Доклад за овос на инвестиционното предложение на фирма

4.1.1.1. Климатични и метеорологични условия, качество на атмосферния въздух в района на находището

Климатичните фактори, които оказват влияние на разпространението на атмосферните замърсители основно са: температура, влага, атмосферно налягане, ветрове, слънчево греене и др.

Разглежданият район подада в Европейско-континенталната климатична област, умерено-континентална климатична подобласт, климатичен район на високите полета на Западна Средна България и припланински и нископланински климатичен район в Западна Средна България.

От природогеографските фактори, обуславящи климатичната специфика на територията решаващо значение има котловинният характер на подстилащата повърхност. В резултат от трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, районът се характеризира с по-голяма честота на западните и югозападни ветрове, термични инверсии, радиационни мъгли и инверсионна облачност през студеното полугодие.

Годишният ход на температурите, отчетени в станциите София 1 (пл. “Левски” - 550 m н.в.), София 2 (ХМС - 552 m н.в.), София 3 (Метеорологична обсерватория - 584 m н.в.), Банкя (640 m н.в.) и Божурище (554 m н.в.) подчертава умерено-континенталния характер на климата.

Създаваните благоприятни условия за задържане на студен въздух в района довеждат и до допълнително радиационно изстиване, потвърдено от абсолютните минимални температури, които в Божурище са - 32.0^оС срещу - 29.5^оС в Банкя. Денивелацията от около 100 m между двете станции обяснява възможностите за оттичане на изстудения въздух в по-ниските места. Температурните инверсии в котловинното дъно създават условия за образуването на слани. Това предизвиква значителната разлика между средната продължителност на безмразовия период в Божурище - 176 дни и тази в Банкя - 190 дни (Блъскова и др. 1983 г.).

Районът се характеризира със сравнително добро количество на валежите, които са зависими и от орографските особености на терена.

Режимът на валежите е един от основните климатични фактори, влияещи върху процесите на сорбция на замърсителите и оттам – на самопречистване на атмосферния въздух. Валежите са един от важните показатели за определяне на възможностите за постигане висока чистота на атмосферния въздух. Сумарно най-ниски са през месеците декември, януари и февруари (112 mm за Божурище), следвани от есенните месеци септември, октомври и ноември (144 mm). Най-високи за ст. Божурище са валежите през лятото (179 mm), което е предпоставка за поддържане чистота на атмосферния въздух през сезонът с най-висока производителност на труда.

Таблица 4.1.1.1 - 2

Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите (mm)

(Климатичен справочник. Валежи в България)

Годишният ход на валежите подчертава континенталния характер на климата. Максимумът на валежите е през юни, а минимумът през март. Валежите се увеличават по количество с увеличаване на надморската височина. Интензитетът на валежите е неравномерен през годината като най-силни и краткотрайни са през юни, а най-спокойни - през есента.

Най-ниските стойности, отчетени в станция Божурище, се свързват с влиянието на Западна Стара планина и условията, които се създават в подветрените, спрямо нахлуването на океански въздушни маси, части.

Сухото време е предпоставка за разпространение на праховите и газови емисии на по-големи разстояния от източника в условията на взривни работи на кариерата.

Част от валежите са от сняг в периода от октомври до април включително, а в отделни години сняг вали и през май и септември. Средният годишен брой на дни с валеж от сняг в София е 34, а с валеж едновременно от сняг и дъжд - 11 дни. Задържането и бързото изстиване на снежната покривка предизвиква продължително задържане на ниските температури в котловината.

Таблица 4.1.1.1 - 3

Брой на дни със снежна покривка по десетдневия

(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)

Станция	ХІІ			І			ІІ			ІІІ
	1	2	3	1	2	3	1	2	3	1	2	3
Горни Лозен	3	3	5	6	6	7	6	5	3	3	2
София - 1	2	3	5	6	6	6	5	5	2	2
Божурище		3	5	6	7	8	6	5	4	3

Видно е, че снежната покривка в Софийската котловина се задържа сравнително дълго време - до 50 дни, което се свързва с относително високата надморска височина и многото случаи на снеговалеж. Снежната покривка не е непрекъсната. Най-снежен месец в Божурище е януари. През декември около 1/3 от дните са със снежна покривка, а през февруари - около половината.

За станция Банкя преобладаващи са югозападните и северозападни, а за ст.Божурище – западните и югозападни ветрове.

Таблица 4.1.1.1 - 4

Честота на вятъра по посока и тихо време (%) (Климатичен справочник за НРБългария, т.4)

Случаите с тихо време / със скорост на вятъра под 1 m/s / за ст. Божурище, която е по-близо до разглежданата кариера „Целовижда”, са 33,7 %, което е предпоставка за естествено разсейване на емитираните при взривяване токсични газове и инертни прахове. Това са сравнително добри условия за разсейване на атмосферните замърсители, които при тихо време биха се локализирали само в района на кариерата.

Таблица 4.1.1.1 - 5

Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m / s)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.4)

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	год
Банкя	2,1	2,6	2,6	2,2	1,8	1,6	1,5	1,4	1,4	1,8	1,9	1,9	1,9
Божурище	3,1	4,1	3,9	3,6	2,9	2,4	2,2	2,1	2,2	2,5	2,6	2,9	2,9

В Божурище през годината преобладават западните, северозападни и източни ветрове. През студеното полугодие ветровете са по-силни, а през топлото полугодие скоростта им намалява. През лятото силни ветрове се проявяват при преминаването на студен фронт, но те обикновено са краткотрайни. В ранна пролет (Таблица 3.1.1 - 5) след такъв фронт северозападният вятър е значително по-продължителен.

Предвид близостта на населените места до находището е необходимо, в случай на получаване положително решение по ОВОС, да бъдат преценени с максимална точност броя на взривяванията, като същите се извършват в дни, когато розата на ветровете е ориентирана в посока запад – изток. По този начин ще се намалят концентрациите на вредни вещества разпространявани към населеното място. Да се избягнат взривявания при посока на ветровете североизток – югоизток, тъй като двете населени места – гр. Сливница и с. Опицвет са разположени на тая ос.
(а) N

б) N

Фиг. 4.1.1.1 – 1. Рози на ветровете в Банкя (а) и Божурище (б)

Орографската затвореност е основна причина за големия брой на дните с мъгла (Таблица 4.1.1.1 – 6).

Брой на дни с мъгла по месеци, полугодия и годишно

Годишният ход на броя на дни с мъгла е с максимум през декември. Максимумът на броя на дни с мъгла съвпада с максимума на относителната влажност и изпреварва с един месец минимума на температурата (табл. 3.1.1 - 7).

Таблица 4.1.1.1 - 7

Средна месечна и годишна относителна влажност (%)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)

станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	год
Банкя	79	76	72	68	70	71	66	64	70	76	81	81	73
Божурище	84	79	72	67	68	69	63	60	66	73	81	84	72

Средногодишната относителна влажност за региона е 72 %, с главен максимум през м. декември (84 %) и минимум през м. август (60 %).

Облачност

Режимът на облачността, отразяващ до известна степен циркулационните условия, се отразява върху продължителността на слънчевото греене. Месечните суми през летните месеци се движат между 250 и 310 часа, поради което екстремните температури достигат значителни стойности.

Облачността в разглежданата територия следва режим, типичен и за останалите припланински части на страната - най-високите стойности (от 5,3 до 7,5 бала) тя има през зимата, докато през втората част на лятото рязко намалява (2,8 бала за август - табл. 3.1.1 - 8)

Таблица 4.1.1.1 - 8

Средна месечна и годишна облачност (бала)

(Климатичен справочник за НРБългария, т.2)

В заключение можем да отбележим, че благодарение на ветровите особености районът около с.Опицвет, гр. Сливница и бъдещата кариера Целовижда се дренира въздушно добре. Това предполага по-добро разсейване на ЕВВ от взривните работи.

4.1.2 Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни)

В близост до района на обекта няма възел от “Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха”, така че няма масиви от данни за замърсяване на атмосферния въздух.

В района на обекта липсват големи предприятия на химическата и металургичната промишленост, на енергетиката, както и големи животновъдни и птицеферми, които биха могли да бъдат източници на значително замърсяване на атмосферния въздух. Това предполага значителна чистота на въздуха в района.

4.1.3. Характеристика на предвидените с инвестиционното предложение източници на замърсяване (количество и концентрации на емитираните замърсители)

4.1.3.1. Източници на замърсяване, замърсители и фактори, от които зависи замърсяването

1. 
   Фаза на строителство
   

А)Дейности по време на подготовката на кариерата за експлоатация

В периода на строителните работи на промишлена площадка, обектът ще бъде източник само на неорганизирани емисии.

Те ще бъдат следствие извършването на следните дейности :

• 
  Изкопни работи;
  
• 
  Обратно засипване на земни маси;
  
• 
  Трасиране на технологичен път в района на находището при максимално използване на съществуващите черни пътища, които осигуряват подход до различни части на кариерата;
  
• 
  Трасиране на временни вътрешни пътища преди започване на работа по многостъпална система на експлоатация;
  
• 
  Товарене, транспорт, разтоварване и депониране на твърди отпадъци от останали след строителството – изграждане на депо за насипищно стопанство с площ 25 дка за депониране на откривката с обем 245000 m³;
  
• 
  Изграждане на площадка за трошачно-сортировъчната инсталация (ТСИ);
  
• 
  Изграждане на депа за фракциите, депо за откривката и хумуса;
  
• 
  Разполагане на фургони за работниците, канцеларии, складове за резервни части и др.
  

За извършване на горните дейности, причиняващи емисиите на вредни вещества ще бъде използувана следната техника:

• 
  Багер, хидравличен, с обратна кофа - 1 брой
  
• 
  Булдозер - 1 брой
  
• 
  Челен товарач „Коматцу” - 2 броя
  
• 
  Автосамосвали “Камаз”/„Краз” - 2 броя
  
• 
  Валяк - 2 брой
  

Б) Източници на замърсяване от дейностите

Източниците на неорганизирани емисии във фазата на подготовка на кариерата за експлоатация са:

- строителните работи от по-горе изброените производствени дейности – емитиращи в околната среда прах от инертния материал с различен фракционен състав и

- ДВГ на използваната техника, емитиращи изгорели газове и сажди при реализиране фазата на строителство.

В)Видове замърсители и фактори, от които зависи замърсяването

Вредните вещества, които се отделят при извършване на видовете работи, описани по-горе са :

- При този процес ще се емитира прах с различен фракционен състав в резултат на копаене на земните маси със земекопни машини и на ръка. Наред с това при работата на машините ще се отделят характерните за горивните процеси в двигателите с вътрешно горене отпадъчни газове като : азотни оксиди, въглероден оксид, серен диоксид, ЛОС*, сажди, тежки метали, PAH*, УОЗ*, PCBs*, PCBs* и пр.

Забележки: УОЗ - устойчиви органични замърсители

PАН - полициклични ароматни въглеводороди

DIOX- диоксини и фурани

PCBs - полихлорирани бифенили

ЛОС - летливи органични съединения

Оценката на емисиите от тежката строителна техника може да се направи по ЕМЕР/CORINAIR Atmospheric Emission Inventory Guidebook, Third Edition, B810 (Other mobile sources and machinery), 2003. За единица работна машина, данните за емисиите и съответните концентрации в отработените газове изхвърляни във въздуха са представени в Таблица 3.1.3.1 – 1.

Таблица 4.1.3.1 – 1.

Емисии по време на работа за 1 час работа на техниката.

	Eмисии [kg]
	NOx	N2O	CH4	CO		NMVOC	Прах	NH3
Булдозер (250kW)	3,60	0,09	0,01	0,75		0,33	0,28	0,0005
Тежкотоварен камион (100 kW)	1,44	0,04	0,01	0,30		0,13	0,11	0,0002
Валяк (100 kW)	1,44	0,04	0,01	0,30		0,13	0,11	0,0002
	Концентрации в отработените газове [mg/m³]
Булдозер (250 kW)	6369	155	22,1	1327	575		487	0,885
Тежкотоварен камион (100 kW)	2548	62	8,8	531	230		195	0,354
Валяк (100 kW)	2548	62	8,8	531	230		195	0,354

Каталог: ovos

Изтегляне 2.32 Mb.

Сподели с приятели: