5 km югозападно от площадката минава ж.п. линията София – Калотина. Най-близката ж.п. гара е Сливница. Понастоящем черен път свързва находището с пътната мрежа.
При строго спазване на предвидените съвременни технологични решения за добив и преработка на суровината, както и изискванията на съответните нормативни актове и документи по опазване здравето на хората и околната среда, кариерата както и по време на експлоатацията няма да наруши по-нататъшното развитие на рекреационния характер на района. 4.6.2. Оценка и прогноза за очакваните нарушения на ландшафтаПроектният обект представлява находище за скална маса. Добивът ще се води по пробивно-взривен начин. Добитата скална маса ще се обработва в границите на кариерата, възможно най-близо до забоя, от мобилна трошачно-сортировъчна инсталация. Основните работи по време на строителството започват с отнемането на земния слой и некондиционните скални материали от повърхността на кариерната площ. Следователно през този период започва преформирането на конкретния ландшафт на територията на кариерата. В случая превръща преобладаващият пасищен тип ландшафт в кариерно-антропогенен. От особено значение за бъдещата рекултивация е при отнемането на откривката, предварително и селективно изземване на хумусния пласт от площите с наличие на такъв, транспортиране и депониране. Разкриването и разработването започват от върха и от източна посока. За откривката се организира самостоятелно депо, но в границите на концесионната площ. Също в концесионната площ се оформя и временно депо за отпадъчен материал. Общият обем на откривката е 250000 m3 и се изземва още в подготвителния период, като по време на експлоатацията обемът му постепенно намалява, оползотворяван за провеждане на етапната рекултивация. В проекта за рекултивация тази етапност не е изяснена като време, площи и обеми, както и в количествената и стойностната сметка. Въздействието от страна на бъдещта кариера е преди всичко антропогенно техногенно, но ограничено само в очертанията на запасите. Увреждането от кариерната дейност обхваща някои от основните компоненти на ландшафта и околната среда, като те започват още в етапа на подготвителните дейности. През този период с отнемането на откривката се ликвидират растителната покривка и почвения профил. Слид това при добива и изкопа в дълбочина и изземване на суровината се унищожава и геоложката основа както и съществуващия релеф. На мястото на хълмистия релеф и височината в границите на добива се оформя негативна релефна форма с размери 329,32 дка площ и до ….. m дълбочина от горния ръб. Освен това провокират се и известни промени в микроклиматичните условия и хидроложки режим. Създават се условия за развитието и на ерозионни процеси. Всички така посочени и съществуващи нарушения и промени са локални и се ограничават по време и на трите периода на кариерната дейност (подготовка, експлоатация и закриване) само на територията на добиваната суровина. Не се засягат местните ландшафти и не се нарушават структурата и функционирането им. Въздействието в границите на кариерата е неизбежно, но отрицателният му ефект върху конкретния ландшафт се очаква сериозно да се намали при наличието и последователното реализиране на подробна разработен проект за рекултивация. тъй като кариерата има антропогенен характер, околният терен е гол, обектът е разположен на по-висока кота от околния терен и видимостта към него открита, остава основно ландшафтно-естетическото му въздействие. Същото ще бъде силно ограничено чрез разработването и на проект за ландшафтно устройство на околните територии, чрез крайния контур на бъдещата кариера още по време на експлоатацията.
Каталог: ovos Изтегляне 2.32 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||