Доклад за състоянието и развитието на мсп в България 5 Основни насоки за действие в подкрепа на малкия бизнес според политиката на Европейската комисия в областта на мсп

Създаване на знание и неговото достигане до предприятията

Изтегляне 1.02 Mb. страница 19/45 Дата 03.01.2022 Размер 1.02 Mb. #112601 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• Иновационната стратегия
• Центрове по предприемачество към Техническите университети
• 5. Изграждане на про-иновативна структура З
• 6. Иновативни фирми П
• 7. Нанотехнологии Д
• Национален център по нанотехнологии
• 8. Патенти и международна регистрация на търговски марки З

4. Създаване на знание и неговото достигане до предприятията Научно-изследователската и развойна дейност (НИРД) е един от приоритетите на страната (Национална стратегия за научните изследвания 2005-2013) и двигател за иновации. Националният съвет за научни изследвания (консултативен орган на Министерство на образованието и науката (МОН)) е определил приоритетните области за провеждане на научни изследвания: национална идентичност и културно наследство, информационни технологии, нови материали и технологии, агро- и медикобиологични изследвания и технологии. Съгласно Закона за научните изследвания, Фонд „Научни изследвания” (към МОН) финансира основно изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания и фундаментални изследвания. Основни ядра за генериране на знание са запазилите се научни звена на Българска академия на науките и Националния център за аграрни науки, както и висшите учебни заведения, където се е съхранил относително стабилен научен потенциал от международно признати учени и налични лаборатории, които ефективно участват в Европейското изследователско пространство. Съществуват и държавни ведомствени институти, в рамките на различните министерства и агенции, които извършват изследователска дейност, обслужваща специфичните цели на съответните държавни органи в областта на информационните технологии, енергетиката, външната политика, опазването на околната среда, политиката по сигурността, културата. В годините на преход болшинството от индустриалните институти, които обслужваха нуждите на различни индустриални сектори бяха закрити. Икономиката на знанието изисква силна наука и повече висококвалифицирани специалисти. Делът на учените в предприятията е изключително нисък – най-ниският от всички страни–членки на ЕС. От друга страна, България има най-висок дял на учените в държавните изследователски институции. Това показва наличието на диспропорция, която трябва да бъде преодоляна, чрез създаването на нови и трансформирането на съществуващи държавни научни звена в Технологични центрове, които да обслужват нуждите от научни изследвания и разработки на развиващи се и утвърдили се индустриални сектори. През последните 2-3 години има натрупана критична маса от необходимост да бъдат решавани проблеми съпътстващи бързото развитие на отделни отрасли/сектори. Създаването и подкрепата на Технологичните центрове изискват големи инвестиции. До момента инвестициите в НИРД, както от страна на държавата, така и от страна на частния бизнес, като процент от БВП, са на едно от най-ниските равнища в ЕС. Катастрофално ниско е държавното финансиране за научни изследвания в университетите. В същото време е известно, че резултатите от инвестирането в ново знание и развитие на предприятията не винаги са практически полезни за предприемачите и за това те трябва да бъдат подкрепени в техните собствени усилия. За това е необходимо да бъдат въведени механизми, стимулиращи частните инвестиции. Такава цел си постави Иновационната стратегия на България - да активира диалога между научните звена и бизнеса. С въвеждането на първия финансов механизъм на Стратегията – Националния иновационен фонд, само за първата година (2005г.) са привлечени частни инвестиции в НИРД повече от 5 пъти от отпуснатите от държавата бюджетни средства – 5 000 000 лв. За 2005г., 7 000 000 лв. за 2006г. През настоящата година ще стартират своята работа Центрове по предприемачество към Техническите университети, с подкрепата на холандското правителство по подобие на техните Техностартери. Както е известно, страната ни премина през дълъг период на преструктуриране на икономиката и трансформация на управлението и е необходимо да бъдат реализирани мерки, подкрепящи международната интеграция както на научните звена в Европейското научно пространство, така и на предприятията в глобализиращия се свят. От гореизложеното може да се направи изводът, че е необходимо да се провежда активна политика, от една страна като се въвеждат повече финансови механизми за стимулиране на предприемачите да инвестират в научно-приложни изследвания, в съвременни технологии на управление и производство в синхрон с политиката за развитие на собствения бизнес и да се предизвика тяхното активно отношение към повишаване потенциала на човешкия ресурс в собствените им предприятия. От друга страна - да се създадат и развият Технологични центрове (Центрове по компетентност), които да обслужват нуждите на бизнеса, като самите те да се интегрират в Европейското научно пространство и да се възползват от достиженията на световната наука. 5. Изграждане на про-иновативна структура За повишаване конкурентоспособността на предприятията, чрез създаване на благоприятни условия за развитие, предприемачите се нуждаят от специализирана помощ и консултации при разработване на собствена политика за развитие на дейността им. В България подобни структури са малко – Европейският иновационен център (създаден с подкрепата на Европейската комисия (ЕК)), Фондация „ГИС Трансфер център” (в сътрудничество с Фондация „Steinbeis”) и няколко др. Европейският опит сочи, че за иновативните фирми е необходима специфична инфраструктура, която да подкрепя предприятията във всеки етап на тяхното развитие и във всеки момент от производствения цикъл. Такива структури са технологичните центрове, центровете за трансфер на технологии, иновативните бизнес центрове и инкубатори, технологичните паркове и международните мрежи за разпространение на знание и технологии. Това са организации, които подпомагат предприятията от началото на създаването на нов продукт до излизането и реализацията му на пазара. Те могат да бъдат създавани или да бъдат подкрепяни вече създадените към университетите и научните организации. Трябват да бъдат въведени такива механизми за финансирането им, че бизнесът да бъде заинтересован и привлечен към развиване на инфраструктурата, предназначена за иновативните фирми. При въвеждане на стимули за сътрудничество между предприятията за решаване на технологични и управленчески проблеми за даден сектор ще могат да бъдат намалени и разходите на самите предприятия. От друга страна държавата може да подкрепи и създаването на мрежи за обмен на специфични знания и информация в помощ на предприятията, като по този начин ги подкрепи в техните усилия за развитие на собствения им бизнес. 6. Иновативни фирми През 2004 г. НСИ за първи път направи проучване на иновативните фирми в България. Съгласно това изследване делът на иновативните фирми е едва 11.4% от общия брой действащи предприятия. Изследвайки типа на реализираните иновации, най-значим е делът на продуктовите иновации (44.2%). Много малка е частта на процесорните иновации (8.9%), а анализирайки процеса на иновиране е установено, че за да се реализира една продуктова иновация, това се предизвиква или следва от процесорна иновация. Липсва иновативна култура у предприемачите и те трябва да бъдат възпитавани още от училищната и студентската скамейка да придобиват знания и предприемачески умения в областта на управление на иновационните процеси в собствените си предприятия, т.е. да бъде развиван човешкия потенциал. Делът на предприятия извършващи научно-изследователска дейност и работещи в областта на компютърните науки, архитектурните и инженерни науки е 30.1% от общия брой иновиращи предприятия или 3.4% от общия брой предприятия. Това отново доказва необходимостта от активна политика за стимулиране развитието на развойни звена, които да станат генератор на нови продукти и технологии за индустрията. Съгласно проучване направено от Eurobarometer, по поръчка на ЕК, България е една от страните с най-голям дял от населението, което приема иновациите с неохота (28%) или направо ги отрича (20%). Практиката на развитите страни показва, че за възпитаването на иновационната култура най-голямо значение играят такива характеристики на управленските системи, като стратегическото виждане за развитието на бизнеса, разбирането същността и значението на иновациите и стремежът към усъвършенстване на фирменото ноу-хау. Необходимо е да бъдат въвеждани съвременни стимули за придобиване на управленски умения на всички завършващи средно и висше технологично образование. Това трябва да са част от услугите, които оказват посредническите организации. Факторът, който в най-голяма степен затруднява управителите на предприятия, е липсата на подходящи източници на финансиране. Инвестирането в разработката на нови изделия, технологии и тяхното внедряване е рискова дейност и липсата на инструменти за стартиране на иновативна дейност оказва най-съществено влияние по отношение на политиката за развитие на дадено предприятие. Държавната политика в тази област би следвало да се насочи в посока образование на бъдещите предприемачи, възпитавайки иновативна нагласа, увеличаване качеството на фирмените стратегии и потенциала на предприятията да използват модерни технологии и съвременна информация и да въвеждат иновации. Това са области, в които предприятията трябва да положат съществени усилия, като използват по-широко предимствата на информационните технологии и възможностите, които предоставят технологичните центрове за стартиращи и развиващи се фирми. Анализът на иновационното развитие на българската икономика дава възможност за разграничаване на основните предизвикателства в контекста на присъединяване към ЕС и дефиниране на необходимите мерки за преодоляване на изоставането и доближаване до средните европейски равнища по показателите за иновативност. Конкретните действия и проектни инициативи следва да се изпълняват комплексно и да са насочени към всички участници в системата „бизнес - изследователски звена - учебни заведения - посреднически организации - представители на държавната и регионалната власт”. 7. Нанотехнологии До средата на 2006 година в страната съществуват между 70 и 100 предприятия, които използват нанотехнологии в своята производствена дейност. Научните центрове, където се правят научни разработки в тази област са в София, Русе, Пловдив и Варна. Годишно се подготвят около 300-400 разработки, а внедряване намират едва 80-100 от тях. Макар научната работа да е скъпа, внедряването не изисква толкова сериозни средства, а добавената стойност в готовата продукция е в пъти по-висока. Например, за едно предприятие ще бъдат достатъчни около 30 000 – 40 000 лв. за заплащане на разработка в областта на нанотехнологиите, а самото внедряване (включително с необходимото оборудване за производство, базирано на нанотехнологии) в зависимост от сферата на дейност изисква около 70 000 – 80 000 лв. Областите, в които за момента в България съществуват внедрени разработки са химическа промишленост, машиностроене, електроника, медицина и др. САЩ първи в света през 2000 г. въвеждат в областта национална стратегия, наречена „Национална нанотехнологична инициатива” с годишен бюджет от 500 милиона долара – целите й са: създаване на запаметяващи устройства с микроразмери с памет стотици терабайти; развитие на технологичната обработка на веществата и материалите на атомно и молекулярно ниво; създаване на свръхустойчиви материали и разработване на тяхна база на нов тип транспортни средства; създаване на свръхминиатюрни транзистори и повишаване бързината на компютрите милиони пъти; разработка на генетични и медицински препарати за лечение на ракови заболявания; разработка на нови екологичночисти материали и на нови методи за защита на околната среда чрез прочистване на водата и въздуха; двукратно увеличаване КПД на слънчевите батерии. В България от 1999 г. работи Национален център по нанотехнологии към БАН, заедно с Национален координационен съвет по нанотехнологии в сътрудничество с няколко института на БАН, 7 университета, няколко министерства и МСП. Националният център разработва проекти в 6 основни направления. Една от заложените насоки за действие в настоящата Стратегия ще бъде да подпомагане МСП в България да получават информация относно нови или вече готови разработки и да внедряват тези разработки в производствените процеси. 8. Патенти и международна регистрация на търговски марки Засилването на иновационната активност на предприятията и развитието на иновационния потенциал на страната предполага наличие на ефективна закрила на създадените обекти на интелектуална (индустриална) собственост. Механизмите, които съдържа патентната система предоставят възможности за защита на новото познание и при неговия трансфер в технологични продукти, като се дава възможност за възстановяване на вложените средства в НИРД и придобиване на конкурентни предимства. Появата на нови търговски марки може да се разглежда като критерий за развитие на нови производства. Системата за регистрация на Търговска марка на Общността е слабо популярна сред страните от Централна и Източна Европа, чиито икономически субекти търсят защита на марките си в рамките на ЕС. Те все още предпочитат Мадридската спогодба и Протокола към нея. В последните години активността на българските предприемачи по регистриране на търговски марки отбелязва своите върхове на национално и международно ниво. Но все още тя е по-ниска в сравнение, например с останалите страни от Източна Европа, членки на ЕС. С присъединяването на страната ни към ЕС и вливането в единния пазар се очаква засилване на интереса на българските производители към регистрацията на търговски марки, най-вече поради производството на продукти, които да отговарят на изискванията на Общността. Очаква се да се повиши и броят на заявените за регистрация търговски марки от страни от ЕС и извън него, за територията на България. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели: