Доклад за състоянието и развитието на мсп в България 5 Основни насоки за действие в подкрепа на малкия бизнес според политиката на Европейската комисия в областта на мсп
В съответствие с Европейската харта за малки предприятия на преден план излиза изискването разходите за учредяване
Изтегляне 1.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 13. Национална инфраструктура по качеството П
- 14. Инвестиции И
- 15. Оценка на конкурентоспособността на националната икономика С
- 16. Индекс на конкурентоспособността на бизнеса
| В съответствие с Европейската харта за малки предприятия на преден план излиза изискването разходите за учредяване на дружества да намалеят и сроковете за регистрация на фирми да бъдат съкратени. Въпреки направените стъпки в тази посока страната изостава от добрите европейски практики. Според доклада на Световна банка - Doing Business in 2006 (The World Bank Group) времето за регистриране на нова фирма в България е 32 дни, като за това са необходими 9 процедури за 2006 година, срещу 11 за 2005. По отношение на минималния капитал за стартиране на бизнес, в България този показател е 102.4% от дохода на човек от населението. Изоставането на страната по този показател е съществено в сравнение с водещите западноевропейски страни, където стойностите са съответно: Ирландия и Франция – 0.0%, Белгия – 13.5%, Дания – 47.0%, Испания – 15.7%, Италия – 10.8%.
По-добро е положението при сравняване по показателя цена на стартиране на бизнес като процент от дохода на човек от населението. В България този показател е 9.6%, а в страни от ЕС съответно: Ирландия – 5.3%, Франция – 1.2%, Белгия – 11.1%, Дания – 0.0%, Испания – 16.5%, Италия – 15.7%, Германия – 4.7%. Изоставането в тази област може да бъде компенсирано чрез реализирането на мерки ориентирани към насърчаване на стартирането на бизнес и създаване на условия за достъп до финансиране. Това би до довело до появата на нови участници на пазара и стимулиране на предприемачеството. 13. Национална инфраструктура по качеството Политиката на Европейския съюз за свободно движение на стоки, хора и капитали се осъществява чрез премахване на техническите бариери в търговията. Това се постига чрез уеднаквяване на техническите характеристики и изискванията за производство, изискванията за качество в т.ч. и безопасност, опазване на здравето и околната среда, както и процедурите за оценяване и доказване на съответствието. В основата на тези дейности е както хармонизиране на законодателството, така и стандартизацията. Към настоящия момент, поетите ангажименти по въвеждане на това законодателство са почти изцяло изпълнени. Това означава, че българските предприятия работят в законодателна среда, хармонизирана в голяма степен с действащото европейско право. Основните проблеми, свързани с поетите ни ангажиментите са по отношение на прилагането на законодателството. В тази връзка бяха предприети действия за повишаване на административния капацитет за прилагане на мерки в области като стандартизация, сертификация, метрология, оценяване на съответствието и надзор на пазара. Проблем остава развитието на лабораторните мрежи в страната, които са пряко свързани с посочените дейности и са недостатъчни за извършването им. Някои от тях са с остаряло оборудване и не могат да извършват голяма част от изпитванията съобразно новото ни хармонизирано законодателство. След присъединяването на България към ЕС, тя ще бъде външна граница на Общността за което е необходимо високо ниво на надзор и контрол на пазара, придружено с качествено оборудвани лаборатории за изпитване, лаборатории за калибриране и органи за контрол. 14. Инвестиции Инвестициите са важен и определящ фактор за постигнатия икономически растеж в България през последните години и за интензивното развитие на националната икономика. За периода 1997 – 2005 г. брутните инвестиции (бруто капиталообразуване в основен капитал), нараснаха над 5 пъти достигайки 5 млрд евро. През 2005 г. инвестициите по съпоставими цени нараснаха с 19.0% спрямо предходната година и достигнаха относителен дял от 23.8% в общия обем на БВП. Приносът на инвестициите е над 3% за постигнатия 5.5% икономически растеж през 2005 г. Настъпилите структурни промени в икономиката и установяването на пазарни условия влияят положително върху инвестиционната активност на стопанските субекти. За последните 6 години, от 2000 до 2005 г. разходите за придобиване на ДМА показват стабилна тенденция за нарастване, като от 5 409 млн. лв. през 2000 г. достигат 10 395 млн. лв. през 2005 г., или се увеличават близо два пъти. За същият период кумулативните разходи за придобиване на ДМА по сектори на икономиката, като относителен дял от общите инвестиции в страната са както следва: Преработваща промишленост – 21%; Транспорт, складиране и съобщения – 19.3%; Търговия, ремонт и техническо обслужване – 12.6%; Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 8.8%; Строителство - 6.5%; Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги – 6.4%; Увеличаването на размера, както на направените разходи за придобиване на ДМА, така и на придобитите ДМА през последните години, е следствие от направените вътрешни инвестиции на фирмите, породени основно от предстоящото членство на България в ЕС и въвеждането на европейското законодателство и изисквания към произвежданите стоки и услуги. Осъзнавайки това, българските мениджъри активно работят за внедряването и прилагането на европейските изисквания, което от своя страна ще повиши тяхната конкурентоспособност и ще улесни достъпа им до Единния пазар. Чрез реализирането на нови инвестиции за технологично обновяване на производството си, компаниите в страната увеличават своята конкурентоспособност и експортната насоченост на продукцията си. Направените проучвания14 сочат, че основните фактори стимулиращи инвестиционната активност на българските предприятия в промишлеността, степенувани по важност са: 1. Търсенето на продукцията, което има най-стимулиращо влияние, като се има предвид степента на използване на оборудването и перспективите за продажби; 2. Финансовите ресурси и очакваните печалби, разбирани като достъпа до ресурси за инвестиции и тяхната възвращаемост; 3. Техническите фактори, като се има предвид технологическите разработки, достъпа до работна сила и нейното равнище спрямо новите технологии, както и техническите условия, създадени от обществените институции, при които се дава разрешение за инвестиции. Обемът на привлечените в страната преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) непрекъснато нараства като за 2004 г. достигна рекордните за последните 13 години 2727.5 млн. евро (14% от БВП). Това постави България на първо място сред страните от Централна и Източна Европа по преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП и на трето място по ПЧИ на глава от населението през 2004 г. По инвестиционна конкурентоспособност страната ни е 12-та от 140 страни. Съгласно общоприетия FDI Performance Index на UNCTAD за 2004 г., България е класирана в групата на страните с висок потенциал за привличане на инвестиции заедно със страни като Ирландия, Швеция, Финландия, Китай и др. ПЧИ за 2005 г. възлизат на 1789 млн. евро (8.3% от БВП). За периода 1998-2005 г. секторите, привлекли най-много преки чуждестранни инвестиции (общо 92%) са: преработваща промишленост – 25.3%; търговия, ремонт и техническо обслужване – 19.2%; финансово посредничество – 17.0%; транспорт, складиране и съобщения – 11.8%; операции с недвижими имоти, наемо-дателна дейност и бизнес услуги - 10.3%, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода – 6.9%. Инвестициите от страните–членки на ЕС-25 за периода 1998-2005 г., са над 82% от общият обем на чуждите инвестиции. По страни, за периода 1998-2005 г., най-много са инвестициите от Австрия (16.8%), Гърция (11.2%), Италия (7.8%), Холандия (6.8%) и Германия (6.7%). Ключов фактор за постигането на приоритетите за ускоряване на икономическия растеж и поддържането на стабилна външна финансова позиция на страната е активната инвестиционна политика чрез: Привличане на инвестиции “на зелено” във високотехнологични производства и услуги като: информационни и комуникационни технологии, електроника и електротехника, автомобилостроене, инвестиции в нови енергийни източници и екология, в наука и образование, и други, определени като високопроизводителните сектори на икономиката; Насърчаване на инвестициите в иновации и високотехнологично оборудване, особено за стартиране и развитие на МСП; Насърчаване на големи и приоритетни инвестиционни проекти в сектори с висока добавена стойност, за модернизация на инфраструктурата и т.н; Подобряване на бизнес инфраструктурата и на професионалната квалификация на работната сила в съответствие с потребностите на инвеститорите, с особено внимание към икономически изостаналите региони на страната; По-нататъшно подобряване на общата административна, нормативна и финансова среда за местните и чуждестранни инвеститори; Провеждане на про-активен инвестиционен маркетинг за стабилно позициониране на България на световните инвестиционни пазари и по-специално привилчането на инвестиции от държави, които са големи световни инвеститори, но почти не присъстват на нашия инвестиционен пазар – ТОП 5 на тези инвеститори са: Япония, Франция, Корея, САЩ и Великобритания. Провеждането на по-нататъшна целенасочена инвестиционна политика ще спомогне за стимулиране на износа и превръщането на България в износител на продукция с по-висока добавена стойност, което ще доведе до значително подобряване на търговския баланс и текущата сметка на платежния баланс. 15. Оценка на конкурентоспособността на националната икономика Съгласно най-авторитетния международен индекс за конкурентоспособност, този на Световния икономически форум, през последните години България колебливо придвижва своята конкурентоспособност. През 2006 г. България се застава на 72 място по конкурентоспособност от 127 държави. В същото време Хърватия (51 място), Турция (59) и Румъния (68) ни изпреварват, а на фона на страните от ЕС-25 конкурентоспособността на страната ни е ниска. Индексът на конкурентоспособността е съставен от три подиндекса. С позиционирането на страната в рамките на отделните подиндекси могат да се направят изводи, въз основа на които да се формулират бъдещите действия с цел повишаването на конкурентоспособността на икономиката. През 2006 г. страната ни отбелязва различен напредък по позициите спрямо 2005 г. при подиндексите: индекс на макроикономическата среда – от 62 на 35 място, индекс на държавните институции – от 62 на 109 място, технологичен индекс – от 61 на 68 място. 16. Индекс на конкурентоспособността на бизнеса Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|