Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма

4.2. Повърхностни и подземни води

Река Блато води началото си от изтичалото от карстовия извор – помпената станция при с. Опицвет, в нея в района на находището не се вливат никакви отпадъчни води, водите са чисти и само при дъждове се вливат водите от суходолията в района.

Находище „Целовижда” е прорязано от суходолия като ерозионната мрежа в района, прорязана от тези суходолия с ефимерен отток кам р. Блато и р. Сливнишка. Двете реки се вливат в р. Искър, която е основна отводнителна артерия в района.

Находище „Целовижда” е разположено на рида Градите на 1027 m от гр. Сливница североизточно и на 1050 m югозападно от с. Опицвет. В хидроложка отношение районът е част от Опицвет-Драговищенски карстов басейн, който обхваща част от южното бедро на голямата Свогенска антиклинала. От север басейнът се ограничава от долния триас и палеозоя Чепинската и Цериенската антиклинала. В строежа на бедрото участват долно-средно триаски варовици, доломитни варовици и доломити лиас-догерски песъчливи варовици и малмваланжински варовици. Карбонатните отложения на средния триас и малмваланжина са силно акарстени и отложенията на лиас-догера – напукани и водопропускливи, поради което те не се явяват водоупор мужду средния триас и малма. От хидрогеоложка гледна точка тук средният триас, лиас-догерът и малм-валанжинът образуват общ трислоен водоносен хоризонт с висока водопроводимост в окарстените варовици и сравнително ниска проводимост за лиас-догера. В общия водоносен хоризонт се е формирал подземен поток, който в разглежданата част е ненапорен, а в Софийската котловина и Сливнишката антиклинала – напорен. В ненапорната част на общия трислоен водоносен хоризонт ясно се очертават двете подзони на зоната на насищане. Горната подзона се намира в малмската част на водоносния хоризонт и с нея е свързано изменението на водното ниво и рязката промяна дебита на изворите. Долната подзона се намира в лиас-догера и средния триас и с нея е свързан по-постоянен дебит на изворите и повишена температура на водата.

Главната посока на движение на подземния поток е от север на юг, отчасти на югозапад и югоизток. Като стигне до разлома, по който е потънала Софийската котловина, потокът се подпира от плиоцена и водата му излиза на повърхността като дава началото на редица извори, по-важни от които са Опицветските, Бистрешкият, Безденските и Драговищетският. Разположението на изворите е показано схематично в приложение 4.2-1 към доклада.

Изходището на Опицветските извори (карстов извор „Блато”) има дължина 500 m. По-главните извори са три – извор с дебит 200 l/s и температура 19⁰С , извор втори с дебит 30 l/s и t=19,5⁰C и извор трети – с дебит 20 l/s и t=19,8⁰C. Средният дебит на изворите е около 350 l/s, максималният – 675 l/s. Каптираната вода има постоянна температура – около 19⁰С. Повишената температура на водата и малкият каефициент на изменение на дебита доказват, че главният приток на водата по разлома е от среднотриаската част на хоризонта.

Опицветските извори дават началота на р. Блато и се използват за водоснабдяване на Сливница, Костинброд, с. Опицвет, с. Петърч, с. Боговци и завода на „Кока кола” в Костинброд. Изворите отстоят на около 2 km от контурите на находище „Целовижда”. Непосредствено до находището се намира резервоар от 100 m³ и преминават трасетата на водопроводите.

Изворът „Бистрец” се намира между Опицветските и с. Безден. Дебитът му е силно променлив – от 30 до 1861 l/s, средногодишен – 235 l/s, температурата е от 9 – 14⁰С. При валежи водата се размътва, докато на Опицветските не се размътва. Изворната вода се събира в язовир, водите на който се използват за напояване и рибовъдство.

В района на с. Безден, по линията на разлома излизат редица извори с общ дебит минимален около 21 l/s и максимален около 317 l/s. Температурата на водата за отделните извори е различна – за изворите, които рязко изменят дебита си и се размътват, тя е от 11 до 13⁰С, а за изворите с по-постоянен дебит, температурата е 14 – 15,5⁰С. Това е свързано с приток на вода от двете подзони на общия водоносен хоризонт. Изворите отстоят на около 3,0 km от находището.

Последният извор, привързан към разлома, е „Врелото” при с. Драговищица. Изворът има постоянен дебит – 15 l/s и постоянна температура – 14⁰С и водата му се използва за водоснабдяване на редица села, изворът отстои на около 11 km източно от находището.

Максималният сумарен дебит на изворите от Опицвет-Драговищенския карстов басейн е 3650 l/s, а средният със 75% обезпеченост – 670 l/s. Водосборната площ на басейна е 110 km². Средният модул на подземния отток за частта, която се пада на Драговищенския извор е 4,5 l/s.m, а останалата част – 6,28 l/s.m. Подхранването на потока става от инфилтриралите се валежи като в обсега на открития карст повърхностен отток липсва, подхранването се извършва отчасти от р. Крива.

По химически състав водата от Опицвет-Драговищенския карстов басейн е от хидрокалбонатно-калциево-магнезиев тип, на места с повишено съдържание на натрий. Общата минерализация на водата е от 0,34 до 0,46 g/l, обща твърдост от 4,3 до 7,2 mg/ekv.l, окисляемост 1,5 до 1,93 mg/l, рН от 7,2 до 7,5, нитрати до 30 mg/l.

Както беше казано, по-голямата част от изворите в района се използват за водоснабдяване на близките населени места. В близост до находището има изграден изравнител с обем 100 m³ и водопровод от азбестациментови тръби, преминаващ непосредствено до контура на находището. Експлоатационните дейности на находището ще имат предвид разположението на тези съоръжения и ще се съобразят с нормативните изисквания.

За влиянието на добивната дейност на „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД – гр. София на подземни богатства от находище „Целовижда” и въздействиета, което ще окажат взривните работи върху карстовите извори от Опицвет-Драговищенския карстов басейн, беше направена експертиза от „Хидро-геопроект” ООД – гр. София през септември 2008 г. Експертизата е дадена в приложение 4.2-2 на доклада. На базата на проведените задълбочени изследвания от специалистите на фирмата беше установено, че влиянието на бъдещата дейност на кариерата и по-конкретно взривните работи няма да окажат влияние върху дебита и качествата на подземните води от карстовите извори край Опицвет и Безден. Подземните води от Опицветските извори са привързани към напълно наситен водоносен хоризонт. Те излизат на кантакта с по-младите плиоценски и кватернерни глинесто-песъкливи отложения, които подпират подземния воден поток, идващ от север. Ефектът от въздействието на взривните работи върху изворите практически ще е нулев, защото енергията на образуваните сеизмични вълни ще бъде погълната от плиоценските и кватернерните глинесто-песъчливи отложения, отделящи рида Градите от изворите. Тези експериментални изследвания са направени във връзка с проведените консултации с фирма „ВиК” и направените препоръки. Съгласно направените експериментални изследвания за взривните работи, не се очаква никакво въздействие върху санитарно-охранителните зони около водоизточниците, които са най-близко разположени до находището.

По отношение на възможността за замърсяване на водите при извършване на взривните работи може да се каже, че взривът е бърз процес на физико-химично превръщане на вещество, при което се отделя енергия. При протичащата екзотермична реакция твърдо вещество се превръща в големи обеми газове, като при това рязко се покачва налягането. Тези газове се отделят в атмосферата и процесът оказва влияние върху компонента въздух, а не върху компонента води. Естествено, ако се извършят взривни работи в напълно водонаситена среда, тези газове ще променят състава на водата, но съгласно експлоатационните планове на кариерата не се предвижда провеждане на взривни работи под водното ниво, във водоносния хоризонт. Поради това взривните работи в никакъв случай не могат да се разглеждат като източник на замърсяване на подземните води.

Тъй като в близост до контура на концесионната площ на кариерата се намира изравнителен резервоар от 100 m³ и трасе на водопровод, при провеждане на взривните работи трябва да се предвиди пункт за наблюдение на сеизмичното въздействие. Изравнителят е бетонен, вкопан в земята, както и водопровода. Не се очаква вредно въздействие върху конструкцията на изравнителя и тръбите на водопровода. При експлоатацията обаче, трябва стриктно да се спазват границите на концесионната площ в северна посока, където преминава водопровода.

На базата на проведените опитни изследвания и проучвания за взривните работи специалистите категорично правят извода, че взривните работи при разработване на находище „Целовижда” няма да окажат въздействие вълху Опицветските и Бегденските карстови извори.

Реализацията на инвестиционното предложение не изисква ползване на водоизточници за промишлени и питейно-битови нужди. Питейните нужди на работниците ще се задоволяват с трапезна или минерална вода.

В площта на проучването няма водоизточници и санитарно-охранителни зони към тях, които биха се замърсили от добивните работи, няма съоръжения на фирма „ВиК”, съгласно направената консултация. Тъй като подземните води са дълбоки и незначителни по количество, не се предвижда изграждане на водовземни съоръжения в района на находището и тяхното използване.

Добивната суровина по своя химичен състав не съдържа вредни и токсични елементи и примеси, които могат да бъдат източници за замърсяване на подземните и повърхностни води.

Отпадъчни води при производствената дейност не се формират.

Източници на замърсяване могат да бъдат продуктите от използваното взривно вещество, нерегламентирани и аварийни изхвърляния на горива и смазочни материали при работата на производствените и транспортни машини. Съгласно проведените експериментални изследвания, взривните работи се провеждат в суха среда и получените газове не могат да предизвикат замърсяване на подземните води.Двата източника, когато биват разтворени от падналите атмосферни води, инфилтрират и се оттичат чрез подземния отток. Въздействието ще бъде пряко и периодично, незначително и в локален обхват.

За работниците са предвидени две химически тоалетни, поставени на подходящи места, които ще бъдат почиствани и зареждани редовно от лицензирана фирма на базата на сключен договор.

Както беше казано, при експлоатацията на находището не се очаква замърсяване на повърхностните води, тъй като на територията на находището не се формират битови и производствени отпадъчни води. Не се очаква и замърсяване на подземните води при извършване на взривните работи.

4.2.1. Прогноза за въздействие на кариерата върху повърхностните и подземните води в района

При извършване на експлоатационната дейност на кариера „Целовижда” не се формират битови и производствени отпадъчни води, които ще се заустват в близко протичащите реки – Блато и Сливнишка и ще влошат тяхното състояние. Както беше казано, питейните нужди на работниците ще бъдат задоволявани с минерална и трапезна вода, която ежедневно ще бъде доставяна от фирмата. Битовите нужди – измиване на работниците ще бъдат задоволявани с вода, докарвана с водоноска, формираните отпадъчни води ще бъдат събирани в изгребна яма и периодично изпомпвани от нея и изхвърляни в канализацията на гр. Сливница при съответните разрешения от фирма „ВиК”.

Експлоатационната дейност на кариерата и добивът на варовици при извършването на взривните работи няма да окаже врияние върху количествата и качествата на подземните води и на водоизточниците, които се използват за водоснабдяване на населените места от района, съгласно направените експертизи. Ръководството на добивните участъци ще се съобрази с изискванията и нормативите при провеждене на взривните и добивните работи за съществуващите водоснабдителни съоръжения в близост до кариерата. Не се очаква замърсяване на оттичащите се дъждовни води от територията на кариерата, тъй като за формираните отпадъци ще бъде създаден вътрешен ред и стриктно ще се следи за неговото спазване.

Независимо от направените експертизи, необходимо е един път в годината да бъдат провеждани изследвания на качествата на водите от близко разположените водоизточници и с резултатите от изследванията да бъде запозната обществеността в района по подходящ начин. Освен това ще бъдат периодично проверявани дебитите на тези водоизточници – най-малко четири пъти в годината по един път за сезон, за да се провери изменението на дебитите при продължително сеизмично въздействие при провеждане на взривните работи.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: