Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма
Изтегляне 2.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.5.1. Характеристика на земите и почвите
- 4.5.2. Нарушени земи и почви
- 4.5.3. Деградирани земи и почви
- 4.5.4. Замърсени земи и почви
- 4.5.5. Прогноза и оценка на въздействие върху почвите
4.5. Земя и почвиНаходището за варовик „Целовижда” се намира в северозапасната част на Софийската котловина, в землището на с. Опицвет. Заема един от поредицата хълмове с посока изток – запад. Най-високият от тях, находящ се в център от тази поредица, Градище е с 724,5 m н.в. Останалите хълмове в източна и западна посока от него постепенно се снишават. „Целовижда” е най-източнният хълм и най-високата му точка е 703,8 m. Съгласно предоставения списък на поземлените имоти, попадащи в концесионната площ „Целовижда” (приложение 4.5-1) са общо 2484,930 дка. От тях 1342,575 дка са селскостопански и 112,243 дка – техногенно нарушени земи. По начинът на трайно ползване, основната част от селскостопанските земи са мери и пасища (941,261 дка), а от горскостопанските – дървопроизводителни площи (717,833 дка). Таблица 4.5-1
Съгласно същия списък на поземлените имоти на площта за проучване само 14,200 дка от земите са от VІ-та категория, всички останали от селскостопанския фонд и голините от горския фонд са от ІХ-та (579,710 дка) и Х-та (768,424 дка) категория, което се определя като неподходящи за земеделие. Таблица 4.5-2 Селскостопански земи и голини по категории
Общата площ на находището по външния контур е 322,131 дка, от които 70% са горски фонд и 30% – селскостопански – общински и частни имоти (приложение 4.5-1). Билата и северните склонове са заети основно от пасища, а южните склонове (над международния път) – преобладаващо от иглолистни култури. Естествената растителност на територията на находището е тревна (пасищна) и единични храсти. Няколкото участъка от обработваемите земи са изоставени и обрасли с тревна растителност. Теренът е изграден от варовици, които са именно и предмет на добив. Инвеститорът предвижда да използва и допълнително придобит имот, който е в непосредствена близост до концесионната площ, който ще се използва за допълнителна обработка на материала, добит от концесионната площ. Този имот е с площ 15.303 дка, десета категория и начин на трайно ползване – друга нестопанска територия. 4.5.1. Характеристика на земите и почвитеСпоред почвено-географското райониране на страната (Нинов, Н. География на България, БАН, 1997 г.), Софийската котловина попада в сравнително обширната по територия Софийско-Крайщенска почвена провинция от Балкано-Апенинска почвена подобласт на Средиземноморската почвена област. Основните зонални генетични почвени типове в тази почвена провинция са смолниците и канелените горски почви. От интразоналните почвени типове съществено място в низините, рачните тераси и склонови подножия заемат наносните почви, а по ниските планини, хълмове и ридове доминират плитките почви – литосоли, ранкери и рендзини, самостоятелни или в комплекси. Почвите, конкретно в района на находището, според почвената карта на България в М 1:400000 (Койнов, В. и кол., 1968 г.) и разширения систематичен списък на почвите в България, по легендата на картата са: 20. Излужени канелени горски, тежкопесъкливо-глинести 26. Рендзини (хумусно-карбонатни), песъчливо-глинести 31. Алувиални и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести Номерацията на почвените различия е по легендата на картата. Смолниците заемат низинните и равнинни терени от котлована и не са характерни за хълмистия релеф в района на находището. Излужените канелени горски почви са върху относително по-заравнените части от терена и склонове с неголеми наклони около и северно от гр. Сливница. Рендзините заемат хълма с находището. Наносните (алувиални и алувиално-ливадни) почви се разполагат върху заливните и първи незаливни тераси на двете реки Блато и Сливнишка. Излужените канелени горски почви (по класификацията на FAO LUVISOLS) в района са формирани върху плиоценски и кватернерни седименти и под влиянието на горска и ливадно-степна растителност. Съществена особеност за тях е, че имат много добре оформен почвен профил, с наличието и на трите генетични почвени хоризонти (А, В и С) – хумусен, преходно-илувиален и почвообразуващ. Преходът между хоризонтите е добре изразен. Разликата при тях по отношение на морфологичните, физичните, физико-механичните и химичните свойства е съществена. Хумусният хоризонт е канелено-кафяв с разпрашена зарнесто-троховидна структура. Преходно-илувиалният хоризонт е червеникаво-кафяв, плътен и с буцесто-призматична структура. Мощността на хумусния хоризонт и почвения профил нормално е съответно 35 – 45 cm и 90 – 110 cm. Поради наличието на ерозия мощността им е преобладаващо скъсена и е съответно 18 – 32 cm и 45 – 95 cm. Механичният състав е тежко песъчливо-глинест до леко глинест, със съдържание на физическа глина (частици < 0,01 mm) между 48 и 70% в повърхностния хоризонт и до 80% в преходно-илувиалния. В съотвествие с механичния състав относителната и обемна плътност са по-високи, съответно 2,60 – 3,00 g/cm3 и 1,40 – 1,70 g/cm3. Запасеността с хумус е бедна и слаба (под 1% и до 2,5%). Запасеността с азот и фосфор също е слаба, а на калий – слаба и средна. Почвената реакция е кисела и слабо кисела с рН (във Н2О) между 5,0 и 6,5. Карбонати по профила не се установяват. По устойчивост на химическо замърсяване, съгласно петстепенното класиране на почвите в страната (чл. 18 и Приложение №8 от Инструкция №РД-00-11/13 юли 1994 г., МЗ), излужените канелени горски почви, поради по-високата си киселинност, попадат в клас четвърти. Силно ерозираните и плитки разновидности от тези почви, поради силно скъсения почвен профил, вторично формиран хумусен хоризонт и изобщо силно променени и с различни морфологични, физични и химични свойства, същите по Легендата на FAO са определени като самостоятелни почвени типове – литосоли (Lithosols) и ранкери (Rankers), а заедно с рендзините (Rendzinas) те са обособени и в отделен почвен клас – примативни (плитки)почви (Lеptosols). Плитките почви са интразонални почви и не са обвързани с климатичната зонналност. На територията на находището почвите са почти изцяло от почвения тип на рендзините. Рендзините (познати още като хумусно-карбонатни почви) имат само един слабо до средно оформен хумусен хоризонт, рязко преминаващ в изветрялата или твърда карбонатна материнска скала. Рендзините се характеризират като скелетни почви и с нарастваща каменистост в дълбочина. Мощността на хумусния хоризонт и същевременно почвен профил върху платовидната част от билото достига до 30 – 50 cm. По склоновете и тесните участъци от билото, където каменитостта е по-висока и скалата на много места открита на повърхността, мощността им е едва 8 – 25 cm. Рендзините са резултата на черноземен (тревист) тип на почвообразуване. Те са тъмно оцветени, имат добре оформена и здрава троховидно-зърнеста структура. По механичен състав (на ситнозема) са средно и тежко песъчливо-глинести, с около 40 – 55% съдържание на физическа глина. По съдържание на хумус, рендзините са най-често средно хумусни – между 2,5 и 5,0%. Запасеността с общ азот е добра (над 0,200%), а на общ фосфор – средна и добра (0,100 – 0,200%). Почвената реакция е неутрална и слабо алкална, с рН (във Н2О) между 7,0 и 7,5. Те са висококарбонатни почви. Стойностите на сухия остатък при тях е в границите между 0,020 и 0,030% и следователно същите не са засолени. Не са и замърсени с тежки метали. Рендзините по устойчивост на химическо замърсяване са от клас първи. Алувиалните и алувиално-ливадните почви (Fluvisols по FAO) са образувани върху алувиални отложения, близки (1 – 3 m) подземни води и под влиянието на ливадна растителност. Това са генетично млади почви, които нямат оформен почвен профил. Същият има пластов строеж и е твърде разнообразен, което се обуславя от разнообразието на почвообразуващия материал и периодичното прекъсване на почвообразувателния процес при нанасяне на нов алувиален материал. Мощността на алувиално-ливадните почви селно варира – от 30 до 120 cm и е съставен от слабо развит хумусен хоризонт и под него следват слабо хумусирани или чисти речни пластове. Повърхностният хоризонт е обикновено жълтеникаво-кафяв и рохкав. Структурата е слабо оформена и нездрава зърнесто-троховидна. Механичният състав е също лек и също разнообразен, но преобладаващо глинесто-песъчлив до средно песъчливо-глинест, със съдържание на физическа глина между 15 и 40%. При заблатените разновидности механичният състав е по-тежък. Въздушният и топлинен режим са благоприятни, но водният – неблагоприятен, поради високата им водопропускливост и слабо влагозадържаща способност. Запасеността с хумус и хранителни вещества е слаба – хумус под 2,5%. Почвената реакция е неутрална до слабо кисела. Алувиалните почви се отличават от алувиално-ливадните, тъй като те са по-млади почви и се намират в начален процес на почвообразуване. Срещат се в заливните тераси и в близост до водните площи. Хумусният им хоризонт е едва 12 – 18 cm и под него следват почвообразуващите наносни материали. Изобщо хумусният хоризонт е рохкав и безструктурен. Мощността му е 6 – 18 cm. Механичният състав е песъчлив и глинесто-песъчлив. Запасеността с хумус и хранителни вещества е бедна. По устойчивост на химическо замърсяване и алувиалните и алувиално-ливадните почви са от клас пети.
Дължината на находището е 850 m. Най-високата точка на билото е 703,8 m. Дебелината на запасите е 44 m, определена до кота 644 m, която е фактически и долнището на находището. Общата му площ е 322131 m2, в която са оконтурени три блока: Блок 1(111) – доказани запаси - 78209 m2; Блок 2 (122) - вероятни запаси - 163209 m2; Блок 3 (332) - ресурси - 80422 m2. Добивният фронт е с посока изток – запад и започва от най-високата част на терена. Дебелината на добивния слой е 12 m. Добивните хоризонти са пет: 690, 678, 666, 654 и 644 (долнище на находището). През концесионния срок (25 години) ще се отработват горните два хоризонта и на трите блока, а именно Хоризонт 690 – 120 дка Хоризонт 678 – 212 дка, или общо на 332 дка, при годишна производителност от 100000 m3. Средната дебелина на полезното изкопаемо е 34 m. Елувиално-делувиалната покривка е маломощна, разпокъсана и неравномерно разпределена. Средната й дебелина е 0,89 m. Обемът на разкривката за тези два хоризонта е 245338 m3. Представлява глина и изветрели варовици. Насипва се на депо 1. На депо 2 се насипват некачествените добивни материали. И двете депа са в границите на концесията и общата им площ е 24 дка. Постоянна промишлено-битова площадка няма. Необходимите съоръжения и фургони (административно-битови и пр.) са мобилни. Мобилна е и ТСИ, придвижвана в близост до забоя. Съгласно проекта за рекултивация се предвижда след приключване на добива (съгласно условията за концесия) покриване площта на хоризонт 678 (200 дка) и бермата на хоризонт 690 (3 дка) с 0,50 m почвено-геоложки материал от депото за откривка и с 0,30 m хумусни почви., след което се пристъпва веднага към биологическа рекултивация (затревяване и залесяване). От проекта не става ясно от кои участъци от площта на находището се отнема хумусен пласт, неговите дебелина и обем, мястото на депониране и начин на оползотворяване, тъй като срокът за престояването им на депо е повече от 10 години.
С разкриването и разработването на находището и създаването на дълбок изкоп неминуемо ще се провокира активността на ерозионните процеси. Деградационни процеси, изразяващи се в утъпкване, повърхностни изкопи и насипи при оформяне на подходи, устройване на административно-битовата, макар и временна, площадка, временни паркинги, места за временни депа или за складиране на материали и съоръжения и др. Някакви особени дейности за възстановяване на тези терени не се изискват. Мероприятията са само от биологичната рекултивация – агротехнически и горскостопански.
Нарушените земи са основно пасища и частично обработваеми от девета категория. Голите терени от горския фонд, съгласно приложените към проекта скици за земите (от Общинска служба по земеделие и гори) са определени като нелесопригодни. За предварителна оценка за степента на нарушаване, деградиране и замърсяване на земите и почвите се използва четиристепенната класификационна схема на увредените земи по чл. 7 и приложение №7 от цитираната по-горе Инструкция №РД-00-11/13 юли 1994 г. Такава оценка за находище „Целовижда” е посочена в таблица 4.5.5-1. Таблица 4.5.5-1
От посочените в таблицата нарушения на земите, най-съществено е увреждането от котлована. В резултат на дълбокия изкоп са нарушени и иззети почва, геоложки пластове и суровина. В крайна сметка земите в границите на добива са напълно и за постоянно унищожени. От друга стрна крайната конфигурация на котлована, с наличие на обширно и равно дъно (кота 678 m) на площ от 200 дка и наличието на депо с откривни материали се осигуряват твърде благоприятни условия за провеждане на предвидените по проекта рекултивационни работи. Това са полагане на 0,50 m почвено-геоложки материали и допълнително разстилане върху тях на 0,30 m хумусни почви. При така изпълнена техническа рекултивация и равна площ, насоката на биологическата рекултивация е въпрос на избор от ползвателя на рекултивирания терен – като пасище, обработваема площ или залесяване. На безпроблемна рекултивация подлежат освободените от временните депа, временните пътища, административно-битовата площадка и др. подобни терени. Поради естественото състояние на тези земи (плитки и каменисти почви) на хълма, най-удачна и перспективна насока на рекултивацията е горскостопанска, както и залесяване на всички свободни терени в границите на концесията и оформяне на санитарно-охранителен, противоерозионен и ландшафтнооформящ горски пояс около крайния контур на котлована. При доразработването на проекта за рекултивация е необходимо да се посочат участъците от територията на добива, от които ще се отнеме селективно хумусния пласт, местата за депонирането му и сроковете на съхраняване. Необходимо е да се посочи последователността на етапната рекултивация на отработените участъци и в които няма движение на механизация.
Каталог: ovos Изтегляне 2.32 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||