Геоложка основа, подземни богатства

4.3. Геоложка основа, подземни богатства

Искърската карбонатна група в района на находище „Целовижда” е изградена от незакономерно редуване на варовици и доломити като варовиците са преобладаващата литоложка разновидност. Варовиците са тънко до среднопластови и мното рядко дебелопластови. Най-често са микрозърнести и глинести, по-рядко песъчливи. По пластовите повърхнини се наблюдават стилолитни линии и ходове от червеи. По повърхността окарстяването е незначително, при извършеното картиране тектонски зони са наблюдавани в западната част на находището. Тези зони са подсечени със сондажните изработки, където дебелината им варира от 1,5 m до 4,0 m. В тектонските зони брекчираните варовици са запълнени с червена тектонска глина.

Доломитите са дребно до финозърнести, сиви до сивобели на цвят като по изветрителните повърхнини са жълтеникави. Съотношението между варовици и доломити в повечето случаи е на постепенен преход варовици – доломитни варовици – доломити. Разделяне и изобразяване на геоложката карта на варовиците и доломитите е невъзможно и затова те са показани общо като Искърска карбонатна група. Общата дебелина на тази група надвишава 1000 m като в находище „Целовижда” дебелината надхвърля 50 m.

Искърската карбонатна група се разполага нормално върху долнотриаската Петроханска теригенна група и се покрива с разливна граница от долноюрската Костинска група.

Костинската свита се разполага с рязка разливна граница и вероятно с паралелен дискорданс върху Искърсата карбонатна група. На територията на находище „Целовижда” тази група е представена единствено от пясъчници, които са червено-кафяви на цвят с налепи от железни хидроокиси и манганови чернилки по повърхнините. Те са процепени от хематични и калуитни жилки с различна ориентация. Пясъчниците са средно до едрозърнести. Дебелината на Костинската свита на територията на находище „Целовижда” при сондажните проучвания достига до 19,0 m като се покрива с рязка граница от Озировската свита.

Озировската свита в находище „Целовижда” е представена от теригенно-карбонатни седименти, песъчливи варовици. Варовиците са сиви до тъмносиви на цвят, жълтеникави при изветряне. Дебелината на Озировската свита при направените сондажни проучвания е 7,00 m. Тя покрива с рязка граница Костинската свита, покрива се единствено от тънки кватернерни отложения с делувиален до елувиеално-делувиален генезис. При проведените сондажни изследвания, Костинската и Озировската свита са трудно разделими и затова при геоложките проучвания са дадени обединени като Костинска-Озировска свита.

Кватернерните образувания са представени от глинесто-песъчливи материали с делувиален и със смесен алувиално-делувиално-пролувиален произход. Тези образования са застъпени в източната част на находището и покриват с неравна граница триаските седименти.

В тектонско отношение площта на находището представлява част от моноклинално алпийска структура, изтеглена и удължена в северозападна посока. Тя е изградена от триаски карбонатни материали и юрски седименти. Пластовете затъват моноклинално на югозапад с наклони от 25 до 50⁰. Структурата е усложнена от два разседа с посока североизток – югозапад.

Находище „Целовижда” е проучено с комплекс от геологопроучвателни работи, включващи геоложко картиране, сондажни и изкопни работи, опробване, маркшайдерски, геодезически работи и лабораторни изследвания. В резултат на проведените геолого-проучванелни работи е установено, че в морфоложко отношение полезното изкопаемо оформя удължено в северозападна посока тяло с пластообразна морфология с дължина около 1 km при максимална ширина 400 m.

При извършване на марщшайдерските и геодезичните работи са използвани наличните топографски карти за района и съществуващата геодезическа основа от триангулачни и стабилизирани опорни точки, отложени на терена.

Проведени са технологични изследвания сато опитното кариерно гнездо е с размери 14х5 m и се намира в източната част на находището. Добитият материал е извозен до трошачно-сортировъчната инсталация „Козяка” като към технологичната проба е добавен и остатъчният материал от сондажните ядки, получен при проведените геоложки проучвания. Взетата валова проба е с обем 100 m³. След проведените технологични изследвания са получени следните резултати:

• 
  Трошен камък – 86,8%;
  
• 
  Трошен пясък – 9,2%;
  
• 
  Отпадък – 4%.
  

• 
  БДС-2282. Камък трошен за пътни основи и асфалтови покрития;
  
• 
  БДС-171-83. Пясък за обикновен бетон;
  
• 
  БДС2271-83. Пясък за строителни разтвори;
  
• 
  БДС15783-83. Пясък да пътни настилки.
  

Блок 1 (111) е разположен в централната част на находище „Целовижда” с площ от 78500 m². Горнището на полезното изкопаемо е разкрито на нива от кота 700,32 m до 659,81 m (средно 683,12 m). Долнището на запасите е кота 644,00 m като количеството на запасите е 3070920 m³ при средна полезна дебелина 39,12 m. Обемът на покривката е 76145 m³ при средна дебелина от 0,97 m.

Блок 2 (122) е разположен по периферията на блок 1 (111) на находище „Целовижда” с площ от 163209 m². Количеството на запасите е 4713476 m³ при средна полезна дебелина 28,88 m. Обемът на покривката е 136186 m³ при средна дебелина на територията на блока от 0,81 m.

Горнището на полезното изкопаемо е разкрито на нива от кота 700,32 m до кота 644,00 m (средно 672,88 m). Долнището на запасите е кота 644,00 m.

Блок 3 (332) е разположен в северозападната част на находище „Целовижда” и заема площ от 80422 m². Количеството на ресурсите е 3621403 m³ при средна полезна дебелина 45,03 m. Обемът на покривката е е 36994 m³ при средна дебелина върху площта на блока 0,46 m. Горнището на полезното изкопаемо е разкрито на нива от кота 700,32 m до кота 644,00 m (средно 689,03 m) като долнището на ресурсите е кота 644,00 m.

В резултат на извършените детайлни проучвания в находище „Целовижда” са оконтурени и изчислени 7784396 m³ запаси от полезното изкопаемо на строителни материали към 01.05.2007 г. Средната дебелина на полезното изкопаемо и откривката за находището са съответно 34,00 m и 0,89 m.

На базата на проведените задълбочени геоложки проучвания с решение №206 от 08.04.2004 г. Министерският съвет на Република България предоставя на „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД – гр. София концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – варовици, доломити и пясъчници от находище „Целовижда” (обн. В ДВ бр. 40 от април 2008 г.). Концесията за добив на полезното изкопаемо се предоставя за срок от 25 години от влизане в сила на договора – 14.05.2005 г. Концесионната площ на находище „Целовижда”, намираща се в землището на с. Опицвет, община Костинброд, Софийска област, обхваща площ от 438,417 дка. Годишната производителност по добив на плътна минна маса е определена на 100000 m³ като се предвижда находището да се разработва по открит начин с използване на пробивно-взривни работи и мобилна трошачно-сортировъчна инсталация.

Съдържанието и обхвата на проектната разработка са съобразени с изискванията на чл.6, ал. 2 от Концесионния договоро и обичайната минна практика. В разработката са показани данните за обема, техническите и технологичните решения, срокът на предвидените дейности, необходимата механизация и работна сила при извършване на добивните работи на територията на концесионната площ.

Развитието на минните операции при добива на полезното изкопаемо се базира на прогнозен годишен добив, съобразен с концепцията на концесионера за развитието на предприятието и прогнозното търсене на продукцията на пазара. Цялостният инвестиционен проект е разработен в съответствие с действащото българско законодателство, с всички нормативни документи и правилници, регламентиращи дейностите, свързани с минните процеси. Режимът на работа и организацията на труда са съобразени с действащото законодателство, с нормативните и други документи, характерни за добивните работи на полезни изкопаеми.

В проектната разработка специално внимание е обърнато на мерките да опазване на околната среда, охрана на земните недра, на работната и жизнената среда в района на находището като мерките са съобразени с актуалните изисквания към добива и преработката на получената суровина. В разработката са посочени всички дейности по разкривни, добивни, пробивно-взривни работи, товарни, транспортни и преработвателни дейности на суровината до нейната готовност за използване в строителните работи.

4.3.1. Прогноза и оценка на геоложката основа при извършване на добивните работи

При добива на полезното изкопаемо от варовици, доломити и пясъчници от находище „Целовижда”, което е отдадено на концесия на „ГБС – Инфраструктурно строителство” АД – гр. София за срок от 25 години при годишна производителност от 100000 m³ плътна маса ще се наруши геоложката основа на територията на находището. С цел да се тушират до известна степен отрицателните последици от извършваните добивни рботи и възстановяване на ландшафта в района се предвижда извършване на рекултивационни мероприятия на отработените пространства – поетапна и цялостна техническа и биологическа рекултивацияя. Целта на проектната разработка за рекултивация е да се постигне по-добре подредено пространство, съобразено с даденостите на терена и по-подходящо място за използването му за пасища и горски насаждения. С извършване на рекултивационните мероприятия ще се възстанови до известна степен промененото функционално състояние на отработените пространства в находището и района около него и възстановяване на нарушения ландшафт.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: